Page:RBE Tom2.djvu/273

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


калайдисан съд, ставам отровен, окислявам се; вкотлявам се.

2. За меден съд — ставам негоден за готвене и престояване на ядене, защото го окислявам; вкотлявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВКОТЛЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вкотлясвам и от вкотлясвам се; вкотляване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВКОТЛЯ` СЕ. Вж. вкотлявам се.


ВКОЧАНЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкочаня като прил. Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, вдървен, скован, вкочанял, вкочанясал. Мъжете с мъка се изправиха на вкочанени нозе, не се и отупаха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 175. Измръзнали и настръхнали от студа, войниците тропаха с подкованите си ботуши по вкочанената земя. П. Вежинов, ЗЧР, 34.


ВКОЧАНЕ`Я. Вж. вкочанявам1.


ВКОЧАНЯ`. Вж. вкочанявам2.


ВКОЧАНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вкочане`я, -е`еш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. вкочаня`л, -а, -о, мн. вкочане`ли, св., непрех. Вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанясвам се. Макс и Стефан съзнаха веднага, че ръцете на момчето трябва да бяха вкочанели от студ. Д. Димов, Т, 174. Всичко живо беше се спотаило в земятр, помъртвяла и вкочаняла сама от студ. Й. Йовков, Разк. I, 190.


ВКОЧАНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вкочаня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Правя нещо (обикн. част от човешкото тяло) да стане твърдо като кочан, да загуби подвижността и чувствителността си; сковавам, вцепенявам, вдървявам, вкочанясвам. Студът се усилваше и вкочаняваше членовете му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 168. Там [в гърдите] се обади болката и мина в лявото рамо, вкочани ръката му до лакътя… Н. Антонов, ВОМ, 150. Яростният вятър препускал от върха, вкочанявал ръцете, заглушавал стрелбата. Ст. Станчев, ПЯС, 20. Дошла зимата. Посипала гората със скреж, смразила реките, вкочанила земята. Елин Пелин, ПР, 210. От север се спуснаха зли ветрове, пометоха равнината и вкочаниха клоните на самотните крайпътни дървета. С. Северняк, ОНК, 8. вкочанявам се, вкочаня се страд.


ВКОЧАНЯ`ВАМ СЕ несв.; вкочаня` се св., непрех. Обикн. за част от човешкото тяло — ставам твърд като кочан, загубвам подвижността и чувствителността си обикн. от студ; сковавам се, вцепенявам се, вдървявам се, вкочанявам1, вкочанясвам, вкочанясвам се. Потръпна от хладината, която изведнъж обгърна цялото й тяло, усети как пръстите й започнаха да се вкочаняват. В. Геновска, СГ, 164. Ръцете му се бяха вкочанили и той често ги духаше, за да ги постопли. Ст. Марков, ДБ, 22. Беше притиснат от тежки буци лед .. Пръстите му премръзнаха, коленете му се вкочаниха. Ламар, ПР, 37-38. Задуха такъв леден вятър, че измокрените ни дрехи изведнъж затракаха като дъски .. Добре че разстоянието не беше голямо, иначе наистина щяхме да се вкочаним. К. Константинов, Избр. разк., 54.

— Друга (диал.) форма: вкоченя`вам.


ВКОЧАНЯ`ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от вкочанявам1; вкочанясване.

— Друга (диал.) форма: вкоченя`ване.


ВКОЧАНЯ`ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от вкочанявам2 и от вкочанявам се.

— Друга (диал.) форма: вкоченя`ване.


ВКОЧАНЯ`Л, -а, -о, мн. вкочанели. Прич. мин. св. деят. от вкочанея като прил. Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, скован, вдървен, вкочанен, вкочанясал. Той направи усилие да свие вкочанялата си ръка в юмрук, но не можа и само я повдигна във въздуха. Д. Димов, Т, 175.


ВКОЧАНЯ`САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от вкочанясам като прил. Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, скован, вкочанен, вдървен, вкочанял. Павел газеше наведен, .. Студената вода причиняваше на посинелите му и вкочанясали крака силни болки. Д. Димов, Т, 420. Воловете изстинаха и сами се насочиха към селото, като повлякоха и ралото. Тя [Велика] го настигна, с вкочанясали пръсти окачи ралицата на хомота. К. Петканов, МЗК, 113. Самичка срещу вятъра се втурна / една фиданка тънка сред снега. / Къде ще иде в тая зима бурна / да сгрее вкочанясала снага? Бл. Димитрова, Л, 191.


ВКОЧАНЯ`САМ. Вж. вкочанясвам.


ВКОЧАНЯ`СВАМ, -аш, несв.; вкочанясам, -аш, се. 1. Прех. Вкочанявам2. Мразовит вятър духаше нощя от балкана и вкочанясваше бранителите във влажните им окопи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121. Леденият дъх на бурята вкочанясваше членовете и замразяваше кръвта в жилите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 202.

2. Непрех. Вкочанявам се, вкочанясвам се, вкочанявам1. — Мерси, мерси… аз ще пия един коняк: вкочанясах. Ив. Вазов, Съч. XI, 186. Вкочаняса от студ, но само стискаше сабята, готов да се прободе с нея, ако бъде открит. Д. Марчевски, ДВ, 196. Опита се да приседне, но кръстът му бе вкочанясал, та раменете му отново прилепнаха о камъка. О. Василев, 33, 96.


ВКОЧАНЯ`СВАМ СЕ несв.; вкочанясам се св., непрех. Вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанявам1. Той стоя неподвижно на снега десетина минути и почувствува как бавно замръзва, как изпотеното от пълзенето тяло почва да се вкочанясва. П. Вежинов, ЗЧР, 100. Край вагоните минаваха железничари