Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/505“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>стоки се съхраняват в светли, сухи, добре вентилирани помещения върху скари, | + | <i>стоки се съхраняват в светли, сухи, добре вентилирани помещения върху скари, подигнати на 20 см от пода, или върху етажерки.</i> М. Гаврилова и др., TПX I и II, 57. <i>Магазинът беше голям, с три отделения — месарско, зеленчуково и бакалско.</i> Г. Райчев, ЗК, 157. |
3. Който се отнася до бакалница. <i>Ангелинка разглеждаше кутиите с бонбони в една замърсена бакалска витрина.</i> П. Спасов, ХлХ, 125. | 3. Който се отнася до бакалница. <i>Ангелинка разглеждаше кутиите с бонбони в една замърсена бакалска витрина.</i> П. Спасов, ХлХ, 125. | ||
| − | + | ◇ <b>Бакалски сметки</b>. <i>Разг.</i> Дребнави сметки. | |
| + | |||
| + | <b>Бакалски тефтер</b>. <i>Разг.</i> Лошо поддържана, изцапана, нечиста тетрадка и под. с безредни, разбъркани, неподредени записки. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАКА`ЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Занятие, поминък на бакалин. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАКАЛУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> Търгувам с бакалски стоки. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАКАЛУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> бакалувам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАКА`ЛЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> бакалин; млад бакалин. <i>Край мене минава Иван — бакалчето от нашата улица.</i> Д. Немиров, КБМ, кн. I, 156. <i>Ленка за вода отива / със кобиличка на рамо, / покрай бакалче минува.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 227. |
| + | |||
| + | 2. Дребен търговец на бакалски стоки. <i>Малките търговчета и бакалчета разпродаваха с убити цени стоката си.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 163. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАКАЛЪ`М</b> <i>частица. Простонар.</i> Обикн. в съчет. с частиците: <em>ха</em>, <em>хайде</em>, <em>де</em> — за подкана към действие; да видим. <i>Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, .., и да ги наредя в 2-3 кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: „Ха, бакалъм!“</i> Ал. Константинов, БГ, 112. <i>— Вие какво зяпате? Скоро печени бекаси, .., пуйки, торти, носете всичко тука! Хайде бакалъм — сега ми е паднало! ВН,</i> 1958, бр. 2036, 4. |
| − | |||
| − | — за подкана към действие; да видим. <i>Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже,.., и да ги наредя в 2-3 кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i>— Вие какво зяпате? Скоро печени бекаси,.., пуйки, торти, носете всичко тука! Хайде бакалъм — сега ми е паднало! ВН,</i> 1958, бр. 2036, 4. | ||
| − | — Тур. | + | — Тур. bakalım. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`КАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Целувам; бацам<sup>1</sup>. <i>Бакай кунка.</i> Н. Геров, РБЯ I, 22. <b>бакам се</b> <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`КАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бакам <i>и от</i> бакам се; целуване, бацане<sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАКА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Дежурен войник, който разнася храната с баки и се грижи за нейното разпределение. <i>Бакарите донесоха баките и започнаха да насипват с черпаците на всекиго по пълен гребач чай, а след това раздадоха и по парче кашкавал.</i> Кл. Цачев, В, 252. <i>А батарейният командир говореше на Петър сериозно, сякаш нищо не бе се случило, .., деликатно му възлагаше отговорни работи, като го изключваше от неприятните за войниците{{попр|Отпечатано „войнците“.}} наряди — бакар, метач, дневален.</i> В. Ченков, ПС, 97. <i>Почти бяха забравили, че е време за вечеря. Бакарите бяха донесли чорбата.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 124. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАКАРА</b> <i>ж.</i> Вид хазартна игра с две | + | <b>БАКАРА`</b> <i>ж.</i> Вид хазартна игра с две колоди от по 52 карти, при която едно лице играе срещу останалите играчи. <i>Какво са парите? Вятър! Изядеш ги, проиграеш ги на бакара или на покер, и туй то!</i> Д. Немиров, В, 73. <i>Поразсъждаваха, .. за начина, по който може най-добре да се убие времето в игралните клубове; изказаха се предпочитания към бриджа или бакарата.</i> П. Спасов, ХлХ, 33. |
— Фр. baccara. | — Фр. baccara. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАКА`РЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бакаря <i>и от</i> бакаря се; уважение, зачитане. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАКА`РЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., прех. Простонар.</i> Обикн. с отриц. <em>не</em>. Тача, уважавам, зачитам. <i>— А мед? — запита Лило и се помъчи да начумери чело, божем забравила го е, де! Не го бакари за човек, като другите!</i> М. Георгиев, Избр. разк., 82. <b>бакаря се</b> <i>страд.</i> |
— От тур. bakmak ’грижа се, гледам’. | — От тур. bakmak ’грижа се, гледам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>ба`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех. Диал.</i> Бакам веднъж или няколко пъти; бацвам<sup>1</sup>. <i>Влегол в порта, го пречекала жената му со керка му, та му се поклонила до земи керка му спроти адето и посегнала да го бакне во образ и после ръка.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 127. <b>баквам се</b>, <b>бакна се</b> <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`КВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> баквам <i>и от</i> баквам се; бацване<sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`КЕ</b>, -то , <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Бако. <i>Отидоха в дюкяна на Калчо, седнаха, отвориха тефтера, взеха да събират. Изведнъж Кото се усъмни нещо: — На тая дата не съм взимал месо, баке.</i> Т. Харманджиев, KB, 477. <i>— Кой ти позволява да се държиш така фамилиарно с мен, гамен с гамен? .. — Ха-а, тъй ли била работата! Значи аз съм гамен! Ами не знаеш ли, че краставите магарета се надушват през девет баира? Аз ли ви търся, баке?</i> В. Нешков, Н II, 97. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАКЕЛИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> Неразтворима, неразтопима и с добри електроизолационни свойства пластмаса, която има голямо приложение в електропромишлеността. <i>„Дине, стаята мирише на бакелит, идвай по-скоро, може да е на пожар!“</i> Д. Бегунов, ЧОД, 13. |
— Нем. от собств. | — Нем. от собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАКЕЛИ`ТЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и | + | <b>БАКЕЛИ`ТЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който е направен от бакелит или съдържа бакелит; бакелитов. <i>Нареждаха вкусните ястия върху леки бакелитени табли и сами ги отнасяха към масите.</i> Ал. Бабек, МЕ, 108. <i>Бакелитена дръжка. Бакелитен бушон. Бакелитна кутия.</i> |
2. Който е свързан, който се отнася до изработката на предмети от бакелит; бакелитов. <i>Бакелитно отделение в цех.</i> | 2. Който е свързан, който се отнася до изработката на предмети от бакелит; бакелитов. <i>Бакелитно отделение в цех.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 19:58, 2 октомври 2013
стоки се съхраняват в светли, сухи, добре вентилирани помещения върху скари, подигнати на 20 см от пода, или върху етажерки. М. Гаврилова и др., TПX I и II, 57. Магазинът беше голям, с три отделения — месарско, зеленчуково и бакалско. Г. Райчев, ЗК, 157.
3. Който се отнася до бакалница. Ангелинка разглеждаше кутиите с бонбони в една замърсена бакалска витрина. П. Спасов, ХлХ, 125.
◇ Бакалски сметки. Разг. Дребнави сметки.
Бакалски тефтер. Разг. Лошо поддържана, изцапана, нечиста тетрадка и под. с безредни, разбъркани, неподредени записки.
БАКА`ЛСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Занятие, поминък на бакалин.
БАКАЛУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Търгувам с бакалски стоки.
БАКАЛУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от бакалувам.
БАКА`ЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бакалин; млад бакалин. Край мене минава Иван — бакалчето от нашата улица. Д. Немиров, КБМ, кн. I, 156. Ленка за вода отива / със кобиличка на рамо, / покрай бакалче минува. Нар. пес., СбНУ XLVI, 227.
2. Дребен търговец на бакалски стоки. Малките търговчета и бакалчета разпродаваха с убити цени стоката си. Ив. Вазов, Съч. VII, 163.
БАКАЛЪ`М частица. Простонар. Обикн. в съчет. с частиците: ха, хайде, де — за подкана към действие; да видим. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, .., и да ги наредя в 2-3 кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: „Ха, бакалъм!“ Ал. Константинов, БГ, 112. — Вие какво зяпате? Скоро печени бекаси, .., пуйки, торти, носете всичко тука! Хайде бакалъм — сега ми е паднало! ВН, 1958, бр. 2036, 4.
— Тур. bakalım.
БА`КАМ, -аш, несв., прех. Диал. Целувам; бацам1. Бакай кунка. Н. Геров, РБЯ I, 22. бакам се страд. и взаим.
БА`КАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бакам и от бакам се; целуване, бацане1.
БАКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Дежурен войник, който разнася храната с баки и се грижи за нейното разпределение. Бакарите донесоха баките и започнаха да насипват с черпаците на всекиго по пълен гребач чай, а след това раздадоха и по парче кашкавал. Кл. Цачев, В, 252. А батарейният командир говореше на Петър сериозно, сякаш нищо не бе се случило, .., деликатно му възлагаше отговорни работи, като го изключваше от неприятните за войниците* наряди — бакар, метач, дневален. В. Ченков, ПС, 97. Почти бяха забравили, че е време за вечеря. Бакарите бяха донесли чорбата. П. Вежинов, ЗЧР, 124.
БАКАРА` ж. Вид хазартна игра с две колоди от по 52 карти, при която едно лице играе срещу останалите играчи. Какво са парите? Вятър! Изядеш ги, проиграеш ги на бакара или на покер, и туй то! Д. Немиров, В, 73. Поразсъждаваха, .. за начина, по който може най-добре да се убие времето в игралните клубове; изказаха се предпочитания към бриджа или бакарата. П. Спасов, ХлХ, 33.
— Фр. baccara.
БАКА`РЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бакаря и от бакаря се; уважение, зачитане.
БАКА`РЯ, -иш, мин. св. -и`х, несв., прех. Простонар. Обикн. с отриц. не. Тача, уважавам, зачитам. — А мед? — запита Лило и се помъчи да начумери чело, божем забравила го е, де! Не го бакари за човек, като другите! М. Георгиев, Избр. разк., 82. бакаря се страд.
— От тур. bakmak ’грижа се, гледам’.
БА`КВАМ, -аш, несв.; ба`кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Бакам веднъж или няколко пъти; бацвам1. Влегол в порта, го пречекала жената му со керка му, та му се поклонила до земи керка му спроти адето и посегнала да го бакне во образ и после ръка. Нар. прик., СбНУ XIV, 127. баквам се, бакна се страд. и взаим.
БА`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от баквам и от баквам се; бацване1.
БА`КЕ, -то , мн. няма, м. Диал. Бако. Отидоха в дюкяна на Калчо, седнаха, отвориха тефтера, взеха да събират. Изведнъж Кото се усъмни нещо: — На тая дата не съм взимал месо, баке. Т. Харманджиев, KB, 477. — Кой ти позволява да се държиш така фамилиарно с мен, гамен с гамен? .. — Ха-а, тъй ли била работата! Значи аз съм гамен! Ами не знаеш ли, че краставите магарета се надушват през девет баира? Аз ли ви търся, баке? В. Нешков, Н II, 97.
БАКЕЛИ`Т, мн. няма, м. Спец. Неразтворима, неразтопима и с добри електроизолационни свойства пластмаса, която има голямо приложение в електропромишлеността. „Дине, стаята мирише на бакелит, идвай по-скоро, може да е на пожар!“ Д. Бегунов, ЧОД, 13.
— Нем. от собств.
БАКЕЛИ`ТЕН, -а, -о, мн. -и и -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е направен от бакелит или съдържа бакелит; бакелитов. Нареждаха вкусните ястия върху леки бакелитени табли и сами ги отнасяха към масите. Ал. Бабек, МЕ, 108. Бакелитена дръжка. Бакелитен бушон. Бакелитна кутия.
2. Който е свързан, който се отнася до изработката на предмети от бакелит; бакелитов. Бакелитно отделение в цех.
