млада войвода. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 58.
2. Остар. Военачалник. Туй царство е дигало безчетно войнство на крак, имало свои богати градове и се е славило по цялата земя със свои именити царе, войводи и учени хора. А. Страшимиров, К, 6. И кога вечерта пълчищата проснаха стан в подножието на планините, войводите се сбраха в шатъра на своя цар. Н. Райнов, ВДБ, 18. Днес народът мене познава намясто цар, а войската тебе за главен войвода. Д. Войников, РК, 64. По Батая срещаме за българский цар Тревеля, чловек великодушен и достойн войвода на блъгарските войски. ВИ, 117. Откак ся е .. зора зазорило, / от тогаз е .., войска провървяло, / кон до коня, .., юнак до юнака; / .. / войвода им .. сам цар Иван Шишман. Нар. пес., СбБрМ, 78. // Разш. Предводител, водач. Исус Навин, поставен още от Мойсея за войвода на еврейский народ, обладал Ханан. ВИ, 10. Повел е войвода, / войводо, войводо, / се моми и момци, / .. / та ги завида / на голяма нива. Нар. пес., СбНУ XLVI, 205.
3. Истор. Титла на висш сановник в някои средновековни славянски държави, управител на град или на по-голяма административно-териториална единица. Всички чиновници и местни управители ся избирали само от природни българи. Освен началниците на войската, наричали са ся войводи и управителите на градове и крепости. Д. Войников, КБИ, 22-23. Стоя [Методий] за кратко время войвода, в една славенска провинция. X. Йоанович, Ц, (превод), 3. // През XV и XVI в. — титла на управителите или принцовете на васалните на Османската империя княжества Влахия и Молдова. Власите имали някога държава — днес си имат войводи, ако да им ги помазва Диванът; .. Пък ние какво, а? Нищо си нямаме ние, ще рече — не сме и имали никога. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 521. До 1716 година във Влашко и в Молдова се назначаваха правителе местните първенци, които са известни на нас под името войводи и господаре. ПСп, 1876, кн. 11-12, 32. Размирила са йе Влашката земя, / Влашката земя и Богданската, / размирил ми я йе Михал войвода. Нар. пес., СбНУ II, 142.
4. Остар. и диал. През време на османското владичество — българско название на каймакамин, аянин или мюдюрин; управител. В новия сарай Рашид посрещаше търновските аги, бееве, кадии, мюфтии и търновския войвода. Ц. Гинчев, ГК, 31. Дойде заптие в общината и повика всички общинари при войводата — каймаканина, както го наричаха турците. Д. Талев, ЖС, 130. — Леле Яно, леле пиле, / ти ли любиш войводата, / войводата от конака. Нар. пес., СбНУ XLVI, 168. Понеже Т.-Пазарджишката кааза, по наредбата на старите войводи (управители) ся дели на три колове: .., затова описваме селата на секи кол. Ст. Захариев, ГИСО, 24.
— Друга (остар.) форма: воево`да.
ВОЙВО`ДИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Войводов. Като че ли не трябва Лаванската графиня да се смята за честита, когато войводината унука намира избора й достоен за завиждане. Ч, 1875, бр. 14, 13. „Море сватове, сватове, / скоро ме дома водете, / на войводини дворове — / защо се вали войвода, / че има чардак от сребро.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 182.
ВОЙВО`ДИЦА ж. Диал. 1. Жена на войвода; войводка. Пил Богдан вино червено / на Стамбол, на Ени кула, / на войводово коляно. / Войводица го питаше: / — Богдане, кара Богдане, / .. / откак си тръгнал по хайдутлук, / колко си бащи почернил, / колко си майки разплакал? — Войводице ле невясто, / ти си ма право попита и аз право ще ти кажа. Нар. пес., СбАИ, 265.
2. Жена войвода (в 1 знач.); войводка. (Ст. Младенов, БТР).
— Друга (остар.) форма: воево`дица.
ВОЙВО`ДКА ж. Диал. 1. Жена войвода (в 1 знач.); войводица. Бояно, млада войводко! / Била Бояна войводка, / била е девят години. Нар. пес. Н. Геров, РБЯ I, 146.
2. Жена на войвода; войводица. Войвода им кай: / Че ой си ви вази, / се моми и момци / и кърпи-подевки, / коя жа остане, / остане, пристане, / войводка да стане? Войводо, войводо, / аз ща ти остана, / остана, пристана, / войводка жа стана. Нар. пес., СбНУ XLVI, 205.
— Друга (остар.) форма: воево`дка.
ВОЙВО`ДНИЦА ж. Остар. и диал. Седалище на войвода (в 4 знач.); войводство. Чак след залез, .. портите на конака се отвориха, оттам на белия си кон излезе Хъзър бей, .. След това пак тъй бавно и тържествено се прибра във войводницата. Д. Рачев, СС, 199. Юмер бей, още като дойде в Търново, огледа войводницата — така тук наричаха конака — и разбра, че тия варосани одаи, .. непрекъснато ще му напомнят за това, че е временно в Тирнова. Д. Мантов, ХК, 49.
ВОЙВО`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на войвода, който принадлежи на войвода. Злоческо мина откъм войводова страна. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 77. Войводова майка / хален пош развръзва, / жлътици провира. Нар. пес., СбНУ XLVI, 33. Войводови порти / отворени беха. Нар. пес., СбНУ XLVI, 33.
2. Като същ. войводови мн. Домът и семейството на войвода. „Подръж ми, боже, душата / до войводови да ида, / че войвода ми са фалеше, / че има къщи сарайе.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 146. Одиле са моми / и лазарувале — / ред си ми йе дошло / и до войводови. Нар. пес., СбНУ XLVI,* 33.
