Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/687“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | или отколкото се очаква. <i>Той вървеше бавно, като се клатушкаше леко с цялото си едро, високо | + | или отколкото се очаква. <i>Той вървеше бавно, като се клатушкаше леко с цялото си едро, високо, възтежко тяло</i>. Г. Караславов, ОХ II, 499-500. <i>Да ви кажа ли, човек с ямурлук някак по-тежко се чувствува и стъпката му става някак по-възтежка.</i> Й. Радичков, ББ, 7. <i>Той беше от ония едри, големи, малко бавни и възтежки наглед хора, които не обичат много да говорят</i>. Ст. Даскалов, СЛ, 353. <i>Обичната тема на проповедите им [на доминиканците] били известните сношения на Фридриха с мохамеданските владетели; .. От всичките тези неопровержими и достоверни факти усърдните калугери изваждали възтежкото заключение, че Фридрих свършено се отрекъл от християнството.</i> Д. Писарев, УЖ (превод), 34. <i>„Да даде Господ, драгинчо, / три години болен да лежиш, / да лежиш, да не стануваш, / със сламка да се подпираш / и тя да ти е възтежка!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 229. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТЕ`СЕН</b>, -тя`сна, -тя`сно, <i>мн.</i> -те`сни, <i>прил.</i> Който е по-тесен от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Поизвехтялата й рокля беше възтясна в кръста и плътно се врязваше в бедрата.</i> Ст. Марков, ДБ, 31. <i>Отстрани по тревата ергените бавно пристъпваха — с престегнати в червени пояси кръстове, .., с развени абички и с черни възтесни потури, стегнато закопчани от глезените до кондурите у едни, а у други свити в бели навои.</i> А. Страшимиров, ЕД, 117. <i>Имаше лице на добряк — кръгло, малко грубичко, с възтесни цепки на очите.</i> П. Вежинов, ДБ, 8. <i>„Не съм бегал, ни съм се уплашил, / ала тува арап че пресречам. / У град сокачини су възтесни, / нема дека саблю да размаам.“</i> Нар. пес., СбНУ XLIX, 52. <i>Възтесен отвор.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТО`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.,</i> сега <i>поет.</i> Изток. <i>Той дълго време е служил на възток и е запознат с грубостта и невъзпитанието на възточните хора.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 284. <i>На далечний възток два стари монголски народа, китайците и японците, ся намирали на такава степен в образованост, каквато не могла да ся предполага преди няколко время.</i> Лет., 1874, 140. <i>Обичам те, долино моя хладна, / .. / Възток ли, запад ли изгрей пламливо — / ти каниш ме приветливо на гости.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 14. <i>Преди да побелей възток, / спре дъжд, задуха изведнъж южнякът.</i> К. Христов, ЧБ, 273. |
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>восто`к</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТО`ПЛО</b>. <i>Нареч. от</i> възтопъл. С гл. <em>съм</em>, <em>ставам</em> и под. в 3 <i>л. ед.</i> 1. Означава, че някъде е по-топло от обикновеното или отколкото се очаква. <i>В стаята е възтопло.</i> |
| − | 2. С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че на някого му е по-топло от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Стана ми | + | 2. С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че на някого му е по-топло от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Стана ми възтопло.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТО`ПЪЛ</b>, -пла, -пло, <i>мн.</i> -пли, <i>прил.</i> Който е по- топъл от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Запенено отгоре и възтопло, туй мляко е особено вкусно и много ми се вслажда…</i> Т. Влайков, Пр I, 15. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТО`РГ</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> 1. Силно повишено чувство, свързано с изживяване на висше удоволствие, голяма радост или висока степен на удовлетворение от някого, от нещо. <i>Сам бях обзет от силно вълнение, едно смесено чувство на скръб, благоговение и възторг, защото пред мене възкръсваше далечен спомен, и тъжен, и хубав.</i> Й. Йовков, Разк. III, 75. <i>Иска ти се да снемеш шапката си, да я подхвърлиш нагоре от възторг. За кой българин Балканът не е живо същество?</i> Ем. Станев, ЯГ, 102. <i>Той се засили, подскочи нагоре и изведнъж се намери върху масата. Скокът му беше толкова лек и висок, че селяните изпаднаха във възторг и ревнаха с цяло гърло: — Ялаа! Браво, Панкоо!</i> Д. Ангелов, ЖС, 388. <i>После отново тръгнахме из улиците на нощния Париж. Аз бързах да намеря предишните възторзи, да вкуся отново смътния и тревожен чар на всеки ъгъл.</i> К. Константинов, ПЗ, 175. <i>Гилдейски надпрепускания с кораби ще станат идущата неделя срещу пристанището Марблхед; и вий сам можете да видите какъв е народний възторг, който се предизвиква от тия събития сега, в сравнение с онзи, който се е проявявал при таквиз случаи във ваше време.</i> ССГ (превод), 131. |
| − | 2. Обикн. <i>мн.</i> Външна изява на такова чувство, изразено обикн. с възгласи. <i>Признателността на колегите и възторзите на публиката са ми бивали единствената награда.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 108. <i>В същност срещите, било приятелски, било за първенство между тия два първокласни отбора,.., винаги са извиквали най-много възторзи.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 127. | + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Външна изява на такова чувство, изразено обикн. с възгласи. <i>Признателността на колегите и възторзите на публиката са ми бивали единствената награда.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 108. <i>В същност срещите, било приятелски, било за първенство между тия два първокласни отбора, .., винаги са извиквали най-много възторзи.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 127. |
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>восто`рг</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТО`РГВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възто`ргна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> възто`ргнат, <i>св., прех.</i> Предизвиквам възторг у някого. <i>Всичко у това младо същество като че бе създадено, за да възторгва и да покорява.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 373. <i>Тоновият език на композиторите додекафонисти .. е крайно субективен и лишен от образна конкретност, .., следователно той не може да вълнува и възторгва множество хора.</i> НК, 1958, бр. 39, 2. |
| − | |||
| − | -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗТО`РГВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възто`ргна се</b> <i>св., непрех.</i> Изпитвам възторг от някого или от нещо. <i>Да, аз съм виждал Антона Страшимиров да беснее като разярен лъв срещу обществените неправди и да се възторгва до сълзи от даровитостта на поети, писатели и художници.</i> СбАСЕП, 73. <i>Истинска ценителка</i> |
| − | |||
Текуща версия към 05:48, 10 юни 2015
или отколкото се очаква. Той вървеше бавно, като се клатушкаше леко с цялото си едро, високо, възтежко тяло. Г. Караславов, ОХ II, 499-500. Да ви кажа ли, човек с ямурлук някак по-тежко се чувствува и стъпката му става някак по-възтежка. Й. Радичков, ББ, 7. Той беше от ония едри, големи, малко бавни и възтежки наглед хора, които не обичат много да говорят. Ст. Даскалов, СЛ, 353. Обичната тема на проповедите им [на доминиканците] били известните сношения на Фридриха с мохамеданските владетели; .. От всичките тези неопровержими и достоверни факти усърдните калугери изваждали възтежкото заключение, че Фридрих свършено се отрекъл от християнството. Д. Писарев, УЖ (превод), 34. „Да даде Господ, драгинчо, / три години болен да лежиш, / да лежиш, да не стануваш, / със сламка да се подпираш / и тя да ти е възтежка!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 229.
ВЪЗТЕ`СЕН, -тя`сна, -тя`сно, мн. -те`сни, прил. Който е по-тесен от обикновеното или отколкото се очаква. Поизвехтялата й рокля беше възтясна в кръста и плътно се врязваше в бедрата. Ст. Марков, ДБ, 31. Отстрани по тревата ергените бавно пристъпваха — с престегнати в червени пояси кръстове, .., с развени абички и с черни възтесни потури, стегнато закопчани от глезените до кондурите у едни, а у други свити в бели навои. А. Страшимиров, ЕД, 117. Имаше лице на добряк — кръгло, малко грубичко, с възтесни цепки на очите. П. Вежинов, ДБ, 8. „Не съм бегал, ни съм се уплашил, / ала тува арап че пресречам. / У град сокачини су възтесни, / нема дека саблю да размаам.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 52. Възтесен отвор.
ВЪЗТО`К, мн. няма, м. Остар., сега поет. Изток. Той дълго време е служил на възток и е запознат с грубостта и невъзпитанието на възточните хора. Ал. Константинов, Съч. I, 284. На далечний възток два стари монголски народа, китайците и японците, ся намирали на такава степен в образованост, каквато не могла да ся предполага преди няколко время. Лет., 1874, 140. Обичам те, долино моя хладна, / .. / Възток ли, запад ли изгрей пламливо — / ти каниш ме приветливо на гости. Ив. Вазов, Съч. II, 14. Преди да побелей възток, / спре дъжд, задуха изведнъж южнякът. К. Христов, ЧБ, 273.
— Друга (остар. книж.) форма: восто`к.
ВЪЗТО`ПЛО. Нареч. от възтопъл. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. 1. Означава, че някъде е по-топло от обикновеното или отколкото се очаква. В стаята е възтопло.
2. С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че на някого му е по-топло от обикновеното или отколкото се очаква. Стана ми възтопло.
ВЪЗТО`ПЪЛ, -пла, -пло, мн. -пли, прил. Който е по- топъл от обикновеното или отколкото се очаква. Запенено отгоре и възтопло, туй мляко е особено вкусно и много ми се вслажда… Т. Влайков, Пр I, 15.
ВЪЗТО`РГ, мн. -зи, м. 1. Силно повишено чувство, свързано с изживяване на висше удоволствие, голяма радост или висока степен на удовлетворение от някого, от нещо. Сам бях обзет от силно вълнение, едно смесено чувство на скръб, благоговение и възторг, защото пред мене възкръсваше далечен спомен, и тъжен, и хубав. Й. Йовков, Разк. III, 75. Иска ти се да снемеш шапката си, да я подхвърлиш нагоре от възторг. За кой българин Балканът не е живо същество? Ем. Станев, ЯГ, 102. Той се засили, подскочи нагоре и изведнъж се намери върху масата. Скокът му беше толкова лек и висок, че селяните изпаднаха във възторг и ревнаха с цяло гърло: — Ялаа! Браво, Панкоо! Д. Ангелов, ЖС, 388. После отново тръгнахме из улиците на нощния Париж. Аз бързах да намеря предишните възторзи, да вкуся отново смътния и тревожен чар на всеки ъгъл. К. Константинов, ПЗ, 175. Гилдейски надпрепускания с кораби ще станат идущата неделя срещу пристанището Марблхед; и вий сам можете да видите какъв е народний възторг, който се предизвиква от тия събития сега, в сравнение с онзи, който се е проявявал при таквиз случаи във ваше време. ССГ (превод), 131.
2. Обикн. мн. Външна изява на такова чувство, изразено обикн. с възгласи. Признателността на колегите и възторзите на публиката са ми бивали единствената награда. Ив. Димов, АИДЖ, 108. В същност срещите, било приятелски, било за първенство между тия два първокласни отбора, .., винаги са извиквали най-много възторзи. Д. Калфов, Избр. разк., 127.
— Друга (остар. книж.) форма: восто`рг.
ВЪЗТО`РГВАМ, -аш, несв.; възто`ргна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възто`ргнат, св., прех. Предизвиквам възторг у някого. Всичко у това младо същество като че бе създадено, за да възторгва и да покорява. Г. Караславов, ОХ IV, 373. Тоновият език на композиторите додекафонисти .. е крайно субективен и лишен от образна конкретност, .., следователно той не може да вълнува и възторгва множество хора. НК, 1958, бр. 39, 2.
ВЪЗТО`РГВАМ СЕ несв.; възто`ргна се св., непрех. Изпитвам възторг от някого или от нещо. Да, аз съм виждал Антона Страшимиров да беснее като разярен лъв срещу обществените неправди и да се възторгва до сълзи от даровитостта на поети, писатели и художници. СбАСЕП, 73. Истинска ценителка
