съзнанието на артистите, един нов манталитет. Г. Караславов, Избр. съч. III, 392. Никой са не старае да вкорени в децата си още от малолетството им свещена любов към истината. Знан., 1875, бр. 6, 90. вкоренявам се, вкореня се страд.
ВКОРЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; вкореня` се св., непрех. 1. За растение — пускам корени. При дъжд водните капки се просмукваха надолу през разрохканата почва. Тогава зърното набъбваше и набъбваше, докато един ден спука кожестата си дрешка, вкорени се и проточи нагоре острото си листенце. П. Бобев, ГЕ, 101. Пълзящите стъбла на ягодата, малината, дивата лоза се вкореняват, където възлите на стъблото се допират до почвата. ОБиол. X кл, 63.
2. Прен. С предл. в, у. Прониквам дълбоко в съзнанието, в чувствата и др.; затвърдявам се, внедрявам се. Идеите на Парижката комуна обаче се вкорениха бързо в сърцата на милионите. Ив. Мирски, ПДЗ, 100. И в моята крехка детска душа отрано се вкорени убеждението, че България .. е най-хубавата земя в света. Ив. Вазов, ВМ, 18. В по-голямата си част каракачаните водят чергарски живот, но напоследък у тях все повече се вкоренява желанието за заседнал живот. Й. Радичков и др., ГСП, 152. Всички добрини, посеяни в майчиното сърце, ся отражават в детето и ся вкореняват у него. Н. Начов, Лет., 1873, 100.
ВКОРЕНЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вкоренявам и от вкоренявам се. Наред с температурата и влажността голямо значение за ускоряване на вкореняването имат и някои допълнителни фактори. Д. Георгиев и др., ХР, 14.
ВКОРЯ`САМ СЕ. Вж. вкорясвам се.
ВКОРЯ`СВАМ СЕ, -аш се, несв.; вкоря`сам се, -аш се, св., непрех. Рядко. Ставам твърд като кора. — И ботушите ми са се вкорясали… Я дай малко масчица да ги намажа! К. Калчев, ЖП, 7.
ВКОСТЕНЕ`Я. Вж. вкостенявам1.
ВКОСТЕНЯ`. Вж. вкостенявам2.
ВКОСТЕНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вкостеня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Вкостявам (в 1 знач.). вкостенявам се, вкостеня се страд.
ВКОСТЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; вкостеня` се св., непрех. Рядко. Вкостявам се, вкостенявам2.
ВКОСТЕНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вкостене`я, -е`еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вкостеня`л, -а, -о, мн. вкостене`ли, св., непрех. Вкостенявам се, вкостявам се. Новороденото шимпанзе започва самостоятелно да се движи на пет-шестмесечна възраст. Скелетът по-бързо вкостенява, зъбите също изпреварват развитието на тези у човека. Г. Марков, ЧМ, 24.
ВКОСТЕНЯ`ВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от вкостенявам1 и от вкостенявам се; вкостяване.
ВКОСТЕНЯ`ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от вкостенявам2.
ВКОСТЕНЯ`Л, -а, -о, мн. вкостене`ли. Прич. мин. св. деят. от вкостенея като прил. Който не се развива, не се променя; изостанал, закостенял. Гергин си мислеше колко трудно ще бъде да се разклати установеният от памтивека бит, да се разчупят вкостенелите форми на този живот… Ем. Манов, ДСР, 300-301. —Доскоро целият български народ живееше, както бе живел от векове под чуждо иго, живееше вкостенел живот, прост, еднообразен живот. Д. Талев, ПК, 199. Сега се оказа, че тя е една обикновена бабичка с вкостенели старомодни привички. П. Славински, ПЩ, 59.
ВКОСТЯ`. Вж. вкостявам.
ВКОСТЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкостя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св. 1. Прех. Ставам причина, правя нещо да стане на кост; вкостенявам1. Катаклизми са вкостили растенията и така учените възстановяват флората на Земята отпреди милиони години.
2. Само несв., непрех. Мед. Вкостявам се. Между челната и теменната кост се намира пространство, покрито с плътна еластична мембрана — голяма фонтанела .. Тя постепенно намалява поради вкостяване на ръбовете, а самата мембрана фиброзира и по-късно вкостява. К. Рашков и др., ДБ, 36. вкостявам се, вкостя се страд.
ВКОСТЯ`ВАМ СЕ несв.; вкостя` се св., непрех. Мед. Ставам на кост. У стари хора хрущялите на ларинкса и на трахеята се вкостяват. В. Кърджиев, ОПА, 343.
ВКОСТЯ`ВАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от вкостявам и от вкостявам се. Обикновено шевовете между различните кости на черепа срастват към 2-3 месечна възраст, а пълното вкостяване настъпва към 3-4 години. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 78.
ВКОТЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вкотля` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, непрех. Остар. и диал. Вкотлясвам се. Медните съдове често ги покриват с един тънък слой калай, което ся нарича калайдисване, защото некалайдисан съд често ся вкотлява, та ако ся остави в него ястие, става отровно и вредно за здравето и може да отрови чловека. Д. Мутев, ЕИ, 133.
ВКОТЛЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вкотлявам се; вкотлясване.
ВКОТЛЯ`САМ. Вж. вкотлясвам.
ВКОТЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; вкотля`сам, -аш, св., прех. Диал. За недобре калайдисан меден съд — правя ястие да се окисли, да стане отровно.
ВКОТЛЯ`СВАМ СЕ несв.; вкотля`сам се св., непрех. Диал. 1. За ястие — като стоя в недобре
