плискат лицата си с вода направо от реката. А. Каралийчев, С, 143-144. Старите хайдути обикновено наричат дяда Цоня „брадатият войвода“. П. Хитов, МП, 109.
2. За животно или за птица — който има дълги косми под долната челюст или месеста част под клюна. Наизправили се сред двора ония ми ти дърти грозни цигане .. и като зяпнале, та отворили разпенените си уста, заревали, запели, щото попукват сърцето дори и на гърлестия брадат мисир. Ил. Блъсков, ПБ, 50-51. Брадат козел.
◇ Брадат корен. Бот. Корен, съставен от многобройни тънки влакна; влакнест корен. Двата бряга на дола се издигаха стръмно, изровени от водата. От глинестата им земя се подаваха тук-там брадати корени. Ем. Станев, ПГВ, 94.
Брадат лешояд (орел). Рядка граблива птица, която се храни с мърша и се среща у нас в Стара планина, Рила и Пирин. Gypäetus barbatus. Брадатият лешояд е гордостта на нашите планини. Той е най-големият орел в Европа. П. Делирадев, В, 181. Птичият свят в Рила е разнообразен. Над високите рилски върхове прелитат: брадатият лешояд, черният орел, соколът, ястребът. М. Гловня и др., Р, 34.
Брадат лишей. Вид лишей с форма на храстче, който се развива главно по клоните на смърчовите дървета. Usnea longissima.
> Брадата лъжа`. Разг. Голяма лъжа.
Лъ`жа като брадат циганин. Разг. Грубо. Много лъжа. — А аз ща да ти кажа, Хаджи, че ти лъжеш като брадат циганин! Л. Каравелов, Съч. II, 49.
БРА`ДВА ж. Желязно сечиво с дървена дръжка за сечене на дърва; секира. Петър отсече големия бор .. Това свето дърво, обожавано от прадедите, рухна под брадвата на внуците и дълго лежа в калта. Елин Пелин,* Съч. III, 86. Селото се превърна на същински ад. Чуваха се удари на брадви, които разбиваха врати, приклади блъскаха в прозорцище, .. пронизително пищяха жени и деца. Й. Йовков, Разк. I, 127. Прислужникът цепеше в задния двор дърва и ударите на брадвата му отекваха глухо в мразовития въздух. Д. Димов, Т, 155. Наоколо димеше пресен тор и се чернееше дръвник със забита брадва. Ем. Станев, К, 43. От брадва рана кога да е зараства, а от язик никога. П. Р. Славейков, БП II, 17. Един гледа сватба, друг — брадва. Послов.
◇ Всеки иска да наточи брадвата си. Разг. Всеки бърза да се вреди.
Не ми сече брадвата на едно (място). Диал. Непостоянен, непоследователен съм в постъпките си или в мнението си, не устоявам на дадена дума.
Къде бие брадвата му, разбирам (ясно ми е). Разг. Какви са намеренията, помислите на някого (разбирам, ясно ми е).
Удари ми брадвата на камък. Разг. Оставам излъган в очакванията си, в надеждите си; не сполучвам, не успявам.
БРАДВА`Р -ят, -я мн. -и, м. 1. Занаятчия, който прави и точи брадви. Железарите бяха подредени в три категории — ковачи, .. ножари и брадвари. Д. Казасов, ВП, 39. Пенчо беше гражданин — брадвар, стар приятел на Батана. Ил. Блъсков, СК, 53.
2. Секач. Всичко по-дебело в тая гора беше минало под ножа на брадварите и тя се беше превърнала в редина от тънки, млади дървета. Н. Хайтов, ШГ, 190.
БРАДВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брадвар. На много търговци по панаирите стоките остават, но брадварските стоки — никога. Ил. Блъсков, СК, 53.
БРАДВА`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие, поминък на брадвар. Показан е най-старият и най-голям на времето занаят — ковачеството, включващо ножарство, брадварство .. и кантарджийство. ВН, 1958, бр. 20824, 4.
БРАДВЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от брадва; брадвичка. Дървен одър, постлан с козяк, лампа, .. и брадви, брадви! Над двайсет брадви и брадвета! Ст. Даскалов, ЕС, 176. И нашият слуша… слуша отгоре, / па току — фъррр! — брадвето, та в дола. Сл. Красински, БН, 56.
БРА`ДВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брадва. Стоя Момчил при чужди`нците, докато укрепна ръката му, и заживя самичък като вълк единак — ловец и волен човек, майстор на брадвения удар, безпогрешен стрелец и ненадминат следотърсач. О. Василев, 33, 22. Ударите на клепалото са приятни за ухото, но не тъй приятно кънти брадвено острие. А. Христофоров, О, 152.
БРА`ДВИЦА ж. Умал. от брадва; малка брадва, брадвичка. На опасът ми .., вместо сабя и нож висяха един трион и една брадвица. П. Р. Славейков, РО (превод), 90. „Дружина, верна, сговорна, / земете тези брадвици — / след мене братя, вървете, / млади младици сечете / и ги към мене давайте. Нар. пес., СбНУ XLVI, 21.
БРА`ДВИЧКА ж. Умал. от брадва; малка брадва, брадвица. — Купи ли си брадва? — Купих си една брадвичка и една мотичка. Обръснаха ме. Много е поскъпнало желязото, защото леят топове. А. Каралийчев, ПГ, 145. Тия, които носеха балтии, се покатериха по високите, окастрени дъбове в долния края на сечището и размахаха брадвичките. Н. Тихолов, ДКД, 83.
БРАДВИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от брадва; голяма брадва.
БРАДЕ`Л м. Диал. 1. Голяма гъста брада; брадище.
2. Човек с голяма или рунтава брада; брадестил.
— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
