в Мързяновия дол, вързани с червен конец. А. Каралийчев, СР, 98. Всички бързаха, разтревожени, че жътвата им тази година окъсня. Някои староселци вече отрязаха брадите, а блоковете на „Нова Мизия“ още не бяха преполовени. Ст. Марков, ДБ, 254. 2. Хубава, с много плод лоза, която при гроздобер се оставя необрана за плодородие. Селци, когато доберат гроздие, оставят накрай лозие една най-добра и плодоувенчана лоза необрана, която наричат богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76.
Двойна брада. Увиснала заоблена гънка под предната издадена част на долната челюст; гуша. Жената беше поостаряла, понапълняла, очертаваше й се двойна брада.
Жетварска (пшенична) брада (съкр. диал. брада). Етногр. Непожънати класове на нива, сплетени в плитка и вързани с червен конец, които в* края на жетвата се носят в къщи и се оставят до иконата; богова брада. По-настрана се редяха няколко избелели щампи и между тях една жетварска брада, изплетена от класове. Й. Йовков, Ж, 1945, 165. Дебелите дъбови греди по тавана, на които бе окачена миналогодишната пшенична брада, гледаха отгоре като неми зрители, от векове безмълвни и равнодушни към всичко. Ем. Станев, ИК III, 245.
Козя брада. Тревисто растение с едно или повече стъбла, с цветове, събрани в гроздове, и плод тристенно орехче; кози киселец. Rumex acetosella. Бяха измръзнали само листата на .. козята брада. Пр. 1952, кн. 6, 70-71.
> Брада царска, глава воденичарска. Разг. Ирон. За човек с хубава външност, но с малко ум.
Всяка коза си има и брада. Употребява се при подчертаване, че всеки си има лично мнение.
Има брада. Разг. Ирон. Обикн. за виц, анекдот и под. — известен отдавна на всички; стар.
На такава (такваз) брада — такъв бръснач. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че всеки получава според заслуженото. — Уволниха ме — изпъшка Иван .. — Пада ти се! — извика Спаска разярена. — На такваз брада — такъв бръснач! М. Марчевски, П, 214.
Не ща кехая без брада. Разг. Не желая жена ми да ме съди, кори.
Окачил се като репей за брада. Разг. Грубо. За човек, който е много нахален.
По брадата има, а в главата няма. Разг. Пренебр. За глупав, тъп човек.
Пусната (оставена) му е брада. Разг. Ирон. Употребява се за много нахален човек.
Само брадата му го знае. Разг. Употребява се за нещо тайно, с никого несподелено.
Хващам / хвана бога (господа) за брадата. Разг. Ирон. Въобразявам си, че съм постигнал нещо много важно и трудно. Вие, журналистите, поработихте много добре. Но не се главозамайвайте, за да не се получи след похвалата, че вече сте хванали господа за брадата. ВН,* 1959, бр. 2562, 3.
БРАДА`ВИЦА ж. Плътен израстък по кожата на човек или животно с големина обикновено на лещено зърно, понякога обрасло с косми. Най-зла от всички вкъщи беше Божаница .. с дълго кокалесто грубо лице, посяно с едри месести брадавици. Елин Пелин, Съч. III, 23. На една от стените висеше портретът на хазяина. Той имаше големи мустаци и брадавица на челото. Вл. Полянов, ПП, 43. Очите на баба Гана святкаха .. Някаква брадавица с дълги бели косми я правеше още по-свирепа и по-мъжествена. Г. Караславов, Избр. съч. II, 133. Всички казват, че се е метнала на майка си. Тя също е слаба, висока, суха като върба, нервна, със сини очи и една брадавица близо до носа. К. Калчев, ПИЖ, 55.
БРАДА`ВИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е с брадавици, по който има брадавици; брадавичен. — Стой! Пукнах те. Марин се закова и машинално повдигна брадавичавите си космати ръце. Д. Добревски, БКН, 143.
БРАДА`ВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е от брадавица или е във вид на брадавица. В резултат на продължителната работа при толкова тежки условия, върху кожата на коминочистачите се появили огнища от загрубяла, ожулена и напукана кожа, а по-късно и брадавични израстъци, които постепенно преминавали в рак. НТМ, 1962, кн. 3,* 8.
2. Брадавичав. Госпожа Калинова .. погледна мъжа си някак изниско и като че накриво, па в същото време мръдна пак презрително и иронично с брадавичния край на горната си устна. Т. Влайков, Съч. II, 169.
◇ Брадавично цвете. Диал. Змийско мляко, кукувиче мляко (Т. Панчев, РБЯд).
БРАДА`ВИЧКА ж. 1. Умал. от брадавица. И госпожата, както бе наведена над шева си, мръдна с крайчеца на горната си устна, над която стърчеше малката космата брадавичка. Т. Влайков. Съч. II, 167. Лена .., едра мома, много мургава, с хубаво, но поизсъхнало лице и с една брадавичка между носа и скулата, която й придаваше донякъде суров израз, присядаше върху нара до Гергин и обхващаше с ръце коленете си. Ем. Манов, ДСР, 62.
2. Анат. Обикн. мн. Малки образувания по лигавицата на горната повърхност на езика, в които се групират вкусовите клетки.
3. Бот. Обикн. мн. Пъпковидни образувания по листата на някои растения или по кората на дърветата.
БРАДА`Т, -а, -о, мн.* -и, прил. 1. За човек — който има брада (във 2 знач.). Показаха се трима брадати юнака, въоръжени с криви турски саби и с кинжали в пояса. Ив. Вазов, Съч. XIV, 50. Друг едър и брадат селянин седеше на пейката до тезгяха .. и дремеше. Й. Йовков, ВАХ, 32. Пробудихме се на Дон. По утъпканите крайбрежни пътечки направо от дворовете и градините слизат брадати казаци, по стар навик
