ВИ`ТЕК, мн. -ци, м. Нар.-поет. Витяз. Вино пие юнак Димитер, / .. / вино пие и се фали: / — Я съм юнак над юнаци, / и съм витек на витеци! Нар. пес., СбНУ X, 10.
— Други форми: ви`тег и (остар. книж., сега ритор.) ви`тез.
ВИ`ТЕЛ, -ът, -а и -ят, -я, мн. -тли, м. Диал. 1. Късо обло дърво, което се употребява при връзване на снопи. Павел улови баща си, измъкна из пояса му вителя, с който вързват снопи, и си тръгна. Елин Пелин, Съч. I, 25. Докато нагласят каруцата, докато напълнят с вода бъкела и приберат паламарките, витела и сърповете, разсъмна. Ем. Станев, ИК III, 195. Жетварки, на постат прекършили снага, / чевръсто сърпове повели са в ръка, / а спретнат драгоман вий с вителя вързопи. П. П. Славейков, Избр. съч. III, 13-14.
2. Уред за усукване или пресукване на нишки за прежда, въже и др. Стига връцка вителът да предеш цял ден сукаре, че ще загубиш фцете! БД I, 72. // Късо дръвце, около 20 см, с кукичка, което служи за сукане на върви, особено козиняви.
3. Уред за чистене на памук от семките в шушулката. Ке земат шишарки, ке изтребат букак, ке извият на вител, ке изпредат. Т. Панчев, РБЯд, 53.
4. Чекрък, с който се вади вода от кладенец и др. Сянката в дъното се раздвижи и подпирайки се с ръце за стените, се качи в кофата. Почнах да въртя витела, а въжето се навиваше, навиваше. И. Радичков, ПЦ, 26.
5. Воденичен камък. Она [воденицата] е с два витела и доволствува всичката потреба манастирска, като меле непрестанно. Н. Рилски, ОМР, 53.
6. Дървен райбер или кука на прозорец и др. (Вл. Георгиев и др., БЕР).
7. Винт (Ст. Младенов, БТР).
8. Водовъртеж, въртоп. Овчарот .. си имал два кавала, та погрешка му паднале во езерото и му се удаиле во витело, що се виел во езерото. Нар. прик., СбНУ XIV, 118.
◇ На ви`тел. Диал. В кръг, на колело. Ето ги втурнаха се теленцата, играят на вител, ближат се едно друго и политат към циментовите корита, за да се напият от сребристата вода. Кр. Григоров, И, 103. Вихром летят самодиви чевръсти. / Ред слъкатушат, на вител завърнат, / свият, извият в замах се разгърнат. П. П. Славейков, Събр. Съч. I, 170.
ВИТИЕВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. За думи, изрази и под. — който се отличава с пищност, претрупаност, липса на естественост. Като търсеше най-витиеватите изрази, Касаветов разказа за гуляя в Ляговата кръчмарница. Г. Караславов, ОХ II, 216. Изданието носело пищно и витиевато .. посвещение на „най-светлия и най-превъзходен сеньор, сеньор Козимо де Медичи.“ Хр. Ковачевски, СК, 89. — Какъв вятър ви отвя насам към Меропа? — изведнъж запита Момчил, комуто .. омръзнаха поклоните и витиеватите думи на византийците. Ст. Загорчинов, ДП, 351. Тези причини на патриархията са съвършено безосновни и безсилни и изложени с едно витиевато велеречие. Н. Михайловски, ОВ (превод), 28-29.
— От рус. витиеватый.
ВИТИЕВА`ТО. Книж. Нареч. от витиеват. Министърът завърши последните си думи с размах, витиевато, с патос, но никой не му изръкопляска, както очакваше той. Г. Краев, ОХ II, 543.
ВИТИЕВА`ТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от витиеват. Гражданският патос на Лермонтова се отлива във великолепни елегии, просмукани със стихиен сатиризъм и оформени в бляскава и съдържателна витиеватост. БНТ, 1941, бр. 218, 2.
ВИ`ТИЗЧИЙКА ж. Разг. Жена витиз-чия. Стамат от втория състав .., бил отвлечен от витизчийки в някаква крайградска вила. Г. Друмев, УКР, 22.
ВИ`ТИЗЧИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който се отнася до витизчия. Съставът на участниците в шоуто е изцяло витизчийски.
2. Прен. Който е свързан с преструвки, с игране на някаква роля в живота. — Стига си се правил на обиден и нещастен и въобще спри с витизчийските номера.
ВИ`ТИЗЧИЯ, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Човек, който учи или е учил във ВИТИЗ (Висш институт за театрално изкуство). Когато с проекта [за студентско предаване] се заемат витизчиите, се ражда концепцията за „Ку-ку“. 24 часа, 2000, бр. 314, 21. В постановката участваха актьори от Народния театър и двама витизчии.
ВИТИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Свойствен, присъщ на вития, характерен за вития. Като богослов, той владееше витийския дар и си служеше с цитати от светото писание. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. Агитациите в кръчмите, кафенетата и в кооперацията не даваха добър резултат .. Пък и споровете избиваха в дребнави разправии и поп Иван нямаше възможност да разгърне своите витийски дарби. Г. Караславов, Избр. съч. II, 6. До братските могили на редута / държа [героят] речта си пламенна, прочута. / И тоя плам витийски не изстина. Ем. Попдимитров, СР, 47. Витийско изкуство.
ВИТИ`ЙСТВАМ и ВИТИ`ЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Говоря (обикн. пред много слушатели) със стил, присъщ на вития; ораторствам. — По -добре да стоим под турски ятаган още петстотин години, отколкото да приемем това пълномощно,
