Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/603“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>ся намира у работни хора, а не у готовановци и безделници.</i> Лет., 1873, 241. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ЛНИЦА</b> <i>ж.</i> Жена, която не работи, не желае да работи и води празен живот; лентяйка, безделничка. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ЛНИЧА</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., непрех.</i> Прекарвам в безделие времето си, водя празен живот; лентяйствам. <i>Противоп.</i> работя. <i>Какво прави баща ти?… — Нищо — отвърна Кирил и му стана изведнъж мъчно, като си помисли, че това не е празен отговор, а означаваше, че баща му се занимаваше само с едно: да безделничи, да пие.</i> Т. Харманджиев, KB, 169. <i>Отпадащите от училището юноши и младежи .. не трябва да се оставят да скитат и да безделничат.</i> ВН, 1958, бр. 2057, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ЛНИЧЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> безделнича; лентяйстване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ЛНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свойствен на безделник; безделнишки, лентяйски. <i>Безделнически начин на живот.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ЛНИЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Живот без работа, без полезна дейност; безделничене, лентяйство. <i>Целият му живот мина в безделничество.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ЛНИЧКА</b> <i>ж.</i> Безделница. <i>Пенсионерите и безделничките в кафенетата въздишаха възмутено („Докъде се стигна, с ватенки да се ходи в образцовите столични заведения“).</i> Ст, 1963, бр. 925, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ЛНИШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е свойствен на безделник; безделнически, лентяйски. |
| − | + | 2. Който се състои от безделници. <i>А под снопите жътварите / ще привеждат морен стан, / за да пълнят пак хамбарите / на безделнишката сган.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 108. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ЛНО</b>. <i>Рядко. Нареч.</i> от безделен. <i>Живее безделно.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който няма, не е имал или не може да има свои, рождени деца. <i>Първите години след женитбата си те нямаха деца. Минаха пет, минаха десет и петнадесет — те бяха вече бездетни.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 280. <i>Тя беше бездетна. На времето осиновила Свилена, отгледали я със стареца.</i> Кр. Григоров, Р, 42. <i>— Някои бездетни хора да го вземат, да го приберат. Добро е, умно е детето.</i> Елин Пелин, Съч. II, 168. <i>Бездетна жена.</i> <i>Бездетно семейство.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Бездетство. <i>Водеха деца, момци, момичета, старци. Пръскаха ги с вода против трески и маларии, .., против малокръвие и бездетие.</i> Г. Караславов,{{попр|Смяна на точка със запетайка.}} СИ, 38. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ТКА</b> <i>ж.</i> Омъжена жена, която няма свои деца, не е раждала или не може да роди; бездеткиня. <i>— Караджов деца има ли? — Жена му е бездетка, все по плажове ходи да се цери.</i> Т. Монов, СН, 11. <i>Па я стая дванаесе годин какво сам се млада оженила, девет годин ка бездетка одих, па си родих свойе мъжко дете.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 426. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ТКИН</b> <i>м. Диал.</i> Бездетник. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕТКИ`НЯ</b> <i>ж. Разг.</i> Бездетка; бездетница. <i>Ей дружина! Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, .. бездеткини с рожба затруднили / и непразни, леко породили.</i> П. Р. Славейков, НМК, 73-75. <i>Майка му беше много време бездеткиня, но ангел Божий, като й са еви, прорече й, че ще роди син.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 46. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ТНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Женен мъж, който няма свои деца. <i>— Бай Първане, — викна председателят, — ти си от Сойките. Кажи на тоз поп има ли вашият поп Димитър синове? — Няма — отвърна секретарят, — нашият поп е бездетник.</i> А. Каралийчев, СбХ, 108. <i>Болярски беше обикнал Дойна — така го беше обикнал, както обикват бездетници угодливите млади хора. И той упорито искаше да направи Дойна зет на батя си.</i> А. Страшимиров, ЕД, 135. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ТНИЦА</b> <i>ж. Простонар.</i> Бездетка; бездеткиня. <i>Да се събират, отбират / момите безлюбниците, / булките бездетниците.</i> Нар. пес., СбВСт, 293. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Бездетство. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕ`ТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Неспособност да се имат свои, рождени деца; нямане на свои деца; бездетност. <i>Да му се похвали, да му каже, че тя не е прокълната от природата. А това е най-голямата гордост на жената, както е най-голямото проклятие нейното бездетство.</i> Ст. Чилингиров, РК, 253. <i>Без сумнение, гласът на природата, .. ни казва, че бездетството ни нема добри последствия.</i> П. Р. Славейков,{{попр|Добавяне на запетайка.}} ПВЖ (превод), 100 |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕФЕ`КТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> За промишлени стоки — който е без дефект. <i>Бездефектни тъкани.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕЯ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, прил. <i>Остар. Книж.</i> Бездеен. <i>Той знаеше, че пръснатата мълва, с която обясняваше изчезването на двамата ловци, беше намерила почва и отстранила всяко подозрение. Кой го пробуди сега у бездеятелния началник на полицията?</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 143. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕЯ`ТЕЛНО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> бездеятелен; бездейно. <i>Не останале за дълго време башибозуците така хладнокръвно, така бездеятелно.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 346. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗДЕЯ`ТЕЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> |
| − | |||
Текуща версия към 13:00, 17 октомври 2013
ся намира у работни хора, а не у готовановци и безделници. Лет., 1873, 241.
БЕЗДЕ`ЛНИЦА ж. Жена, която не работи, не желае да работи и води празен живот; лентяйка, безделничка.
БЕЗДЕ`ЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Прекарвам в безделие времето си, водя празен живот; лентяйствам. Противоп. работя. Какво прави баща ти?… — Нищо — отвърна Кирил и му стана изведнъж мъчно, като си помисли, че това не е празен отговор, а означаваше, че баща му се занимаваше само с едно: да безделничи, да пие. Т. Харманджиев, KB, 169. Отпадащите от училището юноши и младежи .. не трябва да се оставят да скитат и да безделничат. ВН, 1958, бр. 2057, 2.
БЕЗДЕ`ЛНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от безделнича; лентяйстване.
БЕЗДЕ`ЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свойствен на безделник; безделнишки, лентяйски. Безделнически начин на живот.
БЕЗДЕ`ЛНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Живот без работа, без полезна дейност; безделничене, лентяйство. Целият му живот мина в безделничество.
БЕЗДЕ`ЛНИЧКА ж. Безделница. Пенсионерите и безделничките в кафенетата въздишаха възмутено („Докъде се стигна, с ватенки да се ходи в образцовите столични заведения“). Ст, 1963, бр. 925, 3.
БЕЗДЕ`ЛНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свойствен на безделник; безделнически, лентяйски.
2. Който се състои от безделници. А под снопите жътварите / ще привеждат морен стан, / за да пълнят пак хамбарите / на безделнишката сган. Хр. Смирненски, Съч. II, 108.
БЕЗДЕ`ЛНО. Рядко. Нареч. от безделен. Живее безделно.
БЕЗДЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който няма, не е имал или не може да има свои, рождени деца. Първите години след женитбата си те нямаха деца. Минаха пет, минаха десет и петнадесет — те бяха вече бездетни. Д. Калфов, Избр. разк., 280. Тя беше бездетна. На времето осиновила Свилена, отгледали я със стареца. Кр. Григоров, Р, 42. — Някои бездетни хора да го вземат, да го приберат. Добро е, умно е детето. Елин Пелин, Съч. II, 168. Бездетна жена. Бездетно семейство.
БЕЗДЕ`ТИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Бездетство. Водеха деца, момци, момичета, старци. Пръскаха ги с вода против трески и маларии, .., против малокръвие и бездетие. Г. Караславов,* СИ, 38.
БЕЗДЕ`ТКА ж. Омъжена жена, която няма свои деца, не е раждала или не може да роди; бездеткиня. — Караджов деца има ли? — Жена му е бездетка, все по плажове ходи да се цери. Т. Монов, СН, 11. Па я стая дванаесе годин какво сам се млада оженила, девет годин ка бездетка одих, па си родих свойе мъжко дете. Нар. пес., СбНУ XLIII, 426.
БЕЗДЕ`ТКИН м. Диал. Бездетник.
БЕЗДЕТКИ`НЯ ж. Разг. Бездетка; бездетница. Ей дружина! Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, .. бездеткини с рожба затруднили / и непразни, леко породили. П. Р. Славейков, НМК, 73-75. Майка му беше много време бездеткиня, но ангел Божий, като й са еви, прорече й, че ще роди син. Н. Михайловски, ССИ (превод), 46.
БЕЗДЕ`ТНИК, мн. -ци, м. Женен мъж, който няма свои деца. — Бай Първане, — викна председателят, — ти си от Сойките. Кажи на тоз поп има ли вашият поп Димитър синове? — Няма — отвърна секретарят, — нашият поп е бездетник. А. Каралийчев, СбХ, 108. Болярски беше обикнал Дойна — така го беше обикнал, както обикват бездетници угодливите млади хора. И той упорито искаше да направи Дойна зет на батя си. А. Страшимиров, ЕД, 135.
БЕЗДЕ`ТНИЦА ж. Простонар. Бездетка; бездеткиня. Да се събират, отбират / момите безлюбниците, / булките бездетниците. Нар. пес., СбВСт, 293.
БЕЗДЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Бездетство.
БЕЗДЕ`ТСТВО, мн. няма, ср. Неспособност да се имат свои, рождени деца; нямане на свои деца; бездетност. Да му се похвали, да му каже, че тя не е прокълната от природата. А това е най-голямата гордост на жената, както е най-голямото проклятие нейното бездетство. Ст. Чилингиров, РК, 253. Без сумнение, гласът на природата, .. ни казва, че бездетството ни нема добри последствия. П. Р. Славейков,* ПВЖ (превод), 100
БЕЗДЕФЕ`КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. За промишлени стоки — който е без дефект. Бездефектни тъкани.
БЕЗДЕЯ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Бездеен. Той знаеше, че пръснатата мълва, с която обясняваше изчезването на двамата ловци, беше намерила почва и отстранила всяко подозрение. Кой го пробуди сега у бездеятелния началник на полицията? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 143.
БЕЗДЕЯ`ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от бездеятелен; бездейно. Не останале за дълго време башибозуците така хладнокръвно, така бездеятелно. З. Стоянов, ЗБВ III, 346.
БЕЗДЕЯ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж.
