Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/508“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БАКТЕРИЦИДИ`Н <i>м. Апт.</i> Лекарствен препарат, който притежава бактерицидни свойства. | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИЦИДИ`Н</b> <i>м. Апт.</i> Лекарствен препарат, който притежава бактерицидни свойства. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕРИЦИ`ДНО</b>. <i>Биол. Нареч. от</i> бактерициден. <i>Това лекарство действа бактерицидно.</i> | ||
| − | БАКТЕРИЦИ` | + | <b>БАКТЕРИЦИ`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Свойство на бактерициден. <i>Бактерицидността на морковите се обяснява със съдържащото се в тях етерично масло, което се намира в корените, листата и семената.</i> П. Даскалов и др., ТК, 31. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТЕ`РИЯ</b> <i>ж.</i> Обикн. <i>мн.</i> Едноклетъчни микроорганизми с разнообразна форма, които имат примитивно ядро, размножават се чрез просто деление и притежават множество биохимични, полезни или патогенни свойства. <i>Листата и цветовете на дърветата и тревите отделят фитонциди, които обезвреждат газовете и убиват бактериите.</i> Е, 1979, бр. 20, 3. <i>Болестотворни бактерии. Стомашночревни бактерии. Дизентерийни бактерии. Анаеробни бактерии. Гнилостни бактерии.</i> | ||
| − | + | — От гр. βακτηρία ’пръчица’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТИ`САМ</b>. Вж. <em>бактисвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бакти`сам</b>, -аш и <b>бакти`ша</b>, -еш, <i>мин. св.</i> бакти`сах, <i>прич. мин. св. деят.</i> бакти`сал, <i>св., непрех. Простонар.</i> Дотяга ми, досажда ми, додява ми, омръзва ми. <i>— Дойдох тук да почивам, а не да водя литературни спорове. Бактисал съм от тях.</i> М. Марчевски, ТС, 87. <i>— Алтъните, бабо, лирите, дай ги с добро и си гледай кефа. Бактисахме вече да трепем.</i> Г. Стоев, ЦЗ, 30. <i>— Бактисах вече от тая сухоежбина; лук, лук, най-после омръзва на човека..</i> З. Стоянов, ЗБВ 1, 47. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКТИ`СВА МИ</b> <i>несв.;</i> <b>бакти`са ми</b> и <b>бакти`ше ми</b> <i>св. непрех.</i> Бактисвам. | ||
| − | + | — От тур. bıkmak. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От | + | <b>БАКТИ`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Простонар. Отгл. същ. от</i> бактисвам <i>и от</i> бактисва ми; дотягане, омръзване. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАКТИ`ША</b>. Вж. <em>бактисвам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАКУНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Полит.</i> Анархистично течение, според което чрез въстание начело с интелигенцията, лумпенпролетариата и селските маси трябва да се ликвидира държавата и изравнят класите (по името на неговия идеолог И. А. Бакунин). | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | БАКТИ`ША. Вж. бактисвам. | ||
| − | |||
| − | БАКУНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Полит.</i> Анархистично течение, според което чрез въстание начело с интелигенцията, лумпенпролетариата и селските маси трябва да се ликвидира държавата и изравнят класите (по името на неговия идеолог И. А. | ||
— От рус. собств. | — От рус. собств. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БА`КХИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Литер.</i> Антична, гръцка или латинска, стихотворна стъпка, която се състои от една кратка и две дълги срички (‿ — —). | ||
| − | + | — Ог гр. βακχεῖος. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАКХИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Литер.</i> Който се отнася до бакхий или е съставен от бакхий. <i>Бакхическа стъпка. Бакхически стих.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БА`КХУСОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е свързан с Бакхус (древноримски и древногръцки бог на виното, лозарството и веселието). <i>Бакхусови празненства.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Бакхусов дар</b>. <i>Книж.</i> Вино. | |
| − | + | <b>Бакхусов храм</b>. <i>Книж.</i> Място, където се пирува, гуляе. | |
— От гр. собств. | — От гр. собств. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАКШИ`Ш</b> <i>м. Простонар.</i> 1. Обикн. неголяма сума, която се дава за направена услуга свръх онова, което се заплаща редовно. <i>Разнасяше поднос с пълни филджани от маса на маса, грижливо броеше дребните монети, отделяйки и бакшишите, а навремени усмиряваше с поглед по-буйните и свадливи мющерии.</i> А. Христофоров, А, 243. <i>Борис плати, без да си е довършил яденето и пиенето, стана, хвърли десет лева бакшиш на смаяния келнер и бързо напусна ресторанта.</i> К. Калчев, СТ, 129. | ||
| − | + | 2. <i>Остар. и диал.</i> Подарък, дар. <i>— Колко пари струва млякото? Танагров подаде пари. Митър не ги взе. — Пари не ще. Бакшиш е. От техните овци е. Имат много.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 153. <i>Един от кехаите през богородични пости си вареше ошав от сушени сливи, круши, дренки и пр., които му бяха донесле бакшиш кираджиите герлевци.</i> З.{{попр|Отпечатано „3“.}} Стоянов, ЗБВ I, 34. <i>— Земи, куме, този емиш, и раздай го на децата{{попр|Отпечатано: „децаша“.}}, бакшиш от кръстника им.</i> Ил. Блъсков, ПБ, 67. <i>— Кумове стари сватове, / я доведете булката, / та ръка да ми целуне, / голям ще бакшиш да й дам.</i> Нар. пес., СбВСт, 458. | |
| − | |||
| − | 2. <i>Остар. и диал.</i> Подарък, дар. | ||
| − | 3. <i>Диал.</i> Награда. <i>Цар си йе хабер проводил, / че кой се найме, наеме / Ненчо войвода да фане, / .., / голям ще бакшиш да земе —/девет товара със злато, / десети с бяла магнита.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 18-19. | + | 3. <i>Диал.</i> Награда. <i>Цар си йе хабер проводил, / че кой се найме, наеме / Ненчо войвода да фане, / .., / голям ще бакшиш да земе — / девет товара със злато, / десети с бяла магнита.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 18-19. <i>— Ей фала ти, едренскийо паша, / я че фанем млад Стоян войвода / с неговите педесе дружина! / Току кажи, бакшиш що че дадеш?</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 425. |
| − | — От перс. през тур. | + | — От перс. през тур. bahşiş. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БА`КЩАГ</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Мор.</i> 1. Курс на платноход по отношение на вятъра. <i>Ходът на яхтата се намалява, предните ветрила висят като парцали. После тя преминава на курс бакщаг. Сега яхтата има най-голям ход, но и започва да рее.</i> П. Льочев, ПБП, 22. | |
2. Корабно въже за закрепване на мачти, комини и др. в определено положение. | 2. Корабно въже за закрепване на мачти, комини и др. в определено положение. | ||
— Нем. Backstag. | — Нем. Backstag. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАКЪ`Р</b> <i>м.</i> 1. Само <i>ед. Простонар.</i> Мед<sup>2</sup>. <i>Калфите на Бабулевци, .. — отваряха сандъците един по един и вадеха оттам всякакви съдове, но не от бакър, а от гледжосана ламарина.</i> Д. Талев, ПК, 773-774. <i>Куюмджията турял в сребърните изделия повече бакър, отколкото било прието.</i> Ив. Хаджийски, БДНН, 40. <i>Петручио се поколеба, но като погледна Бенко в очите, усмихна се и пое двете дребнички монети от</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:13, 3 октомври 2013
БАКТЕРИЦИДИ`Н м. Апт. Лекарствен препарат, който притежава бактерицидни свойства.
БАКТЕРИЦИ`ДНО. Биол. Нареч. от бактерициден. Това лекарство действа бактерицидно.
БАКТЕРИЦИ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Биол. Свойство на бактерициден. Бактерицидността на морковите се обяснява със съдържащото се в тях етерично масло, което се намира в корените, листата и семената. П. Даскалов и др., ТК, 31.
БАКТЕ`РИЯ ж. Обикн. мн. Едноклетъчни микроорганизми с разнообразна форма, които имат примитивно ядро, размножават се чрез просто деление и притежават множество биохимични, полезни или патогенни свойства. Листата и цветовете на дърветата и тревите отделят фитонциди, които обезвреждат газовете и убиват бактериите. Е, 1979, бр. 20, 3. Болестотворни бактерии. Стомашночревни бактерии. Дизентерийни бактерии. Анаеробни бактерии. Гнилостни бактерии.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’.
БАКТИ`САМ. Вж. бактисвам.
БАКТИ`СВАМ, -аш, несв.; бакти`сам, -аш и бакти`ша, -еш, мин. св. бакти`сах, прич. мин. св. деят. бакти`сал, св., непрех. Простонар. Дотяга ми, досажда ми, додява ми, омръзва ми. — Дойдох тук да почивам, а не да водя литературни спорове. Бактисал съм от тях. М. Марчевски, ТС, 87. — Алтъните, бабо, лирите, дай ги с добро и си гледай кефа. Бактисахме вече да трепем. Г. Стоев, ЦЗ, 30. — Бактисах вече от тая сухоежбина; лук, лук, най-после омръзва на човека.. З. Стоянов, ЗБВ 1, 47.
БАКТИ`СВА МИ несв.; бакти`са ми и бакти`ше ми св. непрех. Бактисвам.
— От тур. bıkmak.
БАКТИ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от бактисвам и от бактисва ми; дотягане, омръзване.
БАКТИ`ША. Вж. бактисвам.
БАКУНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Анархистично течение, според което чрез въстание начело с интелигенцията, лумпенпролетариата и селските маси трябва да се ликвидира държавата и изравнят класите (по името на неговия идеолог И. А. Бакунин).
— От рус. собств.
БА`КХИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. Антична, гръцка или латинска, стихотворна стъпка, която се състои от една кратка и две дълги срички (‿ — —).
— Ог гр. βακχεῖος.
БАКХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който се отнася до бакхий или е съставен от бакхий. Бакхическа стъпка. Бакхически стих.
БА`КХУСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с Бакхус (древноримски и древногръцки бог на виното, лозарството и веселието). Бакхусови празненства.
◇ Бакхусов дар. Книж. Вино.
Бакхусов храм. Книж. Място, където се пирува, гуляе.
— От гр. собств.
БАКШИ`Ш м. Простонар. 1. Обикн. неголяма сума, която се дава за направена услуга свръх онова, което се заплаща редовно. Разнасяше поднос с пълни филджани от маса на маса, грижливо броеше дребните монети, отделяйки и бакшишите, а навремени усмиряваше с поглед по-буйните и свадливи мющерии. А. Христофоров, А, 243. Борис плати, без да си е довършил яденето и пиенето, стана, хвърли десет лева бакшиш на смаяния келнер и бързо напусна ресторанта. К. Калчев, СТ, 129.
2. Остар. и диал. Подарък, дар. — Колко пари струва млякото? Танагров подаде пари. Митър не ги взе. — Пари не ще. Бакшиш е. От техните овци е. Имат много. Ив. Карановски, Разк. I, 153. Един от кехаите през богородични пости си вареше ошав от сушени сливи, круши, дренки и пр., които му бяха донесле бакшиш кираджиите герлевци. З.* Стоянов, ЗБВ I, 34. — Земи, куме, този емиш, и раздай го на децата*, бакшиш от кръстника им. Ил. Блъсков, ПБ, 67. — Кумове стари сватове, / я доведете булката, / та ръка да ми целуне, / голям ще бакшиш да й дам. Нар. пес., СбВСт, 458.
3. Диал. Награда. Цар си йе хабер проводил, / че кой се найме, наеме / Ненчо войвода да фане, / .., / голям ще бакшиш да земе — / девет товара със злато, / десети с бяла магнита. Нар. пес., СбНУ XLVI, 18-19. — Ей фала ти, едренскийо паша, / я че фанем млад Стоян войвода / с неговите педесе дружина! / Току кажи, бакшиш що че дадеш? Нар. пес., СбНУ XLIII, 425.
— От перс. през тур. bahşiş.
БА`КЩАГ, мн. -зи, м. Мор. 1. Курс на платноход по отношение на вятъра. Ходът на яхтата се намалява, предните ветрила висят като парцали. После тя преминава на курс бакщаг. Сега яхтата има най-голям ход, но и започва да рее. П. Льочев, ПБП, 22.
2. Корабно въже за закрепване на мачти, комини и др. в определено положение.
— Нем. Backstag.
БАКЪ`Р м. 1. Само ед. Простонар. Мед2. Калфите на Бабулевци, .. — отваряха сандъците един по един и вадеха оттам всякакви съдове, но не от бакър, а от гледжосана ламарина. Д. Талев, ПК, 773-774. Куюмджията турял в сребърните изделия повече бакър, отколкото било прието. Ив. Хаджийски, БДНН, 40. Петручио се поколеба, но като погледна Бенко в очите, усмихна се и пое двете дребнички монети от
