БРА`ВОС междум. Простонар. Браво; брава. — Ново пардесю си купил .. Бравос, бе! Я гледай! За колко го купи? Н. Антонов, ВОМ, 87. И, като лапне едно парче [бай Филчо Бездокачението], оближе се и добави: .. Такъв кебап съм ял едно време в Кишиньов, когато ни обличаха да тръгнем доброволци. Чудесна работа! .. Бравос! Сега и по едно винце да има отгоре, да го полее човек — тука ли си, Пенке ле! Чудомир, Избр. пр, 85. — Бравос! — извика Атанас. — Това магаре струва сто и двайсет гроша. Д. Талев, СК, 110.
БРАВУ`РА, мн. няма, ж. 1. Рядко. Храброст, юначество.
2. Муз. Театр. Произведение с големи технически трудности, което изисква голямо изкуство за отличното му изпълнение.
— Ит. bravura.
БРАВУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Муз. За виртуозни произведения — който е блестящ, ефектен. Аташето дига капака на старото махагонено пиано .., Пепи сяда на кръглото столче и, като взема няколко бравурни акорди, обръща се към своя импресарио и му пришепва поверително намерението си. Св. Минков, РТК, 149. Бравурна музика. Бравурен марш. Бравурна пиеса. Бравурно изпълнение.
БРАВУ`РНО. Муз. Нареч. от бравурен; блестящо, ефектно.
БРАВУ`РНОСТ, -тта`, ж. Муз. Приповдигнато, блестящо, ефектно изпълнение на технически трудни, виртуозни пиеси, отделни пасажи и под.
БРАВЧЕ`, мн. -та`, ср. Умал. от брав2. Едно е да пасеш пет-шест или десетина бравчета, друго е да се белнат пред очите ти сто и четиридесет, колкото са в едно кооперативно стадо. Кр. Григоров, ПЧ, 63.
БРА`ГА ж. Книлс. Домашно пиво, което руските селяни приготвят от слад и хмел. Кога Светослав свърши клятвата, поднесоха му здравица чаша с брага.* Е. Мутева, РБЦ (превод), 32.
— Рус. брага.
БРАДА` ж. 1. Предната издадена част на долната челюст у човека. Дълго той слуша студения вой на фъртуната, свил коленете си до брадата, под прохладното одеяло… Ив. Вазов, Съч. XI, 54. Христо хвана Яна под брадата за гушата и я погледна в очите. К. Петканов, X, 97. Митруш се беше изтегнал до борда и подпрял брадата си с длан, пушеше мълчалив и тъжен. Д. Добревски, БКН, 57.
2. Косми, които растат по долната част на лицето на мъжа. Докато миеше ръцете си, от огледалото на мивката го гледаше едно уморено, разстроено лице, по чиито страни блестяха възрусите косъмчета на наболата брада. Ем. Манов, ДСР, 451. Той бръснеше и мустаците, и брадата си, но тъй като невинаги намираше бръснар, те бяха наболи. Й. Йовков, ВАХ, 46. Внезапно иззад масата се повдигна едно мъничко, хило човече, с детинско, но старо и сбръчкано лице, по което нямаше никаква следа от брада и мустаци. Елин Пелин, Съч. I, 18. Рядка брада. Гъста брада. Остра брада. // Тези косми, оставени да растат, понякога оформени по определен начин. След него слезе друг човек, по-нисък, но и по-пълен от първия, с дълги мустаци и заострена по модата брада. Т. Влайков, Съч. III, 15. Дългата му бяла брада почетно падаше на гърдите му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 57. Дядо Матей .. с почерняло измъчено лице, с брада на светец .., свали вилата от рамо и почна да трие очите си. Елин Пелин, Съч. III, 32. Още като дойде Райко Вардарски в Преспа, още от първия ден целият град обърна очи към него. Беше непознат човек, а правеше впечатление и с горделивата си походка, и с широката си буйна брада. Д. Талев, ПК, 74. Поп са не избира по брадата, ами по главата. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 67. Пускам брада.
3. Дълги косми или месеста част под долната челюст на животно или под клюна на птица. В това време дявола сътворил козата и, като идел при Господа, оседлал пръча, комуто направил юзда от праз: от тогава до сега козите имат бради. Й. Йовков, СЛ, 95. Върви рунтав козел с голяма брада, рогове си мотае, брада си търси. Д. Манчов, БЕ II, 34. И петелът има брада. Погов. Брада на пръч.
4. Разг. Съвкупност от тънки влакна, с които някои растения смучат хранителни сокове от почвата; влакна на корен. — Знай той, рече Ганчо и каза да му донесат зеления лук и меродията. „Белете сега и му режете само брадите, че ми го давайте.“ Ц. Гинчев, ГК, 64-65. Всякой корен пуща влакна (брада) и през тях ся храни. Д. Мутев, ЕИ, 84.
5. Диал. Много влакна, които покриват върха на зелен царевичен кочан. В първия миг ние бяхме готови да се заогъваме от смях, защото поразително приличаше на бостанско плашило — с тънките крака, силно разкрачени — и с чорлавите руси коси, сякаш, направени от царевична брада. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 31.
◇ Богова брада (съкр. диал. брада). Етногр. 1. Непожънати класове в нива, сплетени в плитка и вързани с червен конец, които в края на жътвата се носят вкъщи и се оставят до иконата (в 1 знач.); жетварска (пшенична) брава. И като дожънваха ниви, оставят по няколко от най-добрите класове, .. оплитат ги като косичник и свързват ги с червен конец .. Това наричат тоже богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76. Подир малко се върна и поднесе на мъжа си брадата — последните житни класове от нивата
