Page:RBE Tom2.djvu/249

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена



ВИТАМИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Апт. Който се отнася до витамини. През последното десетилетие на нашия век навлязоха широко в лечението на много заболявания много витаминни препарати. Н. Тонкин, НЗЛ, 5. Витамините повишават защитните сили на организма и затова трябва да ядем повече храни с витаминно съдържание. Витаминен състав. Витаминна храна.


ВИТАМИНИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обогатявам нещо (обикн. хранителни продукти) с витамини, витаминизирам се страд. Бонбоните с пълнеж и карамелът се витаминизират най-често, като се пълнят с витаминозен пълнеж: плодов мармелад, пюре от шипки, хвойнов концентрат и други. А. Генадиев и др., ТЗ, 154.


ВИТАМИНИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от витаминизирам като прил. Който е обогатен с витамини. Витаминизиран шоколад. Витаминизиран крем за лице.


ВИТАМИНИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от витаминизирам и от витаминизирам се. Най-подходящи бонбони за витаминизиране са карамелажните, лакта и фондан. А. Генадиев и др., ТЗ, 154. Витаминизиране на хранителни продукти.


ВИТАМИ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на витаминен. Богата ви-таминност.


ВИТАМИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от витамин. Микробът на Оробински увеличава във фуражите съдържанието на млечната киселина и витаминовите стимулатори на растежа. ОФ, 1961, бр. 5140, 4.


ВИТАМИНО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който е богат на витамини. Витаминозна храна. Витаминозни плодове.


ВИТАМИНО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от витаминозен. Храна със запазена витаминозност.


ВИТАМИНОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист по витаминология.


ВИТАМИНОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Наука за витамините, дял от науката за храненето и обмяната на веществата.


ВИТАМИНОТЕРА`ПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Поемане на витамини с лечебна цел при заболявания, дължащи се на витаминна недостатъчност. Тези петна по кожата се лекуват с витаминотерапия.


ВИТА`Я, -а`еш, мин. св. вита`х, несв., непрех. Поет. 1. За безплътен образ и под. — невидимо, тайнствено се намирам някъде, нося се, рея се някъде. И винаги, когато мисля, аз чувствувам да витае над мене духът на майка ми. П. К. Яворов, Съч. III, 289. Героичните сенки пък на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Шибил и др. още витаят из гъстите студени букаци и сините напечени чукари. Ил. Волен, РК, 32. Над тях витае образът на измъчената и поробена родина. Ив. Унджиев, ВЛ, 114. Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите, дебнеха и се взираха в светлата повърхност на голямата река, тая зловеща черта, която никой не смееше да премине и върху която вечно витаеше смъртта. Й. Йовков, Разк. II, 59.

2. За чувство, настроение и под. — долавям се, усещам се някъде. Избърса потното си чело. Вълнение задавяше гърлото му; някаква несигурност витаеше край него, някакъв страх, че е пренебрегнат, изоставен. Ст. Дичев, ЗС I, 420. Топлина и слънчеви лъчи обгръщаха града, преснота и радост витаеше над него. Д. Немиров, Б, 24. Над мене ужасът витае / на непромълвени слова. Н. Лилиев, С 1932, 36. Витае някаква неотстранима / тревога тая нощ в дома смълчан. Бл. Димитрова, Л, 14.

Витая в (по) облаците. Книж. 1. Нямам реална представа за действителността; неправилно виждам обстановката, нещата; фантазирам. Само понякога на Аароновото лице се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност, .. Тогава той й приличаше на Самуила, когото тя ненавиждаше, та изпита същата ненавист и към мъжа си — късоглед глупак, а се мисли за мъдрец и витае по облаците. А. Дончев, СВС, 108. 2. Непрактичен съм, не умея да се справям с битови въпроси.


ВИ`ТЕГ, мн. -зи, м. Нар.-поет. Витяз.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Други форми: ви`тек и (остар. книж., сега ритор.) ви`тез.


ВИ`ТЕЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж., сега ритор. Витяжки. Аз обадих му тогази, / .. / че делата му витежки / и децата в люлка знаят, / че на стъпките му тежки / дирите им вечно траят / по балкани и скалаци. Ив. Вазов, Съч. IV, 148. Гръците ся прославили още от самото начало със своите витежки дела. Г. Йошев, КВИ (превод), 56.


ВИТЕЖКИ`НЯ ж. Нар.-поет. Героиня.

— От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка…, 1885.


ВИ`ТЕЗ м. Остар. Книж. сега ритор. Витяз. Старите германци били язичници и обожавали природната сила и своите витези. Г. Йошев, КВИ (превод), 141.

— Други (нар.—поет.) форми: ви`тег и ви`тек.


ВИ`ТЕЗ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За кон — буен, породист. Батул не довърши, а протегна ръка и хвана коня на Райка за поводите .. — Витез кон имаш. Отде го взе? Ст. Загорчинов, ДП, 42. Той ковеше витеза кобила / с яки плочи от кара грошове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 11.