Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/507“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. Като <i>същ.</i> баковото <i>ср. Простонар.</i> Обръщение към по-млад човек за изразяване на иронично или покровителствено отношение. | + | {{+}} |
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>баковото</b> <i>ср. Простонар.</i> Обръщение към по-млад човек за изразяване на иронично или покровителствено отношение. <i>— Тоя пък тръгнал по гащи. С такива голи крака, баковото, воловар не се става. Ще си одереш кожата, докато изкараш стоката от шумака!</i> П. Здравков, НД, 128. | |
| − | + | ---- | |
| + | <b>БА`КПУЛВЕР</b> <i>м. Готв.</i> Праховидно вещество, смес от натриев бикарбонат и слаби киселини или кисели соли, което се използва в сладкарството за бухване на тестото. | ||
— Нем. Backpulver. | — Нем. Backpulver. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАКРА`Ч</b> <i>м. Диал.</i> 1. Меден котел; медник. <i>По-натам / млад бакърджия е бакрачи и сахани / изпънал да лъщят на слънце.</i> П. П. Славейков, Събр. съч., III, 90. <i>Снощи вечер, по тъмница, / аз се върнах от чешмата, / със бакрачи във ръчица.</i> Ц. Церковски, Съч. I, 188. | |
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. | 2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. | ||
| − | — Тур. | + | — Тур. bakraç. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАКРА`ЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, ср. <i>Диал.</i> 1. <i>Умал. от</i> бакрач; малък бакрач, котле, менче. <i>На печката къкреше черното бакраче.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 460. <i>Седнали да си вечерят / със ведро пукат винчице / с бакраче пият ракия.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 65. <i>Срещу Сурваки момите напълнюват с вода едно бяло бакраче, тургат пръстените си в водата, дето ги оставят да нощуват.</i> МС, 1883, кн. 4, 35. | |
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>На обед Илка му донесе ядене — едно бакраче бобена чорбица и половин гърне квасено мляко.</i> К. Калчев, ЖП, 142. | 2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>На обед Илка му донесе ядене — едно бакраче бобена чорбица и половин гърне квасено мляко.</i> К. Калчев, ЖП, 142. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАКРА`ЧНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Място, където се държат бакрачи; бакърница. <i>Отде ми го бог помогна: / Педа челяк — лакът брада; / .. / Аз го турих под бакрачник, / капна капка, задави са.</i> Нар. пес., СбГЯ, 138. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАКТЕРИА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до бактерия, който е свързан с бактерия; бактериен, бактериологичен, бактериологически. <i>Бактериална плазма. Бактериална флора. Бактериална култура. Бактериална ферментация. Бактериални торове.</i> | |
2. Който се причинява от бактерии. <i>Бактериална инфекция.</i> | 2. Който се причинява от бактерии. <i>Бактериална инфекция.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕ`РИЕН</b>, -ийна, -ийно, <i>мн.</i> -ийни. <i>Прил. от</i> бактерия; бактериален. <i>Бактерийно заболяване. Бактерийна отрова.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕ`РИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн,</i> -ии, <i>м. Остар.</i> Бактерия. <i>Дизентериен бактерий</i>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИО`ЗА</b> <i>ж. Биол.</i> Болест по растенията, която се предизвиква от проникването в тях през дихателните им устица или чрез ранички на фитопатогенни бактерии. | ||
| − | + | — От гр. βακτηρία ’пръчица’ + -оза. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАКТЕРИОЛИ`ЗА</b> <i>ж. Биол.</i> Разрушаване, стопяване на бактерии, обикн. под действието на специфични противотела. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — От гр. βακτηρία ’пръчица’ + λύσις ’разтваряне’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИОЛИЗИ`НИ</b> <i>мн. Биол.</i> Специфични противотела, които се образуват след преболедуване от заразна болест или изкуствено след вкарване на бактерии в организма и имат свойството да стопяват проникналите в него бактерии. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИОЛО`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Специалист по бактериология. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до бактериология; бактериологически, бактериоложки. <i>Бактериологично изследване на почвата. Бактериологичен институт.</i> | ||
| − | + | 2. Който е свързан с използване на бактерии, обикн. за унищожителна цел; бактериален, бактериологически. <i>Бактериологична война. Бактериологично оръжие. Бактериологична бомба.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Бактериологичен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИОЛО`ГИЯ</b> <i>ж.</i> Дял от микробиологията, в който се изучават бактериите. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИОЛО`ЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Бактериологичен (в 1 знач.). | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИОСТА`ЗА</b> <i>ж. Биол.</i> Спиране или забавяне размножението на бактериите под влияние на неблагоприятни условия, създадени от външни фактори, като температура, антисептични средства, антибиотици, сулфонамидни препарати и др. | ||
| − | + | — От гр. βακτηρία ’пръчица’ + στάσις ’спиране’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИОСТАТИ`ЦИ</b> <i>мн. Апт.</i> Лекарства, които спират или забавят размножението на бактериите. | ||
| − | + | <b>БАКТЕРИОСТАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който спира или забавя размножението на бактериите. | |
| − | + | <b>БАКТЕРИОСТАТИ`ЧНО</b>. <i>Биол. Нареч. от</i> бактериостатичен. <i>Антибиотиците действат бактериостатично.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИОФА`Г</b>, <i>мн.</i> -и, <i>м. Биол.</i> Специфично ултрамикроскопично вирусно образувание, което притежава всички свойства на вирусите и има способността да разлага бактериите и актиномицетите. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. βακτηρία ’пръчица’ + φάγω ’ям’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИЦИ`Д</b> <i>м. Хим.</i> Органично или неорганично химическо вещество, което има бактерицидни свойства. | ||
| − | + | — От гр. βακτηρία ’пръчица’ + лат. caedo ’убивам’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИЦИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Биол.</i> Който има способността да убива бактериите. <i>Тъй като вимето, .., има добре изразени бактерицидни свойства, развитието на попадналите в него бактерии е значително ограничено.</i> Ив. Златев и др., МЗ, 15. <i>Бактерицидни вещества. Бактерицидно действие. Бактерицидна лампа.</i> | ||
| + | — От гр. βακτηρία ’пръчица’ + лат. caedo ’убивам’. | ||
Текуща версия към 15:06, 3 октомври 2013
2. Като същ. баковото ср. Простонар. Обръщение към по-млад човек за изразяване на иронично или покровителствено отношение. — Тоя пък тръгнал по гащи. С такива голи крака, баковото, воловар не се става. Ще си одереш кожата, докато изкараш стоката от шумака! П. Здравков, НД, 128.
БА`КПУЛВЕР м. Готв. Праховидно вещество, смес от натриев бикарбонат и слаби киселини или кисели соли, което се използва в сладкарството за бухване на тестото.
— Нем. Backpulver.
БАКРА`Ч м. Диал. 1. Меден котел; медник. По-натам / млад бакърджия е бакрачи и сахани / изпънал да лъщят на слънце. П. П. Славейков, Събр. съч., III, 90. Снощи вечер, по тъмница, / аз се върнах от чешмата, / със бакрачи във ръчица. Ц. Церковски, Съч. I, 188.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд.
— Тур. bakraç.
БАКРА`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от бакрач; малък бакрач, котле, менче. На печката къкреше черното бакраче. Ст. Даскалов, СЛ, 460. Седнали да си вечерят / със ведро пукат винчице / с бакраче пият ракия. Нар. пес., СбНУ XXVI, 65. Срещу Сурваки момите напълнюват с вода едно бяло бакраче, тургат пръстените си в водата, дето ги оставят да нощуват. МС, 1883, кн. 4, 35.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. На обед Илка му донесе ядене — едно бакраче бобена чорбица и половин гърне квасено мляко. К. Калчев, ЖП, 142.
БАКРА`ЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Място, където се държат бакрачи; бакърница. Отде ми го бог помогна: / Педа челяк — лакът брада; / .. / Аз го турих под бакрачник, / капна капка, задави са. Нар. пес., СбГЯ, 138.
БАКТЕРИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до бактерия, който е свързан с бактерия; бактериен, бактериологичен, бактериологически. Бактериална плазма. Бактериална флора. Бактериална култура. Бактериална ферментация. Бактериални торове.
2. Който се причинява от бактерии. Бактериална инфекция.
БАКТЕ`РИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни. Прил. от бактерия; бактериален. Бактерийно заболяване. Бактерийна отрова.
БАКТЕ`РИЙ, -ият, -ия, мн, -ии, м. Остар. Бактерия. Дизентериен бактерий.
БАКТЕРИО`ЗА ж. Биол. Болест по растенията, която се предизвиква от проникването в тях през дихателните им устица или чрез ранички на фитопатогенни бактерии.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + -оза.
БАКТЕРИОЛИ`ЗА ж. Биол. Разрушаване, стопяване на бактерии, обикн. под действието на специфични противотела.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + λύσις ’разтваряне’.
БАКТЕРИОЛИЗИ`НИ мн. Биол. Специфични противотела, които се образуват след преболедуване от заразна болест или изкуствено след вкарване на бактерии в организма и имат свойството да стопяват проникналите в него бактерии.
БАКТЕРИОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по бактериология.
БАКТЕРИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до бактериология; бактериологически, бактериоложки. Бактериологично изследване на почвата. Бактериологичен институт.
2. Който е свързан с използване на бактерии, обикн. за унищожителна цел; бактериален, бактериологически. Бактериологична война. Бактериологично оръжие. Бактериологична бомба.
БАКТЕРИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бактериологичен.
БАКТЕРИОЛО`ГИЯ ж. Дял от микробиологията, в който се изучават бактериите.
БАКТЕРИОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бактериологичен (в 1 знач.).
БАКТЕРИОСТА`ЗА ж. Биол. Спиране или забавяне размножението на бактериите под влияние на неблагоприятни условия, създадени от външни фактори, като температура, антисептични средства, антибиотици, сулфонамидни препарати и др.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + στάσις ’спиране’.
БАКТЕРИОСТАТИ`ЦИ мн. Апт. Лекарства, които спират или забавят размножението на бактериите.
БАКТЕРИОСТАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който спира или забавя размножението на бактериите.
БАКТЕРИОСТАТИ`ЧНО. Биол. Нареч. от бактериостатичен. Антибиотиците действат бактериостатично.
БАКТЕРИОФА`Г, мн. -и, м. Биол. Специфично ултрамикроскопично вирусно образувание, което притежава всички свойства на вирусите и има способността да разлага бактериите и актиномицетите.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + φάγω ’ям’.
БАКТЕРИЦИ`Д м. Хим. Органично или неорганично химическо вещество, което има бактерицидни свойства.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + лат. caedo ’убивам’.
БАКТЕРИЦИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Биол. Който има способността да убива бактериите. Тъй като вимето, .., има добре изразени бактерицидни свойства, развитието на попадналите в него бактерии е значително ограничено. Ив. Златев и др., МЗ, 15. Бактерицидни вещества. Бактерицидно действие. Бактерицидна лампа.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + лат. caedo ’убивам’.
