Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/709“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<b>БЕНЗИНОМОТОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн. -</i>рни. <i>прил.</i> Който работи чрез бензиномо-тор. <i>Бензиномоторен трион.</i> | <b>БЕНЗИНОМОТОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн. -</i>рни. <i>прил.</i> Който работи чрез бензиномо-тор. <i>Бензиномоторен трион.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕНЗИНОСТАНЦИЯ</b> <i>ж.</i> Крайпътна станция за снабдяване на моторни превозни средства с течно гориво и други материали. <i>След три дена | + | <b>БЕНЗИНОСТАНЦИЯ</b> <i>ж.</i> Крайпътна станция за снабдяване на моторни превозни средства с течно гориво и други материали. <i>След три дена [Евгени] заработи на бензиностанцията като помощник на един от най-старите съпрузи на стюардеси. В.</i> Пламенов, ПА, 58 |
---- | ---- | ||
<b>БЕНЗИНОУСТОЙЧИВОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Способност на някои химически съединения да не се разтварят в бензин. <i>Целулозните лакове имат висока бензиноустой-чивост.</i> | <b>БЕНЗИНОУСТОЙЧИВОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Способност на някои химически съединения да не се разтварят в бензин. <i>Целулозните лакове имат висока бензиноустой-чивост.</i> | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
— От араб. през лат. benzoe. | — От араб. през лат. benzoe. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕНЗОЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бензое. <i>Страната | + | <b>БЕНЗОЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бензое. <i>Страната [Лаос] изнася малко кафе, .. , бензоена смола.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 29. |
О Бензоена киселина. <i>Хим.</i> Безцветно кристално органично съединение, което се използува като антисептично и консервиращо средство. | О Бензоена киселина. <i>Хим.</i> Безцветно кристално органично съединение, което се използува като антисептично и консервиращо средство. | ||
Версия от 00:47, 8 декември 2012
БЕНЗИНОВОЗ м. Специален камион с цистерна за превоз на бензин и зареждане на бензиностанции. Безсрочна стачка започнаха гръцките шофьори на цистерни и бензиновози. Нов., 2000, бр. 225, 5.
БЕНЗИНОМОТОР м. Двигател, който работи с бензин.
БЕНЗИНОМОТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. прил. Който работи чрез бензиномо-тор. Бензиномоторен трион.
БЕНЗИНОСТАНЦИЯ ж. Крайпътна станция за снабдяване на моторни превозни средства с течно гориво и други материали. След три дена [Евгени] заработи на бензиностанцията като помощник на един от най-старите съпрузи на стюардеси. В. Пламенов, ПА, 58
БЕНЗИНОУСТОЙЧИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Способност на някои химически съединения да не се разтварят в бензин. Целулозните лакове имат висока бензиноустой-чивост.
БЕНЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се отнася до бензин, напр.: бензостанция, бензо-склад, бензомер, бензопомпа. 2. Който е производен на бензола, напр.: бензофенон, бензофлавин, бензо-хидрол и др.
БЕНЗОАТИ обикн. мн. Хим. Органични съединения, соли или естери на бензое-ната киселина.
О Натриев бензоат. Хим. Сол на бензоена-та киселина, която се използува за консервиране на хранителни продукти, като антисептично средство и др.
БЕНЗОАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Хим. Който се отнася до бензоат. Бен-зоатен разтвор.
БЕНЗОЕ, мн. няма, ср. Спец. Вид смола, получавана от тропически дървета, която се използува в бояджийството, парфюмерията идр.
— От араб. през лат. benzoe.
БЕНЗОЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бензое. Страната [Лаос] изнася малко кафе, .. , бензоена смола. ПЗ, 1981, кн. 10, 29.
О Бензоена киселина. Хим. Безцветно кристално органично съединение, което се използува като антисептично и консервиращо средство.
БЕНЗОЙЛ, мн. няма, м. Хим. Радикал, който се съдържа в някои органични съединения, като бензоената киселина и др.
БЕНЗОЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който съдържа бензоил. Бензо-илна група.
БЕНЗОКОЛОНКА ж. Комбинирано устройство в бензиностанция, което се състои от помпа за наливане на бензин в моторното средство и уред за отмерване количеството на бензина и стойността му. Снабдителните станции за гориво и смазочни материали се разполагат в различни части на града на подходящи места, .. Броят на бензоколонките за зареждане на колите се определя въз основа на следната приблизителна периодичност. Т. Горанов и др., ПА, 311.
БЕНЗИНОВОЗ
БЕНЗОЛ, мн. няма, м. Хим. Ароматен въглеводород, отделян при дестилацията на каменовъгления катран във вид на безцветна леснозапалима течност, която се използва като разтворител, за производство на багрила, взривни вещества и др. Бензолът и спиртът също се използуват като антиде-тонатори. Тяхното октаново число е много високо (около 100). Те се прибавят към бензина поотделно или заедно. Гр. Тимчев и др., УВА, 72.
— От лат.
БЕНЗОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Бензолов. Бензолен разтвор. О Бензолно ядро. Хим. Бензолово ядро.
БЕНЗОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до бензол; бензолен. Бензо-лови въглеводороди.
О Бензолово ядро. Хим. Основното ядро на ароматните въглеводороди, изградено от шест въглеродни атома; бензолно ядро.
БЕНЗОСТАНЦИЯ ж. Бензиностанция.
БЕНКА ж. Малко тъмно петно или пъпка по кожата на човека, образувани от натрупване на пигмент. Черните очички на Милка пламнаха, мургавото й лице, с мъничка бенка на лявата буза, се оживи. X. Русев, ПЗ, 171. Високо русокосо момиченце с кафява бенка на бузата, .. запита: — Сел-съвета ли търсите? Л. Михайлова, Ж, 66.
— От тур. benek. Друга (простонар.) форма: б е м к а.
БЕНТ, бентът, бента, мн. бентове, след числ. бента, м. 1. Йзкуствена преграда в коритото на река за повдигане нивото на водата, която се отбива изцяло или отчасти в канал, тунел и др. Мътните води, набъбнали от поройния дъжд, като бесни се блъскаха в бреговете и със страшна сила преливаха през бента. М. Марчевски, ГБ, 150. Бентът се отприщи.
2. Водният басейн зад тази изкуствена преграда. Далече шумеше водата на бента и се подвикваше с вятъра. Елин Пелин, Съч. III, 79. На отсамния бряг, отдалечени една от друга, се редяха две големи воденици с по три камъка и с по една господарска къща за през лятото. Тук винаги беше прохладно, бучаха бентовете, пръскаше воден прах, лъхаше на тиня и прясно брашно. К. Константинов, СЧЗ, 77. О Бентът се отприщва / отприщи (отпушва / отпуши). Пречките или задръжките за нещо изчезват и то се проявява или развива бурно. Най-сетне бентът се отприщи.
БЕНТ
