биволи. Т. Влайков, ПР I, 115-116. По пътя си дружината настигаше мнозина закъснели селяни, които возеха дърва, зелена трева за добитъка или се връщаха от работа. К. Ламбрев, СП, 128. Искахме да използуваме още веднъж колата, за да отидем до село Брезе, но шофьорът категорично отказа да ни вози по-нататък: шосето е море от кал. Н. Стефанова, РП, 97. Ние повикахме един стар лодкар. Той .. заяви, че е готов да ни вози по езерото. Ив. Вазов, Съч. XVI, 179. Файтонджията свиркаше с уста и подвикваше гальовно на конете: — Дий, чортушки, дий, гълъбчета… Знаят душичките, че возят негово благородие и бързат… Д. Добревски, БКН, 41. // Движа, придвижвам количка, шейна, кола и под., като ги тегля или бутам. Тръгнах по шосето, намерих в дефилето едни мъже, те возеха колички, пълни с камъни и пръст. Сл. Македонски, ЕЗС, 45. Пленните царе били длъжни да возят торжествената му колесница. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 21.
2. За превозно средство — натоварен съм с хора или неща, които придвижвам от едно място на друго. А смисълът? Смисълът е в смешното поклащане на фургона — тази подвижна къща, която вози сеячи. С. Северняк, ИРЕ, 152. возя се страд. — В средата им [на колите] върви кола, покрита с пъстра черга и ся вози от пъстри черни млади даначета. Ил. Блъсков, ИС, 64-65.
ВО`ЗЯ СЕ несв., прех. Движа се, придвижвам се с помощта на автомобил, влак, кола, каруца, шейна, лодка и др. Само който се е возил в селска каруца с железни шини по изровен чакълест път, може да разбере нашата мъка. К. Калчев, ПИЖ, 84. За пръв път се возеше на автомобил и когато излязоха на шосето, струваше й се, че напуска мочурището, и тръгва по нов, равен път, без падини и препятствия. Ст. Даскалов, СЛ, 129. Стрелях на стрелбището, люлях се на люлка и се возих на лодка в езерото. П. Незнакомов, СНП, 164. Два коня теглеха диканята, на която се возеха две деца. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 43.
◇ Возя се на нечия кола. Действам, постъпвам според желанието, съветите или волята на някого. — Не се вози на женска кола. Мене слушай. Жени — много! П. Велков, СДН, 196. Който се вози на чужда кола, далеч няма да отиде.
ВО`ИН м. Книж. Ритор. Лице от състава на някаква войска, което е въоръжено и подготвено да води бой, което воюва; войн, войник. А там, по стръмния път, що води към балканите, — като змия се гърчеше безкраен низ от воини, покрити с мед и желязо. Н. Райнов, ВДБ, 29. До същото това място .. скоро се приближи главният отред, който наистина не броеше повече от осемдесет души, затова пък това бяха тежко обръжени воини. Ст. Загорчинов, ДП, 423. Кон изправя се, изцвили, и, отронил сетни сили, / грохне мъртъв на земята някой воин поразен. Хр. Смирненски, Съч. I, 75.
◇ Паметник (гроб) на незнайния воин. Място, което е определено за почитане паметта на загиналите по време на военни действия граждани на държавата, за които не се знае къде са погребани и къде е лобното им място. Народът се върна от бойното поле с празна душа. В гроба на незнайния воин лежи и идеалът на живите. К. Петканов, В, 23-24.
ВО`ИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Ритор. Войнски. От два дни в ниската и мрачна тронна зала във воденския царски дворец се съвещаваха и решаваха великите боляри с кавхана и царя, също и първите воински началници на царството. Д. Талев, С II, 147. След като бяха изпълнили назначението си воинско и бяха задържали турците, .., ромейските воини се прибираха сега към Силиврия и другите вътрешни крепости. П. Константинов, ПИГ, 47. Останалите на свръхсрочна военна служба имат богат воински опит.
ВО`ИНСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Войнствен. В Долнокрайската махала се стичаха по-воинствените мъже в селото, подбираха си колове и със светнали очи чакаха края на сговора. А. Страшимиров, ЕД, 96-91. Войводата, с ръка опряна на пушката, стои прав, неподвижен, .. В това войнствено положение и с голямата брада той прилича на бурски генерал… Ив. Вазов, Съч. XV, 156. На лихи прадеди войнствения бяс / го с други пориви смениха времената. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 86.
ВО`ИНСТВЕНО. Нареч. от войнствен; войнствено. Всички бяха войнствено настроени при това известие. Ст. Младенов, БТР I, 333.
ВО`ИНСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Войнственост. Тяхната малко комична воинственост, тежките ръждави кримки и кръстосаните патрондаши ни караха да се усмихваме. Й. Йовков, Разк. II, 111. Това се улесняваше и от психозата на шовинистична войнственост, която бе обзела за съжаление и част от населението. К. Константинов, ППГ, 238.
ВО`ИНСТВО, мн. -а, ср. Войнство. Туй царство [на българите] е дигало безчетно воинство на крак, имало свои богати градове и се е славило по цялата земя със свои именити .. царе, войводи и учени хора. А. Страшимиров, К, 6. И тая вечер децата на учителя Младенов се бяха първи озовали на полесражението на „Змейова могила“, гдето от месец вече се водеха ожесточени бойове между младото войнство на двете селски махали. Ц. Церковски, Разк. III, 13. Войнство българско в доспехи нови свети!
