хлътнали очи, / .. / А с пръсти възловати бе ръката. Ем. Попдимитров, СР, 160.
ВЪЗЛОВА`ТО. Нареч. от възловат. Вляво и наблизо растеше старо дърво, което възловато се виеше. Вл. Свинтила, СЗЗ, 239.
ВЪЗЛОВА`ТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на възловат.
ВЪЗЛОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който прилича на възел1, който е подобен на възел1; възлообразен. Като отделно заболяване ще споменем туморообразното възловидно натрупване по тялото на тлъстина, което се придружава и от болезненост. Б. Кърджиев, ОПА, 86.
ВЪЗЛО`ЖА. Вж. възлагам.
ВЪЗЛОЖИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, институция, организация и под., които възлагат на някого извършването, изпълнението на някаква задача. Вдъхновените артисти играеха, без дори да си помечтаят, че от самодейната сцена могат да тръгнат към професионалната, когато най-голямата награда беше спонтанната благодарност на публиката, когато никой — нито възложител, нито изпълнител, можеше да помисли за възнаграждение, освен като за кощунство. С. Северняк, ИРЕ, 274. Възложител на поръчката за компютърно оборудване е Министерството на труда.
ВЪЗЛООБРА`ЗЕН, -зна, -знр, мн. -зни, прил. Който прилича на възел1; възловиден.
ВЪЗЛЮ`БВАМ, -аш, несв.; възлю`бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Силно обиквам. — Иди, Теодосие, иди, чедо мое духовно! .. Приласкай баща си, позарадвай старините му и бързай пак тука при мене, ако наистина си ме възлюбил като твой отец духовен. Ст. Загорчинов, ДП, 227. — .. Те [гърците] искаха новото поколение да забрави матерния си език и като възлюби гръцкия, да забрави рода си и .., да се погърчи. Д. Немиров, Б, 48. Кете от „Самотни хора“ Будевска възлюбва не само като сценичен образ, а и като жива, близка другарка и приятелка. Ст. Грудев, АБ, 70. — Той [Алеко] като спасител се натовари с греха ни, за да го разпънем и възлюбим; той трябваше да бъде убит, защото без смърт няма възкресение. Ал. Гетман и др., СБ, 276-277. Вие научете едно дете да добие любов към работата и да възлюби трудолюбието. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 7, 302. Закрий, о смелост гологърда, / на тигър яките зъби, / стопи леда на гордост твърда, / което мразиш, възлюби! Т. Траянов, П, 27. възлюбвам се, възлюбя се страд. и взаим. Боят не може да накара хората да учат. Трябва да се възлюби учението, а като се възлюби, тогаз няма нужда от остен. Д. Немиров, Б, 38. Нека са възлюбим братски един друг. Д. Войников, Китка V, 1887, кн. 15, 14.
— Друга (остар. книж.) форма: возлю`бвам.
ВЪЗЛЮ`БВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възлюбвам и от възлюбвам се.
ВЪЗЛЮ`БЕН, -а, -о, мн. -и. Книж. 1. Прич. мин. страд. от възлюбя като прил. Който е обичан; любим. И с пламенни слова към светли бъднини, / възлюбена мечта, не ти ли ме зовеш? Д. Дебелянов, С 1936, 41. И отдих, и умора, / и радост, и печал, и ти, възлюбен плен, — / нали сте всички вий изпратени от горе, — / бъди благословен — ден Божий — първи ден. Е. Багряна, ВС, 60.
2. Като същ. възлюбен м. възлюбена ж., възлюбени мн. Любим човек. Търсейки химическата формула на любовта, тоя мрачен човек събираше сълзите на възлюбената си. Елин Пелин, Съч. V, 42. Тя тичаше и по пазар, за да намери нещо по-евтино и по-пикантно за своя възлюбен. Н. Каралиева, Н, 71.
ВЪЗЛЮ`БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Остар. Възлюбен. Със съкрушено сърце и дълбока горест смея да ви отправя съболезнованията си за неочакваната смърт на възлюбления ви съпруг, отличен и велик държавен мъж. Пряп., 1903, бр. 76, 2. Друг млад благороден от Харковската губерния съставил от по-здравите си селяни военно тяло и дошъл да защищава отечеството си. .. Любовта на възлюблената му майка, .., не можала да го възвърне от намерението му. А. Шопов, СКП, 12. Аз са се скитам по моретата и очите ми не са еще видели възлюбления остров. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 102.
2. Като същ. възлюблен м., възлюблена ж., възлюблени мн. Остар., сега подигр. Възлюбен. След един час чичо Мартин предаде Аница на нейния възлюблен и изказа своите искрени пожелания на бъдещето семейство. И. Петров, ПР, 55.
— Друга форма: возлю`блен.
ВЪЗЛЮ`БЯ. Вж. възлюбвам.
ВЪЗЛЯ`ГАМ СЕ, -аш се, несв.; възле`гна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. възле`гнат, св., непрех. Разг. 1. Лягам върху нещо; излягам се. След обеда тя раздига софрата, а той се възлегна на миндера и запали нова цигара. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 54. Понякога — посвършил работата си, уморен — ще се възлегне на чувалите и ще се загледа. Ил. Волен, МДС, 224.
2. Облягам се. Силни болки защракаха счупената кост на крака му, .. Старецът простена глухо, сне шапка и се възлегна на стената. Елин Пелин, Съч. I, 80. Стоеше ти — възлегната на ръка, / с недвижно вгледани очи. Й. Йовков, Худ., 1906, кн. 4-5, 2.
ВЪЗЛЯ`ГАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от възлягам се.
ВЪЗЛЯ`ЗА. Вж. възлизам и възлазям.
