Тошка не разбираше още добре защо свекървата и Иван я гледаха така накриво. Работата я беше вкопчила, никъде не можеше да отскочи, с никого не можеше да се види. Г. Караславов, Тат., 74. Гроздан се стъписа, помъчи се да изреве и да повика за помощ, но уплахата го вкопчи за гърлото и го задуши. Г. Караславов, ОХ II, 136. вкопчвам се, вкопча се страд.
ВКО`ПЧВАМ СЕ несв.; вко`пча се св., непрех. С предл. в. Хващам се, залавям се за нещо или за някого, като се притискам силно в него. Детенцето, вкопчило се в полата на майката, пищеше пронизително. М. Грубешлиева, ПИУ, 30. Над него изсъска мина и той се вкопчи в земята примижал и с полуотворени уста. Чу се трясък. П. Вежинов, НС, 38. И почна се борба страшна, яростна и бясна, двамата мъже се вкопчваха един в други, ставаха и падаха, събаряха всичко около себе си. Й. Йовков, СЛ, 54. Стражарът я теглеше пиянски за ръката, крещеше й, но не можеше да я откъсне, така се беше вкопчила тя в мъртвия. Ем. Коралов, ДП, 96.
ВКО`ПЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вкопчвам и от вкопчвам се. На една подложка-тезгях [в дюкянчето] беше прикрепено колело с лък .. Там имаше приспособление за вкопчване на ореховите трупчета и дряновите пръчки, според избора на майстора, който изработваше от тях малки угледни цигарета и чибуци. Д. Спространов, С, 64.
ВКОРАВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкоравя като прил. Който е станал корав, твърд; втвърден. Най-после ешелоните потеглиха .. По вкоравената земя тропаха мощно колелетата на артилерийските полкове. П. Вежинов, ЗЧР, 23. Надигна се и дядо Стоян .. И той започна да намъква големите си вкоравени и безформени опинци. П. Здравков, НД, 231. — Недей така, .. казваше Махмуд, хванал нейната вкоравена ръка, когато виждаше да преглъща сълзите си. Н. Нинов, ЕШО, 86.
ВКОРАВЯ`. Вж. вкоравявам.
ВКОРАВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкоравя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Правя нещо да стане кораво, твърдо; втвърдявам. Силният януарски студ вкорави земята.
2. Прен. Правя някого да стане бездушен, безжалостен, безчувствен. Искаше да поеме въздух, да извика, да разкрие помислите си и на колене да спре злото и омразата, които вкоравяваха сърцата на тези люде. М. Смилова, ДСВ, 105-106. — Знаят бедните, че богатството вкоравява душите. О. Василев, Т, 153. вкоравявам се, вкоравя се страд.
ВКОРАВЯ`ВАМ СЕ несв.; вкоравя` се св., непрех. 1. Ставам корав, твърд; втвърдявам се. — Защо ти дращят ръцете? — попита Иванчо и се дръпна малко изплашен. — Защото се боря със земята, та ми се вкоравила кожата, мое момче. Елин Пелин, ПР, 100. Ботушите на бойците се вкоравиха и замръзнаха, заприличаха на ледени буци. П. Вежинов, ЗЧР, 50. Снегът се бе вкоравил, блестейки матово в мрака. Н. Антонов, ВОМ, 40.
2. Прен. Рядко. Ставам бездушен, безжалостен, безчувствен. Но като я погледна скришом няколко пъти, той усети как се изцедиха от сърцето му, вкоравило се отведнаж, как се изцедиха капки милост към нея — пожали я той и сега, че бе я родил такъв човек като Немтур. Д. Талев, ПК, 111.
ВКОРАВЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вкоравявам и от вкоравявам се.
ВКОРЕНЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкореня се като прил. За чувства, навици и под. — който е проникнал дълбоко в съзнанието; затвърден, внедрен. Тия пришълци .. се чувствуваха неудобно в новата атмосфера, .. Въпреки шлифовката обаче в тях всякога личеше вкоренената недодяланост. М. Кремен, РЯ, 313. Омар .. от тези Еминови думи почувствува жалост ..; но вкоренената ненавист към гяурите взе връх и той каза злобно. В. Друмев, НФ, 53.
ВКОРЕНЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Вкореняване. Да продължиме разглежданието на доводите, които провожда Шафарик .. за „ранното вкоренение мохамеданството“. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 61. Следствието на такава една политика бяха вкоренението помежду им на взаимна недоверчивост. СбДЧ, 222.
ВКОРЕНИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Сел.-стоп. Място, където се вкореняват части от многогодишни растения, годни при благоприятни условия да дадат самостоятелно растение. Той ще походи из селото, ще мине покрай строежите на новите обори, .., покрай сушилните за тютюн и новите вкоренилища за лозови пръчки. С. Северняк, ОНК, 159.
ВКОРЕНЯ`. Вж. вкоренявам.
ВКОРЕНЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкореня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Закопавам част от развито възрастно растение — корен, стъбло или листа в определен сезон и подходяща почва, за да израсте ново растение. Вкоренявам лозови пръчки. Вкоренявам рози.
2. Прен. Правя нещо да проникне дълбоко в съзнанието, в чувствата и др. и да се затвърди; внедрявам. Хуманитарната атмосфера на епохата, книгите .. бяха вкоренили в душите ни отвращение към грубата сила и бяха направили от нас противници на всяко кръвопролитие. К. Константинов, ППГ, 244. Двамата основоположници са използували всички случаи, за да въведат един нов ред, една нова дисциплина, за да вкоренят в
