Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/847“
(→Некоригирана) |
м |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
БОГОНАЧАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се отнася до бо-гоначалие. | БОГОНАЧАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се отнася до бо-гоначалие. | ||
− | + | ---- | |
БОГОНАЧАЛИЕ <i>ср. Остар. Книж.</i> Бо-говластие. | БОГОНАЧАЛИЕ <i>ср. Остар. Книж.</i> Бо-говластие. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
− | + | ---- | |
БОГОНЕВЕСТА <i>ж. Остар. Книж.</i> | БОГОНЕВЕСТА <i>ж. Остар. Книж.</i> | ||
Ред 10: | Ред 10: | ||
2. Прозвище на монахиня. <i>Като влязох в тоя манастир, денем сякаш и мир имаше в душата ми, и спокойствие; не бях предишната, а нова, богоневеста сестра Ксения.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 162. | 2. Прозвище на монахиня. <i>Като влязох в тоя манастир, денем сякаш и мир имаше в душата ми, и спокойствие; не бях предишната, а нова, богоневеста сестра Ксения.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 162. | ||
− | + | ---- | |
БОГОНЕНАВИСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Омраза, ненавист към Бога; богоне-навистничество, богомразство. <i>Противоп.</i> боголюбие. | БОГОНЕНАВИСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Омраза, ненавист към Бога; богоне-навистничество, богомразство. <i>Противоп.</i> боголюбие. | ||
− | + | ---- | |
БОГОНЕНАВИСТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е омразен на Бога, които е ненавиждан от Бога; богоомра-зен. <i>Противоп.</i> боголюбен, боголюбим. <i>Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си.. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи.</i> Ист. VII кл. 22. | БОГОНЕНАВИСТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е омразен на Бога, които е ненавиждан от Бога; богоомра-зен. <i>Противоп.</i> боголюбен, боголюбим. <i>Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си.. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи.</i> Ист. VII кл. 22. | ||
2. Който се отнася до богоненавист и до бо-гоненавистник. <i>Богоненавистни мисли.</i> | 2. Който се отнася до богоненавист и до бо-гоненавистник. <i>Богоненавистни мисли.</i> | ||
− | + | ---- | |
БОГОНЕНАВИСТНИК, <i>мн.</i> -ци, At. <i>Книж.</i> Човек, който мрази Бога; богомра-зец. <i>Противоп.</i> боголюбец. | БОГОНЕНАВИСТНИК, <i>мн.</i> -ци, At. <i>Книж.</i> Човек, който мрази Бога; богомра-зец. <i>Противоп.</i> боголюбец. | ||
− | + | ---- | |
БОГОНЕНАВИСТНИЦА <i>ж. Книж.</i> Жена, която мрази Бога; богомразка. | БОГОНЕНАВИСТНИЦА <i>ж. Книж.</i> Жена, която мрази Бога; богомразка. | ||
− | + | ---- | |
БОГОНЕНАВИСТНИЧЕСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Богоненавист. <i>Противоп.</i> боголюбие. | БОГОНЕНАВИСТНИЧЕСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Богоненавист. <i>Противоп.</i> боголюбие. | ||
− | + | ---- | |
БОГОНОСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който носи нещо божествено в себе си, който е изпълнен с дълбока вяра в Бога. <i>Първите святи подвижници, а особено по-славните от тях, черко-вата нарича „богоносни“.., защото те далеч от мирскийт шум просветнали с чудесни дарове на благодатта и с големите подвизи на благочестието.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 257. <i>Богоносен отец.</i> | БОГОНОСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който носи нещо божествено в себе си, който е изпълнен с дълбока вяра в Бога. <i>Първите святи подвижници, а особено по-славните от тях, черко-вата нарича „богоносни“.., защото те далеч от мирскийт шум просветнали с чудесни дарове на благодатта и с големите подвизи на благочестието.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 257. <i>Богоносен отец.</i> | ||
− | + | ---- | |
БОГОНОСЕЦ, <i>мн.</i> -сци, <i>м. Остар. Книж.</i> Прозвище на някои светии. <i>Свети Игнатий богоносец. Свети Христофор бо-гоносец.</i> | БОГОНОСЕЦ, <i>мн.</i> -сци, <i>м. Остар. Книж.</i> Прозвище на някои светии. <i>Свети Игнатий богоносец. Свети Христофор бо-гоносец.</i> | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
− | + | ---- | |
БОГОНРАВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> Който е съобразен с изискванията на религията, на черквата. | БОГОНРАВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> Който е съобразен с изискванията на религията, на черквата. | ||
− | + | ---- | |
БОГООБРАЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който има образ, който прилича на Бог, на божество; богоподобен. | БОГООБРАЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който има образ, който прилича на Бог, на божество; богоподобен. | ||
− | + | ---- | |
БОГОНАЧАЛЕН | БОГОНАЧАЛЕН | ||
− | + | ---- | |
БОГООМРАЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който е омразен на Бога; бого-ненавистен. <i>Противоп.</i> боголюбен, боголюбим. <i>Той си подаваше щедро ръката за целуване и си мислеше: „Щом така ме посрещат, ще сразя богоомразния слуга на демона!“ Up.</i> Минков, МЗ, 123. | БОГООМРАЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който е омразен на Бога; бого-ненавистен. <i>Противоп.</i> боголюбен, боголюбим. <i>Той си подаваше щедро ръката за целуване и си мислеше: „Щом така ме посрещат, ще сразя богоомразния слуга на демона!“ Up.</i> Минков, МЗ, 123. | ||
− | + | ---- | |
БОГООТЕЦ, <i>мн.</i> -тци, <i>м. Книж.</i> Прозвище на пророк Давид, родоначалник, от който е произлязъл Исус Христос. | БОГООТЕЦ, <i>мн.</i> -тци, <i>м. Книж.</i> Прозвище на пророк Давид, родоначалник, от който е произлязъл Исус Христос. | ||
− | + | ---- | |
БОГООТСТЪПНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Книж.</i> Човек, който се е отказал от Бога и от религията, човек, който повече не вярва в Бога. <i>От своята страна и болградската младеж проклина патриархът като еретик и като богоотстъпник.</i> Св, 1872, бр. 33, 257. | БОГООТСТЪПНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Книж.</i> Човек, който се е отказал от Бога и от религията, човек, който повече не вярва в Бога. <i>От своята страна и болградската младеж проклина патриархът като еретик и като богоотстъпник.</i> Св, 1872, бр. 33, 257. | ||
− | + | ---- | |
БОГООТСТЪПНИЦА <i>ж. Книж.</i> Жена богоотстъпник. | БОГООТСТЪПНИЦА <i>ж. Книж.</i> Жена богоотстъпник. | ||
− | + | ---- | |
БОГООТСТЪПНИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> | БОГООТСТЪПНИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> | ||
-и, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до богоотстъпник и до богоотстъпничество. | -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до богоотстъпник и до богоотстъпничество. | ||
− | + | ---- | |
БОГООТСТЪПНИЧЕСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Проява на богоотстъпник. | БОГООТСТЪПНИЧЕСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Проява на богоотстъпник. | ||
− | + | ---- | |
БОГОПОДОБЕН, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Книж.</i> Който е подобен, който прилича на бог, на божество; богообразен. <i>Тук, в часове като тоя час, са се разхождали усамотено мълчаливи богопоообни мъже и в техните души са се раждали всичките чудеса на тая земя — храмове, некрополи, статуи, вази.</i> К. Константинов, ПЗ, 216. <i>О, аз последен злочестник! Във тая Троя широка/отгледах рожби най-храбри, но не ми никой остана! / Ни Местор богоподобен, ни Троил, боец в колата, / нито пък Хек-</i>тор. Ас. Разцветников, Избр, пр III, (превод), 62. <i>На двамата водачи са явило бого-подобно видение и им известило, че единът водач и срещу поставената му войска са обречени на боговете на смъртта.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 294. | БОГОПОДОБЕН, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Книж.</i> Който е подобен, който прилича на бог, на божество; богообразен. <i>Тук, в часове като тоя час, са се разхождали усамотено мълчаливи богопоообни мъже и в техните души са се раждали всичките чудеса на тая земя — храмове, некрополи, статуи, вази.</i> К. Константинов, ПЗ, 216. <i>О, аз последен злочестник! Във тая Троя широка/отгледах рожби най-храбри, но не ми никой остана! / Ни Местор богоподобен, ни Троил, боец в колата, / нито пък Хек-</i>тор. Ас. Разцветников, Избр, пр III, (превод), 62. <i>На двамата водачи са явило бого-подобно видение и им известило, че единът водач и срещу поставената му войска са обречени на боговете на смъртта.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 294. | ||
− | + | ---- | |
БОГОПОДОБИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Подобие на Бог, прилика с Бог. <i>Защото е християнската вяра тъй плодотворна, щото ония, които я изповядват, могат достигна с богоугоднийт си живот нравствено богоподобие и да изпълняват волята Божия.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 2. | БОГОПОДОБИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Подобие на Бог, прилика с Бог. <i>Защото е християнската вяра тъй плодотворна, щото ония, които я изповядват, могат достигна с богоугоднийт си живот нравствено богоподобие и да изпълняват волята Божия.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 2. | ||
− | + | ---- | |
БОГОПОЗНАНИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Познаване, почитане на Бога. <i>Измежду всички стари народи, потънали в идолопоклонство, само едните евреи опазили правото и истинното богопознание.</i> Й. Груев, КВИ, (превод), 8 | БОГОПОЗНАНИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Познаване, почитане на Бога. <i>Измежду всички стари народи, потънали в идолопоклонство, само едните евреи опазили правото и истинното богопознание.</i> Й. Груев, КВИ, (превод), 8 | ||
− | + | ---- | |
БОГОПОКЛОНЕНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Поклонение, преклонение пред Бога. <i>Като че сам Бог, создател всея твари, е вдъхнал у человеците чувството за оогопоклонение като знак на общо при-познание на божественото му същество.</i> Г. Кръстевич, ИБ I, 34. | БОГОПОКЛОНЕНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Поклонение, преклонение пред Бога. <i>Като че сам Бог, создател всея твари, е вдъхнал у человеците чувството за оогопоклонение като знак на общо при-познание на божественото му същество.</i> Г. Кръстевич, ИБ I, 34. | ||
847 | 847 | ||
− | + | ---- | |
БОГОПОКЛОНЕНИЕ | БОГОПОКЛОНЕНИЕ | ||
Версия от 08:39, 28 ноември 2012
БОГОНАЧАЛЕН, -лна, -лно, мн. лни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до бо-гоначалие.
БОГОНАЧАЛИЕ ср. Остар. Книж. Бо-говластие.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОНЕВЕСТА ж. Остар. Книж.
1. Прозвище на Богородица (Ст. Младенов, БТР).
2. Прозвище на монахиня. Като влязох в тоя манастир, денем сякаш и мир имаше в душата ми, и спокойствие; не бях предишната, а нова, богоневеста сестра Ксения. Ст. Загорчинов, ДП, 162.
БОГОНЕНАВИСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Омраза, ненавист към Бога; богоне-навистничество, богомразство. Противоп. боголюбие.
БОГОНЕНАВИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е омразен на Бога, които е ненавиждан от Бога; богоомра-зен. Противоп. боголюбен, боголюбим. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си.. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи. Ист. VII кл. 22.
2. Който се отнася до богоненавист и до бо-гоненавистник. Богоненавистни мисли.
БОГОНЕНАВИСТНИК, мн. -ци, At. Книж. Човек, който мрази Бога; богомра-зец. Противоп. боголюбец.
БОГОНЕНАВИСТНИЦА ж. Книж. Жена, която мрази Бога; богомразка.
БОГОНЕНАВИСТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Богоненавист. Противоп. боголюбие.
БОГОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Който носи нещо божествено в себе си, който е изпълнен с дълбока вяра в Бога. Първите святи подвижници, а особено по-славните от тях, черко-вата нарича „богоносни“.., защото те далеч от мирскийт шум просветнали с чудесни дарове на благодатта и с големите подвизи на благочестието. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 257. Богоносен отец.
БОГОНОСЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Книж. Прозвище на някои светии. Свети Игнатий богоносец. Свети Христофор бо-гоносец.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОНРАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е съобразен с изискванията на религията, на черквата.
БОГООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който има образ, който прилича на Бог, на божество; богоподобен.
БОГОНАЧАЛЕН
БОГООМРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който е омразен на Бога; бого-ненавистен. Противоп. боголюбен, боголюбим. Той си подаваше щедро ръката за целуване и си мислеше: „Щом така ме посрещат, ще сразя богоомразния слуга на демона!“ Up. Минков, МЗ, 123.
БОГООТЕЦ, мн. -тци, м. Книж. Прозвище на пророк Давид, родоначалник, от който е произлязъл Исус Христос.
БОГООТСТЪПНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се е отказал от Бога и от религията, човек, който повече не вярва в Бога. От своята страна и болградската младеж проклина патриархът като еретик и като богоотстъпник. Св, 1872, бр. 33, 257.
БОГООТСТЪПНИЦА ж. Книж. Жена богоотстъпник.
БОГООТСТЪПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Книж. Който се отнася до богоотстъпник и до богоотстъпничество.
БОГООТСТЪПНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Проява на богоотстъпник.
БОГОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който е подобен, който прилича на бог, на божество; богообразен. Тук, в часове като тоя час, са се разхождали усамотено мълчаливи богопоообни мъже и в техните души са се раждали всичките чудеса на тая земя — храмове, некрополи, статуи, вази. К. Константинов, ПЗ, 216. О, аз последен злочестник! Във тая Троя широка/отгледах рожби най-храбри, но не ми никой остана! / Ни Местор богоподобен, ни Троил, боец в колата, / нито пък Хек-тор. Ас. Разцветников, Избр, пр III, (превод), 62. На двамата водачи са явило бого-подобно видение и им известило, че единът водач и срещу поставената му войска са обречени на боговете на смъртта. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 294.
БОГОПОДОБИЕ, мн. няма, ср. Книж. Подобие на Бог, прилика с Бог. Защото е християнската вяра тъй плодотворна, щото ония, които я изповядват, могат достигна с богоугоднийт си живот нравствено богоподобие и да изпълняват волята Божия. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 2.
БОГОПОЗНАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Познаване, почитане на Бога. Измежду всички стари народи, потънали в идолопоклонство, само едните евреи опазили правото и истинното богопознание. Й. Груев, КВИ, (превод), 8
БОГОПОКЛОНЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Поклонение, преклонение пред Бога. Като че сам Бог, создател всея твари, е вдъхнал у человеците чувството за оогопоклонение като знак на общо при-познание на божественото му същество. Г. Кръстевич, ИБ I, 34.
847
БОГОПОКЛОНЕНИЕ