и аз не смеех да се помръдна вътре. Краката ми изтръпнаха, вече се вкочанясвах. Сп. Кралевски, ВО, 52. — Стига толкова приказки, да вървим. Сам ще те разтъркам с масло, вкочанясал си се целият! Й. Вълчев, СКН, 77. Не усетихме как ни бяха замръзнали краката и как целите се бяхме вкочанясали, та трябваше да изпием ведро чай в столовата. Й. Радичков, НД, 112.
— Друга (диал.) форма: вкоченя`свам.
ВКОЧАНЯ`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от вкочанясвам и от вкочанясвам се; вкочаняване1. Возехме се на лодка по блатото до вкочанясване от студ. А. Страшимиров, УШ, 5.
— Друга (диал.) форма: вкоченя`сване.
ВКРАДЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който изразява преднамерена любезност, обусловена от стремеж да се спечели доверието и доброто разположение на някого. — Е, прощавайте! — повтори старият хусарин, но се поспря и с друг глас, вкрадчив и смирен, пошепна: — Жаден съм. Ст. Загорчинов, ДП, 40. Той вече зе да занимава не само разума, но и самолюбието на тези, към които са обръщаше и употребяваше в разговор с тях скромните и вкрадчиви форми, каквито са тези: „Мене ми са струва, че“, „аз мисля“ .. и други. С. Бобчев, ЖФ (превод), 49.
— От рус. вкрадчивый.
ВКРАДЧИ`ВО. Остар. Книж. Нареч. от вкрадчив. Меридор (вкрадчиво): Царю… царю… но той не чува, сякаш… / Царю, дойдох да ти обадя нещо… Г. Райчев, ЕЦ, 46.
ВКРА`ТКО нареч. Остар. Накратко; вкратце. — От какво умря? — Вдовицата му [на Марко] разказа вкратко историята за убиванието на баща й. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 75. Подир това авторът разказва вкратко историята на българското царство покрай Дунава. Ч, 1875, бр. 7, 319.
ВКРА`ТЦЕ нареч. Остар. Накратко; вкратко. Методична и точна по навик, тя в едно тефтерче .. бележеше датите и съдържанието вкратце на писмата си, а получените писма съхраняваше грижливо. Ив. Вазов, ВМ, 14. Внешна слава, междуособни прения и раздори, .., ето вкратце блестящий, но тесен круг, в който ся е ограничавала въобще деятелността, както на нашите праотци .., така и на другите .. народи. Ч, 1871, бр. 11, 325. От това и са се породили много криви учения за произхождането на наший народ, .. Ние намираме за нужно да разгледаме вкратце по-главните от тези учения. М. Дринов, ППБН, 81.
ВКРЕМЕНЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вкременя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Ставам твърд като кремък. Религиозният фанатизъм прилича на оня хоросан, който се среща по старовремските постройки, който се е вкременил през столетията и който се руши и разлага бавно от времето и условията. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 161.
ВКРЕМЕНЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вкременявам се.
ВКРЕМЕНЯ` СЕ. Вж. вкременявам се.
ВКУП* нареч. Остар. Вкупом; вкупе. Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си вкуп и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. На децата е драго да ся събират с дружина; тям тегли сръце да бъдат вкуп. Й. Груев (превод), КН 7, 118.
ВКУ`ПЕ нареч. Остар. 1. Заедно, съвместно с някого. Преди две години при нас в Русчук изгониха учителите без всяка причина, по волята и каприза на еди-кого си чорбаджия, който налягаше вкупе с послушни нему съчорбаджии да намести един старовремски учител, негов роднина и приятел. Н. Бончев, Съч. I, 88.
2. Вкупом; вкуп. А за ужина [русалиите] влязват в някоя по-широка къща всите вкупе. К. Шапкарев, Р, 16.
ВКУ`ПНО нареч. Диал. Вкупом. — Всички, който биваха екзекутирани вкупно от разярените войници, умираха с хладнокръвие. С. Северняк, ИРЕ, 304.
ВКУ`ПОМ нареч. 1. Всички наедно, заедно. Няколко девойки, които бързаха вкупом, се изсмяха кръшно. Г. Караславов, ОХ III, 443. На светлото вървяха вкупом, но като стигнаха тъмните улици, се изгубиха един по един. Й. Радичков, СР, 169. Движеха се [моряците] всички вкупом, заедно влизаха в магазините, заедно се хранеха в ресторантите. П. Спасов, ХлХ, 362. Кавалът поутихна, а дружките й [на Нуринка] игриво и вкупом подеха песента. X. Русев, ПЗ, 137. Язовецът е нощно животно и прекарва по-голямата част от живота си в жилището, .. Възрастните излизат поединично от дупката си, а малките — вкупом. П. Петков, СП, 18-19. // Всички на едно място, накуп. Вълците разбираха опасността и ставаха все по-нетърпеливи. Те ту се събираха вкупом, допирайки муцуни, сякаш се съветваха какво да правят, ту се пръскаха на разни страни. Ив. Мартинов, ПМ, 19. В дъното на коридора стояха вкупом няколко брадясали мъже с вързопчета под мишница. Ем. Манов, ПЯ, 7. Тия, които бяха на конете, стояха горе-долу вкупом, по трима в редица. Ст. Загорчинов, ДП, 338.
2. Всичко заедно. Да бъдеш човечен не ще рече да си само добър, мъдър, .., състрадателен или справедлив — трябва да притежаваш
