Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/29“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
(→Одобрена: с корекции) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
тези, които нямат форма за м. р., формата, в която се употребяват, напр.: <b>те`лна</b>… | тези, които нямат форма за м. р., формата, в която се употребяват, напр.: <b>те`лна</b>… | ||
| − | 2. След заглавната дума се отбелязват окончанията за ж. и ср. р. и формата за мн. ч., напр.: <b>здрав</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и… След формата се дава грам. бел. <i>прил. | + | 2. След заглавната дума се отбелязват окончанията за ж. и ср. р. и формата за мн. ч., напр.: <b>здрав</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и… След формата се дава грам. бел. <i>прил.</i>: <b>висо`к</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i>… |
3. При променливо <b>я</b> в корена на прилагателното се изписва цялата форма за мн.ч., напр.: <b>бял</b>, -а, -о, <i>мн.</i> бе`ли… | 3. При променливо <b>я</b> в корена на прилагателното се изписва цялата форма за мн.ч., напр.: <b>бял</b>, -а, -о, <i>мн.</i> бе`ли… | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
7. Формите за обръщение на някои прилагателни от м. р. ед. ч., напр. <b>добри`</b>, <b>ми`ли</b>, ако са често употребявани, се отбелязват с бел. „в обръщение за м. р. ед. ч.“ след формата за мн. ч., напр.: <b>добъ`р</b>, -бра`, -бро`, <i>мн.</i> -бри`, в обръщение за <i>м. р. ед. ч.</i> добри`. | 7. Формите за обръщение на някои прилагателни от м. р. ед. ч., напр. <b>добри`</b>, <b>ми`ли</b>, ако са често употребявани, се отбелязват с бел. „в обръщение за м. р. ед. ч.“ след формата за мн. ч., напр.: <b>добъ`р</b>, -бра`, -бро`, <i>мн.</i> -бри`, в обръщение за <i>м. р. ед. ч.</i> добри`. | ||
| − | 8. Прилагателните имена, образувани от причастия, имат бележка „като <i>прил.</i>“: <b>изно`сен</b>… <i>Прич. мин. страд.</i> от износя като <i> | + | 8. Прилагателните имена, образувани от причастия, имат бележка „като <i>прил.</i>“: <b>изно`сен</b>… <i>Прич. мин. страд.</i> от износя като <i>прил.</i>… <i>Износен костюм.</i> |
| − | 9. Употребата на прилагателните във функция на съществителни имена се отбелязва в края на статията с бележка „Като <i>същ.</i>“, напр. <b>бо`лен</b>… 1. … 5. Като същ. <b>болен</b> (<b>болният</b>) <i>м.</i> <b>болна<та></b> <i>ж. | + | 9. Употребата на прилагателните във функция на съществителни имена се отбелязва в края на статията с бележка „Като <i>същ.</i>“, напр. <b>бо`лен</b>… 1. … 5. Като същ. <b>болен</b> (<b>болният</b>) <i>м.</i> <b>болна<та></b> <i>ж.</i>, <b>болно<то></b> <i>ср.</i>, <i>мн.</i> <b>болни<те></b>. Обикн. членувано. Болен човек. Ако прилагателното се субстантивира само в един род, членувано или нечленувано, или само в мн. число, след граматическата бележка се изписва и съответната форма: <b>бо`лно</b>, само нечленувано, <i>ср. Диал.</i> Болен човек. <i>Трудно се гледа болно</i>; <b>бъ`лгарски</b>… Като <i>същ.</i> <b>български</b> <i>м.</i> а) Български език. б) …; <b>ка`кин</b>… Като <i>същ.</i> <b>какини</b> <i>мн.</i> Домът и семейството на кака. |
| − | 10. Неизменяемите по род прилагателни от чужд произход имат бележка „<i>ед. неизм.</i>“: <b>късметли`я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил.</i>…; <b>барабанли`я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил.</i>…, а неизменяемите по род и число — бележка „<i>неизм. прил.</i>“ <b>анасонли`я</b> <i>неизм. прил.</i>… | + | 10. Неизменяемите по род прилагателни от чужд произход имат бележка „<i>ед. неизм.</i>“: <b>късметли`я</b>, <i>ед. неизм.</i>, <i>мн.</i> -и`и, <i>прил.</i>…; <b>барабанли`я</b>, <i>ед. неизм.</i>, <i>мн.</i> -и`и, <i>прил.</i>…, а неизменяемите по род и число — бележка „<i>неизм. прил.</i>“ <b>анасонли`я</b> <i>неизм. прил.</i>… |
Текуща версия към 13:46, 3 декември 2012
тези, които нямат форма за м. р., формата, в която се употребяват, напр.: те`лна…
2. След заглавната дума се отбелязват окончанията за ж. и ср. р. и формата за мн. ч., напр.: здрав, -а, -о, мн. -и… След формата се дава грам. бел. прил.: висо`к, -а, -о, мн. -и, прил.…
3. При променливо я в корена на прилагателното се изписва цялата форма за мн.ч., напр.: бял, -а, -о, мн. бе`ли…
4. При прилагателни, в които еровата гласна се явява само в м. p., окончанията за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч. се изписват с предходната съгласна, напр.: бо`дър, -дра, -дро, мн. -дри…
5. Ако при прилагателни на -ен гласната е във формите за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч. се изпуска, окончанията на тези форми се изписват с предходната съгласна, напр.: бу`ден, -дна, -дно, мн. -дни…; съвре`менен, -нна, -нно, мн. -нни…
6. При двусрични прилагателни с наставка -ен, когато гласната е се променя в й във формите за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч., се изписва цялото прилагателно или, ако е от повече срички, наставката се изписва заедно с предходната гласна, напр.: бо`ен, бойна, бойно, мн. бо`йни…; досто`ен, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни…
7. Формите за обръщение на някои прилагателни от м. р. ед. ч., напр. добри`, ми`ли, ако са често употребявани, се отбелязват с бел. „в обръщение за м. р. ед. ч.“ след формата за мн. ч., напр.: добъ`р, -бра`, -бро`, мн. -бри`, в обръщение за м. р. ед. ч. добри`.
8. Прилагателните имена, образувани от причастия, имат бележка „като прил.“: изно`сен… Прич. мин. страд. от износя като прил.… Износен костюм.
9. Употребата на прилагателните във функция на съществителни имена се отбелязва в края на статията с бележка „Като същ.“, напр. бо`лен… 1. … 5. Като същ. болен (болният) м. болна<та> ж., болно<то> ср., мн. болни<те>. Обикн. членувано. Болен човек. Ако прилагателното се субстантивира само в един род, членувано или нечленувано, или само в мн. число, след граматическата бележка се изписва и съответната форма: бо`лно, само нечленувано, ср. Диал. Болен човек. Трудно се гледа болно; бъ`лгарски… Като същ. български м. а) Български език. б) …; ка`кин… Като същ. какини мн. Домът и семейството на кака.
10. Неизменяемите по род прилагателни от чужд произход имат бележка „ед. неизм.“: късметли`я, ед. неизм., мн. -и`и, прил.…; барабанли`я, ед. неизм., мн. -и`и, прил.…, а неизменяемите по род и число — бележка „неизм. прил.“ анасонли`я неизм. прил.…
III. Числителни имена. 1. Към числителните бройни имена се дава граматичната бележка числ. бройно: три… числ. бройно, а към поредните — числ. поредно: вто`ри… числ. поредно.
2. Съкратените и стегнати форми на бройните числителни от 11-20 и от 20-100 и на поредните числителни втори, трети се дават към заглавката на съответните пълни форми като двойка или тройка заглавни думи, напр.
