Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/964“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
който оръдията на труда и оръжията са били изработвани от мед и бронз. <i>А моят народ/работи, /умира, / както в дълбоката / бронзова ера.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77. Бронзова манатарка. Бронзовка. Бронзово мастило. <i>Печат.</i> Печатарско мастило с бронзов цвят и блясък. | който оръдията на труда и оръжията са били изработвани от мед и бронз. <i>А моят народ/работи, /умира, / както в дълбоката / бронзова ера.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77. Бронзова манатарка. Бронзовка. Бронзово мастило. <i>Печат.</i> Печатарско мастило с бронзов цвят и блясък. | ||
| − | + | ---- | |
БРОНЗОВКА ж. Ядивна горска гъба с тъмнобронзова гугла, която расте в дъбови гори; бронзова манатарка. Boletus aereus. <i>Гу-глестите гъби растат главно в горите. Такива са познатите на всички маматарка, бронзовка (..), брезова маматарка, лютива млечница и мн. др.</i> Бтн V и VI кл (превод), 169. | БРОНЗОВКА ж. Ядивна горска гъба с тъмнобронзова гугла, която расте в дъбови гори; бронзова манатарка. Boletus aereus. <i>Гу-глестите гъби растат главно в горите. Такива са познатите на всички маматарка, бронзовка (..), брезова маматарка, лютива млечница и мн. др.</i> Бтн V и VI кл (превод), 169. | ||
| − | + | ---- | |
БРОНЗОВО <i>нареч.</i> 1. С бронзова боя. <i>Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията,.. А може би той е там, в тоя малък странен град, чието литограф-но изображение в стара, бронзово боядисана рамка от години виси на стената в стаята ми.</i> Елин Пелин, Съч. V, 38. 2. С цвят и блясък на бронз. <i>От яката нагоре кожата на врата и на лицето се отделяше бронзово почерняла.</i> М. Кремен, Б, 64. <i>Козината на гърба и`</i> [на сърната] <i>бронзово бляскаше.</i> Ем. Станев, ИК 1-П, 466. | БРОНЗОВО <i>нареч.</i> 1. С бронзова боя. <i>Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията,.. А може би той е там, в тоя малък странен град, чието литограф-но изображение в стара, бронзово боядисана рамка от години виси на стената в стаята ми.</i> Елин Пелин, Съч. V, 38. 2. С цвят и блясък на бронз. <i>От яката нагоре кожата на врата и на лицето се отделяше бронзово почерняла.</i> М. Кремен, Б, 64. <i>Козината на гърба и`</i> [на сърната] <i>бронзово бляскаше.</i> Ем. Станев, ИК 1-П, 466. | ||
| − | + | ---- | |
БРОНЗОВО-. Първа съставна част на сложни думи която показва, че цветът, означен с втората част на сложната дума, има бронзова отсянка, напр.: бронзовочер-вен, бронзовожълт, бронзовока-ф я в и др. | БРОНЗОВО-. Първа съставна част на сложни думи която показва, че цветът, означен с втората част на сложната дума, има бронзова отсянка, напр.: бронзовочер-вен, бронзовожълт, бронзовока-ф я в и др. | ||
| − | + | ---- | |
БРОНЗОВОСТ, -тта <i>мн.</i> няма, <i>ж. Бот.</i> Вирусна болест, чийто причинител напада различни видове културни и диви растения. | БРОНЗОВОСТ, -тта <i>мн.</i> няма, <i>ж. Бот.</i> Вирусна болест, чийто причинител напада различни видове културни и диви растения. | ||
| − | + | ---- | |
БРОНЗОЛЕЯР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Работник, който излива бронз. | БРОНЗОЛЕЯР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Работник, който излива бронз. | ||
| − | + | ---- | |
БРОНЗОЛЕЯРНА <i>ж.</i> Работилница или цех в завод, където се излива бронз; бронзо-леярница. | БРОНЗОЛЕЯРНА <i>ж.</i> Работилница или цех в завод, където се излива бронз; бронзо-леярница. | ||
| − | + | ---- | |
БРОНЗОЛЕЯРНИЦА <i>ж.</i> Бронзолеяр-на. <i>Слизах чак долу, зад Източната гара, до хартиените складове на Ке дьо Валми, и по-натам, до бронзолеярниците при Репю-блик,.. но работа нямаше.</i> Б. Райнов, ДВ, 157. | БРОНЗОЛЕЯРНИЦА <i>ж.</i> Бронзолеяр-на. <i>Слизах чак долу, зад Източната гара, до хартиените складове на Ке дьо Валми, и по-натам, до бронзолеярниците при Репю-блик,.. но работа нямаше.</i> Б. Райнов, ДВ, 157. | ||
| − | + | ---- | |
БРОНИРАМ, -аш, <i>несв. и св. прех.</i> Покривам, обвивам обикн. оръжие, бойно средство с броня, с метална обвивка за защита от оръдеен изстрел. <i>Значи, забелязахме ние, че ако случайно танкът се обърне на ребро и го улучим — подпалва се като всички други. Немските инженери от много ум взели, че го бронирали здраво само на предницата.</i> П. Вежинов, BP, 101. • Обр. <i>И този крясък стана сплав, / с която / бронирахме живота си така, / че сложиш ли му / прът във колелата — / ще счупиш своята ръка.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 21. бронирам се <i>страд.</i> | БРОНИРАМ, -аш, <i>несв. и св. прех.</i> Покривам, обвивам обикн. оръжие, бойно средство с броня, с метална обвивка за защита от оръдеен изстрел. <i>Значи, забелязахме ние, че ако случайно танкът се обърне на ребро и го улучим — подпалва се като всички други. Немските инженери от много ум взели, че го бронирали здраво само на предницата.</i> П. Вежинов, BP, 101. • Обр. <i>И този крясък стана сплав, / с която / бронирахме живота си така, / че сложиш ли му / прът във колелата — / ще счупиш своята ръка.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 21. бронирам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРОНИРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> бронирам като <i>прил.</i> 1. Който е покрит с тежка металическа броня и обикн. снабден с оръдия, картечници. <i>Зад дърветата се показа огромното туловище на брониран влекач — тежка стоманена конструкция, която звънтеше грозно с веригите си и бълваше огън.</i> П. Вежинов, BP, 17. <i>Брониран автомобил. Брониран влак. Брониран кораб.</i> | БРОНИРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> бронирам като <i>прил.</i> 1. Който е покрит с тежка металическа броня и обикн. снабден с оръдия, картечници. <i>Зад дърветата се показа огромното туловище на брониран влекач — тежка стоманена конструкция, която звънтеше грозно с веригите си и бълваше огън.</i> П. Вежинов, BP, 17. <i>Брониран автомобил. Брониран влак. Брониран кораб.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРОНЗОВКА | БРОНЗОВКА | ||
2. Който е въоръжен с бойни машини и оръдия, покрити с тежка металическа броня. <i>Бронираните войскови роти, които напираха откъм Беледие хан, проникнаха през прохода. А.</i> Каралийчев, НЧ, 114. <i>Бронирани войски. Брониран полк. Бронирана дивизия. Бронирани колони.</i> | 2. Който е въоръжен с бойни машини и оръдия, покрити с тежка металическа броня. <i>Бронираните войскови роти, които напираха откъм Беледие хан, проникнаха през прохода. А.</i> Каралийчев, НЧ, 114. <i>Бронирани войски. Брониран полк. Бронирана дивизия. Бронирани колони.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРОНИРАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бронирам <i>и от</i> бронирам се. | БРОНИРАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бронирам <i>и от</i> бронирам се. | ||
| − | + | ---- | |
БРОНТОЗАВЪР, -ът, -а, <i>мн.</i> -ври, след <i>числ.</i> -въра, <i>м. Палеонт.</i> Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, с дълга шия и опашка, достигащо 20-25 м дължина, което е живяло през мезозойската ера. <i>Високите обсадни машини, които стърчаха около сивата каменна стена, като грамадни допотопни бронтозаври бълваха камъни срещу защитниците.</i> Д. Линков, ЗБ, 23. | БРОНТОЗАВЪР, -ът, -а, <i>мн.</i> -ври, след <i>числ.</i> -въра, <i>м. Палеонт.</i> Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, с дълга шия и опашка, достигащо 20-25 м дължина, което е живяло през мезозойската ера. <i>Високите обсадни машини, които стърчаха около сивата каменна стена, като грамадни допотопни бронтозаври бълваха камъни срещу защитниците.</i> Д. Линков, ЗБ, 23. | ||
| − | — От гр. Ppovxii | + | — От гр. Ppovxii ’гръм’ + acropoq ’гущер’. |
| − | + | ---- | |
БРОНТОТЕР <i>м. Палеонт.</i> Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, достигащо 25-27 м дължина, със значително по-дълги задни крайници, живяло през мезозойската ера. | БРОНТОТЕР <i>м. Палеонт.</i> Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, достигащо 25-27 м дължина, със значително по-дълги задни крайници, живяло през мезозойската ера. | ||
| − | — От тр. Ppovrn | + | — От тр. Ppovrn ’гръм’ + (pupiov ’чудовище’. |
| − | + | ---- | |
БРОНХИ <i>мн., ед.</i> (рядко) бронх <i>м. Анат.</i> Тръбовидни образувания иа дихателната система у висшите гръбначни животни и у човека, които служат за отвеждане на въздуха до алвеолите на белите дробове. | БРОНХИ <i>мн., ед.</i> (рядко) бронх <i>м. Анат.</i> Тръбовидни образувания иа дихателната система у висшите гръбначни животни и у човека, които служат за отвеждане на въздуха до алвеолите на белите дробове. | ||
| − | — От гр. Рроу%о<; | + | — От гр. Рроу%о<; ’трахея’ през нем. Bronche, Bronchie. |
| − | + | ---- | |
БРОНХИАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Прил. от</i> бронхи. <i>Бронхиална артерия. Бронхиални жлези.</i> | БРОНХИАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Прил. от</i> бронхи. <i>Бронхиална артерия. Бронхиални жлези.</i> | ||
О Бронхиална астма. <i>Мед.</i> Заболяване, което се характеризира с периодически пристъпи на задух, имащи различна сила и продължителност. Бронхиално дърво. <i>Анат.</i> Многократното разклонение на бронхите, непосредствено свързано с белодробните алвеоли. | О Бронхиална астма. <i>Мед.</i> Заболяване, което се характеризира с периодически пристъпи на задух, имащи различна сила и продължителност. Бронхиално дърво. <i>Анат.</i> Многократното разклонение на бронхите, непосредствено свързано с белодробните алвеоли. | ||
| − | + | ---- | |
БРОНХИОЛ <i>м. Анат.</i> Всяко едно от крайните разклонения на бронхите, което завършва с белодробна торбичка. | БРОНХИОЛ <i>м. Анат.</i> Всяко едно от крайните разклонения на бронхите, което завършва с белодробна торбичка. | ||
| − | + | ---- | |
БРОНХИ`Т <i>м. Мед.</i> Възпаление на бронхиалната лигавица. <i>Няколко болести ме преследват още от ранно детство. Дори сега моят крехък организъм е постоянно свърталище на седем-осем вида бронхити и кашлици.</i> Тонич, ББК, 72. <i>Страдам от хроничен бронхит.</i> | БРОНХИ`Т <i>м. Мед.</i> Възпаление на бронхиалната лигавица. <i>Няколко болести ме преследват още от ранно детство. Дори сега моят крехък организъм е постоянно свърталище на седем-осем вида бронхити и кашлици.</i> Тонич, ББК, 72. <i>Страдам от хроничен бронхит.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРОНХИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> бронхит. <i>Бронхитна кашлица.</i> | БРОНХИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> бронхит. <i>Бронхитна кашлица.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРОНХОАДЕНИ`Т, <i>мн.</i> няма, <i>м. Мед.</i> | БРОНХОАДЕНИ`Т, <i>мн.</i> няма, <i>м. Мед.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРОНХОАДЕНИ`Т | БРОНХОАДЕНИ`Т | ||
Версия от 09:02, 28 ноември 2012
който оръдията на труда и оръжията са били изработвани от мед и бронз. А моят народ/работи, /умира, / както в дълбоката / бронзова ера. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77. Бронзова манатарка. Бронзовка. Бронзово мастило. Печат. Печатарско мастило с бронзов цвят и блясък.
БРОНЗОВКА ж. Ядивна горска гъба с тъмнобронзова гугла, която расте в дъбови гори; бронзова манатарка. Boletus aereus. Гу-глестите гъби растат главно в горите. Такива са познатите на всички маматарка, бронзовка (..), брезова маматарка, лютива млечница и мн. др. Бтн V и VI кл (превод), 169.
БРОНЗОВО нареч. 1. С бронзова боя. Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията,.. А може би той е там, в тоя малък странен град, чието литограф-но изображение в стара, бронзово боядисана рамка от години виси на стената в стаята ми. Елин Пелин, Съч. V, 38. 2. С цвят и блясък на бронз. От яката нагоре кожата на врата и на лицето се отделяше бронзово почерняла. М. Кремен, Б, 64. Козината на гърба и` [на сърната] бронзово бляскаше. Ем. Станев, ИК 1-П, 466.
БРОНЗОВО-. Първа съставна част на сложни думи която показва, че цветът, означен с втората част на сложната дума, има бронзова отсянка, напр.: бронзовочер-вен, бронзовожълт, бронзовока-ф я в и др.
БРОНЗОВОСТ, -тта мн. няма, ж. Бот. Вирусна болест, чийто причинител напада различни видове културни и диви растения.
БРОНЗОЛЕЯР, -ят, -я, мн. -и, м. Работник, който излива бронз.
БРОНЗОЛЕЯРНА ж. Работилница или цех в завод, където се излива бронз; бронзо-леярница.
БРОНЗОЛЕЯРНИЦА ж. Бронзолеяр-на. Слизах чак долу, зад Източната гара, до хартиените складове на Ке дьо Валми, и по-натам, до бронзолеярниците при Репю-блик,.. но работа нямаше. Б. Райнов, ДВ, 157.
БРОНИРАМ, -аш, несв. и св. прех. Покривам, обвивам обикн. оръжие, бойно средство с броня, с метална обвивка за защита от оръдеен изстрел. Значи, забелязахме ние, че ако случайно танкът се обърне на ребро и го улучим — подпалва се като всички други. Немските инженери от много ум взели, че го бронирали здраво само на предницата. П. Вежинов, BP, 101. • Обр. И този крясък стана сплав, / с която / бронирахме живота си така, / че сложиш ли му / прът във колелата — / ще счупиш своята ръка. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 21. бронирам се страд.
БРОНИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бронирам като прил. 1. Който е покрит с тежка металическа броня и обикн. снабден с оръдия, картечници. Зад дърветата се показа огромното туловище на брониран влекач — тежка стоманена конструкция, която звънтеше грозно с веригите си и бълваше огън. П. Вежинов, BP, 17. Брониран автомобил. Брониран влак. Брониран кораб.
БРОНЗОВКА
2. Който е въоръжен с бойни машини и оръдия, покрити с тежка металическа броня. Бронираните войскови роти, които напираха откъм Беледие хан, проникнаха през прохода. А. Каралийчев, НЧ, 114. Бронирани войски. Брониран полк. Бронирана дивизия. Бронирани колони.
БРОНИРАНЕ ср. Отгл. същ. от бронирам и от бронирам се.
БРОНТОЗАВЪР, -ът, -а, мн. -ври, след числ. -въра, м. Палеонт. Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, с дълга шия и опашка, достигащо 20-25 м дължина, което е живяло през мезозойската ера. Високите обсадни машини, които стърчаха около сивата каменна стена, като грамадни допотопни бронтозаври бълваха камъни срещу защитниците. Д. Линков, ЗБ, 23.
— От гр. Ppovxii ’гръм’ + acropoq ’гущер’.
БРОНТОТЕР м. Палеонт. Изкопаемо сухоземно влечуго от групата на динозаврите, достигащо 25-27 м дължина, със значително по-дълги задни крайници, живяло през мезозойската ера.
— От тр. Ppovrn ’гръм’ + (pupiov ’чудовище’.
БРОНХИ мн., ед. (рядко) бронх м. Анат. Тръбовидни образувания иа дихателната система у висшите гръбначни животни и у човека, които служат за отвеждане на въздуха до алвеолите на белите дробове.
— От гр. Рроу%о<; ’трахея’ през нем. Bronche, Bronchie.
БРОНХИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от бронхи. Бронхиална артерия. Бронхиални жлези.
О Бронхиална астма. Мед. Заболяване, което се характеризира с периодически пристъпи на задух, имащи различна сила и продължителност. Бронхиално дърво. Анат. Многократното разклонение на бронхите, непосредствено свързано с белодробните алвеоли.
БРОНХИОЛ м. Анат. Всяко едно от крайните разклонения на бронхите, което завършва с белодробна торбичка.
БРОНХИ`Т м. Мед. Възпаление на бронхиалната лигавица. Няколко болести ме преследват още от ранно детство. Дори сега моят крехък организъм е постоянно свърталище на седем-осем вида бронхити и кашлици. Тонич, ББК, 72. Страдам от хроничен бронхит.
БРОНХИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от бронхит. Бронхитна кашлица.
БРОНХОАДЕНИ`Т, мн. няма, м. Мед.
БРОНХОАДЕНИ`Т
