Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/509“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— Тур. bakir. | — Тур. bakir. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАКЪРДЖИ`ЙНИЦА <i>ж. Разг.</i> Работилница за бакърени, медни съдове. <i>Обикновено сутрин се събуждах от веселата и безгрижна песен на ластовичките под стряхата, примесена с тежките металически удари на чуковете в бакърджийница-та.</i> П. Михайлов, ПЗ, 5. <i>От ковачниците и бакърджийниците, що се редяха надлъж по чар шията, идеше непрекъснато бумтене на чукове.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 101. | + | <b>БАКЪРДЖИ`ЙНИЦА</b> <i>ж. Разг.</i> Работилница за бакърени, медни съдове. <i>Обикновено сутрин се събуждах от веселата и безгрижна песен на ластовичките под стряхата, примесена с тежките металически удари на чуковете в бакърджийница-та.</i> П. Михайлов, ПЗ, 5. <i>От ковачниците и бакърджийниците, що се редяха надлъж по чар шията, идеше непрекъснато бумтене на чукове.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 101. |
---- | ---- | ||
| − | БАКЪР ДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> бакърджия; медникарски. <i>Бакър-джийски занаят. Бакърджийски дюкян. Ба-кърджийска стока. Бакърджийски чукове.</i> | + | <b>БАКЪР ДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> бакърджия; медникарски. <i>Бакър-джийски занаят. Бакърджийски дюкян. Ба-кърджийска стока. Бакърджийски чукове.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАКЪРДЖИ`ЙСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг.</i> Занаят и поминък на бакърджия; мед-никарство, казанджийство. <i>Оставаха още няколко занаята, които поне засега не се бояха от унищожение.., кожарство, бакър-джийство и dp.</i> К. Константинов, ППГ, 29. | + | <b>БАКЪРДЖИ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг.</i> Занаят и поминък на бакърджия; мед-никарство, казанджийство. <i>Оставаха още няколко занаята, които поне засега не се бояха от унищожение.., кожарство, бакър-джийство и dp.</i> К. Константинов, ППГ, 29. |
---- | ---- | ||
| − | БАКЪРДЖИ`ЙЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг.</i> 1. <i>Умал. от</i> бакърджия; млад бакърджия. <i>Съветваха баща й и майка й да я венчеят</i> | + | <b>БАКЪРДЖИ`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг.</i> 1. <i>Умал. от</i> бакърджия; млад бакърджия. <i>Съветваха баща й и майка й да я венчеят</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАКЪРДЖИЙНИЦА | + | <b>БАКЪРДЖИЙНИЦА</b> |
<i>за Рачка Лилов, бакърджийчето.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 134. 2. Чирак при бакърджия. | <i>за Рачка Лилов, бакърджийчето.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 134. 2. Чирак при бакърджия. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАКЪРДЖИЛЪК, <i>мн.</i> няма, <i>м. Простонар.</i> Бакърджийство. - <i>Брей, беки такъв бил той</i> [момъкът]? <i>Гледам, че., с батя Те-ня Митев много се водят. — Водят се зер. Може някогаж да е бил я чирак на батя ти Теня, кога правеше бакарджилък.</i> К. Минчев, В, 268. | + | <b>БАКЪРДЖИЛЪК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Простонар.</i> Бакърджийство. - <i>Брей, беки такъв бил той</i> [момъкът]? <i>Гледам, че., с батя Те-ня Митев много се водят. — Водят се зер. Може някогаж да е бил я чирак на батя ти Теня, кога правеше бакарджилък.</i> К. Минчев, В, 268. |
— Тур. bakircilik. | — Тур. bakircilik. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАКЪРДЖИЯ, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Разг.</i> Човек, който произвежда или търгува с бакърени, медни изделия; казанджия. <i>Тук Марин бакърджията очуква нов ракиен казан.</i> Д. Немиров, Б, 5. <i>Ако пожарът обхванеше цялата чаршия, най-малко стотина бакър-джии и сарачи щяха да останат на улицата и в града щеше да избухне страшен скандал.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 300. <i>По-натам / млад бакърджия е бакрачи и сахани / изпънал да лъщят на слънце.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90. | + | <b>БАКЪРДЖИЯ</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Разг.</i> Човек, който произвежда или търгува с бакърени, медни изделия; казанджия. <i>Тук Марин бакърджията очуква нов ракиен казан.</i> Д. Немиров, Б, 5. <i>Ако пожарът обхванеше цялата чаршия, най-малко стотина бакър-джии и сарачи щяха да останат на улицата и в града щеше да избухне страшен скандал.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 300. <i>По-натам / млад бакърджия е бакрачи и сахани / изпънал да лъщят на слънце.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90. |
— От тур. bakirci. | — От тур. bakirci. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАКЪРЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и и (диал.) -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Разг.</i> 1. Който е направен от бакър или в състава на който има бакър; меден. <i>През двора минаваха войници, подвикваха си един на друг, подрънкваха с бакърените баки.</i> П. Вежинов, BP, 66. <i>Още за дядото на хаджи Серафим се разказваше</i> | + | <b>БАКЪРЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и (диал.) -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Разг.</i> 1. Който е направен от бакър или в състава на който има бакър; меден. <i>През двора минаваха войници, подвикваха си един на друг, подрънкваха с бакърените баки.</i> П. Вежинов, BP, 66. <i>Още за дядото на хаджи Серафим се разказваше</i> |
<i>— .. — че имал цяла каца с жълтици, а сребърните и бакърените си пари мерил с кантар.</i> Д. Талев, ЖС, 54. <i>А после полека улови в ръка продълговатия меден пестник на викалото, изковано от потъмняла бакъре-на сплав.</i> П. Константинов, ПИГ, 118. <i>Нак-лади ясни огньове, / закачи котли бакърни, / па загрей вода дуновска.</i> Нар. пес., СбНУ XLI, 404. <i>На лявата стена огнище .., настрана до него закачени бакърени котли.</i> Й. Йовков, Б, 7. <i>Бакърена тенджера. Бакърен сахан. Бакърен поднос. Бакърена тел. Бакърен пръстен. Бакърена руда.</i> | <i>— .. — че имал цяла каца с жълтици, а сребърните и бакърените си пари мерил с кантар.</i> Д. Талев, ЖС, 54. <i>А после полека улови в ръка продълговатия меден пестник на викалото, изковано от потъмняла бакъре-на сплав.</i> П. Константинов, ПИГ, 118. <i>Нак-лади ясни огньове, / закачи котли бакърни, / па загрей вода дуновска.</i> Нар. пес., СбНУ XLI, 404. <i>На лявата стена огнище .., настрана до него закачени бакърени котли.</i> Й. Йовков, Б, 7. <i>Бакърена тенджера. Бакърен сахан. Бакърен поднос. Бакърена тел. Бакърен пръстен. Бакърена руда.</i> | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
<i>3. Прен.</i> Който има цвят на бакър, на мед; жълточервен, бронзовочервен. <i>От това вълмо жълта козина гледаше бакърено обгоряло лице с разрошени мустаци.</i> Ел. Пелин, Съч. IV, 36. <i>Когато едната кладня изгоря и стана черна, небето потъмня, от единия край облаците бяха бакърени.</i> Д. Га-бе, Н, 56. <i>Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас, кацнало до дънера му.</i> А. Каралийчев, В, 50. | <i>3. Прен.</i> Който има цвят на бакър, на мед; жълточервен, бронзовочервен. <i>От това вълмо жълта козина гледаше бакърено обгоряло лице с разрошени мустаци.</i> Ел. Пелин, Съч. IV, 36. <i>Когато едната кладня изгоря и стана черна, небето потъмня, от единия край облаците бяха бакърени.</i> Д. Га-бе, Н, 56. <i>Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас, кацнало до дънера му.</i> А. Каралийчев, В, 50. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАКЪРЕНО. <i>Рядко. Нареч. от</i> бакърен (в 3 знач.); с цвят на бакър, мед, медно. <i>Над равнината плисна здрач, но житата продължаваха бакърено да блестят.</i> Ст. Марков, ДБ, 254. | + | <b>БАКЪРЕНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> бакърен (в 3 знач.); с цвят на бакър, мед, медно. <i>Над равнината плисна здрач, но житата продължаваха бакърено да блестят.</i> Ст. Марков, ДБ, 254. |
---- | ---- | ||
| − | БАКЪРЕНО | + | <b>БАКЪРЕНО</b> |
Версия от 23:59, 4 декември 2012
потъмнял бакър. Ал. Бабек, МЕ, 113. Той е стегнат,.., лицето му заго^рядо, здраво и червено като кован бакър. И. Йовков, Разк. 1,97.
2. Диал. Голям меден съд за вода с широко устие и подвижна дръжка; котел, медник. На огнището нещо вреше в бакъра. Л. Александрова, ИЕЩ, 2оЗ. Беше вече пладне и около блесналата на слънцето водна струя стояха няколко млади жени и моми. Тихо си приказваха, докато се пълнеха ба-кърите им. Б. Несторов, СР, 20. Небето потъмнява, бащите са се върнали от работа, майките стъкват набърже огъня да приготвят вечерята, звънтят бакъри по чешмите на двора. Л. Галина, Л, 2о. Либе ле, Доди, либе ле, / не ми минавай през двори, / не дрънкай бели бакъри, / не задавай ми ка-ъри. Нар. пес., СбНУ XLVI, 241. Кога има ракия на казан в двора, то е добро, но ако немат него, може и в голям ператен бакър.
3. Княжески, ПРШ (превод), 95.
3. Само ед. Събир. Диал. Медни домашни съдове изобщо (котли, тенджери, тигани и др.). Баща му обесиха в румънския затвор Дофтана. Беше вдигнал секира да съсече кралския секретар-бирник, когато той описваше бакъра му за неизплатени данъци. А. Гуляшки, МТС, 148. Къщата му е пълна с всичко: и бакър си има повечко, и постилки нови си направи. Т. Влайков, Съч. I, 129. До него [тютюна] ся намираше и бакъра, т. е. разни цариградски бакърени съдове, като тенджери, сахани, ибрици, лиени [легени], всякакъв вид тави и ор. бакърени работи. Лет., 1874, 240. Изкопаха много малко, / изкопаха десет кола, / полни, полни се със стока, / хем халища, хем си бакър, / па най-сетнук котел пари, I до шест оки се жълтици. Нар. пес., СбНУ XV, 42.
— Тур. bakir.
БАКЪРДЖИ`ЙНИЦА ж. Разг. Работилница за бакърени, медни съдове. Обикновено сутрин се събуждах от веселата и безгрижна песен на ластовичките под стряхата, примесена с тежките металически удари на чуковете в бакърджийница-та. П. Михайлов, ПЗ, 5. От ковачниците и бакърджийниците, що се редяха надлъж по чар шията, идеше непрекъснато бумтене на чукове. Ст. Дичев, ЗС I, 101.
БАКЪР ДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от бакърджия; медникарски. Бакър-джийски занаят. Бакърджийски дюкян. Ба-кърджийска стока. Бакърджийски чукове.
БАКЪРДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Занаят и поминък на бакърджия; мед-никарство, казанджийство. Оставаха още няколко занаята, които поне засега не се бояха от унищожение.., кожарство, бакър-джийство и dp. К. Константинов, ППГ, 29.
БАКЪРДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. 1. Умал. от бакърджия; млад бакърджия. Съветваха баща й и майка й да я венчеят
БАКЪРДЖИЙНИЦА
за Рачка Лилов, бакърджийчето. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 134. 2. Чирак при бакърджия.
БАКЪРДЖИЛЪК, мн. няма, м. Простонар. Бакърджийство. - Брей, беки такъв бил той [момъкът]? Гледам, че., с батя Те-ня Митев много се водят. — Водят се зер. Може някогаж да е бил я чирак на батя ти Теня, кога правеше бакарджилък. К. Минчев, В, 268.
— Тур. bakircilik.
БАКЪРДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Разг. Човек, който произвежда или търгува с бакърени, медни изделия; казанджия. Тук Марин бакърджията очуква нов ракиен казан. Д. Немиров, Б, 5. Ако пожарът обхванеше цялата чаршия, най-малко стотина бакър-джии и сарачи щяха да останат на улицата и в града щеше да избухне страшен скандал. Ем. Станев, ИК III и IV, 300. По-натам / млад бакърджия е бакрачи и сахани / изпънал да лъщят на слънце. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90.
— От тур. bakirci.
БАКЪРЕН, -а, -о, мн. -и и (диал.) -рна, -рно, мн. -рни, прил. Разг. 1. Който е направен от бакър или в състава на който има бакър; меден. През двора минаваха войници, подвикваха си един на друг, подрънкваха с бакърените баки. П. Вежинов, BP, 66. Още за дядото на хаджи Серафим се разказваше
— .. — че имал цяла каца с жълтици, а сребърните и бакърените си пари мерил с кантар. Д. Талев, ЖС, 54. А после полека улови в ръка продълговатия меден пестник на викалото, изковано от потъмняла бакъре-на сплав. П. Константинов, ПИГ, 118. Нак-лади ясни огньове, / закачи котли бакърни, / па загрей вода дуновска. Нар. пес., СбНУ XLI, 404. На лявата стена огнище .., настрана до него закачени бакърени котли. Й. Йовков, Б, 7. Бакърена тенджера. Бакърен сахан. Бакърен поднос. Бакърена тел. Бакърен пръстен. Бакърена руда.
2. Предназначен за добиване на бакър или за изработване на изделия от бакър. Бакърена мина. Бакърена фабрика.
3. Прен. Който има цвят на бакър, на мед; жълточервен, бронзовочервен. От това вълмо жълта козина гледаше бакърено обгоряло лице с разрошени мустаци. Ел. Пелин, Съч. IV, 36. Когато едната кладня изгоря и стана черна, небето потъмня, от единия край облаците бяха бакърени. Д. Га-бе, Н, 56. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас, кацнало до дънера му. А. Каралийчев, В, 50.
БАКЪРЕНО. Рядко. Нареч. от бакърен (в 3 знач.); с цвят на бакър, мед, медно. Над равнината плисна здрач, но житата продължаваха бакърено да блестят. Ст. Марков, ДБ, 254.
БАКЪРЕНО
