Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/431“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
(Одобрена)
 
(Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
+
{{+}}
 +
----
 +
<b>АРХИТЕ`КТКА</b> <i>ж.</i> Жена архитект.
 
----
 
----
<b>АРХИТЕКТКА</b> <i>ж.</i> Жена архитект. АРХИТЕКТОН <i>м. Остар. Книж.</i> 1. Архитект; архитектор. <i>Плановете са изработени от г-на Карла Хазенауер, един виенски архитектон.</i> Лет., 1874, 280. <i>Но знаеше ся, не когато ся отворило кафенето, най-напред имало една зала, а че подире я подразделил на три отделения един архитектон италианец.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 40.
+
<b>АРХИТЕ`КТОН</b> <i>м. Остар. Книж.</i> 1. Архитект; архитектор. <i>Плановете са изработени от г-на Карла Хазенауер, един виенски архитектон.</i> Лет., 1874, 280. <i>Но знаеше ся, че когато ся отворило кафенето, най-напред имало една зала, а че подире я подразделил на три отделения един архитектон италианец.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 40.
  
2. Майстор-зидар. <i>А защо не отъмнахте тази хижица? — рече цар Яко, като думаше на офицерите и на архитектоните (дулге-рите).</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 352.
+
2. Майстор-зидар. <i>А защо не отъмнахте тази хижица? — рече цар Яко, като думаше на офицерите и на архитектоните (дулгерите).</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 352.
  
_Гр. dpxiteKxow ’главен строител’.
+
— Гр. ἀρχιτέκτων ’главен строител’.
 
----
 
----
<b>АРХИТЕКТОНИКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i>
+
<b>АРХИТЕКТО`НИКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> <i>1. Архит.</i> Хармонично съчетание на структурните елементи и композиционните похвати при сграда, ансамбъл от сгради и др. в едно единно цяло.
 
 
<i>1. Архит.</i> Хармонично съчетание на структурните елементи и композиционните похвати при сграда, ансамбъл от сгради и др. в едно единно цяло.
 
  
2. <i>Разш. Изк.</i> Художествена съразмерност в строежа, композицията на произведение на изкуството (в музиката, литературата, живописта, киното и пр.). <i>Централната пиеса в програмата на концерта беше осмата симфония на Шостакович. По съдържание, архитектоника и размери тя е едно монументално произведение.</i> НК, 1958, бр.З, 3. <i>Неговата реч</i> [на Талев] <i>е плавна, ритмична, .. Това е характерно особено за „Железният светилник“, .. , където архитектониката на фразата е на места идеална. ВН,</i> 1955, бр. 184, 4. // Строеж, структуриране на частите на художествено произведение.
+
2. <i>Разш. Изк.</i> Художествена съразмерност в строежа, композицията на произведение на изкуството (в музиката, литературата, живописта, киното и пр.). <i>Централната пиеса в програмата на концерта беше осмата симфония на Шостакович. По съдържание, архитектоника и размери тя е едно монументално произведение.</i> НК, 1958, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 3, 3. <i>Неговата реч [на Талев] е плавна, ритмична, .. Това е характерно особено за „Железният светилник“, .., където архитектониката на фразата е на места идеална.</i> ВН, 1955, бр. 184, 4. // Строеж, структуриране на частите на художествено произведение.
  
 
3. <i>Геол.</i> Тектоника.
 
3. <i>Геол.</i> Тектоника.
  
— От гр. apxiTEKTOViKii (xexvri) ’строително изкуство’.
+
— От гр. ἀρχιτεκτονική (τέχνη) ’строително изкуство’.
 
----
 
----
<b>АРХИТЕКТОНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Архит.</i> Който е свързан с архитектониката на сграда или друго архитектурно произведение; архитектонически. <i>Ар-хитектонично съчетание на композиционните елементи в една сграда.</i>
+
<b>АРХИТЕКТОНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Архит.</i> Който е свързан с архитектониката на сграда или друго архитектурно произведение; архитектонически. <i>Архитектонично съчетание на композиционните елементи в една сграда.</i>
  
2. <i>Разш. Изк.</i> Който е свързан с архитектониката на литературно, музикално или друго произведение на изкуството; архитектонически. <i>Хайдн ни е показал многостранния облик и вътрешната архитектонична стойност на своя тематичен материал. К,</i> 1926, бр. 85, 4. <i>Без да изостави нищо, той</i> [Верешчагин] <i>работи широко. Не забравя нито барелефите в архитектоничните фонове, нито пъстротите по костюмите.</i> Худ., 1909, кн. 7, 15. <i>Пиесата е изградена по красив архитектоничен план.</i>
+
2. <i>Разш. Изк.</i> Който е свързан с архитектониката на литературно, музикално или друго произведение на изкуството; архитектонически. <i>Хайдн ни е показал многостранния облик и вътрешната архитектонична стойност на своя тематичен материал.</i> К, 1926, бр. 85, 4. <i>Без да изостави нищо, той [Верешчагин] работи широко. Не забравя нито барелефите в архитектоничните фонове, нито пъстротите по костюмите.</i> Худ., 1909, кн. 7, 15. <i>Пиесата е изградена по красив архитектоничен план.</i>
  
 
3. <i>Геол.</i> Който е свързан с тектониката.
 
3. <i>Геол.</i> Който е свързан с тектониката.
 
----
 
----
<b>АРХИТЕКТОНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и,
+
<b>АРХИТЕКТОНИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Архитектоничен. <i>Няколко гробници, които са оцелели и до днес, като гробницата на Цецилия Метела на Via Appia, гробниците на Августа и на Адриана в града съперничат по големината си и архитектоническата си хубост с най-великолепните храмове.</i> К. Величков, ПССъч. III, 53.
 
 
<i>прил. Спец.</i> Архитектоничен. <i>Няколко гробници, които са оцелели и до днес, като гробницата на Цецилия Метела на Via Appia, гробниците на Августа и на Адриана в града съперничат по големината си и ар-хитектоническата си хубост с най-велико-лепните храмове.</i> К. Величков, ПССъч. Ш, 53.
 
 
 
431
 
 
 
архитектка
 
 
----
 
----
<b>АРХИТЕКТОНИЧЕСКИ</b>. <i>Спец. Нареч. от прил.</i> архитектонически; архитектонич-но.
+
<b>АРХИТЕКТОНИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Спец. Нареч. от прил.</i> архитектонически; архитектонично.
 
----
 
----
<b>АРХИТЕКТОНИ`ЧНО</b>. <i>Спец. Нареч. от</i> архитектоничен; архитектонически. <i>Петата симфония е тематично и архитек-тонично напълно издържано построена.</i> БНТ, 1941, бр. 223, 1.
+
<b>АРХИТЕКТОНИ`ЧНО</b>. <i>Спец. Нареч. от</i> архитектоничен; архитектонически. <i>Петата симфония е тематично и архитектонично напълно издържано построена.</i> БНТ, 1941, бр. 223, 1.
 
----
 
----
<b>АРХИТЕКТОР</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Архитект, строител; архитектон. <i>Битолските българе са биле неговите</i> [на Рилския манастир] <i>архитекторе, а разложките и самоковските — неговите живописци.</i> СбС, 177. <i>Още отдалече Андрей видя къщата, че не прилича на другите. Видеше се, че е градена от някой италиански архитектор от тънки хубави тули</i> [тухли] <i>на два ката.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 51.
+
<b>АРХИТЕ`КТОР</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Архитект, строител; архитектон. <i>Битолските българе са биле неговите [на Рилския манастир] архитекторе, а разложките и самоковските — неговите живописци.</i> СбС, 177. <i>Още отдалече Андрей видя къщата, че не прилича на другите. Видеше се, че е градена от някой италиански архитектор от тънки хубави тули [тухли] на два ката.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 51.
  
 
— Рус. архитектор.
 
— Рус. архитектор.
 
----
 
----
<b>АРХИТЕКТОРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Книж. Прил. от</i> архитектор; архитект-ски. <i>Той ся зарече да почне дето и да било, само да работи, и затова ся нагърби на една най-дебела и най-несгодна от архитек-торските работи: да събаря сгради. И.</i> Груев, СП (превод), 192.
+
<b>АРХИТЕ`КТОРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Книж. Прил. от</i> архитектор; архитектски. <i>Той ся зарече да почне дето и да било, само да работи, и затова ся нагърби на една най-дебела и най-несгодна от архитекторските работи: да събаря сгради.</i> Й. Груев, СП (превод), 192.
  
 
— От рус. архитекторский.
 
— От рус. архитекторский.
 
----
 
----
<b>АРХИТЕКТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> архитект. <i>Архитектски план. Архи-тектски скици. Архитектско бюро.</i>
+
<b>АРХИТЕ`КТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> архитект. <i>Архитектски план. Архитектски скици. Архитектско бюро.</i>
 
----
 
----
<b>АРХИТЕКТУРА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Творческа дейност, своеобразно съчетание от изкуство, техника и наука, която има за обект проектирането, изграждането и художественото оформяне на сгради, комплекси от сгради, паркове, населени места и под.; строително изкуство. <i>От изкуствата архитектурата е достигнала най-висока степен на развитие у римляните.</i> К. Величков, ПССъч. III, 18. // Това изкуство като учебна дисциплина, специалност, която се изучава във висше училище. <i>Защо? Аз пък живо се интересувам от въпросите на строителството. Просто от професионална гледна точка. — Аха! Студентка, нали? — Мама вече ви каза. Трета година архитектура.</i> П. Незнакомов, ТС, 23. <i>Следвам архитектура.</i>
+
<b>АРХИТЕКТУ`РА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Творческа дейност, своеобразно съчетание от изкуство, техника и наука, която има за обект проектирането, изграждането и художественото оформяне на сгради, комплекси от сгради, паркове, населени места и под.; строително изкуство. <i>От изкуствата архитектурата е достигнала най-висока степен на развитие у римляните.</i> К. Величков, ПССъч. III, 18. // Това изкуство като учебна дисциплина, специалност, която се изучава във висше училище. <i>Защо? Аз пък живо се интересувам от въпросите на строителството. Просто от професионална гледна точка. — Аха! Студентка, нали? — Мама вече ви каза. Трета година архитектура.</i> П. Незнакомов, ТС, 23. <i>Следвам архитектура.</i>
 
 
2. Съвкупност от признаци, които характеризират това изкуство през определена епоха или на определено място; стил. <i>Внушителен паметник на старата западно-българска архитектура е белосаната двукатна къща в края на улицата.</i> НК, 1958, бр. 51, 6. <i>Англичани, французи, немци, .. и други по-малки народи имат свои павилиони — всякой един в оригинален архитектурен стил, в духа на националната архитектура.</i> Ал. Божинов, СбАСЕП, 171. <i>Рашид бей имаше два сарая, единият беше стар, по старата търновска архитектура.</i> Ц. Гинчев, ГК, 29. <i>Готическа архитектура.</i>
 
 
 
архитектура
 
  
 +
2. Съвкупност от признаци, които характеризират това изкуство през определена епоха или на определено място; стил. <i>Внушителен паметник на старата западнобългарска архитектура е белосаната двукатна къща в края на улицата.</i> НК, 1958, бр. 51, 6. <i>Англичани, французи, немци, .. и други по-малки народи имат свои павилиони — всякой един в оригинален архитектурен стил, в духа на националната архитектура.</i> Ал. Божинов, СбАСЕП, 171. <i>Рашид бей имаше два сарая, единият беше стар, по старата търновска архитектура.</i> Ц. Гинчев, ГК, 29. <i>Готическа архитектура.</i>

Текуща версия към 14:19, 20 август 2013

Корекцията на страницата е одобрена



АРХИТЕ`КТКА ж. Жена архитект.


АРХИТЕ`КТОН м. Остар. Книж. 1. Архитект; архитектор. Плановете са изработени от г-на Карла Хазенауер, един виенски архитектон. Лет., 1874, 280. Но знаеше ся, че когато ся отворило кафенето, най-напред имало една зала, а че подире я подразделил на три отделения един архитектон италианец. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 40.

2. Майстор-зидар. А защо не отъмнахте тази хижица? — рече цар Яко, като думаше на офицерите и на архитектоните (дулгерите). Кр. Пишурка, МК (побълг.), 352.

— Гр. ἀρχιτέκτων ’главен строител’.


АРХИТЕКТО`НИКА, мн. няма, ж. 1. Архит. Хармонично съчетание на структурните елементи и композиционните похвати при сграда, ансамбъл от сгради и др. в едно единно цяло.

2. Разш. Изк. Художествена съразмерност в строежа, композицията на произведение на изкуството (в музиката, литературата, живописта, киното и пр.). Централната пиеса в програмата на концерта беше осмата симфония на Шостакович. По съдържание, архитектоника и размери тя е едно монументално произведение. НК, 1958, бр.* 3, 3. Неговата реч [на Талев] е плавна, ритмична, .. Това е характерно особено за „Железният светилник“, .., където архитектониката на фразата е на места идеална. ВН, 1955, бр. 184, 4. // Строеж, структуриране на частите на художествено произведение.

3. Геол. Тектоника.

— От гр. ἀρχιτεκτονική (τέχνη) ’строително изкуство’.


АРХИТЕКТОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Архит. Който е свързан с архитектониката на сграда или друго архитектурно произведение; архитектонически. Архитектонично съчетание на композиционните елементи в една сграда.

2. Разш. Изк. Който е свързан с архитектониката на литературно, музикално или друго произведение на изкуството; архитектонически. Хайдн ни е показал многостранния облик и вътрешната архитектонична стойност на своя тематичен материал. К, 1926, бр. 85, 4. Без да изостави нищо, той [Верешчагин] работи широко. Не забравя нито барелефите в архитектоничните фонове, нито пъстротите по костюмите. Худ., 1909, кн. 7, 15. Пиесата е изградена по красив архитектоничен план.

3. Геол. Който е свързан с тектониката.


АРХИТЕКТОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Архитектоничен. Няколко гробници, които са оцелели и до днес, като гробницата на Цецилия Метела на Via Appia, гробниците на Августа и на Адриана в града съперничат по големината си и архитектоническата си хубост с най-великолепните храмове. К. Величков, ПССъч. III, 53.


АРХИТЕКТОНИ`ЧЕСКИ. Спец. Нареч. от прил. архитектонически; архитектонично.


АРХИТЕКТОНИ`ЧНО. Спец. Нареч. от архитектоничен; архитектонически. Петата симфония е тематично и архитектонично напълно издържано построена. БНТ, 1941, бр. 223, 1.


АРХИТЕ`КТОР м. Остар. Книж. Архитект, строител; архитектон. Битолските българе са биле неговите [на Рилския манастир] архитекторе, а разложките и самоковските — неговите живописци. СбС, 177. Още отдалече Андрей видя къщата, че не прилича на другите. Видеше се, че е градена от някой италиански архитектор от тънки хубави тули [тухли] на два ката. Н. Бончев, ТБ (превод), 51.

— Рус. архитектор.


АРХИТЕ`КТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от архитектор; архитектски. Той ся зарече да почне дето и да било, само да работи, и затова ся нагърби на една най-дебела и най-несгодна от архитекторските работи: да събаря сгради. Й. Груев, СП (превод), 192.

— От рус. архитекторский.


АРХИТЕ`КТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архитект. Архитектски план. Архитектски скици. Архитектско бюро.


АРХИТЕКТУ`РА, мн. няма, ж. 1. Творческа дейност, своеобразно съчетание от изкуство, техника и наука, която има за обект проектирането, изграждането и художественото оформяне на сгради, комплекси от сгради, паркове, населени места и под.; строително изкуство. От изкуствата архитектурата е достигнала най-висока степен на развитие у римляните. К. Величков, ПССъч. III, 18. // Това изкуство като учебна дисциплина, специалност, която се изучава във висше училище. — Защо? Аз пък живо се интересувам от въпросите на строителството. Просто от професионална гледна точка. — Аха! Студентка, нали? — Мама вече ви каза. Трета година архитектура. П. Незнакомов, ТС, 23. Следвам архитектура.

2. Съвкупност от признаци, които характеризират това изкуство през определена епоха или на определено място; стил. Внушителен паметник на старата западнобългарска архитектура е белосаната двукатна къща в края на улицата. НК, 1958, бр. 51, 6. Англичани, французи, немци, .. и други по-малки народи имат свои павилиони — всякой един в оригинален архитектурен стил, в духа на националната архитектура. Ал. Божинов, СбАСЕП, 171. Рашид бей имаше два сарая, единият беше стар, по старата търновска архитектура. Ц. Гинчев, ГК, 29. Готическа архитектура.