Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/710“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От перс. през тур. bent. | — От перс. през тур. bent. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕ`НТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бент. <i>Бентова стена.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | БЕНТОНИ`Т <i>м. Минер.</i> Вид глина, която има силно адсорбционно действие и се употребява при рафиниране на минерални, растителни и др. масла. <i>Цитизинът се отделя от растителните извлеци с помощта на бентонит.</i> Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 57. | + | <b>БЕНТОНИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Вид глина, която има силно адсорбционно действие и се употребява при рафиниране на минерални, растителни и др. масла. <i>Цитизинът се отделя от растителните извлеци с помощта на бентонит.</i> Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 57. |
— От фр. bentonite през рус. бентонит. | — От фр. bentonite през рус. бентонит. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕНТОНИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> бентонит. <i>Съвместно със сътрудници от Софийския държавен университет бяха проучени и бентонитовите глини при Димитровград .. , които се оказаха ценен материал за керамичната индустрия.</i> Тр, 1963, бр. 288,3. | + | <b>БЕНТОНИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> бентонит. <i>Съвместно със сътрудници от Софийския държавен университет бяха проучени и бентонитовите глини при Димитровград .., които се оказаха ценен материал за керамичната индустрия.</i> Тр, 1963, бр. 288, 3. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕ`НТОС</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Съвкупност от организмите, които живеят на дъното на воден басейн (море, езеро, блато, река). <i>Става дума не за проста констатация на параметрите на сегашното замърсяване на черноморските ни градове, а за задълбочени научни изследвания на различните микроорганизми, бентоса на дъното, .. и т.н.</i> 168 ч., 1991, бр. 25, 5. <i>Растителен бентос.</i> <i>Животински бентос.</i> <i>Морски бентос.</i> | |
| − | — От гр. | + | — От гр. βένυος ’дълбочина’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕ`НТОСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни. <i>Биол. Прил. от</i> бентос. <i>По мястото на обитаването морските водорасли се разделят на две големи групи: едните живеят във водните пластове и се наричат планктонни водорасли, а другите обитават по морското дъно — бентосни водорасли.</i> В. Петрова, PC, 14. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕ`НТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бент; малък бент. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕ`НЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> бенка; малка бенка. | |
| − | — Друга (простонар.) форма: | + | — Друга (простонар.) форма: <em>бе`мчица</em>. |
---- | ---- | ||
| − | БЕРА<sup>1</sup>, - | + | <b>БЕРА`{{попр|Поставено ударение.}}</b><sup>1</sup>, -е`ш, <i>мин. св.</i> брах, <i>несв., прех.</i> 1. Късам от различни места и поставям на едно място отделни единици, някакво количество растения (цветя, плодове, треви и под.). <i>Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки!</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. <i>Горе на високото се белееше къщичка. Зад нея почваше гората. Колко минзухар и кокичета сме брали там!</i> Кл. Цачев, СШ, 56. <i>По цели часове се скитам из лабиринта на букака, мечтая, бера малини.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 73. <i>Учителката и сестра ми стояха на земята и оттам пресягаха към клоните, навеждаха ги, беряха зрелите череши и ги слагаха в престилките си.</i> К. Калчев, ПИЖ, 151. <i>Аз закачих оцедника на пирончето, дето е в кюшето над чутурата, па отидох по края окол оградето да бера трева за телето.</i> Т. Влайков, Съч. II, 2-3. <i>По цветни странища овчарка засмяна / бере минзухар, / на китка го кичи, на китка безценна, / овчарю на дар!</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 127. <i>Бера гъби.</i> // <i>Разш.</i> Късам наред плодовете на растенията от определена площ, за да ги прибера на едно място; обирам. <i>По къра беряха царевиците и селските улици бяха пусти.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 339. <i>На връщане от града Марин беше минал през градините, дето Данковица береше памук.</i> Г. Караславов, СИ, 261. <i>Който посеял, ще жъне, който посадил, ще бере.</i> Послов. <i>Берем лозята.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. <i>Разг.</i> В съчетание със съществителни, които назовават неприятни чувства и усещания (грижа, страх, срам, яд, студ и под.). Изпитвам, преживявам това, което е изразено от съществителното. <em>Бера грижа (кахър, гайле, дерт)</em> <i>за някого, нещо</i>; бера грижата (грижите, кахъра, гайлето, дерта) <i>на някого, нещо</i> — безпокоя се, тревожа се, грижа се (обикн. за някого, за нещо или заради някого). <i>Мома като трендафил в градина дал ни Господ, няма защо да берем грижа. Няма да остане мома.</i> К. Величков, ПССъч. I, 156. <i>Доста си мома ходила, / отсега глава превързвай, / отсега кахър да береш: / свекър да чакаш от пазар, / либе да чакаш от нива, / девер да чакаш от гора.</i> Нар. пес., БДНН I, 109. <i>— Ами децата, децата, горкичките!… — Ех, да беше жива Божана, друго щеше да е, — .. — сега самичък им бера грижите.</i> Елин Пелин, Съч. II, 16-17. <i>—{{попр|Добавяне на интервал.}} Не се притеснявай за войската — забеляза иронично войникът. — Има кой да й бере гайлето…</i> П. Вежинов, BP, 72. <em>Бера грях</em> — греша, правя грях. <i>Живея само да бера грях.</i> Ст. Младенов, БТР I, 140. <em>Бера срам</em> — срамувам се. <i>— Хич бива ли човек да си губи уважението за едно теле? .. За наши грехове децата ни ще берат срам.</i> Н. Каралиева, Н, 97. <em>Бера срама</em> <i>на някого, за някого</i> — поемам срама, вината на някого, срамувам се заради някого. <i>Ах, как ми се искаше сега да е тука! Тя да бере срама ни, да се поти и черви, да търчи и да събира хора!</i> Ст. Даскалов, Ст, 1965, бр. 1006, 2. <em>Бера страх (страхове)</em> — страхувам се. <i>— И тази работа свършихме! Ама какъв страх брах, докато докарам колата.</i> П.{{попр|Добавяне на интервал.}} Стъпов, ЖСН, 202. <em>Бера страха (страхове <те>)</em> <i>на някого, за някого</i> — страхувам се за някого. <i>— Страшно е пак да остана сама, да бера хиляди страхове за тебе.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 70. <i>Когато колибата беше напълно готова и сгодна за жилище, той каза на Дона: — Ще вървиме да живейме през летото в гората. Да се не връщам всеки ден вкъщи, да не ти бера страховете всеки ден.</i> Д. Талев, И, 310. <em>Бера яд (ядове)</em> — ядосвам се. <i>Жена му казваше: „Ти, Велико, всичко можеш. Знаеш ли какви ядове ще берем, ако се метнат на тебе тези мъже!“</i> С. Северняк, ИРЕ, | ||
Текуща версия към 15:20, 6 ноември 2013
Един след друг се заредиха оратори. Пръв взе думата Митрата. Кр. Кръстев, К, 203.
— От перс. през тур. bent.
БЕ`НТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бент. Бентова стена.
БЕНТОНИ`Т м. Минер. Вид глина, която има силно адсорбционно действие и се употребява при рафиниране на минерални, растителни и др. масла. Цитизинът се отделя от растителните извлеци с помощта на бентонит. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 57.
— От фр. bentonite през рус. бентонит.
БЕНТОНИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от бентонит. Съвместно със сътрудници от Софийския държавен университет бяха проучени и бентонитовите глини при Димитровград .., които се оказаха ценен материал за керамичната индустрия. Тр, 1963, бр. 288, 3.
БЕ`НТОС, мн. няма, м. Биол. Съвкупност от организмите, които живеят на дъното на воден басейн (море, езеро, блато, река). Става дума не за проста констатация на параметрите на сегашното замърсяване на черноморските ни градове, а за задълбочени научни изследвания на различните микроорганизми, бентоса на дъното, .. и т.н. 168 ч., 1991, бр. 25, 5. Растителен бентос. Животински бентос. Морски бентос.
— От гр. βένυος ’дълбочина’.
БЕ`НТОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Биол. Прил. от бентос. По мястото на обитаването морските водорасли се разделят на две големи групи: едните живеят във водните пластове и се наричат планктонни водорасли, а другите обитават по морското дъно — бентосни водорасли. В. Петрова, PC, 14.
БЕ`НТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бент; малък бент.
БЕ`НЧИЦА ж. Умал. от бенка; малка бенка.
— Друга (простонар.) форма: бе`мчица.
БЕРА`*1, -е`ш, мин. св. брах, несв., прех. 1. Късам от различни места и поставям на едно място отделни единици, някакво количество растения (цветя, плодове, треви и под.). Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Горе на високото се белееше къщичка. Зад нея почваше гората. Колко минзухар и кокичета сме брали там! Кл. Цачев, СШ, 56. По цели часове се скитам из лабиринта на букака, мечтая, бера малини. Ив. Вазов, Съч. XV, 73. Учителката и сестра ми стояха на земята и оттам пресягаха към клоните, навеждаха ги, беряха зрелите череши и ги слагаха в престилките си. К. Калчев, ПИЖ, 151. Аз закачих оцедника на пирончето, дето е в кюшето над чутурата, па отидох по края окол оградето да бера трева за телето. Т. Влайков, Съч. II, 2-3. По цветни странища овчарка засмяна / бере минзухар, / на китка го кичи, на китка безценна, / овчарю на дар! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 127. Бера гъби. // Разш. Късам наред плодовете на растенията от определена площ, за да ги прибера на едно място; обирам. По къра беряха царевиците и селските улици бяха пусти. Ем. Станев, ИК III и IV, 339. На връщане от града Марин беше минал през градините, дето Данковица береше памук. Г. Караславов, СИ, 261. Който посеял, ще жъне, който посадил, ще бере. Послов. Берем лозята.
2. Разг. В съчетание със съществителни, които назовават неприятни чувства и усещания (грижа, страх, срам, яд, студ и под.). Изпитвам, преживявам това, което е изразено от съществителното. Бера грижа (кахър, гайле, дерт) за някого, нещо; бера грижата (грижите, кахъра, гайлето, дерта) на някого, нещо — безпокоя се, тревожа се, грижа се (обикн. за някого, за нещо или заради някого). Мома като трендафил в градина дал ни Господ, няма защо да берем грижа. Няма да остане мома. К. Величков, ПССъч. I, 156. Доста си мома ходила, / отсега глава превързвай, / отсега кахър да береш: / свекър да чакаш от пазар, / либе да чакаш от нива, / девер да чакаш от гора. Нар. пес., БДНН I, 109. — Ами децата, децата, горкичките!… — Ех, да беше жива Божана, друго щеше да е, — .. — сега самичък им бера грижите. Елин Пелин, Съч. II, 16-17. —* Не се притеснявай за войската — забеляза иронично войникът. — Има кой да й бере гайлето… П. Вежинов, BP, 72. Бера грях — греша, правя грях. Живея само да бера грях. Ст. Младенов, БТР I, 140. Бера срам — срамувам се. — Хич бива ли човек да си губи уважението за едно теле? .. За наши грехове децата ни ще берат срам. Н. Каралиева, Н, 97. Бера срама на някого, за някого — поемам срама, вината на някого, срамувам се заради някого. Ах, как ми се искаше сега да е тука! Тя да бере срама ни, да се поти и черви, да търчи и да събира хора! Ст. Даскалов, Ст, 1965, бр. 1006, 2. Бера страх (страхове) — страхувам се. — И тази работа свършихме! Ама какъв страх брах, докато докарам колата. П.* Стъпов, ЖСН, 202. Бера страха (страхове <те>) на някого, за някого — страхувам се за някого. — Страшно е пак да остана сама, да бера хиляди страхове за тебе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 70. Когато колибата беше напълно готова и сгодна за жилище, той каза на Дона: — Ще вървиме да живейме през летото в гората. Да се не връщам всеки ден вкъщи, да не ти бера страховете всеки ден. Д. Талев, И, 310. Бера яд (ядове) — ядосвам се. Жена му казваше: „Ти, Велико, всичко можеш. Знаеш ли какви ядове ще берем, ако се метнат на тебе тези мъже!“ С. Северняк, ИРЕ,
