Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/272“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>съзнанието на артистите | + | <i>съзнанието на артистите, един нов манталитет.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 392. <i>Никой са не старае да вкорени в децата си още от малолетството им свещена любов към истината.</i> Знан., 1875, бр. 6, 90. <b>вкоренявам се</b>, <b>вкореня се</b> <i>страд.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОРЕНЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вкореня` се</b> <i>св., непрех.</i> 1. За растение — пускам корени. <i>При дъжд водните капки се просмукваха надолу през разрохканата почва. Тогава зърното набъбваше и набъбваше, докато един ден спука кожестата си дрешка, вкорени се и проточи нагоре острото си листенце.</i> П. Бобев, ГЕ, 101. <i>Пълзящите стъбла на ягодата, малината, дивата лоза се вкореняват, където възлите на стъблото се допират до почвата.</i> ОБиол. X кл, 63. | ||
| − | < | + | 2. <i>Прен.</i> С предл. <em>в</em>, <em>у</em>. Прониквам дълбоко в съзнанието, в чувствата и др.; затвърдявам се, внедрявам се. <i>Идеите на Парижката комуна обаче се вкорениха бързо в сърцата на милионите.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 100. <i>И в моята крехка детска душа отрано се вкорени убеждението, че България .. е най-хубавата земя в света.</i> Ив. Вазов, ВМ, 18. <i>В по-голямата си част каракачаните водят чергарски живот, но напоследък у тях все повече се вкоренява желанието за заседнал живот.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 152. <i>Всички добрини, посеяни в майчиното сърце, ся отражават в детето и ся вкореняват у него.</i> Н. Начов, Лет., 1873, 100. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВКОРЕНЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вкоренявам <i>и от</i> вкоренявам се. <i>Наред с температурата и влажността голямо значение за ускоряване на вкореняването имат и някои допълнителни фактори.</i> Д. Георгиев и др., ХР, 14. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВКОРЯ`САМ СЕ</b>. Вж. <em>вкорясвам се</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВКОРЯ`СВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вкоря`сам се</b>, -аш се, <i>св., непрех. Рядко.</i> Ставам твърд като кора. <i>— И ботушите ми са се вкорясали… Я дай малко масчица да ги намажа!</i> К. Калчев, ЖП, 7. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВКОСТЕНЕ`Я</b>. Вж. <em>вкостенявам</em><sup>1</sup>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВКОСТЕНЯ`</b>. Вж. <em>вкостенявам</em><sup>2</sup>. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВКОСТЕНЯ | + | <b>ВКОСТЕНЯ`ВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вкостеня`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Рядко.</i> Вкостявам (в <b>1</b> знач.). <b>вкостенявам се</b>, <b>вкостеня се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВКОСТЕНЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вкостеня` се</b> <i>св.</i>, <i>непрех. Рядко.</i> Вкостявам се, вкостенявам<sup>2</sup>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВКОСТЕНЯ`ВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вкостене`я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> вкостеня`л, -а, -о, <i>мн.</i> вкостене`ли, <i>св., непрех.</i> Вкостенявам се, вкостявам се. <i>Новороденото шимпанзе започва самостоятелно да се движи на пет-шестмесечна възраст. Скелетът по-бързо вкостенява, зъбите също изпреварват развитието на тези у човека.</i> Г. Марков, ЧМ, 24. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВКОСТЕНЯ`ВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вкостенявам<sup>1</sup> <i>и от</i> вкостенявам се; вкостяване. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВКОСТЕНЯ`ВАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вкостенявам<sup>2</sup>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВКОСТЕНЯ`Л</b>, -а, -о, <i>мн.</i> вкостене`ли. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> вкостенея като <i>прил.</i> Който не се развива, не се променя; изостанал, закостенял. <i>Гергин си мислеше колко трудно ще бъде да се разклати установеният от памтивека бит, да се разчупят вкостенелите форми на този живот…</i> Ем. Манов, ДСР, 300-301. <i>—Доскоро целият български народ живееше, както бе живел от векове под чуждо иго, живееше вкостенел живот, прост, еднообразен живот.</i> Д. Талев, ПК, 199. <i>Сега се оказа, че тя е една обикновена бабичка с вкостенели старомодни привички.</i> П. Славински, ПЩ, 59. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВКОСТЯ`</b>. Вж. <em>вкостявам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВКОСТЯ | + | <b>ВКОСТЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вкостя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.</i> 1. <i>Прех.</i> Ставам причина, правя нещо да стане на кост; вкостенявам<sup>1</sup>. <i>Катаклизми са вкостили растенията и така учените възстановяват флората на Земята отпреди милиони години.</i> |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Само <i>несв., непрех. Мед.</i> Вкостявам се. <i>Между челната и теменната кост се намира пространство, покрито с плътна еластична мембрана — голяма фонтанела .. Тя постепенно намалява поради вкостяване на ръбовете, а самата мембрана фиброзира и по-късно вкостява.</i> К. Рашков и др., ДБ, 36. <b>вкостявам се</b>, <b>вкостя се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОСТЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вкостя` се</b> <i>св., непрех. Мед.</i> Ставам на кост. <i>У стари хора хрущялите на ларинкса и на трахеята се вкостяват.</i> В. Кърджиев, ОПА, 343. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОСТЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Мед. Отгл. същ. от</i> вкостявам <i>и от</i> вкостявам се. <i>Обикновено шевовете между различните кости на черепа срастват към 2-3 месечна възраст, а пълното вкостяване настъпва към 3-4 години.</i> Ив. Вапцаров и др., ДБ, 78. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОТЛЯ`ВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вкотля` се</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вкотлясвам се. <i>Медните съдове често ги покриват с един тънък слой калай, което ся нарича калайдисване, защото некалайдисан съд често ся вкотлява, та ако ся остави в него ястие, става отровно и вредно за здравето и може да отрови чловека.</i> Д. Мутев, ЕИ, 133. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОТЛЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вкотлявам се; вкотлясване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОТЛЯ`САМ</b>. Вж. <em>вкотлясвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОТЛЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вкотля`сам</b>, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> За недобре калайдисан меден съд — правя ястие да се окисли, да стане отровно. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОТЛЯ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вкотля`сам се</b> <i>св.</i>, <i>непрех. Диал.</i> 1. За ястие — като стоя в недобре | ||
Текуща версия към 22:25, 14 август 2014
съзнанието на артистите, един нов манталитет. Г. Караславов, Избр. съч. III, 392. Никой са не старае да вкорени в децата си още от малолетството им свещена любов към истината. Знан., 1875, бр. 6, 90. вкоренявам се, вкореня се страд.
ВКОРЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; вкореня` се св., непрех. 1. За растение — пускам корени. При дъжд водните капки се просмукваха надолу през разрохканата почва. Тогава зърното набъбваше и набъбваше, докато един ден спука кожестата си дрешка, вкорени се и проточи нагоре острото си листенце. П. Бобев, ГЕ, 101. Пълзящите стъбла на ягодата, малината, дивата лоза се вкореняват, където възлите на стъблото се допират до почвата. ОБиол. X кл, 63.
2. Прен. С предл. в, у. Прониквам дълбоко в съзнанието, в чувствата и др.; затвърдявам се, внедрявам се. Идеите на Парижката комуна обаче се вкорениха бързо в сърцата на милионите. Ив. Мирски, ПДЗ, 100. И в моята крехка детска душа отрано се вкорени убеждението, че България .. е най-хубавата земя в света. Ив. Вазов, ВМ, 18. В по-голямата си част каракачаните водят чергарски живот, но напоследък у тях все повече се вкоренява желанието за заседнал живот. Й. Радичков и др., ГСП, 152. Всички добрини, посеяни в майчиното сърце, ся отражават в детето и ся вкореняват у него. Н. Начов, Лет., 1873, 100.
ВКОРЕНЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вкоренявам и от вкоренявам се. Наред с температурата и влажността голямо значение за ускоряване на вкореняването имат и някои допълнителни фактори. Д. Георгиев и др., ХР, 14.
ВКОРЯ`САМ СЕ. Вж. вкорясвам се.
ВКОРЯ`СВАМ СЕ, -аш се, несв.; вкоря`сам се, -аш се, св., непрех. Рядко. Ставам твърд като кора. — И ботушите ми са се вкорясали… Я дай малко масчица да ги намажа! К. Калчев, ЖП, 7.
ВКОСТЕНЕ`Я. Вж. вкостенявам1.
ВКОСТЕНЯ`. Вж. вкостенявам2.
ВКОСТЕНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вкостеня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Вкостявам (в 1 знач.). вкостенявам се, вкостеня се страд.
ВКОСТЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; вкостеня` се св., непрех. Рядко. Вкостявам се, вкостенявам2.
ВКОСТЕНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вкостене`я, -е`еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вкостеня`л, -а, -о, мн. вкостене`ли, св., непрех. Вкостенявам се, вкостявам се. Новороденото шимпанзе започва самостоятелно да се движи на пет-шестмесечна възраст. Скелетът по-бързо вкостенява, зъбите също изпреварват развитието на тези у човека. Г. Марков, ЧМ, 24.
ВКОСТЕНЯ`ВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от вкостенявам1 и от вкостенявам се; вкостяване.
ВКОСТЕНЯ`ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от вкостенявам2.
ВКОСТЕНЯ`Л, -а, -о, мн. вкостене`ли. Прич. мин. св. деят. от вкостенея като прил. Който не се развива, не се променя; изостанал, закостенял. Гергин си мислеше колко трудно ще бъде да се разклати установеният от памтивека бит, да се разчупят вкостенелите форми на този живот… Ем. Манов, ДСР, 300-301. —Доскоро целият български народ живееше, както бе живел от векове под чуждо иго, живееше вкостенел живот, прост, еднообразен живот. Д. Талев, ПК, 199. Сега се оказа, че тя е една обикновена бабичка с вкостенели старомодни привички. П. Славински, ПЩ, 59.
ВКОСТЯ`. Вж. вкостявам.
ВКОСТЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкостя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св. 1. Прех. Ставам причина, правя нещо да стане на кост; вкостенявам1. Катаклизми са вкостили растенията и така учените възстановяват флората на Земята отпреди милиони години.
2. Само несв., непрех. Мед. Вкостявам се. Между челната и теменната кост се намира пространство, покрито с плътна еластична мембрана — голяма фонтанела .. Тя постепенно намалява поради вкостяване на ръбовете, а самата мембрана фиброзира и по-късно вкостява. К. Рашков и др., ДБ, 36. вкостявам се, вкостя се страд.
ВКОСТЯ`ВАМ СЕ несв.; вкостя` се св., непрех. Мед. Ставам на кост. У стари хора хрущялите на ларинкса и на трахеята се вкостяват. В. Кърджиев, ОПА, 343.
ВКОСТЯ`ВАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от вкостявам и от вкостявам се. Обикновено шевовете между различните кости на черепа срастват към 2-3 месечна възраст, а пълното вкостяване настъпва към 3-4 години. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 78.
ВКОТЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вкотля` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, непрех. Остар. и диал. Вкотлясвам се. Медните съдове често ги покриват с един тънък слой калай, което ся нарича калайдисване, защото некалайдисан съд често ся вкотлява, та ако ся остави в него ястие, става отровно и вредно за здравето и може да отрови чловека. Д. Мутев, ЕИ, 133.
ВКОТЛЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вкотлявам се; вкотлясване.
ВКОТЛЯ`САМ. Вж. вкотлясвам.
ВКОТЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; вкотля`сам, -аш, св., прех. Диал. За недобре калайдисан меден съд — правя ястие да се окисли, да стане отровно.
ВКОТЛЯ`СВАМ СЕ несв.; вкотля`сам се св., непрех. Диал. 1. За ястие — като стоя в недобре
