Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/382“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | -фни, <i>прил. Книж.</i> Който е с образ на човек. <i>Докато линеарният орнамент [в облеклото] е не твърде сложен — фигуралният е твърде многообразен. Той може да бъде по-общо геометричен, растителен, животински (зооморфен), човешки ( | + | -фни, <i>прил. Книж.</i> Който е с образ на човек. <i>Докато линеарният орнамент [в облеклото] е не твърде сложен — фигуралният е твърде многообразен. Той може да бъде по-общо геометричен, растителен, животински (зооморфен), човешки (антропоморфен) или фигура на предмет от неодушевената природа, на културно произведение.</i> Б. Божиков и др., ИО, 5. |
---- | ---- | ||
<b>АНТРОПОМОРФИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Филос.</i> Форма на мислене, характерно за първобитния човек, при което на природни сили и явления, на животни и растения се придава човешки образ или им се приписват човешки качества (разум, чувства и говор и др.). | <b>АНТРОПОМОРФИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Филос.</i> Форма на мислене, характерно за първобитния човек, при което на природни сили и явления, на животни и растения се придава човешки образ или им се приписват човешки качества (разум, чувства и говор и др.). | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— От фр. anthropomorphisme. | — От фр. anthropomorphisme. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТРОПОМОРФИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Филос. Рел.</i> | + | <b>АНТРОПОМОРФИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Филос. Рел.</i> Антропоморфически. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТРОПОМОРФИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> | + | <b>АНТРОПОМОРФИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Филос. Рел. Прил. от</i> антропоморфизъм; антропоморфичен. |
| − | |||
| − | -и. <i>Филос. Рел. Прил. от</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТРОПОНИ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни <i>прил. Езикозн.</i> Който се отнася до | + | <b>АНТРОПОНИ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни <i>прил. Езикозн.</i> Който се отнася до антропонимия. <i>Антропонимни проучвания. Антропонимен речник.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АНТРОПОНИМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Езикозн. Прил. от</i> антропонимия; антропонимен. | <b>АНТРОПОНИМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Езикозн. Прил. от</i> антропонимия; антропонимен. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТРОПОНИ`МИЯ</b> <i>ж. Езикозн. 1. | + | <b>АНТРОПОНИ`МИЯ</b> <i>ж. Езикозн. 1. Събир.</i> Съвкупността от всички лични и фамилни имена на хората от една област или един народ. |
2. Дял от ономастиката, който изучава собствените имена на хората. | 2. Дял от ономастиката, който изучава собствените имена на хората. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + ŏνομα ’име’. |
---- | ---- | ||
<b>АНТРОПОПИ`ТЕК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Антроп.</i> Предполагаем предшественик на човека, преходна форма между човекоподобната маймуна и човека. | <b>АНТРОПОПИ`ТЕК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Антроп.</i> Предполагаем предшественик на човека, преходна форма между човекоподобната маймуна и човека. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + πίϑηκος ’маймуна’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТРОПОСО`ФИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Филос.</i> Мистична доктрина, разновидност на теософията, основана в 1913 г. от Р. Щайнер, съдържаща езотерични тълкувания на различните области от знанието и методика за развитие на „тайните способности“ на човека и духовното му господство над природата. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + σοϕία ’мъдрост’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТРОПОТЕИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Обоготворяване на човека. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТРОПОФА`Г</b>, <i>мн.</i> -ги, <i>м. Книж.</i> Човек людоед, канибал. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТРОПОФА`ГИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Човекоядство, людоедство. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТРОПОФО`БИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Болезнен, натрапчив страх от общуване с хората; страх от човека. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРОПОЦЕНТРИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> 1. Религиозно схващане, според което човек е център на вселената и цел на миросътворението. <i>Антропоцентризмът, .., е свързан с геоцентризма — с учението, че Земята е център на Вселената, че тя е неподвижно тяло, около което се въртели всички небесни тела, както погрешно учи религията.</i> НТМ, 1961, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 11, 29. | |
| − | + | ||
| − | <b>АНТРОПОЦЕНТРИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> 1. Религиозно схващане, според което човек е център на вселената и цел на миросътворението. <i> | + | 2. <i>Разш.</i> Прояви в мисленето, отделянето на понятията, пренасянето на значенията и др., в които се изхожда от гледна точка на човека като център, мерило за нещата. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТУРА`Ж</b> <i>м. Книж. Събир.</i> Приближени лица на високопоставена особа, които я придружават или съставят постоянното й обкръжение. <i>Компанията се състоеше от синове и дъщери на известни семейства в града, .., към нея принадлежаха: .. , белогвардейският княз Левишчев с още двама руснаци от антуража му и Ягодов.</i> Ем. Станев, ИК I, 230. <i>Това можем да получим от един цар и от неговия антураж: князе, графове и барони!</i> Ст. Дичев, ЗС II, 314. <i>Някога в Лувър са живели само кралят и кралицата. В двореца обаче е имало около 10 хиляди души антураж.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 81. <i>Против либералите се водеше през това време от антуража на княза една глуха, но много изкусна борба.</i> С. Радев, ССБ I, 202. |
— Фр. entourage. | — Фр. entourage. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНУЛА`ЦИЯ</b> <i>ж. Юрид.</i> Обявяване на договор, закон и др. за недействителни. |
— От лат. annullo ’унищожавам’. | — От лат. annullo ’унищожавам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНУЛИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Отменям, обявявам нещо за недействително; унищожавам. <i>Беше наел шлеповете през пролетта — за цяла година. Но още в късна есен анулира договорите и ги върна на собствениците им.</i> П. Спасов, XX, 176. | + | <b>АНУЛИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Отменям, обявявам нещо за недействително; унищожавам. <i>Беше наел шлеповете през пролетта — за цяла година. Но още в късна есен анулира договорите и ги върна на собствениците им.</i> П. Спасов, XX, 176. <i>— Анулирах брака си чрез „Държавен вестник“.</i>Д. Димов, ЖСМ, 42. <b>анулирам се</b> <i>страд. След един час чакане приеха апарата със следната забележка: .. Да се анулира таксата .. като неправилно взета.</i> ВН, 1958, бр. 2201, 4. |
— От лат. annullo ’унищожавам’. | — От лат. annullo ’унищожавам’. | ||
| Ред 57: | Ред 55: | ||
<b>АНУЛИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> анулирам <i>и от</i> анулирам се. | <b>АНУЛИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> анулирам <i>и от</i> анулирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНУНЦИА`ТОР</b> <i>м. Книж.</i> Папски пратеник, който донася известия в папската канцелария за политически или църковни събития. |
— Лат. annuntiator ’известител’. | — Лат. annuntiator ’известител’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНУ`НЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Известие, известяване. |
— От лат. annuntiatio. | — От лат. annuntiatio. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`НУС</b> <i>м. Анат.</i> Задният краен отвор на дебелото черво у човека и у животните. |
— Лат. anus. | — Лат. anus. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`НУСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни. <i>Анат. Прил. от</i> анус. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 20:22, 11 август 2013
-фни, прил. Книж. Който е с образ на човек. Докато линеарният орнамент [в облеклото] е не твърде сложен — фигуралният е твърде многообразен. Той може да бъде по-общо геометричен, растителен, животински (зооморфен), човешки (антропоморфен) или фигура на предмет от неодушевената природа, на културно произведение. Б. Божиков и др., ИО, 5.
АНТРОПОМОРФИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Форма на мислене, характерно за първобитния човек, при което на природни сили и явления, на животни и растения се придава човешки образ или им се приписват човешки качества (разум, чувства и говор и др.).
2. Рел. Характерно за повечето религии представяне на бога или боговете в човешки образ.
— От фр. anthropomorphisme.
АНТРОПОМОРФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Рел. Антропоморфически.
АНТРОПОМОРФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Филос. Рел. Прил. от антропоморфизъм; антропоморфичен.
АНТРОПОНИ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни прил. Езикозн. Който се отнася до антропонимия. Антропонимни проучвания. Антропонимен речник.
АНТРОПОНИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Езикозн. Прил. от антропонимия; антропонимен.
АНТРОПОНИ`МИЯ ж. Езикозн. 1. Събир. Съвкупността от всички лични и фамилни имена на хората от една област или един народ.
2. Дял от ономастиката, който изучава собствените имена на хората.
— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + ŏνομα ’име’.
АНТРОПОПИ`ТЕК, мн. -ци, м. Антроп. Предполагаем предшественик на човека, преходна форма между човекоподобната маймуна и човека.
— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + πίϑηκος ’маймуна’.
АНТРОПОСО`ФИЯ, мн. няма, ж. Филос. Мистична доктрина, разновидност на теософията, основана в 1913 г. от Р. Щайнер, съдържаща езотерични тълкувания на различните области от знанието и методика за развитие на „тайните способности“ на човека и духовното му господство над природата.
— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + σοϕία ’мъдрост’.
АНТРОПОТЕИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Обоготворяване на човека.
АНТРОПОФА`Г, мн. -ги, м. Книж. Човек людоед, канибал.
АНТРОПОФА`ГИЯ ж. Книж. Човекоядство, людоедство.
АНТРОПОФО`БИЯ ж. Книж. Болезнен, натрапчив страх от общуване с хората; страх от човека.
АНТРОПОЦЕНТРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Религиозно схващане, според което човек е център на вселената и цел на миросътворението. Антропоцентризмът, .., е свързан с геоцентризма — с учението, че Земята е център на Вселената, че тя е неподвижно тяло, около което се въртели всички небесни тела, както погрешно учи религията. НТМ, 1961, кн.* 11, 29.
2. Разш. Прояви в мисленето, отделянето на понятията, пренасянето на значенията и др., в които се изхожда от гледна точка на човека като център, мерило за нещата.
АНТУРА`Ж м. Книж. Събир. Приближени лица на високопоставена особа, които я придружават или съставят постоянното й обкръжение. Компанията се състоеше от синове и дъщери на известни семейства в града, .., към нея принадлежаха: .. , белогвардейският княз Левишчев с още двама руснаци от антуража му и Ягодов. Ем. Станев, ИК I, 230. Това можем да получим от един цар и от неговия антураж: князе, графове и барони! Ст. Дичев, ЗС II, 314. Някога в Лувър са живели само кралят и кралицата. В двореца обаче е имало около 10 хиляди души антураж. Ив. Мирски, ПДЗ, 81. Против либералите се водеше през това време от антуража на княза една глуха, но много изкусна борба. С. Радев, ССБ I, 202.
— Фр. entourage.
АНУЛА`ЦИЯ ж. Юрид. Обявяване на договор, закон и др. за недействителни.
— От лат. annullo ’унищожавам’.
АНУЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Отменям, обявявам нещо за недействително; унищожавам. Беше наел шлеповете през пролетта — за цяла година. Но още в късна есен анулира договорите и ги върна на собствениците им. П. Спасов, XX, 176. — Анулирах брака си чрез „Държавен вестник“.Д. Димов, ЖСМ, 42. анулирам се страд. След един час чакане приеха апарата със следната забележка: .. Да се анулира таксата .. като неправилно взета. ВН, 1958, бр. 2201, 4.
— От лат. annullo ’унищожавам’.
АНУЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анулирам и от анулирам се.
АНУНЦИА`ТОР м. Книж. Папски пратеник, който донася известия в папската канцелария за политически или църковни събития.
— Лат. annuntiator ’известител’.
АНУ`НЦИЯ ж. Книж. Известие, известяване.
— От лат. annuntiatio.
А`НУС м. Анат. Задният краен отвор на дебелото черво у човека и у животните.
— Лат. anus.
А`НУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Анат. Прил. от анус.
