Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/508“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
БАКТЕРИЦИДИ`Н <i>м. Апт.</i> Лекарствен препарат, който притежава бактерицидни свойства. | БАКТЕРИЦИДИ`Н <i>м. Апт.</i> Лекарствен препарат, който притежава бактерицидни свойства. | ||
| − | + | ---- | |
БАКТЕРИЦИ`ДНО. <i>Биол. Нареч. от</i> бактерициден. <i>Това лекарство действа бактерицидно.</i> | БАКТЕРИЦИ`ДНО. <i>Биол. Нареч. от</i> бактерициден. <i>Това лекарство действа бактерицидно.</i> | ||
Б АКТЕРИЦИ`ДНО СТ, -тга, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Свойство на бактерициден. <i>Бакте-рицидността на морковите се обяснява със съдържащото се в тях етерично масло, което се намира в корените, листата и семената.</i> П. Даскалов и др., ТК, 31. | Б АКТЕРИЦИ`ДНО СТ, -тга, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Свойство на бактерициден. <i>Бакте-рицидността на морковите се обяснява със съдържащото се в тях етерично масло, което се намира в корените, листата и семената.</i> П. Даскалов и др., ТК, 31. | ||
| − | + | ---- | |
БАКТЕРИЯ <i>ж.</i> Обикн. <i>мн.</i> Едноклетъчни микроорганизми с разнообразна форма, които имат примитивно ядро, размножават се чрез просто деление и притежават множество биохимични, полезни или патогенни свойства. <i>Листата и цветовете на дърветата и тревите отделят фитонциди, които обезвреждат газовете и убиват бактериите.</i> Е, 1979, бр. 20, 3. <i>Болестотворни бактерии. Стомашночревни бактерии. Дизентерийни бактерии. Анаеробни бактерии. Гнилостни бактерии.</i> | БАКТЕРИЯ <i>ж.</i> Обикн. <i>мн.</i> Едноклетъчни микроорганизми с разнообразна форма, които имат примитивно ядро, размножават се чрез просто деление и притежават множество биохимични, полезни или патогенни свойства. <i>Листата и цветовете на дърветата и тревите отделят фитонциди, които обезвреждат газовете и убиват бактериите.</i> Е, 1979, бр. 20, 3. <i>Болестотворни бактерии. Стомашночревни бактерии. Дизентерийни бактерии. Анаеробни бактерии. Гнилостни бактерии.</i> | ||
| − | — От гр. рактт|р(а | + | — От гр. рактт|р(а ’пръчица’. |
| − | + | ---- | |
БАКТИ`САМ. Вж. бактисвам. | БАКТИ`САМ. Вж. бактисвам. | ||
| − | + | ---- | |
БАКТИ`СВАМ, -аш, <i>несв.;</i> бакти`сам, -аш и бакти`ша, -еш, <i>мин. св.</i> бакти`сах, <i>прич. мин. св. деят.</i> бакти`сал, <i>св., непрех. Простонар.</i> Дотяга ми, досажда ми, додява ми, омръзва ми. —<i>Дойдох тук да почивам, а не да водя литературни спорове. Бакти`сал съм от тях.</i> М. Марчевски, ТС, 87. - <i>Алтъните, бабо, лирите, дай ги с добро и си гледай кефа. Бактисахме вече да трепем.</i> Г. Стоев, ЦЗ, 30. — <i>Бакти`сах вече от тая сухоежбина; лук, лук, най-после омръзва на човека. J>.</i> Стоянов, ЗБВ 1, 47. БАКТИ`СВА МИ <i>несв.;</i> бакти`са ми и бак-ти`ше ми <i>св. непрех.</i> Бактисвам. | БАКТИ`СВАМ, -аш, <i>несв.;</i> бакти`сам, -аш и бакти`ша, -еш, <i>мин. св.</i> бакти`сах, <i>прич. мин. св. деят.</i> бакти`сал, <i>св., непрех. Простонар.</i> Дотяга ми, досажда ми, додява ми, омръзва ми. —<i>Дойдох тук да почивам, а не да водя литературни спорове. Бакти`сал съм от тях.</i> М. Марчевски, ТС, 87. - <i>Алтъните, бабо, лирите, дай ги с добро и си гледай кефа. Бактисахме вече да трепем.</i> Г. Стоев, ЦЗ, 30. — <i>Бакти`сах вече от тая сухоежбина; лук, лук, най-после омръзва на човека. J>.</i> Стоянов, ЗБВ 1, 47. БАКТИ`СВА МИ <i>несв.;</i> бакти`са ми и бак-ти`ше ми <i>св. непрех.</i> Бактисвам. | ||
— От тур. bikmak. | — От тур. bikmak. | ||
| − | + | ---- | |
БАКТИ`СВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Простонар. Отгл. същ. от</i> бактисвам <i>и от</i> бактис-ва ми; дотягане, омръзване. | БАКТИ`СВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Простонар. Отгл. същ. от</i> бактисвам <i>и от</i> бактис-ва ми; дотягане, омръзване. | ||
| − | + | ---- | |
БАКТИ`ША. Вж. бактисвам. | БАКТИ`ША. Вж. бактисвам. | ||
| − | + | ---- | |
БАКУНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Полит.</i> Анархистично течение, според което чрез въстание начело с интелигенцията, лумпенпролетариата и селските маси трябва да се ликвидира държавата и изравнят класите (по името на неговия идеолог И. А. Ба-кунин). | БАКУНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Полит.</i> Анархистично течение, според което чрез въстание начело с интелигенцията, лумпенпролетариата и селските маси трябва да се ликвидира държавата и изравнят класите (по името на неговия идеолог И. А. Ба-кунин). | ||
— От рус. собств. | — От рус. собств. | ||
| − | + | ---- | |
БАКХИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Литер.</i> Антична, гръцка или латинска, стихотворна стъпка, която се състои от една кратка и две дълги срички (и--). | БАКХИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Литер.</i> Антична, гръцка или латинска, стихотворна стъпка, която се състои от една кратка и две дълги срички (и--). | ||
— Ог гр. Ракхеих;. | — Ог гр. Ракхеих;. | ||
| − | + | ---- | |
БАКХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Литер.</i> Който се отнася до бакхий или е съставен от бакхий. <i>Бакхическа стъпка. Бакхи-чески стих.</i> | БАКХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Литер.</i> Който се отнася до бакхий или е съставен от бакхий. <i>Бакхическа стъпка. Бакхи-чески стих.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАКТЕРИЦИДНИ | БАКТЕРИЦИДНИ | ||
| − | + | ---- | |
БАКХУСОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е свързан с Бакхус (древноримски и древногръцки бог на виното, лозарството и веселието). <i>Бакхусови празненства.</i> О Бакхусов дар. <i>Книж.</i> Вино. Бакхусов храм. <i>Книж.</i> Място, където се пирува, гуляе. | БАКХУСОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е свързан с Бакхус (древноримски и древногръцки бог на виното, лозарството и веселието). <i>Бакхусови празненства.</i> О Бакхусов дар. <i>Книж.</i> Вино. Бакхусов храм. <i>Книж.</i> Място, където се пирува, гуляе. | ||
— От гр. собств. | — От гр. собств. | ||
| − | + | ---- | |
БАКШЙШ <i>м. Простонар.</i> 1. Обикн. неголяма сума, която се дава за направена услуга свръх онова, което се заплаща редовно. <i>Разнасяше поднос с пълни филджани от маса на маса, грижливо броеше дребните монети, отделяйки и бакшишите, а навре-мени усмиряваше с поглед по-буйните и свадливи мющерии.</i> А. Христофоров, А, 243. <i>Борис плати, без да си е довършил яденето и пиенето, стана, хвърли десет лева бакшиш на смаяния келнер и бързо напусна ресторанта.</i> К. Калчев, СТ, 129. | БАКШЙШ <i>м. Простонар.</i> 1. Обикн. неголяма сума, която се дава за направена услуга свръх онова, което се заплаща редовно. <i>Разнасяше поднос с пълни филджани от маса на маса, грижливо броеше дребните монети, отделяйки и бакшишите, а навре-мени усмиряваше с поглед по-буйните и свадливи мющерии.</i> А. Христофоров, А, 243. <i>Борис плати, без да си е довършил яденето и пиенето, стана, хвърли десет лева бакшиш на смаяния келнер и бързо напусна ресторанта.</i> К. Калчев, СТ, 129. | ||
| Ред 42: | Ред 42: | ||
— От перс. през тур. bah§i§. | — От перс. през тур. bah§i§. | ||
| − | + | ---- | |
БАКЩАГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Мор.</i> 1. Курс на платноход по отношение на вятъра. <i>Ходът на яхтата се намалява, предните ветрила висят като парцали. После тя преминава на курс бакщаг. Сега яхтата има най-голям ход, но и започва да рее.</i> П. Льочев, ПБП, 22. | БАКЩАГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Мор.</i> 1. Курс на платноход по отношение на вятъра. <i>Ходът на яхтата се намалява, предните ветрила висят като парцали. После тя преминава на курс бакщаг. Сега яхтата има най-голям ход, но и започва да рее.</i> П. Льочев, ПБП, 22. | ||
| Ред 48: | Ред 48: | ||
— Нем. Backstag. | — Нем. Backstag. | ||
| − | + | ---- | |
БАКЪР <i>м.</i> 1. Само <i>ед. Простонар.</i> Мед<sup>2</sup>. <i>Калфите на Бабулевци,.. — отваряха сандъците един по един и вадеха оттам всякакви съдове, но не от бакър, а от гле-джосана ламарина.</i> Д. Талев, ПК, 773-774. <i>Куюмджията турял в сребърните изделия повече бакър, отколкото било прието.</i> Ив. Хаджийски, БДНН, 40. <i>Петручио се поколеба, но като погледна Бенко в очите, усмихна се и пое двете дребнички монети от</i> | БАКЪР <i>м.</i> 1. Само <i>ед. Простонар.</i> Мед<sup>2</sup>. <i>Калфите на Бабулевци,.. — отваряха сандъците един по един и вадеха оттам всякакви съдове, но не от бакър, а от гле-джосана ламарина.</i> Д. Талев, ПК, 773-774. <i>Куюмджията турял в сребърните изделия повече бакър, отколкото било прието.</i> Ив. Хаджийски, БДНН, 40. <i>Петручио се поколеба, но като погледна Бенко в очите, усмихна се и пое двете дребнички монети от</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАКЪР | БАКЪР | ||
Версия от 23:51, 27 ноември 2012
БАКТЕРИЦИДИ`Н м. Апт. Лекарствен препарат, който притежава бактерицидни свойства.
БАКТЕРИЦИ`ДНО. Биол. Нареч. от бактерициден. Това лекарство действа бактерицидно.
Б АКТЕРИЦИ`ДНО СТ, -тга, мн. няма, ж. Биол. Свойство на бактерициден. Бакте-рицидността на морковите се обяснява със съдържащото се в тях етерично масло, което се намира в корените, листата и семената. П. Даскалов и др., ТК, 31.
БАКТЕРИЯ ж. Обикн. мн. Едноклетъчни микроорганизми с разнообразна форма, които имат примитивно ядро, размножават се чрез просто деление и притежават множество биохимични, полезни или патогенни свойства. Листата и цветовете на дърветата и тревите отделят фитонциди, които обезвреждат газовете и убиват бактериите. Е, 1979, бр. 20, 3. Болестотворни бактерии. Стомашночревни бактерии. Дизентерийни бактерии. Анаеробни бактерии. Гнилостни бактерии.
— От гр. рактт|р(а ’пръчица’.
БАКТИ`САМ. Вж. бактисвам.
БАКТИ`СВАМ, -аш, несв.; бакти`сам, -аш и бакти`ша, -еш, мин. св. бакти`сах, прич. мин. св. деят. бакти`сал, св., непрех. Простонар. Дотяга ми, досажда ми, додява ми, омръзва ми. —Дойдох тук да почивам, а не да водя литературни спорове. Бакти`сал съм от тях. М. Марчевски, ТС, 87. - Алтъните, бабо, лирите, дай ги с добро и си гледай кефа. Бактисахме вече да трепем. Г. Стоев, ЦЗ, 30. — Бакти`сах вече от тая сухоежбина; лук, лук, най-после омръзва на човека. J>. Стоянов, ЗБВ 1, 47. БАКТИ`СВА МИ несв.; бакти`са ми и бак-ти`ше ми св. непрех. Бактисвам.
— От тур. bikmak.
БАКТИ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от бактисвам и от бактис-ва ми; дотягане, омръзване.
БАКТИ`ША. Вж. бактисвам.
БАКУНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Анархистично течение, според което чрез въстание начело с интелигенцията, лумпенпролетариата и селските маси трябва да се ликвидира държавата и изравнят класите (по името на неговия идеолог И. А. Ба-кунин).
— От рус. собств.
БАКХИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. Антична, гръцка или латинска, стихотворна стъпка, която се състои от една кратка и две дълги срички (и--).
— Ог гр. Ракхеих;.
БАКХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който се отнася до бакхий или е съставен от бакхий. Бакхическа стъпка. Бакхи-чески стих.
БАКТЕРИЦИДНИ
БАКХУСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с Бакхус (древноримски и древногръцки бог на виното, лозарството и веселието). Бакхусови празненства. О Бакхусов дар. Книж. Вино. Бакхусов храм. Книж. Място, където се пирува, гуляе.
— От гр. собств.
БАКШЙШ м. Простонар. 1. Обикн. неголяма сума, която се дава за направена услуга свръх онова, което се заплаща редовно. Разнасяше поднос с пълни филджани от маса на маса, грижливо броеше дребните монети, отделяйки и бакшишите, а навре-мени усмиряваше с поглед по-буйните и свадливи мющерии. А. Христофоров, А, 243. Борис плати, без да си е довършил яденето и пиенето, стана, хвърли десет лева бакшиш на смаяния келнер и бързо напусна ресторанта. К. Калчев, СТ, 129.
2. Остар. и диал. Подарък, дар. — Колко пари струва млякото? Танагров подаде пари. Митър не ги взе. — Пари не ще. Бакшиш е. От техните овци е. Имат много. Ив. Карановски, Разк. I, 153. Един от кеха-ите през богородични пости си вареше ошав от сушени сливи, круши, дренки и пр., които му бяха донесле бакшиш кираджиите герлевци. 3. Стоянов, ЗБВ 1, 34. — Земи, куме, този емиш, и раздай го на децаша, бакшиш от кръстника им. Ил. Блъсков, ПБ, 67. — Кумове стари сватове, / я доведете булката, /та ръка да ми целуне, / голям ще бакшиш да й дам. Нар. пес., СбВСт, 458.
3. Диал. Награда. Цар си йе хабер проводил, / че кой се найме, наеме / Ненчо войвода да фане, / .., / голям ще бакшиш да земе —/девет товара със злато, / десети с бяла магнита. Нар. пес., СбНУ XLVI, 18-19. — Ей фала ти, едренскийо паша, I я че фанем млад Стоян войвода / с неговите педесе дружина! / Току кажи, бакшиш що че дадеш? Нар. пес., СбНУ XLIII, 425.
— От перс. през тур. bah§i§.
БАКЩАГ, мн. -зи, м. Мор. 1. Курс на платноход по отношение на вятъра. Ходът на яхтата се намалява, предните ветрила висят като парцали. После тя преминава на курс бакщаг. Сега яхтата има най-голям ход, но и започва да рее. П. Льочев, ПБП, 22.
2. Корабно въже за закрепване на мачти, комини и др. в определено положение.
— Нем. Backstag.
БАКЪР м. 1. Само ед. Простонар. Мед2. Калфите на Бабулевци,.. — отваряха сандъците един по един и вадеха оттам всякакви съдове, но не от бакър, а от гле-джосана ламарина. Д. Талев, ПК, 773-774. Куюмджията турял в сребърните изделия повече бакър, отколкото било прието. Ив. Хаджийски, БДНН, 40. Петручио се поколеба, но като погледна Бенко в очите, усмихна се и пое двете дребнички монети от
БАКЪР
