Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/718“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
2. <i>Разг.</i> Обикн. за деца — играя лудо, необуздано, не мирувам; лудувам, палувам, вилнея. <i>Който беснее, няма да яде.</i> Н. Геров, РБЯ I, 100. <i>Децата цял ден бесняха на улицата. // Разг.</i> Действам необмислено, скитам, лудувам, държа се свободно. <i>Дъще, взеха ти главата / кладенците и хората: / дъще, стига си бесняла, / след обесници лудяла.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 37. <i>Жени го да не беснее.</i> Н. Геров, РБЯ I, 100. | 2. <i>Разг.</i> Обикн. за деца — играя лудо, необуздано, не мирувам; лудувам, палувам, вилнея. <i>Който беснее, няма да яде.</i> Н. Геров, РБЯ I, 100. <i>Децата цял ден бесняха на улицата. // Разг.</i> Действам необмислено, скитам, лудувам, държа се свободно. <i>Дъще, взеха ти главата / кладенците и хората: / дъще, стига си бесняла, / след обесници лудяла.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 37. <i>Жени го да не беснее.</i> Н. Геров, РБЯ I, 100. | ||
| − | 3. Действам грубо, със сила и върша своеволия, жестокости; бесувам, вилнея. | + | 3. Действам грубо, със сила и върша своеволия, жестокости; бесувам, вилнея. <i>В яростта, в безсилието си полицаите и войската все повече и повече беснееха — избиваха невинни хора, устройваха вечер капани, арести.</i> П. Михайлов, МП, 60. <i>Но кажи какво да правя, / кат’ма си, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин, че бесней / над бащино ми огнище.</i> Хр. Ботев,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} Съч. 1929, 5. |
| − | 4. За природни явления, сили — действам, проявявам се с голяма сила. <i>Навън беснееха снежни бури. Входът на пещерата отдавна бе засипан с пряспа.</i> Ем. Станев, ПЕГ, | + | 4. За природни явления, сили — действам, проявявам се с голяма сила. <i>Навън беснееха снежни бури. Входът на пещерата отдавна бе засипан с пряспа.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 83{{попр|Отпечатано „В3“.}}. <i>Цяла нощ океанът бесня. С настъпването на деня бурята като че ли още повече се усили.</i> Г. Белев, КВА, 331. • Обр. <i>И смъртта беснейше на сганта из роя, / и стотини турци падаха във боя.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 197. |
| − | 5. <i>Диал.</i> Побеснявам, заболявам от бяс. <i>От белия вятър беснеят кучетата.</i> П. Р. Славейков, БП | + | 5. <i>Диал.</i> Побеснявам, заболявам от бяс. <i>От белия вятър беснеят кучетата.</i> П. Р. Славейков, БП II, 17. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСНИ`ЛО</b>, <i>мн.</i> няма, ср. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Беснота. <i>Тя сепна се едвам тогаз, когато / подсторената сган в беснило ревна: / „Смърт, смърт!“</i> П. П. Славейков, ЕП, 1907, 34. <i>Кюстендилският каймакамин изпроводил няколко души гавазе да хванат баба Ильовица заедно с децата й и да ги доведат в тоя град. Това турско беснило накарало Иля да работи по-отчаяно.</i> П. Хитов, МП, 129-130. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСНОВА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Старин. Поет.</i> 1. Който не разсъждава и не действа нормално, като че ли обладан от бесове, от нечисти сили. <i>Но гдето магът бе раздавал / живот изкупен на света, / в безбожна нощ коварен дявол / засвири танца на смъртта! / Проклинащ, магът взе да тлее, / примамен в дяволски мъгли, / и бесноват, в зори с Психея, / той земно ложе подели.</i> Т. Траянов, П. 109. |
| − | + | ||
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> Човек, който е обхванат от такова състояние. <i>И не знаеше самин, дали това е изстъпление на пророк, или — безумие на грешник. Та сам се питаше, колчем видеше в себе си ведро късче небе: „Пророк ли съм, или — бесноват?“</i> Н. Райнов, КЦ, 67. <i>В потайна доба сам да ги изпрати / на трети ден игумен рано стана, — / че идат други — болни, бесновати — / да дирят помощ от свети Ивана!</i> Ем. Попдимитров, СР, 148. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕСНОТА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Състояние или проява на силна ярост; бяс, беснеене. <i>— А къде е парабелът ми, говедо? .. — Казвай, казвай, казвай! | + | <b>БЕСНОТА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Състояние или проява на силна ярост; бяс, беснеене. <i>— А къде е парабелът ми, говедо? .. — Казвай, казвай, казвай!… — повтаряше в беснотата си, като го удряше с двата си юмрука и размазваше кръвта по цялото му лице.</i> Д. Ангелов, ЖС, 227-228. <i>— Славка трябва да остане в плена си, защото Годе-славовата ярост ми е полезна и Радоиловата беснота ми е необходима.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 156. |
2. <i>Остар.</i> Болестта бяс. <i>Беснотата по кучетата. — От няколко време насам много бесни кучета са появиха в Видин. Тези кучета ухапаха много хора, особено деца, от които няколко вече умряха.</i> Ступ., 1875, бр. 6, 48. | 2. <i>Остар.</i> Болестта бяс. <i>Беснотата по кучетата. — От няколко време насам много бесни кучета са появиха в Видин. Тези кучета ухапаха много хора, особено деца, от които няколко вече умряха.</i> Ступ., 1875, бр. 6, 48. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕСНОТИ`Я</b> <i>ж. Разг.</i> Беснота (в 1 знач.); бяс. <i>Упоени в своята дива беснотия, управниците не виждат какво вършат и днес те се намерват пред ямата, която сами ровяха.</i> С, 1894, бр. 1488, 2. <i>Трудно е да се опише с каква злоба и с каква беснотия се отзоваваше тогавашната гръцка журналистика по ферманът.</i> Св. Миларов, Н, 144. <i>Неговите пиянски беснотии, когато се отпускаше да черпи всички, които заварваше в кръчмата, .. , само укрепваха и засилваха убеждението, че той е най-богатият човек в града.</i> Т. Харманджиев, Р, 36. <i>Бурята фучеше яростно навън в гъстите тъмнини. Прозорците | + | <b>БЕСНОТИ`Я</b> <i>ж. Разг.</i> Беснота (в 1 знач.); бяс. <i>Упоени в своята дива беснотия, управниците не виждат какво вършат и днес те се намерват пред ямата, която сами ровяха.</i> С, 1894, бр. 1488, 2. <i>Трудно е да се опише с каква злоба и с каква беснотия се отзоваваше тогавашната гръцка журналистика по ферманът.</i> Св. Миларов, Н, 144. <i>Неговите пиянски беснотии, когато се отпускаше да черпи всички, които заварваше в кръчмата, .., само укрепваха и засилваха убеждението, че той е най-богатият човек в града.</i> Т. Харманджиев, Р, 36. <i>Бурята фучеше яростно навън в гъстите тъмнини. Прозорците трещяха от беснотията й.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 120. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСНУ`ВАМ</b>, -аш. <i>несв., непрех. Остар.</i> Беснея (в 1, 2, 3 и 4 знач.). <i>На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ете, тоя, нашият Лило, турил мерак, хвърлил око на оная, Ценовата унука, .. — Още е момчурляче, младо е. .. ама, като е пошло да беснува, по-харна да му туриме юлар на шията.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 58-59. <i>Тиран свиреп плени, гори, беснува.</i> Ив. Вазов, БМ I, 144. <i>Беснувах, майко, лудувах, / наказвах хора, премазвах — / извърших дела срамотии.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 209. <i>Стоя над урвата: под мен земята / тресе се, тътне. .. мята се водата, / гърми, клокочи, пени се, играй. .. / и гледам аз как пропастта беснува / и в страшний гръм и трясък ми се счува / на Цербера двуглав зловещий лай.</i> К. Христов, ПВ, 45. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСНУ`ВАМ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Беснувам. <i>Долу — ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потръсва цялата околност.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСНУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> беснувам <i>и от</i> беснувам се. <i>Дядо Давид не обръщаше голямо внимание на беснуванията на коня и неговата силна ръка все още успяваше да го укротява.</i> Й. |
| − | |||
Текуща версия към 12:29, 9 ноември 2013
да видиш как беснееше тълпата, как ревеше от възторг! М. Марчевски, П, 149.
2. Разг. Обикн. за деца — играя лудо, необуздано, не мирувам; лудувам, палувам, вилнея. Който беснее, няма да яде. Н. Геров, РБЯ I, 100. Децата цял ден бесняха на улицата. // Разг. Действам необмислено, скитам, лудувам, държа се свободно. Дъще, взеха ти главата / кладенците и хората: / дъще, стига си бесняла, / след обесници лудяла. П. К. Яворов, Съч. I, 37. Жени го да не беснее. Н. Геров, РБЯ I, 100.
3. Действам грубо, със сила и върша своеволия, жестокости; бесувам, вилнея. В яростта, в безсилието си полицаите и войската все повече и повече беснееха — избиваха невинни хора, устройваха вечер капани, арести. П. Михайлов, МП, 60. Но кажи какво да правя, / кат’ма си, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин, че бесней / над бащино ми огнище. Хр. Ботев,* Съч. 1929, 5.
4. За природни явления, сили — действам, проявявам се с голяма сила. Навън беснееха снежни бури. Входът на пещерата отдавна бе засипан с пряспа. Ем. Станев, ПЕГ, 83*. Цяла нощ океанът бесня. С настъпването на деня бурята като че ли още повече се усили. Г. Белев, КВА, 331. • Обр. И смъртта беснейше на сганта из роя, / и стотини турци падаха във боя. Ив. Вазов, Съч. I, 197.
5. Диал. Побеснявам, заболявам от бяс. От белия вятър беснеят кучетата. П. Р. Славейков, БП II, 17.
БЕСНИ`ЛО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Беснота. Тя сепна се едвам тогаз, когато / подсторената сган в беснило ревна: / „Смърт, смърт!“ П. П. Славейков, ЕП, 1907, 34. Кюстендилският каймакамин изпроводил няколко души гавазе да хванат баба Ильовица заедно с децата й и да ги доведат в тоя град. Това турско беснило накарало Иля да работи по-отчаяно. П. Хитов, МП, 129-130.
БЕСНОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Поет. 1. Който не разсъждава и не действа нормално, като че ли обладан от бесове, от нечисти сили. Но гдето магът бе раздавал / живот изкупен на света, / в безбожна нощ коварен дявол / засвири танца на смъртта! / Проклинащ, магът взе да тлее, / примамен в дяволски мъгли, / и бесноват, в зори с Психея, / той земно ложе подели. Т. Траянов, П. 109.
2. Като същ. Човек, който е обхванат от такова състояние. И не знаеше самин, дали това е изстъпление на пророк, или — безумие на грешник. Та сам се питаше, колчем видеше в себе си ведро късче небе: „Пророк ли съм, или — бесноват?“ Н. Райнов, КЦ, 67. В потайна доба сам да ги изпрати / на трети ден игумен рано стана, — / че идат други — болни, бесновати — / да дирят помощ от свети Ивана! Ем. Попдимитров, СР, 148.
БЕСНОТА`, мн. няма, ж. 1. Състояние или проява на силна ярост; бяс, беснеене. — А къде е парабелът ми, говедо? .. — Казвай, казвай, казвай!… — повтаряше в беснотата си, като го удряше с двата си юмрука и размазваше кръвта по цялото му лице. Д. Ангелов, ЖС, 227-228. — Славка трябва да остане в плена си, защото Годе-славовата ярост ми е полезна и Радоиловата беснота ми е необходима. Ив. Вазов, Съч. XIV, 156.
2. Остар. Болестта бяс. Беснотата по кучетата. — От няколко време насам много бесни кучета са появиха в Видин. Тези кучета ухапаха много хора, особено деца, от които няколко вече умряха. Ступ., 1875, бр. 6, 48.
БЕСНОТИ`Я ж. Разг. Беснота (в 1 знач.); бяс. Упоени в своята дива беснотия, управниците не виждат какво вършат и днес те се намерват пред ямата, която сами ровяха. С, 1894, бр. 1488, 2. Трудно е да се опише с каква злоба и с каква беснотия се отзоваваше тогавашната гръцка журналистика по ферманът. Св. Миларов, Н, 144. Неговите пиянски беснотии, когато се отпускаше да черпи всички, които заварваше в кръчмата, .., само укрепваха и засилваха убеждението, че той е най-богатият човек в града. Т. Харманджиев, Р, 36. Бурята фучеше яростно навън в гъстите тъмнини. Прозорците трещяха от беснотията й. Ив. Вазов, Съч. VII, 120.
БЕСНУ`ВАМ, -аш. несв., непрех. Остар. Беснея (в 1, 2, 3 и 4 знач.). На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ете, тоя, нашият Лило, турил мерак, хвърлил око на оная, Ценовата унука, .. — Още е момчурляче, младо е. .. ама, като е пошло да беснува, по-харна да му туриме юлар на шията. М. Георгиев, Избр. разк., 58-59. Тиран свиреп плени, гори, беснува. Ив. Вазов, БМ I, 144. Беснувах, майко, лудувах, / наказвах хора, премазвах — / извърших дела срамотии. Ц. Церковски, Съч. II, 209. Стоя над урвата: под мен земята / тресе се, тътне. .. мята се водата, / гърми, клокочи, пени се, играй. .. / и гледам аз как пропастта беснува / и в страшний гръм и трясък ми се счува / на Цербера двуглав зловещий лай. К. Христов, ПВ, 45.
БЕСНУ`ВАМ СЕ несв., непрех. Беснувам. Долу — ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потръсва цялата околност. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56.
БЕСНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от беснувам и от беснувам се. Дядо Давид не обръщаше голямо внимание на беснуванията на коня и неговата силна ръка все още успяваше да го укротява. Й.
