Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/658“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
вам се, възпалям се. <i>Най-млого обичах да гледам, че скръбта й се махваше, като говореше с мене,., и че душата й се възпалва-ше тогази, когато говоряхме за добродетелта.</i> Д. Цанков, ТМ (превод), 73. <i>Изпърво той мислеше да ги изпрати самички, но кога ги видя зелени, високи, мощни и тялом хубави, възпали се и неговият воински дух и той си рече да върви с них заедно на заранта.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 9.
+
се, възпалям се. <i>Най-млого обичах да гледам, че скръбта й се махваше, като говореше с мене, .. и че душата й се възпалваше тогази, когато говоряхме за добродетелта.</i> Д. Цанков, ТМ (превод), 73. <i>Изпърво той мислеше да ги изпрати самички, но кога ги видя зелени, високи, мощни и тялом хубави, възпали се и неговият воински дух и той си рече да върви с них заедно на заранта.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 9.
 +
----
 +
<b>ВЪЗПА`ЛВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възпа`ля</b><sup>2</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> Възпалявам; възпалям<sup>2</sup>.
 +
----
 +
<b>ВЪЗПА`ЛВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възпа`ля се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Възпалявам се; възпалям се.
  
ВЪЗПАЛВАМ<sup>2</sup>, -аш, <i>несв.;</i> възпаля<sup>2</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> Възпалявам; възпалям<sup>2</sup>.
+
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…,1951.
 
+
----
ВЪЗПАЛВАМ СЕ <i>несв.;</i> възпаля се <i>св., непрех. Остар.</i> Възпалявам се; възпалям се.
+
<b>ВЪЗПА`ЛВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възпалвам<sup>1</sup> <i>и от</i> възпалвам се; възпаляне<sup>1</sup>. <i>Съскат огнените персийски заклинания при възпалване на светилниците, кога жрецът разнася в теменужния мрак на храма страшните слова на Митра.</i> Н. Райнов, БЛ, 10.
 
+
----
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник...,1951.
+
<b>ВЪЗПА`ЛВАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възпалвам<sup>2</sup> <i>и от</i> възпалвам се; възпаление, възпаляне<sup>2</sup>. <i>Чрез варенето на млякото губи си въглената кислота, а пак знае ся, че органите на смисането са повредени от кислоти, които причиняват възпалвания, колика, сюргюн (диарея) и пр.</i> У, 1871, бр. 7-8, 141.
 
+
----
ВЪЗПАЛВАНЕ<sup>1</sup> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възпалвам<sup>1</sup> <i>и от</i> възпалвам се; възпаляне<sup>1</sup>. <i>Съскат огнените персийски заклинания при възпалване на светилници-те, кога жрецът разнася в теменужния мрак на храма страшните слова на Митра.</i>
+
<b>ВЪЗПАЛЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> възпаля <i>и от</i> възпаля се като <i>прил.</i> За орган, част от тяло — който е с възпаление. <i>Докато оглеждаше [Дикран] присъствуващите с огнени възпалени очи, без сам да си дава сметка, той потъна в небесния извор на многогласното мъжко пеене.</i> С. Севан, РР I, 69. <i>Възпалени сливици.</i> <i>Възпалени синуси.</i>
 
+
----
Н. Райнов, БЛ, 10.
+
<b>ВЪЗПАЛЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Мед.</i> Болестен процес, съпроводен с температура, подуване, зачервяване и болезненост на засегнатата част от тялото. <i>Запарка от лайкучка се прилага при възпаление на венците, на зъбите и гърлото.</i> А. Бойчинов, ПХ, 18. <i>В 1935 г. били въведени в медицината сулфонамидите: те изхвърлили от списъка на страшните болести пневмонията, лекували епидемичния менингит, гнойни възпаления на кожата, костите, ставите.</i> С. Славчев, ЖББ, 52. <i>Хепатитът (болест на Боткин) е възпаление на черния дроб.</i> Анат. VIII кл, 61. <i>Хроническо възпаление на гърлото.</i> <i>Възпаление на сливиците.</i> <i>Възпаление на ставите.</i> <i>Възпаление на белите дробове.</i>
 
+
----
ВЪЗПАЛВАНЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възпалвам<sup>2</sup> <i>и от</i> възпалвам се; възпаление, възпаляне<sup>2</sup>. <i>Чрез варенето на млякото губи си въглената кислота, а пак знае ся, че органите на смисането са повредени от кислоти, които причиняват възпалвания, колика, сюргюн (диарея) и пр.</i>
+
<b>ВЪЗПАЛИ`М</b>, , , <i>мн.</i> , <i>прил.</i> Който може да се възпали. <i>Сливиците ми са големи и лесно възпалими — особено по време на грипна епидемия.</i>
 
+
----
У, 1871, бр. 7-8, 141.
+
<b>ВЪЗПАЛИ`МОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> възпалим.
 
+
----
ВЪЗПАЛЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> възпаля <i>и от</i> възпаля се като <i>прил.</i> За орган, част от тяло — който е с възпаление. <i>Докато оглеждаше</i> [Дикран] <i>присъствуващите с огнени възпалени очи, без сам да си дава сметка, той потъна в небесния извор на многогласното мъжко пеене.</i> С. Севан, РР I, 69. <i>Възпалени сливици. Възпалени синуси.</i>
+
<b>ВЪЗПАЛИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е свързан с възпаление. <i>— Прекарах тежка седмица .. Едва ме спасиха… Имало в другите страни едно средство… пеницилин. Бият се инжекции, възпалителният процес се пресича…</i> Б. Болгар, Б, 93. <i>Най-честите хронични възпалителни огнища (фокална инфекция) са зъбите, сливиците, околоносните кухини (синуси).</i> Н. Пръвчев и др., ЗТ, 59. <i>Някои проявяващи вещества, използувани във фотографията, имат възпалително действие върху човешката кожа.</i>
 
+
----
ВЪЗПАЛЕНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Мед.</i> Болестен процес, съпроводен с температура, подуване, зачервяване и болезненост на засегнатата част от тялото. <i>Запарка от лайкучка се прилага при възпаление на венците, на зъбите и гърлото.</i> А. Бойчинов, ПХ,
+
<b>ВЪЗПАЛЯ`</b><sup>1</sup>. Вж. <em>възпалвам</em><sup>1</sup> и възпалям<sup>1</sup>.
 
+
----
18. <i>В 1935 г. били въведени в медицината сулфонамидите: те изхвърлили от списъка на страшните болести пневмонията, лекували епидемичния менингит, гнойни възпаления на кожата, костите, ставите. С.</i> Славчев, ЖББ, 52. <i>Хепатитът (болест на Боткин) е възпаление на черния дроб.</i> Анат. VIII кл, 61. <i>Хроническо възпаление на гърлото. Възпаление на сливиците. Възпаление на ставите. Възпаление на белите дробове.</i>
+
<b>ВЪЗПАЛЯ`</b><sup>2</sup>. Вж. <em>възпалвам</em><sup>2</sup> и <em>възпалям</em><sup>2</sup>
 
+
----
ВЪЗПАЛИМ, -а, -о, <i>мн.</i> , <i>прил.</i> Който може да се възпали. <i>Сливиците ми са големи и лесно възпалими</i> <i>особено по време на грипна епидемия.</i>
+
<b>ВЪЗПАЛЯ`</b>. Вж. <em>възпалявам</em>.
 
+
----
ВЪЗПАЛЙМОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> възпалим.
+
<b>ВЪЗПАЛЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възпаля`</b>, -йш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Предизвиквам, причинявам възпаление. <i>Димът дразни и възпалява очите и гърлото.</i>
 
+
----
ВЪЗПАЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е свързан с възпаление.
+
<b>ВЪЗПАЛЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възпаля` се</b> <i>св., непрех.</i> Получавам възпаление. <i>Ако раната се възпали, ще пукнеш като куче.</i> Г. Караславов, СИ, 35.
 
+
----
<i>Прекарах тежка седмица .. Едва ме спасиха... Имало в другите страни едно средство... пеницилин. Бият се инжекции, възпалителният процес се пресича...</i> Б. Болгар, Б, 93. <i>Най-честите хронични възпалителни огнища (фокална инфекция) са зъбите, сливиците, околоносните кухини (синуси).</i>
+
<b>ВЪЗПАЛЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възпалявам <i>и от</i> възпалявам се; възпаление.
 
+
----
Н. Пръвчев и др., ЗТ, 59. <i>Някои проявяващи вещества, използувани във фотографията, имат възпалително действие върху човешката кожа.</i>
+
<b>ВЪЗПА`ЛЯМ</b><sup>1</sup>, -яш, <i>несв.</i>; <b>възпа`ля</b><sup>1</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възпалвам<sup>1</sup>. <i>Затова ви ся моля, да отбягваме от тая празнята слава, ..; да ни не спънва любовта към богатството, .., нито завистта да ни смущава, нито гневът да ни възпаля.</i> П. Р. Славейков, СК, 12.
 
+
----
ВЪЗПАЛЯ<sup>1</sup>. Вж. възпалвам<sup>1</sup> и възпалям<sup>1</sup>.
+
<b>ВЪЗПА`ЛЯМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възпа`ля се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възпалвам се. <i>Ако найдеш такава жена, .., ако видиш, че тя може да ся възпаля с ревност за всяка добродетел, .. тоги залюби я с голяма любов, залюби я с любов, достойна за нея.</i> Д. Тошкович, ДЧ (превод), 85.
 
+
----
ВЪЗПАЛЯ<sup>2</sup>. Вж. възпалвам<sup>2</sup> и възпалям<sup>2</sup>
+
<b>ВЪЗПА`ЛЯМ</b><sup>2</sup>, -яш, <i>несв.</i>; <b>възпа`ля</b><sup>2</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> Възпалвам<sup>2</sup>.
 
+
----
ВЪЗПАЛЯ. Вж. възпалявам.
+
<b>ВЪЗПА`ЛЯМ СЕ</b> <i>несв.</i> (рядко); <b>възпа`ля се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Възпалвам се.
 
 
ВЪЗПАЛЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> възпаля, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех.</i> Предизвиквам, причинявам възпаление. <i>Димът дразни и възпалява очите и гърлото.</i> ВЪЗПАЛЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> възпаля се <i>св., непрех.</i> Получавам възпаление. <i>Ако раната се възпали, ще пукнеш като куче.</i> Г. Караславов, СИ, 35.
 
 
 
ВЪЗПАЛЯВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възпалявам <i>и от</i> възпалявам се; възпаление.
 
 
 
ВЪЗПАЛЯМ<sup>1</sup>, -яш, <i>несв.;</i> възпаля<sup>1</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възпалвам<sup>1</sup>. <i>Затова ви ся моля, да отбягваме от тая празнята слава,..; да ни не спънва любовта към богатството,.., нито завистта да ни смущава, нито гневът да ни възпаля.</i> П. Р. Славейков, СК, 12. ВЪЗПАЛЯМ СЕ <i>несв. ;</i> възпаля се <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възпалвам се. <i>Ако най-деш такава жена,.., ако видиш, че тя може да ся възпаля с ревност за всяка добродетел,.. тоги залюби я с голяма любов, залю-би я с любов, достойна за нея.</i> Д. Тошко-вич, ДЧ (превод), 85.
 
 
 
ВЪЗПАЛЯМ<sup>2</sup>, -яш, <i>несв.;</i> възпаля<sup>2</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> Възпалвам<sup>2</sup>.
 
 
 
ВЪЗПАЛЯМ СЕ <i>несв.</i> (рядко); възпаля се
 
 
 
<i>св., непрех. Остар.</i> Възпалвам се.
 
 
 
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
 
 
 
ВЪЗПАЛЯНЕ<sup>1</sup> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възпалям<sup>1</sup> <i>и от</i> възпалям се; възпалване<sup>1</sup>.
 
 
 
ВЪЗПАЛЯНЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възпалям<sup>2</sup> <i>и от</i> възпалям се; възпалване<sup>2</sup>, възпаление, възпаляване.
 
 
 
ВЪЗПЕЯ. Виж. възпявам.
 
 
 
ВЪЗПЙРАМ<sup>1</sup>, -аш, <i>несв.;</i> възпра, -еш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> възпрял, -а, -о, <i>мн.</i> възпрели, <i>прич. мин. страд.</i> възпрян, -а, -о, <i>мн.</i> възпрени, <i>св., прех.</i> 1. Карам няко
 
  
 +
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
 +
----
 +
<b>ВЪЗПА`ЛЯНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възпалям<sup>1</sup> <i>и от</i> възпалям се; възпалване<sup>1</sup>.
 +
----
 +
<b>ВЪЗПА`ЛЯНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възпалям<sup>2</sup> <i>и от</i> възпалям се; възпалване<sup>2</sup>, възпаление, възпаляване.
 +
----
 +
<b>ВЪЗПЕ`Я</b>. Виж. <em>възпявам</em>.
 +
----
 +
<b>ВЪЗПИ`РАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възпра`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> -я`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> възпря`л, -а, -о, <i>мн.</i> възпре`ли, <i>прич. мин. страд.</i> възпря`н, -а, -о, <i>мн.</i> възпре`ни, <i>св., прех.</i> 1. Карам някого

Текуща версия към 03:16, 17 май 2015

Страницата е проверена


се, възпалям се. Най-млого обичах да гледам, че скръбта й се махваше, като говореше с мене, .. и че душата й се възпалваше тогази, когато говоряхме за добродетелта. Д. Цанков, ТМ (превод), 73. Изпърво той мислеше да ги изпрати самички, но кога ги видя зелени, високи, мощни и тялом хубави, възпали се и неговият воински дух и той си рече да върви с них заедно на заранта. Н. Бончев, ТБ (превод), 9.


ВЪЗПА`ЛВАМ2, -аш, несв.; възпа`ля2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възпалявам; възпалям2.


ВЪЗПА`ЛВАМ СЕ несв.; възпа`ля се св., непрех. Остар. Възпалявам се; възпалям се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…,1951.


ВЪЗПА`ЛВАНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпалвам1 и от възпалвам се; възпаляне1. Съскат огнените персийски заклинания при възпалване на светилниците, кога жрецът разнася в теменужния мрак на храма страшните слова на Митра. Н. Райнов, БЛ, 10.


ВЪЗПА`ЛВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възпалвам2 и от възпалвам се; възпаление, възпаляне2. Чрез варенето на млякото губи си въглената кислота, а пак знае ся, че органите на смисането са повредени от кислоти, които причиняват възпалвания, колика, сюргюн (диарея) и пр. У, 1871, бр. 7-8, 141.


ВЪЗПАЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възпаля и от възпаля се като прил. За орган, част от тяло — който е с възпаление. Докато оглеждаше [Дикран] присъствуващите с огнени възпалени очи, без сам да си дава сметка, той потъна в небесния извор на многогласното мъжко пеене. С. Севан, РР I, 69. Възпалени сливици. Възпалени синуси.


ВЪЗПАЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Мед. Болестен процес, съпроводен с температура, подуване, зачервяване и болезненост на засегнатата част от тялото. Запарка от лайкучка се прилага при възпаление на венците, на зъбите и гърлото. А. Бойчинов, ПХ, 18. В 1935 г. били въведени в медицината сулфонамидите: те изхвърлили от списъка на страшните болести пневмонията, лекували епидемичния менингит, гнойни възпаления на кожата, костите, ставите. С. Славчев, ЖББ, 52. Хепатитът (болест на Боткин) е възпаление на черния дроб. Анат. VIII кл, 61. Хроническо възпаление на гърлото. Възпаление на сливиците. Възпаление на ставите. Възпаление на белите дробове.


ВЪЗПАЛИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се възпали. Сливиците ми са големи и лесно възпалими — особено по време на грипна епидемия.


ВЪЗПАЛИ`МОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възпалим.


ВЪЗПАЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с възпаление. — Прекарах тежка седмица .. Едва ме спасиха… Имало в другите страни едно средство… пеницилин. Бият се инжекции, възпалителният процес се пресича… Б. Болгар, Б, 93. Най-честите хронични възпалителни огнища (фокална инфекция) са зъбите, сливиците, околоносните кухини (синуси). Н. Пръвчев и др., ЗТ, 59. Някои проявяващи вещества, използувани във фотографията, имат възпалително действие върху човешката кожа.


ВЪЗПАЛЯ`1. Вж. възпалвам1 и възпалям1.


ВЪЗПАЛЯ`2. Вж. възпалвам2 и възпалям2


ВЪЗПАЛЯ`. Вж. възпалявам.


ВЪЗПАЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; възпаля`, -йш, мин. св. -и`х, св., прех. Предизвиквам, причинявам възпаление. Димът дразни и възпалява очите и гърлото.


ВЪЗПАЛЯ`ВАМ СЕ несв.; възпаля` се св., непрех. Получавам възпаление. Ако раната се възпали, ще пукнеш като куче. Г. Караславов, СИ, 35.


ВЪЗПАЛЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възпалявам и от възпалявам се; възпаление.


ВЪЗПА`ЛЯМ1, -яш, несв.; възпа`ля1, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Възпалвам1. Затова ви ся моля, да отбягваме от тая празнята слава, ..; да ни не спънва любовта към богатството, .., нито завистта да ни смущава, нито гневът да ни възпаля. П. Р. Славейков, СК, 12.


ВЪЗПА`ЛЯМ СЕ несв.; възпа`ля се св., непрех. Остар. Книж. Възпалвам се. Ако найдеш такава жена, .., ако видиш, че тя може да ся възпаля с ревност за всяка добродетел, .. тоги залюби я с голяма любов, залюби я с любов, достойна за нея. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 85.


ВЪЗПА`ЛЯМ2, -яш, несв.; възпа`ля2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възпалвам2.


ВЪЗПА`ЛЯМ СЕ несв. (рядко); възпа`ля се св., непрех. Остар. Възпалвам се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВЪЗПА`ЛЯНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпалям1 и от възпалям се; възпалване1.


ВЪЗПА`ЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възпалям2 и от възпалям се; възпалване2, възпаление, възпаляване.


ВЪЗПЕ`Я. Виж. възпявам.


ВЪЗПИ`РАМ1, -аш, несв.; възпра`, -е`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. възпря`л, -а, -о, мн. възпре`ли, прич. мин. страд. възпря`н, -а, -о, мн. възпре`ни, св., прех. 1. Карам някого