Пелин, Съч. I, 46. Млад беше тогава Индже, .. не се боеше от смъртта. Й. Йовков, СЛ, 126. Той се боеше, че ще умре, преди да разбере какво е нещо „българското“. Ив. Вазов, Съч. X, 97. Напразно, майко, се боиш, / че скитане ме изхаби, — / че ти си вече, може би, / от син забравена остала. П. К. Яворов, Съч. I, 99. Тъжно ми й, дядо, жално ми й, / ала засвири — не бой са. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. Мокър от дъжд са не бои. Погов. Боя се за здравето си. △ Боя се за живота си. • Разг. С местоим. в дат. или със същ. и предл. на. Лют беше той, не се засмиваше, но пазеше момчетата си. Те му се бояха и го слушаха. Д. Талев, И, 250. Затворът като да беше някакво тяхно царство, в което всички трябваше да им се боят и покланят. К. Величков, ПССъч. I, 148. Аз са никому не боя — / ни на моми, ни ергени, / ни на царюви синове, / ни на везиреки унуки. Нар. пес., СбНУ XLVI, 195-196.
◇ Боя се като (както) дявол<а> от тамян. Разг. Извънредно много се боя.
БРАБИ`НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. Мравка; брабиняк, бробиняк, мрава, мравей, мравя, мравунка, мравучка, мравяк. На богатия и брабинците (мравките) принасят. СбНУ XXV, 26.
— Друга форма: броби`нец.
БРАБИ`НЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мравка; брабинец, бробиняк, мрава, мравей, мравя, мравунка, мравучка, мравяк.
БРАБО`НКА ж. Диал. Барабонка. Докторът гръмна, но видя, че дивечът избяга нататък здрав и читав, незасегнат от брабонките. Ив. Вазов, Съч. XII, 18.
БРАВ1, бра`вът, бра`ва, мн. бра`ви, след числ. бра`ва, м. Диал. Брава1. Авел принесол жертва най-първийот брав. СбКШ, 6. Заклал един брав и го изсекол на череци. Нар. прик., СбНУ XIV, 118.
БРАВ2, бравта` мн. бра`ви, ж. и (остар.) брав, бравъ`т, бра`ва, мн. бра`вове, след числ. бра`ва м. Диал. Брава2. Частните къщи у Помпея горе-доле си приличат; .. Вратата ся заключвали или с бравове, или с лостове, а имало и дръвени и железни ключалки. Лет., 1874, 124.
БРА`ВА1 ж. Диал. Единица, едно животно от стадо дребен добитък, обикн. овца; глава. Влязоха при овцете, заделиха десетина брави и ги подкараха към гората. К. Петканов, ЗлЗ, 188. Той скиташе по планините и колибите, пазареше се с пастирите и вземаше по няколко брави овци и кози, които препродаваше на търговците. Й. Радичков, ББ, 172. Ех, да ми се дигнат ония мъгли и прахове от чардите ни — с триста брави и деветдесет сиви говеда. З. Сребров, Избр. разк., 131. И разказва председателя, че овчарите настригали по 4 кг вълна от брава. С. Северняк, ОНК, 152. А богат е Ценин баща, / богат и имотен: / брави има две хиляди / и коне петстотин. Ив. Вазов, Съч. IV, 7.
БРА`ВА2 ж. Приспособление за заключване на врата, шкаф, чекмедже и др.; ключалка. Дълго звънях пред една лъскава врата с пиринчена брава. К. Калчев, ДНГ, 126. — Бравата е секретна и само два ключа има за нея. X. Русев,* ПЗ, 220. Когато след дълги перипетии и премеждия пристигнахме в Търново, първата ми работа беше да отворя куфара с ръкописа. Но за голяма моя изненада се оказа, че ключето не влиза в бравата. М. Марчевски, ОТ, 522.
— Вер. от тур. brava или гр. μπράβα.
БРА`ВА междум. Простонар. Браво; бравос. — Брава на туй момче, на Бориса. Напредна, богат човек стана. Й. Йовков, ОЧ, 133. — Брава, г-н Ралев! Прекрасно: личи вещата ръка. В кой университет сте свършили? О. Василев, Т, 201.
БРАВИ`РАМ, -аш, несв. и св. Остар. Книж. 1. Прех. Пренебрегвам. И влюбените не криеха чувствата си, те бравираха общественото мнение и не избираха мястото за своите срещи. Ив. Вазов,* Н, 76.
2. Непрех. Показвам се смел. А онази Аника Беровска е авантюристка. Няма съмнение, за Солун тя беше тогава нов човек. Бравираше с мисъл и фраза. А. Страшимиров,* Съч. V, 156-157. бравирам се страд. от бравирам в 1 знач.
— От нем. bravieren или фр. braver.
БРАВИ`СИМО междум. За израз на възхищение, на одобрение в най-висока степен. — Браво, брависимо, маестро — провикна се Владо. Д. Спространов, С, 168. — Браво! Брависимо! — не стихваха ръкоплясканията. Ст. Даскалов, ЕС, 147.
— Ит. bravissimo.
БРА`ВИ`ЧКА ж. Умал. от брава2. Чекмедже със секретна бравичка.
БРА`ВО и (удължено) бра`во-о-о междум. 1. За израз на одобрение, възхищение. Настъпваха последните мигове на живота. И тогава Шишко съзна, че партията му казваше: „Браво, старче, ти удържа!…“ Д. Димов, Т,* 617. — Ами ти, младо войниче? Отиваш си в частта! Браво, браво. Тъй е, трябва да се пази България. Г. Караславов, Избр. съч. II, 57. — А! Браво! Виното е чудесно. Елин Пелин, Съч. IV, 127. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: „Браво, човек!“ Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 40.
2. Ирон. За израз на недоволство, неодобрение, упрек. — Одеве ми каза, че си имал работа, а сега се разхождаш. Браво, браво! Й. Йовков, ЧКГ, 18. — Браво! — извика позеленял от яд баща ми, като ме гледаше с такова презрение, сякаш виждаше разбойник. — Значи ти си палач, ха? Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 107.
— Ит. bravo. — И. Андреев—Богоров, Кратка география, 1851. — Други (простонар.) форми: бра`ва, бра`вос.
