Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/718“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
5. <i>Диал.</i> Побеснявам, заболявам от бяс. <i>От белия вятър беснеят кучетата.</i> П. Р. Славейков, БП И, 17. | 5. <i>Диал.</i> Побеснявам, заболявам от бяс. <i>От белия вятър беснеят кучетата.</i> П. Р. Славейков, БП И, 17. | ||
| − | + | ---- | |
БЕСНИЛО, <i>мн.</i> няма, ср. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Беснота. <i>Тя сепна се едвам тогаз, когато / подсторената сган в беснило ревна: / „Смърт, смърт!“</i> П. П. Славейков, ЕП, 1907, 34. <i>Кюстендилският каймакамин изпроводил няколко души гавазе да хванат баба Илъовица заедно с децата й и да ги доведат в тоя град. Това турско беснило накарало Иля да работи по-отчаяно.</i> П. Хитов, МП, 129-130. ^ | БЕСНИЛО, <i>мн.</i> няма, ср. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Беснота. <i>Тя сепна се едвам тогаз, когато / подсторената сган в беснило ревна: / „Смърт, смърт!“</i> П. П. Славейков, ЕП, 1907, 34. <i>Кюстендилският каймакамин изпроводил няколко души гавазе да хванат баба Илъовица заедно с децата й и да ги доведат в тоя град. Това турско беснило накарало Иля да работи по-отчаяно.</i> П. Хитов, МП, 129-130. ^ | ||
| − | + | ---- | |
БЕСНОВАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Ста-рин. Поет.</i> 1. Който не разсъждава и не действа нормално, като че ли обладан от бесове, от нечисти сили. <i>Но гдето магът бе раздавал / живот изкупен на света, / в безбожна нощ коварен дявол / засвири танца на смъртта! / Проклинащ, магът взе да тлее, / примамен в дяволски мъгли, / и бес-новат, в зори с Психея, / той земно ложе подели.</i> Т. Траянов, П. 109. 2. Като <i>същ.</i> Човек, който е обхванат от такова състояние. <i>И не знаеше самин, дали това е изстъпление на пророк, или — безумие на грешник. Та сам се питаше, колчем видеше в себе си ведро късче небе: „Пророк ли съм, или — бесноват?“</i> Н. Райнов, КЦ, 67. <i>В потайна доба сам да ги изпрати / на трети ден игумен рано стана, — /че идат други — болни, бесновати — /да дирят помощ от свети Ивана!</i> Ем. Попдимитров, СР, 148. | БЕСНОВАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Ста-рин. Поет.</i> 1. Който не разсъждава и не действа нормално, като че ли обладан от бесове, от нечисти сили. <i>Но гдето магът бе раздавал / живот изкупен на света, / в безбожна нощ коварен дявол / засвири танца на смъртта! / Проклинащ, магът взе да тлее, / примамен в дяволски мъгли, / и бес-новат, в зори с Психея, / той земно ложе подели.</i> Т. Траянов, П. 109. 2. Като <i>същ.</i> Човек, който е обхванат от такова състояние. <i>И не знаеше самин, дали това е изстъпление на пророк, или — безумие на грешник. Та сам се питаше, колчем видеше в себе си ведро късче небе: „Пророк ли съм, или — бесноват?“</i> Н. Райнов, КЦ, 67. <i>В потайна доба сам да ги изпрати / на трети ден игумен рано стана, — /че идат други — болни, бесновати — /да дирят помощ от свети Ивана!</i> Ем. Попдимитров, СР, 148. | ||
| − | + | ---- | |
БЕСНИ`ЛО | БЕСНИ`ЛО | ||
| − | + | ---- | |
БЕСНОТА, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Състояние или проява на силна ярост; бяс, беснеене. <i>— А къде е парабелът ми, говедо? .. — Казвай, казвай, казвай!. .. — повтаряше в бес-нотата си, като го удряше с двата си юмрука и размазваше кръвта по цялото му лице.</i> Д. Ангелов, ЖС, 227-228. — <i>Славка трябва да остане в плена си, защото Годе-славовата ярост ми е полезна и Радоилова-та беснота ми е необходима.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 156. | БЕСНОТА, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Състояние или проява на силна ярост; бяс, беснеене. <i>— А къде е парабелът ми, говедо? .. — Казвай, казвай, казвай!. .. — повтаряше в бес-нотата си, като го удряше с двата си юмрука и размазваше кръвта по цялото му лице.</i> Д. Ангелов, ЖС, 227-228. — <i>Славка трябва да остане в плена си, защото Годе-славовата ярост ми е полезна и Радоилова-та беснота ми е необходима.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 156. | ||
2. <i>Остар.</i> Болестта бяс. <i>Беснотата по кучетата. — От няколко време насам много бесни кучета са появиха в Видин. Тези кучета ухапаха много хора, особено деца, от които няколко вече умряха.</i> Ступ., 1875, бр. 6, 48. | 2. <i>Остар.</i> Болестта бяс. <i>Беснотата по кучетата. — От няколко време насам много бесни кучета са появиха в Видин. Тези кучета ухапаха много хора, особено деца, от които няколко вече умряха.</i> Ступ., 1875, бр. 6, 48. | ||
| − | + | ---- | |
БЕСНОТИ`Я <i>ж. Разг.</i> Беснота (в 1 знач.); бяс. <i>Упоени в своята дива беснотия, управниците не виждат какво вършат и днес те се намерват пред ямата, която сами ровяха.</i> С, 1894, бр. 1488, 2. <i>Трудно е да се опише с каква злоба и с каква беснотия се отзоваваше тогавашната гръцка журналистика по ферманът.</i> Св. Миларов, Н, 144. <i>Неговите пиянски беснотии, когато се отпускаше да черпи всички, които заварваше в кръчмата, .. , само укрепваха и засилваха убеждението, че той е най-богатият човек в града.</i> Т. Харманджиев, Р, 36. <i>Бурята фучеше яростно навън в гъстите тъмнини. Прозорците mpeupixa от беснотия-та</i> й. Ив. Вазов, Съч. VII, 120. | БЕСНОТИ`Я <i>ж. Разг.</i> Беснота (в 1 знач.); бяс. <i>Упоени в своята дива беснотия, управниците не виждат какво вършат и днес те се намерват пред ямата, която сами ровяха.</i> С, 1894, бр. 1488, 2. <i>Трудно е да се опише с каква злоба и с каква беснотия се отзоваваше тогавашната гръцка журналистика по ферманът.</i> Св. Миларов, Н, 144. <i>Неговите пиянски беснотии, когато се отпускаше да черпи всички, които заварваше в кръчмата, .. , само укрепваха и засилваха убеждението, че той е най-богатият човек в града.</i> Т. Харманджиев, Р, 36. <i>Бурята фучеше яростно навън в гъстите тъмнини. Прозорците mpeupixa от беснотия-та</i> й. Ив. Вазов, Съч. VII, 120. | ||
| − | + | ---- | |
БЕСНУВАМ, -аш. <i>несв., непрех. Остар.</i> Беснея (в 1, 2, 3 и 4 знач.). <i>На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ете, тоя, нашият Лило, турил мерак, хвърлил око на оная, Ценовата унука, .. — Още е момчурляче, младо е. .. ама, като е пошло да беснува, по-харна да му ту-риме юлар на шията.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 58-59. <i>Тиран свиреп плени, гори, беснува.</i> Ив. Вазов, БМ I, 144. <i>Беснувах, майко, лудувах, / наказвах</i> хора, <i>премазвах — / извърших дела срамотии.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 209. <i>Стоя над урвата: под мен земята / тресе се, тътне. .. мята се водата, / гърми, клокочи, пени се, играй. ../ и гледам аз как пропастта беснува / и в страшний гръм и трясък ми се счува / на Цербера двуглав зловещий лай.</i> К. Христов, ПВ, 45. | БЕСНУВАМ, -аш. <i>несв., непрех. Остар.</i> Беснея (в 1, 2, 3 и 4 знач.). <i>На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ете, тоя, нашият Лило, турил мерак, хвърлил око на оная, Ценовата унука, .. — Още е момчурляче, младо е. .. ама, като е пошло да беснува, по-харна да му ту-риме юлар на шията.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 58-59. <i>Тиран свиреп плени, гори, беснува.</i> Ив. Вазов, БМ I, 144. <i>Беснувах, майко, лудувах, / наказвах</i> хора, <i>премазвах — / извърших дела срамотии.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 209. <i>Стоя над урвата: под мен земята / тресе се, тътне. .. мята се водата, / гърми, клокочи, пени се, играй. ../ и гледам аз как пропастта беснува / и в страшний гръм и трясък ми се счува / на Цербера двуглав зловещий лай.</i> К. Христов, ПВ, 45. | ||
| − | + | ---- | |
БЕСНУВАМ СЕ <i>несв., непрех.</i> Бесну-вам. <i>Долу — ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потръсва цялата околност.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. | БЕСНУВАМ СЕ <i>несв., непрех.</i> Бесну-вам. <i>Долу — ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потръсва цялата околност.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. | ||
| − | + | ---- | |
БЕСНУВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> беснувам <i>и от</i> беснувам се. <i>Дядо Давид не обръщаше голямо внимание на беснуванията на коня и неговата силна ръка все още успяваше да го укротява. И.</i> | БЕСНУВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> беснувам <i>и от</i> беснувам се. <i>Дядо Давид не обръщаше голямо внимание на беснуванията на коня и неговата силна ръка все още успяваше да го укротява. И.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕСНУВАНЕ | БЕСНУВАНЕ | ||
Версия от 00:32, 28 ноември 2012
да видиш как беснееше тълпата, как ревеше от възторг! М. Марчевски, П, 149.
2. Разг. Обикн. за деца — играя лудо, необуздано, не мирувам; лудувам, палувам, вилнея. Който беснее, няма да яде. Н. Геров, РБЯ I, 100. Децата цял ден бесняха на улицата. // Разг. Действам необмислено, скитам, лудувам, държа се свободно. Дъще, взеха ти главата / кладенците и хората: / дъще, стига си бесняла, / след обесници лудяла. П. К. Яворов, Съч. I, 37. Жени го да не беснее. Н. Геров, РБЯ I, 100.
3. Действам грубо, със сила и върша своеволия, жестокости; бесувам, вилнея. В яростта, в безсилието си полицаите и войската все повече и повече беснееха — избиваха невинни хора, устройваха вечер капани, арести. П. Михайлов, МП, 60. Но кажи какво да правя, / кат'ма си, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин, че бесней / над бащино ми огнище. Хр. Ботев. Съч. 1929, 5.
4. За природни явления, сили — действам, проявявам се с голяма сила. Навън беснееха снежни бури. Входът на пещерата отдавна бе засипан с пряспа. Ем. Станев, ПЕГ, ВЗ. Цяла нощ океанът бесня. С настъпването на деня бурята като че ли още повече се усили. Г. Белев, КВА, 331. • Обр. И смъртта беснейше на сганта из роя, / и стотини турци падаха във боя. Ив. Вазов, Съч. I, 197.
5. Диал. Побеснявам, заболявам от бяс. От белия вятър беснеят кучетата. П. Р. Славейков, БП И, 17.
БЕСНИЛО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Беснота. Тя сепна се едвам тогаз, когато / подсторената сган в беснило ревна: / „Смърт, смърт!“ П. П. Славейков, ЕП, 1907, 34. Кюстендилският каймакамин изпроводил няколко души гавазе да хванат баба Илъовица заедно с децата й и да ги доведат в тоя град. Това турско беснило накарало Иля да работи по-отчаяно. П. Хитов, МП, 129-130. ^
БЕСНОВАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Ста-рин. Поет. 1. Който не разсъждава и не действа нормално, като че ли обладан от бесове, от нечисти сили. Но гдето магът бе раздавал / живот изкупен на света, / в безбожна нощ коварен дявол / засвири танца на смъртта! / Проклинащ, магът взе да тлее, / примамен в дяволски мъгли, / и бес-новат, в зори с Психея, / той земно ложе подели. Т. Траянов, П. 109. 2. Като същ. Човек, който е обхванат от такова състояние. И не знаеше самин, дали това е изстъпление на пророк, или — безумие на грешник. Та сам се питаше, колчем видеше в себе си ведро късче небе: „Пророк ли съм, или — бесноват?“ Н. Райнов, КЦ, 67. В потайна доба сам да ги изпрати / на трети ден игумен рано стана, — /че идат други — болни, бесновати — /да дирят помощ от свети Ивана! Ем. Попдимитров, СР, 148.
БЕСНИ`ЛО
БЕСНОТА, мн. няма, ж. 1. Състояние или проява на силна ярост; бяс, беснеене. — А къде е парабелът ми, говедо? .. — Казвай, казвай, казвай!. .. — повтаряше в бес-нотата си, като го удряше с двата си юмрука и размазваше кръвта по цялото му лице. Д. Ангелов, ЖС, 227-228. — Славка трябва да остане в плена си, защото Годе-славовата ярост ми е полезна и Радоилова-та беснота ми е необходима. Ив. Вазов, Съч. XIV, 156.
2. Остар. Болестта бяс. Беснотата по кучетата. — От няколко време насам много бесни кучета са появиха в Видин. Тези кучета ухапаха много хора, особено деца, от които няколко вече умряха. Ступ., 1875, бр. 6, 48.
БЕСНОТИ`Я ж. Разг. Беснота (в 1 знач.); бяс. Упоени в своята дива беснотия, управниците не виждат какво вършат и днес те се намерват пред ямата, която сами ровяха. С, 1894, бр. 1488, 2. Трудно е да се опише с каква злоба и с каква беснотия се отзоваваше тогавашната гръцка журналистика по ферманът. Св. Миларов, Н, 144. Неговите пиянски беснотии, когато се отпускаше да черпи всички, които заварваше в кръчмата, .. , само укрепваха и засилваха убеждението, че той е най-богатият човек в града. Т. Харманджиев, Р, 36. Бурята фучеше яростно навън в гъстите тъмнини. Прозорците mpeupixa от беснотия-та й. Ив. Вазов, Съч. VII, 120.
БЕСНУВАМ, -аш. несв., непрех. Остар. Беснея (в 1, 2, 3 и 4 знач.). На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ете, тоя, нашият Лило, турил мерак, хвърлил око на оная, Ценовата унука, .. — Още е момчурляче, младо е. .. ама, като е пошло да беснува, по-харна да му ту-риме юлар на шията. М. Георгиев, Избр. разк., 58-59. Тиран свиреп плени, гори, беснува. Ив. Вазов, БМ I, 144. Беснувах, майко, лудувах, / наказвах хора, премазвах — / извърших дела срамотии. Ц. Церковски, Съч. II, 209. Стоя над урвата: под мен земята / тресе се, тътне. .. мята се водата, / гърми, клокочи, пени се, играй. ../ и гледам аз как пропастта беснува / и в страшний гръм и трясък ми се счува / на Цербера двуглав зловещий лай. К. Христов, ПВ, 45.
БЕСНУВАМ СЕ несв., непрех. Бесну-вам. Долу — ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потръсва цялата околност. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56.
БЕСНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от беснувам и от беснувам се. Дядо Давид не обръщаше голямо внимание на беснуванията на коня и неговата силна ръка все още успяваше да го укротява. И.
БЕСНУВАНЕ
