Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/719“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Мио) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Йовков, ПК, 208. <i>Не със стотини, а с хиляди бягаха пряко българската граница от страх пред беснуването на турските башибозуци.</i> Пряп., 1903, бр. 31, 2. | Йовков, ПК, 208. <i>Не със стотини, а с хиляди бягаха пряко българската граница от страх пред беснуването на турските башибозуци.</i> Пряп., 1903, бр. 31, 2. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСНУ`ЕМ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Бесноват. <i>Во всичко що е писал той досега личи същото безпокойство и неуравновесеност. Поезията у него се превърна бързо в дервишки вой — вой, стон и рев на беснуем.</i> П. П. Славейков. Събр. съч. VI(1), 40. <i>За тези думи пак стана раздор помежду юдеите; защото едни казваха, че бяс има, а други, че тези думи са на беснуем челяк. Н.</i> Михайловски, ССИ (превод), 141. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСНУ`РКА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Бясна гъба. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСНУ`РКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Вид качулата чучулига, която, според народното поверие, предизвиква бяс у кучетата, ако бъде изядена от тях. <i>Добре са застъпени и чучулигите, едни от малкото видове, за които може да се каже, че са само полезни, ако не съществуваше поверието, че кучетата побеснявали, ако изядат качулата чучулига, наричана поради това и беснурка.</i> П. Делирадев, В, 180. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`СОВ</b>, -а, -о, <i>мн. -и, прил. Диал.</i> Бесов-ски. <i>Бесови сбирки — ветрови пиленки.</i> Погов., Н. Геров, РБЯ I, 100. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСОВЕ`ТИНА</b> <i>ж. Диал. Руг.</i> Буйна, невъздържана или разпусната, развратна жена. <i>— Как я изпусна тая бесоветина, смъклъо такъв, главата ти ще строша. .. , какъв мъж си, щом не можеш да държиш юздите на една жена.</i> Кр. Григоров, Р, 148. |
---- | ---- | ||
<b>БЕСОВИ`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Бесен. <i>Турците не са хора, нъ бесовити зверове.</i> ДЗ, 1868, бр. 19, 74. | <b>БЕСОВИ`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Бесен. <i>Турците не са хора, нъ бесовити зверове.</i> ДЗ, 1868, бр. 19, 74. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
<b>БЕСОВИ`ТО</b> <i>нареч. Диал.</i> Яростно, бясно. <i>Кучетата, .. , почнаха бесовито да го лаят.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 29. | <b>БЕСОВИ`ТО</b> <i>нареч. Диал.</i> Яростно, бясно. <i>Кучетата, .. , почнаха бесовито да го лаят.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 29. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСО`ВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Глутница кучета, които се влачат след разбеснувана кучка. <i>Па баш тогава се беше разбесувала нашата кучка. Де имаше пес от долната махала, по нея беше тръгнал, че и на Андрея Кутула-та, туй черното куче, дето го държат вързано, и то скъсало синджира по бесови-цата.</i> В. Нешков, Н, 307. <i>Бесовица псета.</i> О Влача (повличам / повлека) бесовицата. <i>Диал. Грубо.</i> За жена — държа се разпуснато, отдавам се на разврат; развратнича. <i>Тя аслъ и като мома влачеше след себе си бесовицата.</i> Ил. Волен, НС, 7. <i>— Ние некога. .. по пет години война водихме, мъжете ни избиха, па пак. .. а тая хубостница. .. още мъжа й не изскочил от къщи и повлече бесовицата.</i> Ст. Даскалов, СД, 224. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСО`ВИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Индив.</i> Място, където се извършват нечестиви обреди. <i>Турско теке, мръсно бесовище.</i> Г. С. Раковски, ГП, 46. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`СОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Ста-рин.</i> 1. Езически. <i>Тогава начертаха с мек въглен на челата на двамата млади люде по едно малко кръстче и всичко, що правеха по-нататък за сватбата им, беше по старите бесовски обичаи.</i> Д. Талев, С П, 235. <i>Теодосий прегледа с остро око всичко подред и се прекръсти. Нему не се искаше да търси вече никого — имаше нещо гадно и нечисто в този параклис, приличен на бе-совско оброчище.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 212. 2. Демонски, дяволски, нечестив. <i>— Затова и бесовските сили са изпълнили света, брате Теодосие. Сатана и неговите ангели са пак между синовете человечески.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 389. <i>Хорото е греховно нещо, песните момински са бесовски, седенките са чапкънски работи — това се проповядваше.</i> Н. Бончев, Съч. I, 58. <i>Иванко, убиецо мръсни, — / народът проклина го там — изчадъе бесовско, син гнъсни, / избълван от пъкъла нам.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 17. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕСОТА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Беснота. <i>Той не обуздаваше неудържимия си фанатизъм,. . , той се увличаше от една бесота, която считаше за Божие вдъхновение. Н.</i> Михайловски, ПА (превод), 111. [Тигърът] <i>Уловява и разкъсва един нов добив със същата бесота, с която е изял първия, и това прави не за да ся насити съвсем, но за да си извади гнева.</i> Д. Попов, СбРС (превод), 102. | + | <b>БЕСОТА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Беснота. <i>Той не обуздаваше неудържимия си фанатизъм,. . , той се увличаше от една бесота, която считаше за Божие вдъхновение. Н.</i> Михайловски, ПА (превод), 111. [Тигърът] <i>Уловява и разкъсва един нов добив със същата бесота, с която е изял първия, и това прави не за да ся насити съвсем, но за да си извади гнева.</i> Д. Попов, СбРС (превод), 102. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСТИА`РИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Литер.</i> В Средновековието — вид алегорично литературно произведение, в което героите са животни. |
— От лат. bestiarium. | — От лат. bestiarium. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`СТИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Обикн. <i>руг.</i> Животно, звяр. |
— Лат. bestia. | — Лат. bestia. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`СТСЕЛЪР</b>, след <i>числ.</i> -а, <i>м. Нов.</i> Книга, която е много търсена в определен период и се продава в голям тираж. <i>Този роман е един от бестселърите през този месец. А На много бестселъри са чужди сериозната проблематика и художествените достойнства.</i> |
— Англ. best-seller, букв. ’най-добре продаван’. | — Англ. best-seller, букв. ’най-добре продаван’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Разг.</i> |
1. Беснея, вилнея. <i>По улиците на малкия градец сновяха въоръжени банди, блъскаха вратите, заплашваха и бесуваха.</i> А. Каралийчев, СР, 24. <i>Всички ханища и конаци са вече тюрми и са препълнени с окован народ, чума бесува навсякъде.</i> К. Странджев, ЖБ, 13. <i>Кмет кметува, бяс — бесува.</i> | 1. Беснея, вилнея. <i>По улиците на малкия градец сновяха въоръжени банди, блъскаха вратите, заплашваха и бесуваха.</i> А. Каралийчев, СР, 24. <i>Всички ханища и конаци са вече тюрми и са препълнени с окован народ, чума бесува навсякъде.</i> К. Странджев, ЖБ, 13. <i>Кмет кметува, бяс — бесува.</i> | ||
| Ред 43: | Ред 41: | ||
2. Отдавам се на разврат; развратнича, бесу-вам се. <i>Сега, при мисълта, че тя е в тайното сборище на адамитите, той я ненавиждаше с демонска ненавист .. На полянката, там в долчето поразениците бесуват. ..</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 48-49. | 2. Отдавам се на разврат; развратнича, бесу-вам се. <i>Сега, при мисълта, че тя е в тайното сборище на адамитите, той я ненавиждаше с демонска ненавист .. На полянката, там в долчето поразениците бесуват. ..</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 48-49. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСУ`ВАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Разг.</i> 1. Обикн. за кучета, вълци — намирам се в |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 14:53, 25 октомври 2013
Йовков, ПК, 208. Не със стотини, а с хиляди бягаха пряко българската граница от страх пред беснуването на турските башибозуци. Пряп., 1903, бр. 31, 2.
БЕСНУ`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Бесноват. Во всичко що е писал той досега личи същото безпокойство и неуравновесеност. Поезията у него се превърна бързо в дервишки вой — вой, стон и рев на беснуем. П. П. Славейков. Събр. съч. VI(1), 40. За тези думи пак стана раздор помежду юдеите; защото едни казваха, че бяс има, а други, че тези думи са на беснуем челяк. Н. Михайловски, ССИ (превод), 141.
БЕСНУ`РКА1 ж. Диал. Бясна гъба.
БЕСНУ`РКА2 ж. Диал. Вид качулата чучулига, която, според народното поверие, предизвиква бяс у кучетата, ако бъде изядена от тях. Добре са застъпени и чучулигите, едни от малкото видове, за които може да се каже, че са само полезни, ако не съществуваше поверието, че кучетата побеснявали, ако изядат качулата чучулига, наричана поради това и беснурка. П. Делирадев, В, 180.
БЕ`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бесов-ски. Бесови сбирки — ветрови пиленки. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 100.
БЕСОВЕ`ТИНА ж. Диал. Руг. Буйна, невъздържана или разпусната, развратна жена. — Как я изпусна тая бесоветина, смъклъо такъв, главата ти ще строша. .. , какъв мъж си, щом не можеш да държиш юздите на една жена. Кр. Григоров, Р, 148.
БЕСОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Бесен. Турците не са хора, нъ бесовити зверове. ДЗ, 1868, бр. 19, 74.
БЕСОВИ`ТО нареч. Диал. Яростно, бясно. Кучетата, .. , почнаха бесовито да го лаят. Елин Пелин, Съч. IV, 29.
БЕСО`ВИЦА ж. Диал. Глутница кучета, които се влачат след разбеснувана кучка. Па баш тогава се беше разбесувала нашата кучка. Де имаше пес от долната махала, по нея беше тръгнал, че и на Андрея Кутула-та, туй черното куче, дето го държат вързано, и то скъсало синджира по бесови-цата. В. Нешков, Н, 307. Бесовица псета. О Влача (повличам / повлека) бесовицата. Диал. Грубо. За жена — държа се разпуснато, отдавам се на разврат; развратнича. Тя аслъ и като мома влачеше след себе си бесовицата. Ил. Волен, НС, 7. — Ние некога. .. по пет години война водихме, мъжете ни избиха, па пак. .. а тая хубостница. .. още мъжа й не изскочил от къщи и повлече бесовицата. Ст. Даскалов, СД, 224.
БЕСО`ВИЩЕ, мн. -а, ср. Индив. Място, където се извършват нечестиви обреди. Турско теке, мръсно бесовище. Г. С. Раковски, ГП, 46.
БЕ`СОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ста-рин. 1. Езически. Тогава начертаха с мек въглен на челата на двамата млади люде по едно малко кръстче и всичко, що правеха по-нататък за сватбата им, беше по старите бесовски обичаи. Д. Талев, С П, 235. Теодосий прегледа с остро око всичко подред и се прекръсти. Нему не се искаше да търси вече никого — имаше нещо гадно и нечисто в този параклис, приличен на бе-совско оброчище. Ст. Загорчинов, ДП, 212. 2. Демонски, дяволски, нечестив. — Затова и бесовските сили са изпълнили света, брате Теодосие. Сатана и неговите ангели са пак между синовете человечески. Ст. Загорчинов, ДП, 389. Хорото е греховно нещо, песните момински са бесовски, седенките са чапкънски работи — това се проповядваше. Н. Бончев, Съч. I, 58. Иванко, убиецо мръсни, — / народът проклина го там — изчадъе бесовско, син гнъсни, / избълван от пъкъла нам. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 17.
БЕСОТА`, мн. няма, ж. Остар. Беснота. Той не обуздаваше неудържимия си фанатизъм,. . , той се увличаше от една бесота, която считаше за Божие вдъхновение. Н. Михайловски, ПА (превод), 111. [Тигърът] Уловява и разкъсва един нов добив със същата бесота, с която е изял първия, и това прави не за да ся насити съвсем, но за да си извади гнева. Д. Попов, СбРС (превод), 102.
БЕСТИА`РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. В Средновековието — вид алегорично литературно произведение, в което героите са животни.
— От лат. bestiarium.
БЕ`СТИЯ ж. Книж. Обикн. руг. Животно, звяр.
— Лат. bestia.
БЕ`СТСЕЛЪР, след числ. -а, м. Нов. Книга, която е много търсена в определен период и се продава в голям тираж. Този роман е един от бестселърите през този месец. А На много бестселъри са чужди сериозната проблематика и художествените достойнства.
— Англ. best-seller, букв. ’най-добре продаван’.
БЕСУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Разг.
1. Беснея, вилнея. По улиците на малкия градец сновяха въоръжени банди, блъскаха вратите, заплашваха и бесуваха. А. Каралийчев, СР, 24. Всички ханища и конаци са вече тюрми и са препълнени с окован народ, чума бесува навсякъде. К. Странджев, ЖБ, 13. Кмет кметува, бяс — бесува.
2. Отдавам се на разврат; развратнича, бесу-вам се. Сега, при мисълта, че тя е в тайното сборище на адамитите, той я ненавиждаше с демонска ненавист .. На полянката, там в долчето поразениците бесуват. .. Ив. Вазов, Съч. XIII, 48-49.
БЕСУ`ВАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Обикн. за кучета, вълци — намирам се в
