Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/928“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>та в Мързяновия дол, вързани с червен конец.</i> А. Каралийчев, СР, 98. <i>Всички бързаха, разтревожени, че жътвата им тази година окъсня. Някои староселци вече отрязаха брадите, а блоковете на „Нова Мизия“ още не бяха преполовени.</i> Ст. Марков, ДБ, 254. 2. Хубава, с много плод лоза, която при гроздобер се оставя необрана за плодородие. <i>Селци, когато доберат гроздие, оставят накрай лозие една най-добра и плодоу-венчана лоза необрана, която наричат богова брада.</i> Г. С. Раковски, П I, 76. Двойна брада. Увиснала заоблена гънка под предната издадена част на долната челюст; гуша. <i>Жената беше поостаряла, понапълняла, очертаваше й се двойна брада.</i> Жетварска (пшенична) брада (съкр. <i>диал.</i> брада). <i>Ет-ногр.</i> Непожънати класове на нива, сплетени в плитка и вързани с червен конец, които вкрая на жетвата се носят в къщи и се оставят до иконата; богова брада. <i>По-настрана се редяха няколко избелели щампи и между тях една<sub>и</sub> жетварска брада, изплетена от класове.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 165. <i>Дебелите дъбови греди по тавана, на които бе окачена миналогодишната пшенична брада, гледаха отгоре като неми зрители, от векове безмълвни и равнодушни към всичко.</i> Ем. Станев, ИК III, 245. Козя брада. Тревисто растение с едно или повече стъбла, с цветове, събрани в гроздове, и плод тристенно орехче; кози киселец. Rumex acetosella. <i>Бяха измръзнали само листата на., козята брада.</i> Пр. 1952, кн. 6, 70-71. > Брада царска, глава воденичарска. <i>Разг. Ирон.</i> За човек с хубава външност, но с малко ум. Всяка коза си има и брада. Употребява се при подчертаване, че всеки си има лично мнение. Има брада. <i>Разг. Ирон.</i> Обикн. за виц, анекдот и под. — известен отдавна на всички; стар. На такава (такваз) брада — такъв бръснач. <i>Разг.</i> Употребява се, за да се подчертае, че всеки получава според заслуженото. — <i>Уволниха ме — из-пъшка Иван.. — Пада ти се! — извика Спас-ка разярена. — На такваз брада — такъв бръснач!</i> М. Марчевски, П, 214. Не ща кехая без брада. <i>Разг.</i> Не желая жена ми да ме съди, кори. Окачил се като репей за брада. <i>Разг. Грубо.</i> За човек, който е много нахален. По брадата има, а в главата няма. <i>Разг. Пренебр.</i> За глупав, тъп човек. Пусната (оставена) му е брада. <i>Разг. Ирон.</i> Употребява се за много нахален човек. Само брадата му го знае. <i>Разг.</i> Употребява се за нещо тайно, с никого несподелено. Хващам / хвана бога (господа) за брадата. <i>Разг. Ирон.</i> Въобразявам си, че съм постигнал нещо много важно и трудно. <i>Вие, журналистите, поработихте много добре. Но не се главозамайвайте, за да не се получи след похвалата, че вече сте хванали господа за брадата.</i> ВН. 1959, бр. 2562, 3. | <i>та в Мързяновия дол, вързани с червен конец.</i> А. Каралийчев, СР, 98. <i>Всички бързаха, разтревожени, че жътвата им тази година окъсня. Някои староселци вече отрязаха брадите, а блоковете на „Нова Мизия“ още не бяха преполовени.</i> Ст. Марков, ДБ, 254. 2. Хубава, с много плод лоза, която при гроздобер се оставя необрана за плодородие. <i>Селци, когато доберат гроздие, оставят накрай лозие една най-добра и плодоу-венчана лоза необрана, която наричат богова брада.</i> Г. С. Раковски, П I, 76. Двойна брада. Увиснала заоблена гънка под предната издадена част на долната челюст; гуша. <i>Жената беше поостаряла, понапълняла, очертаваше й се двойна брада.</i> Жетварска (пшенична) брада (съкр. <i>диал.</i> брада). <i>Ет-ногр.</i> Непожънати класове на нива, сплетени в плитка и вързани с червен конец, които вкрая на жетвата се носят в къщи и се оставят до иконата; богова брада. <i>По-настрана се редяха няколко избелели щампи и между тях една<sub>и</sub> жетварска брада, изплетена от класове.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 165. <i>Дебелите дъбови греди по тавана, на които бе окачена миналогодишната пшенична брада, гледаха отгоре като неми зрители, от векове безмълвни и равнодушни към всичко.</i> Ем. Станев, ИК III, 245. Козя брада. Тревисто растение с едно или повече стъбла, с цветове, събрани в гроздове, и плод тристенно орехче; кози киселец. Rumex acetosella. <i>Бяха измръзнали само листата на., козята брада.</i> Пр. 1952, кн. 6, 70-71. > Брада царска, глава воденичарска. <i>Разг. Ирон.</i> За човек с хубава външност, но с малко ум. Всяка коза си има и брада. Употребява се при подчертаване, че всеки си има лично мнение. Има брада. <i>Разг. Ирон.</i> Обикн. за виц, анекдот и под. — известен отдавна на всички; стар. На такава (такваз) брада — такъв бръснач. <i>Разг.</i> Употребява се, за да се подчертае, че всеки получава според заслуженото. — <i>Уволниха ме — из-пъшка Иван.. — Пада ти се! — извика Спас-ка разярена. — На такваз брада — такъв бръснач!</i> М. Марчевски, П, 214. Не ща кехая без брада. <i>Разг.</i> Не желая жена ми да ме съди, кори. Окачил се като репей за брада. <i>Разг. Грубо.</i> За човек, който е много нахален. По брадата има, а в главата няма. <i>Разг. Пренебр.</i> За глупав, тъп човек. Пусната (оставена) му е брада. <i>Разг. Ирон.</i> Употребява се за много нахален човек. Само брадата му го знае. <i>Разг.</i> Употребява се за нещо тайно, с никого несподелено. Хващам / хвана бога (господа) за брадата. <i>Разг. Ирон.</i> Въобразявам си, че съм постигнал нещо много важно и трудно. <i>Вие, журналистите, поработихте много добре. Но не се главозамайвайте, за да не се получи след похвалата, че вече сте хванали господа за брадата.</i> ВН. 1959, бр. 2562, 3. | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАДАВИЦА <i>ж.</i> Плътен израстък по кожата на човек или животно с големина обикновено на лещено зърно, понякога обрасло с косми. <i>Най-зла от всички вкъщи беше Божаница .. с дълго кокалесто грубо лице, посяно с едри месести брадавици.</i> Елин Пелин, Съч. III, 23. <i>На една от стените висеше портретът на хазяина. Той имаше големи мустаци и брадавица на челото.</i> Вл. Полянов, ПП, 43. <i>Очите на баба Гана святкаха .. Някаква брадавица с дълги бели косми я правеше още по-свирепа и по-мъжествена.</i> Г. Караславов, Избр. съч. И, 133. <i>Всички казват, че се е метнала на майка си. Тя също е слаба, висока, суха като върба, нервна, със сини очи и една брадавица близо до носа.</i> К. Калчев, ПИЖ, 55. | + | <b>БРАДАВИЦА</b> <i>ж.</i> Плътен израстък по кожата на човек или животно с големина обикновено на лещено зърно, понякога обрасло с косми. <i>Най-зла от всички вкъщи беше Божаница .. с дълго кокалесто грубо лице, посяно с едри месести брадавици.</i> Елин Пелин, Съч. III, 23. <i>На една от стените висеше портретът на хазяина. Той имаше големи мустаци и брадавица на челото.</i> Вл. Полянов, ПП, 43. <i>Очите на баба Гана святкаха .. Някаква брадавица с дълги бели косми я правеше още по-свирепа и по-мъжествена.</i> Г. Караславов, Избр. съч. И, 133. <i>Всички казват, че се е метнала на майка си. Тя също е слаба, висока, суха като върба, нервна, със сини очи и една брадавица близо до носа.</i> К. Калчев, ПИЖ, 55. |
928 | 928 | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАДАВИЦА | + | <b>БРАДАВИЦА</b> |
---- | ---- | ||
| − | БРАДАВИЧАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Който е с брадавици, по който има брадавици; брадавичен. — <i>Стой! Пукнах те. Марин се закова и машинално повдигна брадавичавите си космати ръце.</i> Д. Добревски, БКН, 143. | + | <b>БРАДАВИЧАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Който е с брадавици, по който има брадавици; брадавичен. — <i>Стой! Пукнах те. Марин се закова и машинално повдигна брадавичавите си космати ръце.</i> Д. Добревски, БКН, 143. |
---- | ---- | ||
| − | БРАДАВИЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е от брадавица или е във вид на брадавица. <i>В резултат на продължителната работа при толкова тежки условия, върху кожата на коминочистачите се появили огнища от загрубяла, ожулена и напукана кожа, а по-късно и брадавични израстъци, които постепенно преминавали в рак.</i> НТМ, 1962, кн. 3,8. | + | <b>БРАДАВИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е от брадавица или е във вид на брадавица. <i>В резултат на продължителната работа при толкова тежки условия, върху кожата на коминочистачите се появили огнища от загрубяла, ожулена и напукана кожа, а по-късно и брадавични израстъци, които постепенно преминавали в рак.</i> НТМ, 1962, кн. 3,8. |
2. Брадавичав. <i>Госпожа Калинова .. погледна мъжа си някак изниско и като че накриво, па в същото време мръдна пак презрителна* и иронично с брадавичния край на горната си устна.</i> Т. Влайков, Съч. II, 169. О Брадавично цвете. <i>Диал.</i> Змийско мляко, кукувиче мляко (Т. Панчев, РБЯд). | 2. Брадавичав. <i>Госпожа Калинова .. погледна мъжа си някак изниско и като че накриво, па в същото време мръдна пак презрителна* и иронично с брадавичния край на горната си устна.</i> Т. Влайков, Съч. II, 169. О Брадавично цвете. <i>Диал.</i> Змийско мляко, кукувиче мляко (Т. Панчев, РБЯд). | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАДАВИЧКА <i>ж.</i> 1. <i>Умал. от</i> брадавица. <i>И госпожата, както бе наведена над шева си, мръдна с крайчеца на горната си устна, над която стърчеше малката космата брадавичка.</i> Т. Влайков. Съч. II, 167. <i>Лена .. , едра мома, много мургава, с хубаво, но поизсъхнало лице и с една брадавичка между носа и скулата, която й придаваше донякъде суров израз, присядаше върху нара до Гергин и обхващаше с ръце коленете си.</i> Ем. Манов, ДСР, 62. | + | <b>БРАДАВИЧКА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Умал. от</i> брадавица. <i>И госпожата, както бе наведена над шева си, мръдна с крайчеца на горната си устна, над която стърчеше малката космата брадавичка.</i> Т. Влайков. Съч. II, 167. <i>Лена .. , едра мома, много мургава, с хубаво, но поизсъхнало лице и с една брадавичка между носа и скулата, която й придаваше донякъде суров израз, присядаше върху нара до Гергин и обхващаше с ръце коленете си.</i> Ем. Манов, ДСР, 62. |
2. <i>Анат.</i> Обикн. <i>мн.</i> Малки образувания по лигавицата на горната повърхност на езика, в които се групират вкусовите клетки. | 2. <i>Анат.</i> Обикн. <i>мн.</i> Малки образувания по лигавицата на горната повърхност на езика, в които се групират вкусовите клетки. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
3. <i>Бот.</i> Обикн. <i>мн.</i> Пъпковидни образувания по листата на някои растения или по кората на дърветата. | 3. <i>Бот.</i> Обикн. <i>мн.</i> Пъпковидни образувания по листата на някои растения или по кората на дърветата. | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАДАТ, -а, -о, <i>мн.-</i>и, <i>прил.</i> 1. За човек — който има брада (във 2 знач.). <i>Показаха се трима брадати юнака, въоръжени с криви турски саби и с кинжали в пояса.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 50. <i>Друг едър и брадат селянин седеш$ на пейката до тезгяха .. и дремеше.</i> Й. Йовков, ВАХ, 32. <i>Пробудихме се на Дон. По утъпканите крайбрежни пътечки направо от дворовете и градините слизат брадати казаци, по стар навик</i> | + | <b>БРАДАТ</b>, -а, -о, <i>мн.-</i>и, <i>прил.</i> 1. За човек — който има брада (във 2 знач.). <i>Показаха се трима брадати юнака, въоръжени с криви турски саби и с кинжали в пояса.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 50. <i>Друг едър и брадат селянин седеш$ на пейката до тезгяха .. и дремеше.</i> Й. Йовков, ВАХ, 32. <i>Пробудихме се на Дон. По утъпканите крайбрежни пътечки направо от дворовете и градините слизат брадати казаци, по стар навик</i> |
---- | ---- | ||
| − | БРАДАТ | + | <b>БРАДАТ</b> |
Версия от 22:18, 5 декември 2012
та в Мързяновия дол, вързани с червен конец. А. Каралийчев, СР, 98. Всички бързаха, разтревожени, че жътвата им тази година окъсня. Някои староселци вече отрязаха брадите, а блоковете на „Нова Мизия“ още не бяха преполовени. Ст. Марков, ДБ, 254. 2. Хубава, с много плод лоза, която при гроздобер се оставя необрана за плодородие. Селци, когато доберат гроздие, оставят накрай лозие една най-добра и плодоу-венчана лоза необрана, която наричат богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76. Двойна брада. Увиснала заоблена гънка под предната издадена част на долната челюст; гуша. Жената беше поостаряла, понапълняла, очертаваше й се двойна брада. Жетварска (пшенична) брада (съкр. диал. брада). Ет-ногр. Непожънати класове на нива, сплетени в плитка и вързани с червен конец, които вкрая на жетвата се носят в къщи и се оставят до иконата; богова брада. По-настрана се редяха няколко избелели щампи и между тях еднаи жетварска брада, изплетена от класове. Й. Йовков, Ж, 1945, 165. Дебелите дъбови греди по тавана, на които бе окачена миналогодишната пшенична брада, гледаха отгоре като неми зрители, от векове безмълвни и равнодушни към всичко. Ем. Станев, ИК III, 245. Козя брада. Тревисто растение с едно или повече стъбла, с цветове, събрани в гроздове, и плод тристенно орехче; кози киселец. Rumex acetosella. Бяха измръзнали само листата на., козята брада. Пр. 1952, кн. 6, 70-71. > Брада царска, глава воденичарска. Разг. Ирон. За човек с хубава външност, но с малко ум. Всяка коза си има и брада. Употребява се при подчертаване, че всеки си има лично мнение. Има брада. Разг. Ирон. Обикн. за виц, анекдот и под. — известен отдавна на всички; стар. На такава (такваз) брада — такъв бръснач. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че всеки получава според заслуженото. — Уволниха ме — из-пъшка Иван.. — Пада ти се! — извика Спас-ка разярена. — На такваз брада — такъв бръснач! М. Марчевски, П, 214. Не ща кехая без брада. Разг. Не желая жена ми да ме съди, кори. Окачил се като репей за брада. Разг. Грубо. За човек, който е много нахален. По брадата има, а в главата няма. Разг. Пренебр. За глупав, тъп човек. Пусната (оставена) му е брада. Разг. Ирон. Употребява се за много нахален човек. Само брадата му го знае. Разг. Употребява се за нещо тайно, с никого несподелено. Хващам / хвана бога (господа) за брадата. Разг. Ирон. Въобразявам си, че съм постигнал нещо много важно и трудно. Вие, журналистите, поработихте много добре. Но не се главозамайвайте, за да не се получи след похвалата, че вече сте хванали господа за брадата. ВН. 1959, бр. 2562, 3.
БРАДАВИЦА ж. Плътен израстък по кожата на човек или животно с големина обикновено на лещено зърно, понякога обрасло с косми. Най-зла от всички вкъщи беше Божаница .. с дълго кокалесто грубо лице, посяно с едри месести брадавици. Елин Пелин, Съч. III, 23. На една от стените висеше портретът на хазяина. Той имаше големи мустаци и брадавица на челото. Вл. Полянов, ПП, 43. Очите на баба Гана святкаха .. Някаква брадавица с дълги бели косми я правеше още по-свирепа и по-мъжествена. Г. Караславов, Избр. съч. И, 133. Всички казват, че се е метнала на майка си. Тя също е слаба, висока, суха като върба, нервна, със сини очи и една брадавица близо до носа. К. Калчев, ПИЖ, 55.
928
БРАДАВИЦА
БРАДАВИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е с брадавици, по който има брадавици; брадавичен. — Стой! Пукнах те. Марин се закова и машинално повдигна брадавичавите си космати ръце. Д. Добревски, БКН, 143.
БРАДАВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е от брадавица или е във вид на брадавица. В резултат на продължителната работа при толкова тежки условия, върху кожата на коминочистачите се появили огнища от загрубяла, ожулена и напукана кожа, а по-късно и брадавични израстъци, които постепенно преминавали в рак. НТМ, 1962, кн. 3,8.
2. Брадавичав. Госпожа Калинова .. погледна мъжа си някак изниско и като че накриво, па в същото време мръдна пак презрителна* и иронично с брадавичния край на горната си устна. Т. Влайков, Съч. II, 169. О Брадавично цвете. Диал. Змийско мляко, кукувиче мляко (Т. Панчев, РБЯд).
БРАДАВИЧКА ж. 1. Умал. от брадавица. И госпожата, както бе наведена над шева си, мръдна с крайчеца на горната си устна, над която стърчеше малката космата брадавичка. Т. Влайков. Съч. II, 167. Лена .. , едра мома, много мургава, с хубаво, но поизсъхнало лице и с една брадавичка между носа и скулата, която й придаваше донякъде суров израз, присядаше върху нара до Гергин и обхващаше с ръце коленете си. Ем. Манов, ДСР, 62.
2. Анат. Обикн. мн. Малки образувания по лигавицата на горната повърхност на езика, в които се групират вкусовите клетки.
3. Бот. Обикн. мн. Пъпковидни образувания по листата на някои растения или по кората на дърветата.
БРАДАТ, -а, -о, мн.-и, прил. 1. За човек — който има брада (във 2 знач.). Показаха се трима брадати юнака, въоръжени с криви турски саби и с кинжали в пояса. Ив. Вазов, Съч. XIV, 50. Друг едър и брадат селянин седеш$ на пейката до тезгяха .. и дремеше. Й. Йовков, ВАХ, 32. Пробудихме се на Дон. По утъпканите крайбрежни пътечки направо от дворовете и градините слизат брадати казаци, по стар навик
БРАДАТ
