95. В далечината връз синята дрезгавина открояваха мраморните си снаги джамии, а над тях се издигаха витите им минарета. Д. Спространов, С, 218.
5. За път, река и др. — който е с много завои, извивки. Между къщите и плетищата се провират стръмни вити пътища. П. Тодоров, Събр. пр II, 39. Левент юнак яха черен кон. Оръжието му блещи — кръстосва пътеките из гората. Той бърза по вита пътека. К. Петканов, X, 190. Па си [Марко] зема брату руса глава / и я тури коню у зобница, / та си тръгна по вити друмове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 21.
6. Прен. Обикн. за снага — който е тънък, гъвкав, строен. — Не бъхти се, не кърши се, девойко, / сини очи — у мен да се впиват, / вита снага — о мен да се вие. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 168. Вратата подир третото почукване се отвориха и ние влязохме. Мъждивата светлина от фенера ми откри вита женска снага, с разпиляна по раменете дълга коса. Св. Миларов, СЦТ, 29. Затрепера вита ела, / във елака, в грамадака / и без слънце и без ветър. Нар. пес., С6НУ XLIV, 462.
◇ Вита баница. Готв. Баница, на която корите се завиват на руло. Старата жена отново се появи на вратата. В ръцете си държеше голяма тепсия. — Я седнете да похапнете малко вита баница. ВН, 1960, бр. 2740, 4.
Вита глава. Диал. Опърничав, неразбран човек; инат човек. Так’ Цветан станал опак и своенравен, или като що ся нарича по български, вита глава. А. Хаджоглу, ББ, 72.
Вита мебел. Мебел, направена от извити елементи.
Вито хоро. Нар.-поет. Голямо хоро с много и разнообразни извивки. Плясват ръце и залавят / хоро вито, — / извиха се, изтъпкаха / златно жито… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15.
ВИТА`ЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от витая.
ВИТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се отнася до живота, съществен за живота, за жизнените явления; жизнен. Витален процес. Витална реакция. Витален режим.
2. Който е изпълнен с жизненост, бодрост, енергия. Малко по-късно бяха вече годините преди първата руска революция, с повишен социален усет, време на Яворовите „Стихотворения“ и на дълбоко виталната, дръзка поезия на Кирил Христов. К. Константинов, ППГ, 32. Напрегнат, раздвижен и витален, образът на Каралийчев не може да се побере в строгите рамки на обикновената композиция. Лит. IX кл, 209. Витален тип.
— От лат. vitalis.
ВИТАЛИ`ЗЪМ, -и`змът, -и`зма, мн. няма, м. Филос. Учение в биологията, което обяснява жизнените процеси със съществуването в живите същества на особен нематериален фактор, наречен „жизнена сила“,„жизнен порив“ и др. Идеализмът в биологията се проявява като анимизъм (учение за „душата“) или по-често като витализъм (учение за „жизнената сила“). З. Тодорова и др., Обиол. X кл, 5.
— От фр. vitalisme.
ВИТАЛИ`СТ м. Философ. Привърженик на витализма. — Там е работата, че за човека младостта не е чисто биологично понятие. Искам да кажа, че не е право пропорционално на състоянието на човешките органи, дори на тяхната съвкупност. Аз не съм виталист, разбира се, но струва ми се, че доста лекомислено изхвърлихме тая дума от човешкия речник. П. Вежинов, БГ, 163.
ВИТАЛИ`СТКА ж. Философ. Привърженичка на витализма.
ВИТАЛИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Който се отнася до витализъм и до виталист. Виталистична теория.
ВИТА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от витален. В драмите си той пръв разкри оная ирационална виталност на природата и силата на личната воля, от която се вдъхновяваха първите юноши на новата епоха. БР, 1931, кн. 6, 187. От тия няколко разказа .. лъхаше някаква предвечна горест, която се сгъстяваше до безнадеждност, но в която все пак трептеше приглушеният пулс на непобедима виталност. К. Константинов, П, 57.
ВИ`ТАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Нар.-поет. Вия се, извивам се. Не витай се, не кърши се, / Йованке, Йовано, / като змия низ тревата, / море моме момино. Нар. пес., Ив. Вазов, Съч. XXV, 122.
ВИТАМИ`Н м. 1. Биол. Органично съединение, биологично активно в твърде малки количества, необходимо за цялостното използване на приетата храна и за правилната обмяна на веществата в организма. Витамините са допълнителни вещества с много голямо значение за живота и правилното развитие на организма .. Първоизточници на витамините са растенията. Анат. VIII кл, 44. Витамините са вещества, които, приети дори в минимални количества, имат огромно значение за регулирането на всички жизнени процеси в организма. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 98. Храната трябва да бъде богата на витамини В1 C и A, които се съдържат най-вече в пресните плодове. ВН, 1958, бр. 1998, 4.
2. Апт. Изкуствено получен по химичен път препарат, който съдържа такова вещество. Цели два месеца лекарят навестяваше болния .. Но една вечер той напразно чака да го вземат. Беше обещал да отнесе две туби с витамини. М. Грубешлиева, ПП, 164-166. Нареждам донесените лекарства на скрина — витамини, сиропи, хапчета. П. Незнакомов, МА, 8.
— Нем. Vitamin.
