Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/479“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>БАБАЙТ</b> <i>м. Разг.</i> 1. Едър, силен мъж, който умее да се бори; мъжага, юначага. <i>Шеговит</i> <i>е</i> <i>тоя Милъо, и голям познавач на</i> <i>планините.</i> <i>Трябва да си представите ба-баит, едър, с дебели яки ръце и силни мускули — той би повалил бик!</i> Ив. Вазов, Съч. ХУП, 97. <i>Често е правил борби с турски бабаити в Копаня.</i> Ст. Младенов, БТР I, 94. // <i>Разш.</i> Храбър, мъжествен, силен мъж; юнак, юначага. <i>Мехмед паша приличаше на някой бабаит от персийска приказка — дързък, безстрашен и непобедим.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460. | <b>БАБАЙТ</b> <i>м. Разг.</i> 1. Едър, силен мъж, който умее да се бори; мъжага, юначага. <i>Шеговит</i> <i>е</i> <i>тоя Милъо, и голям познавач на</i> <i>планините.</i> <i>Трябва да си представите ба-баит, едър, с дебели яки ръце и силни мускули — той би повалил бик!</i> Ив. Вазов, Съч. ХУП, 97. <i>Често е правил борби с турски бабаити в Копаня.</i> Ст. Младенов, БТР I, 94. // <i>Разш.</i> Храбър, мъжествен, силен мъж; юнак, юначага. <i>Мехмед паша приличаше на някой бабаит от персийска приказка — дързък, безстрашен и непобедим.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460. | ||
| − | 2. <i>Пренебр.</i> Мъж, който демонстрира смелост, готов да предизвиква и участва в спречквания, сбивания и под. | + | 2. <i>Пренебр.</i> Мъж, който демонстрира смелост, готов да предизвиква и участва в спречквания, сбивания и под. <i>— Видиш ли тез бабаити. Само да им смигна — каза кантарджията, като се обърна към госпожа Зоя.</i> Ем. Станев, ТЦ, 114. |
3. Като <i>прил., ед. неизм., мн.</i> -и. Храбър, мъжествен. <i>После два дни,.., върнаха са в градът и казаха, че употребиле сякой начин, но не могле да го уловят, защото той бил много бабаит хайдутин.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 307. <i>Някои по-бабаити от търновските турци,..,</i> взеха <i>да ходят обръжени с пищови, ками и ятагани по улиците,</i> Ц. Гинчев, ГК, 14. | 3. Като <i>прил., ед. неизм., мн.</i> -и. Храбър, мъжествен. <i>После два дни,.., върнаха са в градът и казаха, че употребиле сякой начин, но не могле да го уловят, защото той бил много бабаит хайдутин.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 307. <i>Някои по-бабаити от търновските турци,..,</i> взеха <i>да ходят обръжени с пищови, ками и ятагани по улиците,</i> Ц. Гинчев, ГК, 14. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— От оур. babayigit. | — От оур. babayigit. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАБАЙТИН</b>, <i>мн.</i> бабайти, <i>м. Простонар.</i> Бабаит. | + | <b>БАБАЙТИН</b>, <i>мн.</i> бабайти, <i>м. Простонар.</i> Бабаит. <i>— Слушай, момче, започна наставнически Тодораки, — Бабаитин си и си силен момък! Добре! Защо не седиш при баща си, па да запретнеш ръкави до рамене... Какъвто си мурафетлия, на ден по две ке-бета ще изкарваш.</i> Д. Немиров, Б, 139. <i>Никола минаваше за бабаитин,.., вършеше глупости, които се разправяха като анекдоти из града.</i> Ем. Станев, ИК I, 242. <i>Лесно е да кажеш: скитал еди кой си три години. Ама това не ти е хаджилък с палмови клони, пе-снопеене и шиш-кебап; това не ти е шетня на млад бабаитин, тръгнал да стряска народа и да граби едри търговци.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ И, 79. |
---- | ---- | ||
<b>БАБАИТКА</b> ж. <i>Разг.</i> Едра, силна жена. | <b>БАБАИТКА</b> ж. <i>Разг.</i> Едра, силна жена. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
<i>— Все пак определенията „тиха, кротка женица“ нищо не говорят. .. Понякога тия „тихи, кротки женици“ носят скрити страшни заряди, такива, каквито нямат и най-страшните бабаитки.</i> Н. Стефанова, ПД, 41. | <i>— Все пак определенията „тиха, кротка женица“ нищо не говорят. .. Понякога тия „тихи, кротки женици“ носят скрити страшни заряди, такива, каквито нямат и най-страшните бабаитки.</i> Н. Стефанова, ПД, 41. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАБАИТ ЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Разг.</i> Бабаитство. | + | <b>БАБАИТ ЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Разг.</i> Бабаитство. <i>— Като си толкова ербап, защо не идеш на фронта, там да си покажеш бабаитлъка,</i> П. Здравкоа, НД, 76. <i>— Ако е до бабаитлъци, аз ще ви туря всичките вас, героите, в джебчето на куртката си</i> |
<i>— усмихна се презрително Христофоров.</i> А. Гуляшки, Л, 411. | <i>— усмихна се презрително Христофоров.</i> А. Гуляшки, Л, 411. | ||
| − | О Продавам бабаитлък (бабаитлъци). <i>Разг.</i> Перча се с храбростта си, върша неразумни, рисковани постъпки, за да се покажа храбър. | + | О Продавам бабаитлък (бабаитлъци). <i>Разг.</i> Перча се с храбростта си, върша неразумни, рисковани постъпки, за да се покажа храбър. <i>— Хем гледайте да се позакътате там някъде! — съветваше тя Кръстя и Слава. — Не се навирайте много в куршумите, не продавайте бабаитлъци, .. Хайде, на добър час.</i> Г. Караславов, ОХ I, 355. |
---- | ---- | ||
<b>БАБАДЖАНКО</b> | <b>БАБАДЖАНКО</b> | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
— От тур. babayipitlik. | — От тур. babayipitlik. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАБАЙТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> бабаит (в 1 и 2 знач.). | + | <b>БАБАЙТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> бабаит (в 1 и 2 знач.). <i>— Че коя Маркова да посвирим, Хюсеин ага? Марковите песни са много, проговори Косерката. — Посви-рете, дето са се били с Муса-Кесаджия — тамам двама отбрани юнаци,..; аз отколе не съм я чувал — бабаитска песен е тя.</i> Ц. Гинчев, ГК, 93. <i>Обърна се отново към вратата и излезе вън с бабаитската си походка.</i> Д. Талев, ПК, 131. <i>Долу, по главната улица, обитаваха господа с ланцове по жилетките,.. Но и тук сред корсетите на жените,.. , лачените ботуши и тюлените завеси надничаше балканската смесица от европейски и местни предмети и се потайва-ха бабаитско самочувствие и нечисто-плътност.</i> Ем. Станев, ТЦ, 82. <i>Пиенето оз-веряваше сърцето му и разпаляше бабаитска кръв у него.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 189. |
---- | ---- | ||
<b>БАБАЙТСКИ</b>. <i>Разг. Нареч. от прил.</i> бабаитски. <i>Висок младеж с лукава усмивка на лицето бабаитски кършеше плещите си и като си пробиваше път към някакъв свободен стол, отбиваше протестите на седналите.</i> Ем. Станев, ИК I, 60. <i>Тук беше и упоритият старец от ЧамджасМито Шатараята,.., и неговият помощник Христо Чакъра, бабаитски изпъчил гърди, сякаш в целия санджак няма по-як мъж от него.</i> А. Христофоров, А, 163. <i>Хвана го [пияния] под мишниците, бабаитски го вдигна и го потири към вратата.</i> В. Геновска, СГ, 18. | <b>БАБАЙТСКИ</b>. <i>Разг. Нареч. от прил.</i> бабаитски. <i>Висок младеж с лукава усмивка на лицето бабаитски кършеше плещите си и като си пробиваше път към някакъв свободен стол, отбиваше протестите на седналите.</i> Ем. Станев, ИК I, 60. <i>Тук беше и упоритият старец от ЧамджасМито Шатараята,.., и неговият помощник Христо Чакъра, бабаитски изпъчил гърди, сякаш в целия санджак няма по-як мъж от него.</i> А. Христофоров, А, 163. <i>Хвана го [пияния] под мишниците, бабаитски го вдигна и го потири към вратата.</i> В. Геновска, СГ, 18. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<b>БАБАИТСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Разг.</i> Качество или проява на бабаит; бабаитлък. <i>Когато говореше, много ръкомахаше и по лицето му блещукаше искрата на юношеско безстрашие, на прекален героизъм или прекалено презрение. В известни минути това момчешко бабаитство му приличаше.</i> Д. Немиров, Б, 137-138. <i>Не е нужно бабаитство, а умение.</i> | <b>БАБАИТСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Разг.</i> Качество или проява на бабаит; бабаитлък. <i>Когато говореше, много ръкомахаше и по лицето му блещукаше искрата на юношеско безстрашие, на прекален героизъм или прекалено презрение. В известни минути това момчешко бабаитство му приличаше.</i> Д. Немиров, Б, 137-138. <i>Не е нужно бабаитство, а умение.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАБАЙКО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> Татко; баба, бабан. | + | <b>БАБАЙКО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> Татко; баба, бабан. <i>— Скоро, деца, ще имате хляб. Бабайко и батъо ще ви донесат.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 198. —<i>Лели питаш, лудо младо, / дома съм си, сама не съм, / при мене йе стар бабайко.</i> Нар. пес., СбНУ XI, 16. |
— От тур. baba ’баща’. | — От тур. baba ’баща’. | ||
Версия от 20:04, 17 юни 2013
БАБАДЖАНКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Бабаджан, бабаджанка1, бабанка1, бабанко.
БАБАЙТ м. Разг. 1. Едър, силен мъж, който умее да се бори; мъжага, юначага. Шеговит е тоя Милъо, и голям познавач на планините. Трябва да си представите ба-баит, едър, с дебели яки ръце и силни мускули — той би повалил бик! Ив. Вазов, Съч. ХУП, 97. Често е правил борби с турски бабаити в Копаня. Ст. Младенов, БТР I, 94. // Разш. Храбър, мъжествен, силен мъж; юнак, юначага. Мехмед паша приличаше на някой бабаит от персийска приказка — дързък, безстрашен и непобедим. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460.
2. Пренебр. Мъж, който демонстрира смелост, готов да предизвиква и участва в спречквания, сбивания и под. — Видиш ли тез бабаити. Само да им смигна — каза кантарджията, като се обърна към госпожа Зоя. Ем. Станев, ТЦ, 114.
3. Като прил., ед. неизм., мн. -и. Храбър, мъжествен. После два дни,.., върнаха са в градът и казаха, че употребиле сякой начин, но не могле да го уловят, защото той бил много бабаит хайдутин. Хр. Ботев, Съч., 1929, 307. Някои по-бабаити от търновските турци,.., взеха да ходят обръжени с пищови, ками и ятагани по улиците, Ц. Гинчев, ГК, 14.
— От оур. babayigit.
БАБАЙТИН, мн. бабайти, м. Простонар. Бабаит. — Слушай, момче, започна наставнически Тодораки, — Бабаитин си и си силен момък! Добре! Защо не седиш при баща си, па да запретнеш ръкави до рамене... Какъвто си мурафетлия, на ден по две ке-бета ще изкарваш. Д. Немиров, Б, 139. Никола минаваше за бабаитин,.., вършеше глупости, които се разправяха като анекдоти из града. Ем. Станев, ИК I, 242. Лесно е да кажеш: скитал еди кой си три години. Ама това не ти е хаджилък с палмови клони, пе-снопеене и шиш-кебап; това не ти е шетня на млад бабаитин, тръгнал да стряска народа и да граби едри търговци. В. Мутафчиева, ЛСВ И, 79.
БАБАИТКА ж. Разг. Едра, силна жена.
— Все пак определенията „тиха, кротка женица“ нищо не говорят. .. Понякога тия „тихи, кротки женици“ носят скрити страшни заряди, такива, каквито нямат и най-страшните бабаитки. Н. Стефанова, ПД, 41.
БАБАИТ ЛЪК, мн. -ци, м. Разг. Бабаитство. — Като си толкова ербап, защо не идеш на фронта, там да си покажеш бабаитлъка, П. Здравкоа, НД, 76. — Ако е до бабаитлъци, аз ще ви туря всичките вас, героите, в джебчето на куртката си
— усмихна се презрително Христофоров. А. Гуляшки, Л, 411.
О Продавам бабаитлък (бабаитлъци). Разг. Перча се с храбростта си, върша неразумни, рисковани постъпки, за да се покажа храбър. — Хем гледайте да се позакътате там някъде! — съветваше тя Кръстя и Слава. — Не се навирайте много в куршумите, не продавайте бабаитлъци, .. Хайде, на добър час. Г. Караславов, ОХ I, 355.
БАБАДЖАНКО
— От тур. babayipitlik.
БАБАЙТСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от бабаит (в 1 и 2 знач.). — Че коя Маркова да посвирим, Хюсеин ага? Марковите песни са много, проговори Косерката. — Посви-рете, дето са се били с Муса-Кесаджия — тамам двама отбрани юнаци,..; аз отколе не съм я чувал — бабаитска песен е тя. Ц. Гинчев, ГК, 93. Обърна се отново към вратата и излезе вън с бабаитската си походка. Д. Талев, ПК, 131. Долу, по главната улица, обитаваха господа с ланцове по жилетките,.. Но и тук сред корсетите на жените,.. , лачените ботуши и тюлените завеси надничаше балканската смесица от европейски и местни предмети и се потайва-ха бабаитско самочувствие и нечисто-плътност. Ем. Станев, ТЦ, 82. Пиенето оз-веряваше сърцето му и разпаляше бабаитска кръв у него. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 189.
БАБАЙТСКИ. Разг. Нареч. от прил. бабаитски. Висок младеж с лукава усмивка на лицето бабаитски кършеше плещите си и като си пробиваше път към някакъв свободен стол, отбиваше протестите на седналите. Ем. Станев, ИК I, 60. Тук беше и упоритият старец от ЧамджасМито Шатараята,.., и неговият помощник Христо Чакъра, бабаитски изпъчил гърди, сякаш в целия санджак няма по-як мъж от него. А. Христофоров, А, 163. Хвана го [пияния] под мишниците, бабаитски го вдигна и го потири към вратата. В. Геновска, СГ, 18.
БАБАИТСТВО, мн. -а, ср. Разг. Качество или проява на бабаит; бабаитлък. Когато говореше, много ръкомахаше и по лицето му блещукаше искрата на юношеско безстрашие, на прекален героизъм или прекалено презрение. В известни минути това момчешко бабаитство му приличаше. Д. Немиров, Б, 137-138. Не е нужно бабаитство, а умение.
БАБАЙКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Татко; баба, бабан. — Скоро, деца, ще имате хляб. Бабайко и батъо ще ви донесат. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 198. —Лели питаш, лудо младо, / дома съм си, сама не съм, / при мене йе стар бабайко. Нар. пес., СбНУ XI, 16.
— От тур. baba ’баща’.
БАБАКЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Бамбакерен. Оскуба си мома Ангелина, / оскуба си коси заковани, / откъсна си поли от земята, I та си спусна платно бабакерно, 1 да изтегли Момчил добър юнак. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 46.
БАБАКЕРЕН
