Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/392“
Mister sou (беседа | приноси) м (antonio 6b) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана: „ϑ“) |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>/ Ридаят всички и целуват им нозете.</i> К. Христов, ЧБ, 112. <i>Де оставят славните негови [на затрития народ] победи, с които ся е показал храбър във воинството и с които е устрашавал неговите съседи?</i> Д. Попов, БКн, 1859, февр., кн. 1, ч. I, 77. <i>Те вече били унищожили няколко римски воинства.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 327. | |
| − | |||
| − | Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 327. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОИ`СТИНА</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Наистина. <i>Тогава монархът издигна ръцете си към небето и, проливайки сълзи, извика: „Воистина, воистина, господи, ти си велик!“</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 12. <i>— Воистина, твърдиня непристъпна може да стане манастирът, ако врази ни нападнат — с треперлив глас добави игуменът.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 368. <i>Началата и предписванията на международното право са воистина добри и изрядни.</i> Ч, 1870, бр. 2, 50. |
| − | ◇ Воистина възкресе! <i>Рел.</i> Употребява се в деня на Възкресение Христово (Великден) и през следващата го седмица като (в) отговор на поздрава „Христос възкресе!“ | + | ◇ <b>Воистина възкресе!</b> <i>Рел.</i> Употребява се в деня на Възкресение Христово (Великден) и през следващата го седмица като (в) отговор на поздрава „Христос възкресе!“ |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Воин. <i>Той беше строг, безмилостен рушител / на мъртвината в живите ни дни — / за бъдещето смел и горд воител, / да зида зид натрупал съсипни.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 166. <i>Или зловещият воител Ханибал / не ни е шепа прах чрез вятра завещал?</i> К. Христов, Избр. ст, 236. <i>Сичките герои и славни воители, великите царе и законодатели, реформаторите и господарствените хора, като звезди от първа величина, са достъпни за погледите на народа.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 10. |
| − | |||
| − | |||
— Рус. воитель. | — Рус. воитель. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОИ`ТЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Книж. Прил. от</i> воител. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОИ`ТИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Истор.</i> Данък владичина. <i>Дойде в Трявна терновският владика, който иска воития третий пут, и от поповете зе по 56 гроша помощ.</i> СбНУ III, 382. | ||
| − | + | — От гр. βοήϑεια ’помощ, съдействие’. — Друга форма: <em>войти`я</em>. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — От гр. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОИ`ЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Дълга дървена или метална греда на рало или плуг, към която са прикрепени другите му части и която служи за теглене. <i>Танчо в това време стягаше ралото, като пригласяше ново воище.</i> Кр. Григоров, ТГ, 27. <i>Видимо изморен, непознатият приседна на воището и все тъй оглеждайки се наоколо, заразпитва.</i> Ст. Марков, ДБ, 486. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЙ</b><sup>1</sup>, во`ят, во`я, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Проточен, провлачен рев, който издават някои животни (вълк, куче, чакал и др.). <i>Нощем, в бялата тишина, която бе легнала сякаш върху цялата земна твърд, се чуваше само гладният вой на вълците.</i> Д. Талев, С II, 278. <i>Кучетата виеха и вятърът разтягаше воя им, та го правеше по-страшен.</i> А. Дончев, ВР, 173. <i>После се повдигна страшна глъчка — див вой на чакали.</i> Й. Йовков, СЛ, 132. <i>Лисицата издава особено лаене. Нейното лаене е бързо…, като в повечето случаи завършва с хрипкав вой.</i> П. Петков, СП, 25. // Силен проточен вик на човек, като израз на радост, възторг или болка, мъка, негодувание, протест и под. <i>С радостен вой се нахвърлиха върху болярина агарянците, овързаха здраво ръцете му с връв, а краката му спънаха като у кон, колкото да може да пристъпя.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 307. <i>Гласовете им [на жените и оплаквачките] се сляха в пронизващ див и печален вой, който предизвика гримаса на досада у някои от официалните лица, непознаващи местните обичаи.</i> Д. Димов, Т, 298. <i>Успя да се провре между двете девойки, които току-що си бяха купили билет, и — ха — да се намести на самата каса. Вдигна се общ вой, една ръка се протегна и хвана дебеланкото за рамото.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 30. // Силен проточен звук от сирена, снаряд, силен вятър и др. <i>Влакът фучеше из нощния мрак и сливаше шума си с бесния вой на веявицата.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 7. <i>Тишината в широката студена стая сякаш ставаше по-дълбока от тоя жаловит вой на вятъра.</i> Д. Талев, СК, 65. <i>В тоя миг отново се дочу далечният приближаващ вой на снаряда.</i> П. Вежинов, ВР, 59. <i>Скоро над крайбрежния булевард се понесе продължителен вой на сирени.</i> Ал. Бабек, МЕ, 271. <i>Сирената [на парахода] издаваше тревожни сигнали, нейният пронизителен, зловещ вой раздираше въздуха и зовеше за помощ.</i> Д. Спространов, С, 338. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОЙ</b><sup>2</sup> <i>частица. Диал.</i> При обръщение, обикн. с удвоено лич. местоим. във <i>вин.</i> Ой. <i>„Вой та тебя, Марко, вой та тебя, / Марко, сейменино, / вчера умря, Марко, вчера умря/мома Маруда!“</i> Нар. пес., СбВСт, 380. | + | <b>ВОЙ</b><sup>2</sup> <i>частица. Диал.</i> При обръщение, обикн. с удвоено лич. местоим. във <i>вин.</i> Ой. <i>„Вой та тебя, Марко, вой та тебя, / Марко, сейменино, / вчера умря, Марко, вчера умря / мома Маруда!“</i> Нар. пес., СбВСт, 380. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОЙВ`ОДА</b>, -та, <i>зват.</i> -о, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> и (нар.-поет.) <i>ж.</i> 1. <i>Истор.</i> Водач, предводител на хайдушка дружина или въстаническа чета през време на османското владичество у нас. <i>Никой не знаеше нищо от миналото му, .. , освен това, че той бил войвода на някаква хайдушка чета в Македония.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 7. <i>Тримата оцелели войводи | + | <b>ВОЙВ`ОДА</b>, -та, <i>зват.</i> -о, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> и (нар.-поет.) <i>ж.</i> 1. <i>Истор.</i> Водач, предводител на хайдушка дружина или въстаническа чета през време на османското владичество у нас. <i>Никой не знаеше нищо от миналото му, .. , освен това, че той бил войвода на някаква хайдушка чета в Македония.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 7. <i>Тримата оцелели войводи — .. вървяха заедно, следвани от четниците, които бяха останали живи.</i> Д. Талев, И, 580. <i>— Комуто пък не е по сгода това, що рекох, да си търси нова дружина и друг войвода.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 329. <i>Пеят за Индже млада войвода; как води дружина от триста мина; как гората и планината плаче, за Индже, за да я отърве от хайдути.</i> Й. Йовков, СЛ, 144. <i>Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години, / и страшен беше хайдутин / за чорбаджии и турци; / ала за клети сюрмаси / крило бе Чавдар войвода!</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 32. <i>Разболял ми ся йе млад Стоян, / млад Стоян,</i> |
| − | |||
| − | — .. | ||
Текуща версия към 23:32, 19 ноември 2014
/ Ридаят всички и целуват им нозете. К. Христов, ЧБ, 112. Де оставят славните негови [на затрития народ] победи, с които ся е показал храбър във воинството и с които е устрашавал неговите съседи? Д. Попов, БКн, 1859, февр., кн. 1, ч. I, 77. Те вече били унищожили няколко римски воинства. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 327.
ВОИ`СТИНА нареч. Остар. Книж. Наистина. Тогава монархът издигна ръцете си към небето и, проливайки сълзи, извика: „Воистина, воистина, господи, ти си велик!“ Ст. Загорчинов, ЛСС, 12. — Воистина, твърдиня непристъпна може да стане манастирът, ако врази ни нападнат — с треперлив глас добави игуменът. Ст. Загорчинов, ДП, 368. Началата и предписванията на международното право са воистина добри и изрядни. Ч, 1870, бр. 2, 50.
◇ Воистина възкресе! Рел. Употребява се в деня на Възкресение Христово (Великден) и през следващата го седмица като (в) отговор на поздрава „Христос възкресе!“
ВОИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Воин. Той беше строг, безмилостен рушител / на мъртвината в живите ни дни — / за бъдещето смел и горд воител, / да зида зид натрупал съсипни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 166. Или зловещият воител Ханибал / не ни е шепа прах чрез вятра завещал? К. Христов, Избр. ст, 236. Сичките герои и славни воители, великите царе и законодатели, реформаторите и господарствените хора, като звезди от първа величина, са достъпни за погледите на народа. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 10.
— Рус. воитель.
ВОИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от воител.
ВОИ`ТИЯ, мн. няма, ж. Истор. Данък владичина. Дойде в Трявна терновският владика, който иска воития третий пут, и от поповете зе по 56 гроша помощ. СбНУ III, 382.
— От гр. βοήϑεια ’помощ, съдействие’. — Друга форма: войти`я.
ВОИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Дълга дървена или метална греда на рало или плуг, към която са прикрепени другите му части и която служи за теглене. Танчо в това време стягаше ралото, като пригласяше ново воище. Кр. Григоров, ТГ, 27. Видимо изморен, непознатият приседна на воището и все тъй оглеждайки се наоколо, заразпитва. Ст. Марков, ДБ, 486.
ВОЙ1, во`ят, во`я, мн. няма, м. Проточен, провлачен рев, който издават някои животни (вълк, куче, чакал и др.). Нощем, в бялата тишина, която бе легнала сякаш върху цялата земна твърд, се чуваше само гладният вой на вълците. Д. Талев, С II, 278. Кучетата виеха и вятърът разтягаше воя им, та го правеше по-страшен. А. Дончев, ВР, 173. После се повдигна страшна глъчка — див вой на чакали. Й. Йовков, СЛ, 132. Лисицата издава особено лаене. Нейното лаене е бързо…, като в повечето случаи завършва с хрипкав вой. П. Петков, СП, 25. // Силен проточен вик на човек, като израз на радост, възторг или болка, мъка, негодувание, протест и под. С радостен вой се нахвърлиха върху болярина агарянците, овързаха здраво ръцете му с връв, а краката му спънаха като у кон, колкото да може да пристъпя. Ст. Загорчинов, ДП, 307. Гласовете им [на жените и оплаквачките] се сляха в пронизващ див и печален вой, който предизвика гримаса на досада у някои от официалните лица, непознаващи местните обичаи. Д. Димов, Т, 298. Успя да се провре между двете девойки, които току-що си бяха купили билет, и — ха — да се намести на самата каса. Вдигна се общ вой, една ръка се протегна и хвана дебеланкото за рамото. А. Мандаджиев, ОШ, 30. // Силен проточен звук от сирена, снаряд, силен вятър и др. Влакът фучеше из нощния мрак и сливаше шума си с бесния вой на веявицата. Ив. Вазов, Съч. XII, 7. Тишината в широката студена стая сякаш ставаше по-дълбока от тоя жаловит вой на вятъра. Д. Талев, СК, 65. В тоя миг отново се дочу далечният приближаващ вой на снаряда. П. Вежинов, ВР, 59. Скоро над крайбрежния булевард се понесе продължителен вой на сирени. Ал. Бабек, МЕ, 271. Сирената [на парахода] издаваше тревожни сигнали, нейният пронизителен, зловещ вой раздираше въздуха и зовеше за помощ. Д. Спространов, С, 338.
ВОЙ2 частица. Диал. При обръщение, обикн. с удвоено лич. местоим. във вин. Ой. „Вой та тебя, Марко, вой та тебя, / Марко, сейменино, / вчера умря, Марко, вчера умря / мома Маруда!“ Нар. пес., СбВСт, 380.
ВОЙВ`ОДА, -та, зват. -о, мн. -и, м. и (нар.-поет.) ж. 1. Истор. Водач, предводител на хайдушка дружина или въстаническа чета през време на османското владичество у нас. Никой не знаеше нищо от миналото му, .. , освен това, че той бил войвода на някаква хайдушка чета в Македония. Ив. Вазов, Съч. VI, 7. Тримата оцелели войводи — .. вървяха заедно, следвани от четниците, които бяха останали живи. Д. Талев, И, 580. — Комуто пък не е по сгода това, що рекох, да си търси нова дружина и друг войвода. Ст. Загорчинов, ДП, 329. Пеят за Индже млада войвода; как води дружина от триста мина; как гората и планината плаче, за Индже, за да я отърве от хайдути. Й. Йовков, СЛ, 144. Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години, / и страшен беше хайдутин / за чорбаджии и турци; / ала за клети сюрмаси / крило бе Чавдар войвода! Хр. Ботев, Съч., 1929, 32. Разболял ми ся йе млад Стоян, / млад Стоян,
