Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/249“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИТАМИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Биол. Апт.</i> Който се отнася до витамини. <i>През последното десетилетие на нашия век навлязоха широко в лечението на много заболявания много витаминни препарати.</i> Н. Тонкин, НЗЛ, 5. <i>Витамините повишават защитните сили на организма и затова трябва да ядем повече храни с витаминно съдържание.</i> <i>Витаминен състав.</i> <i>Витаминна храна.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИТАМИНИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св.</i>, <i>прех. Книж.</i> Обогатявам нещо (обикн. хранителни продукти) с витамини, <b>витаминизирам се</b> <i>страд.</i> <i>Бонбоните с пълнеж и карамелът се витаминизират най-често, като се пълнят с витаминозен пълнеж: плодов мармелад, пюре от шипки, хвойнов концентрат и други.</i> А. Генадиев и др., ТЗ, 154. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИТАМИНИЗИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прич. мин. страд. от</i> витаминизирам като <i>прил.</i> Който е обогатен с витамини. <i>Витаминизиран шоколад.</i> <i>Витаминизиран крем за лице.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИТАМИНИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> витаминизирам <i>и от</i> витаминизирам се. <i>Най-подходящи бонбони за витаминизиране са карамелажните, лакта и фондан.</i> А. Генадиев и др., ТЗ, 154. <i>Витаминизиране на хранителни продукти.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИТАМИ`ННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на витаминен. <i>Богата ви-таминност.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | 5140,4. | + | <b>ВИТАМИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> витамин. <i>Микробът на Оробински увеличава във фуражите съдържанието на млечната киселина и витаминовите стимулатори на растежа.</i> ОФ, 1961, бр. 5140, 4. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИТАМИНО`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж</i>. Който е богат на витамини. <i>Витаминозна храна.</i> <i>Витаминозни плодове.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИТАМИНО`ЗНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> витаминозен. <i>Храна със запазена витаминозност.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИТАМИНОЛО`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Учен, специалист по витаминология. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИТАМИНОЛО`ГИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Наука за витамините, дял от науката за храненето и обмяната на веществата. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИТАМИНОТЕРА`ПИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Поемане на витамини с лечебна цел при заболявания, дължащи се на витаминна недостатъчност. <i>Тези петна по кожата се лекуват с витаминотерапия.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИТА`Я</b>, -а`еш, <i>мин. св.</i> вита`х, <i>несв., непрех. Поет.</i> 1. За безплътен образ и под. — невидимо, тайнствено се намирам някъде, нося се, рея се някъде. <i>И винаги, когато мисля, аз чувствувам да витае над мене духът на майка ми.</i> П. К. Яворов, Съч. III, 289. <i>Героичните сенки пък на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Шибил и др. още витаят из гъстите студени букаци и сините напечени чукари.</i> Ил. Волен, РК, 32. <i>Над тях витае образът на измъчената и поробена родина.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 114. <i>Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите, дебнеха и се взираха в светлата повърхност на голямата река, тая зловеща черта, която никой не смееше да премине и върху която вечно витаеше смъртта.</i> Й. Йовков, Разк. II, 59. | |
| − | |||
| − | — невидимо, тайнствено се намирам някъде, нося се, рея се някъде. <i>И винаги, когато мисля, аз чувствувам да витае над мене духът на майка ми.</i> П. К. Яворов, Съч. III, 289. <i>Героичните сенки пък на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Шибил и др. още витаят из гъстите студени букаци и сините напечени чукари.</i> Ил. Волен, РК, 32. <i>Над тях витае образът на измъчената и поробена родина.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 114. <i>Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите, дебнеха и се взираха в светлата повърхност на голямата река, тая зловеща черта, която никой не смееше да премине и върху която вечно витаеше смъртта.</i> | ||
2. За чувство, настроение и под. — долавям се, усещам се някъде. <i>Избърса потното си чело. Вълнение задавяше гърлото му; някаква несигурност витаеше край него, някакъв страх, че е пренебрегнат, изоставен.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 420. <i>Топлина и слънчеви лъчи обгръщаха града, преснота и радост витаеше над него.</i> Д. Немиров, Б, 24. <i>Над мене ужасът витае / на непромълвени слова.</i> Н. Лилиев, С 1932, 36. <i>Витае някаква неотстранима / тревога тая нощ в дома смълчан.</i> Бл. Димитрова, Л, 14. | 2. За чувство, настроение и под. — долавям се, усещам се някъде. <i>Избърса потното си чело. Вълнение задавяше гърлото му; някаква несигурност витаеше край него, някакъв страх, че е пренебрегнат, изоставен.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 420. <i>Топлина и слънчеви лъчи обгръщаха града, преснота и радост витаеше над него.</i> Д. Немиров, Б, 24. <i>Над мене ужасът витае / на непромълвени слова.</i> Н. Лилиев, С 1932, 36. <i>Витае някаква неотстранима / тревога тая нощ в дома смълчан.</i> Бл. Димитрова, Л, 14. | ||
| − | < | + | ◇ <b>Витая в (по) облаците</b>. <i>Книж.</i> 1. Нямам реална представа за действителността; неправилно виждам обстановката, нещата; фантазирам. <i>Само понякога на Аароновото лице се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност, .. Тогава той й приличаше на Самуила, когото тя ненавиждаше, та изпита същата ненавист и към мъжа си — късоглед глупак, а се мисли за мъдрец и витае по облаците.</i> А. Дончев, СВС, 108. 2. Непрактичен съм, не умея да се справям с битови въпроси. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИ`ТЕГ</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Нар.-поет.</i> Витяз. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Други форми: <em>ви`тек</em> и (остар. книж., сега ритор.) <em>ви`тез</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`ТЕЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.,</i> сега <i>ритор.</i> Витяжки. <i>Аз обадих му тогази, / .. / че делата му витежки / и децата в люлка знаят, / че на стъпките му тежки / дирите им вечно траят / по балкани и скалаци.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 148. <i>Гръците ся прославили още от самото начало със своите витежки дела.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 56. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИТЕЖКИ`НЯ</b> <i>ж. Нар.-поет.</i> Героиня. | ||
| − | — | + | — От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка…, 1885. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`ТЕЗ</b> <i>м. Остар. Книж.</i> сега <i>ритор.</i> Витяз. <i>Старите германци били язичници и обожавали природната сила и своите витези.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 141. | ||
| + | — Други (нар.—поет.) форми: <em>ви`тег</em> и <em>ви`тек</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`ТЕЗ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За кон — буен, породист. <i>Батул не довърши, а протегна ръка и хвана коня на Райка за поводите .. — Витез кон имаш. Отде го взе?</i> Ст. Загорчинов, ДП, 42. <i>Той ковеше витеза кобила / с яки плочи от кара грошове.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 11. | ||
Текуща версия към 07:24, 27 юли 2014
ВИТАМИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Апт. Който се отнася до витамини. През последното десетилетие на нашия век навлязоха широко в лечението на много заболявания много витаминни препарати. Н. Тонкин, НЗЛ, 5. Витамините повишават защитните сили на организма и затова трябва да ядем повече храни с витаминно съдържание. Витаминен състав. Витаминна храна.
ВИТАМИНИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обогатявам нещо (обикн. хранителни продукти) с витамини, витаминизирам се страд. Бонбоните с пълнеж и карамелът се витаминизират най-често, като се пълнят с витаминозен пълнеж: плодов мармелад, пюре от шипки, хвойнов концентрат и други. А. Генадиев и др., ТЗ, 154.
ВИТАМИНИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от витаминизирам като прил. Който е обогатен с витамини. Витаминизиран шоколад. Витаминизиран крем за лице.
ВИТАМИНИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от витаминизирам и от витаминизирам се. Най-подходящи бонбони за витаминизиране са карамелажните, лакта и фондан. А. Генадиев и др., ТЗ, 154. Витаминизиране на хранителни продукти.
ВИТАМИ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на витаминен. Богата ви-таминност.
ВИТАМИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от витамин. Микробът на Оробински увеличава във фуражите съдържанието на млечната киселина и витаминовите стимулатори на растежа. ОФ, 1961, бр. 5140, 4.
ВИТАМИНО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който е богат на витамини. Витаминозна храна. Витаминозни плодове.
ВИТАМИНО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от витаминозен. Храна със запазена витаминозност.
ВИТАМИНОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист по витаминология.
ВИТАМИНОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Наука за витамините, дял от науката за храненето и обмяната на веществата.
ВИТАМИНОТЕРА`ПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Поемане на витамини с лечебна цел при заболявания, дължащи се на витаминна недостатъчност. Тези петна по кожата се лекуват с витаминотерапия.
ВИТА`Я, -а`еш, мин. св. вита`х, несв., непрех. Поет. 1. За безплътен образ и под. — невидимо, тайнствено се намирам някъде, нося се, рея се някъде. И винаги, когато мисля, аз чувствувам да витае над мене духът на майка ми. П. К. Яворов, Съч. III, 289. Героичните сенки пък на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Шибил и др. още витаят из гъстите студени букаци и сините напечени чукари. Ил. Волен, РК, 32. Над тях витае образът на измъчената и поробена родина. Ив. Унджиев, ВЛ, 114. Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите, дебнеха и се взираха в светлата повърхност на голямата река, тая зловеща черта, която никой не смееше да премине и върху която вечно витаеше смъртта. Й. Йовков, Разк. II, 59.
2. За чувство, настроение и под. — долавям се, усещам се някъде. Избърса потното си чело. Вълнение задавяше гърлото му; някаква несигурност витаеше край него, някакъв страх, че е пренебрегнат, изоставен. Ст. Дичев, ЗС I, 420. Топлина и слънчеви лъчи обгръщаха града, преснота и радост витаеше над него. Д. Немиров, Б, 24. Над мене ужасът витае / на непромълвени слова. Н. Лилиев, С 1932, 36. Витае някаква неотстранима / тревога тая нощ в дома смълчан. Бл. Димитрова, Л, 14.
◇ Витая в (по) облаците. Книж. 1. Нямам реална представа за действителността; неправилно виждам обстановката, нещата; фантазирам. Само понякога на Аароновото лице се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност, .. Тогава той й приличаше на Самуила, когото тя ненавиждаше, та изпита същата ненавист и към мъжа си — късоглед глупак, а се мисли за мъдрец и витае по облаците. А. Дончев, СВС, 108. 2. Непрактичен съм, не умея да се справям с битови въпроси.
ВИ`ТЕГ, мн. -зи, м. Нар.-поет. Витяз.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Други форми: ви`тек и (остар. книж., сега ритор.) ви`тез.
ВИ`ТЕЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж., сега ритор. Витяжки. Аз обадих му тогази, / .. / че делата му витежки / и децата в люлка знаят, / че на стъпките му тежки / дирите им вечно траят / по балкани и скалаци. Ив. Вазов, Съч. IV, 148. Гръците ся прославили още от самото начало със своите витежки дела. Г. Йошев, КВИ (превод), 56.
ВИТЕЖКИ`НЯ ж. Нар.-поет. Героиня.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка…, 1885.
ВИ`ТЕЗ м. Остар. Книж. сега ритор. Витяз. Старите германци били язичници и обожавали природната сила и своите витези. Г. Йошев, КВИ (превод), 141.
— Други (нар.—поет.) форми: ви`тег и ви`тек.
ВИ`ТЕЗ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За кон — буен, породист. Батул не довърши, а протегна ръка и хвана коня на Райка за поводите .. — Витез кон имаш. Отде го взе? Ст. Загорчинов, ДП, 42. Той ковеше витеза кобила / с яки плочи от кара грошове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 11.
