Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/430“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>да ми поправи очилата.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 58. | <i>да ми поправи очилата.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 58. | ||
| − | + | ---- | |
АРХИМАНДРИ`Т лс. <i>Църк.</i> 1. В православната църква — сан на монах по положение между йеромонах и епископ (обикн. игумен на мъжки манастир, ректор на духовна семинария и др.). <i>През 1859 г. пловдиският владика дошъл в Карлово, за да ръкоположи йеромонаха хаджи Василий в архимандрит.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 97. 2. Монах с такъв сан. <i>За да укрепи положението си пред Чоки, той,.., се яви при него по тържествен начин, придружен от сонм епископи, архимандрити и дякони, и му за-свидетелствува своята преданост.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 145. <i>Тогава по повелението на императорът Батаци и цариградският патриарх Германа се събраха и митрополитите, епископите, архиереите, архимандритите и игумените от цяла Гръцка империя.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 44. | АРХИМАНДРИ`Т лс. <i>Църк.</i> 1. В православната църква — сан на монах по положение между йеромонах и епископ (обикн. игумен на мъжки манастир, ректор на духовна семинария и др.). <i>През 1859 г. пловдиският владика дошъл в Карлово, за да ръкоположи йеромонаха хаджи Василий в архимандрит.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 97. 2. Монах с такъв сан. <i>За да укрепи положението си пред Чоки, той,.., се яви при него по тържествен начин, придружен от сонм епископи, архимандрити и дякони, и му за-свидетелствува своята преданост.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 145. <i>Тогава по повелението на императорът Батаци и цариградският патриарх Германа се събраха и митрополитите, епископите, архиереите, архимандритите и игумените от цяла Гръцка империя.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 44. | ||
— От гр. apxi|iav5pvcT|<;. | — От гр. apxi|iav5pvcT|<;. | ||
| − | + | ---- | |
АРХИМАНДРИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> архимандрит. <i>Подир изричната заповед архимандритова, свещеникът не смея повече да се бави в София.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 64. | АРХИМАНДРИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> архимандрит. <i>Подир изричната заповед архимандритова, свещеникът не смея повече да се бави в София.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 64. | ||
| − | + | ---- | |
АРХИМАНДРИ`ТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. | АРХИМАНДРИ`ТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. | ||
<i>Прил. от</i> архимандрит. <i>Архимандритски чин. Архимандритска длъжност.</i> | <i>Прил. от</i> архимандрит. <i>Архимандритски чин. Архимандритска длъжност.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АРХИМАНДРИ`ТСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> | АРХИМАНДРИ`ТСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> | ||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
2. Сан на архимандрит. | 2. Сан на архимандрит. | ||
| − | + | ---- | |
АРХИМЕДОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Архимед (бележит древногръцки учен — физик и математик). <i>Геният на Архимед се е проявил блестящо и при създаването на най-различни съоръжения и машини. По време на едно свое посещение в Александрия той създал безконечния винт, който носи неговото име — Архимедов винт.</i> Матем., 1967, кн. 2, 5. <i>Архимедов закон.</i> | АРХИМЕДОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Архимед (бележит древногръцки учен — физик и математик). <i>Геният на Архимед се е проявил блестящо и при създаването на най-различни съоръжения и машини. По време на едно свое посещение в Александрия той създал безконечния винт, който носи неговото име — Архимедов винт.</i> Матем., 1967, кн. 2, 5. <i>Архимедов закон.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АРХИМИЛИОНЕР <i>м. Книж.</i> Притежател на богатство, което възлиза на много милиони. | АРХИМИЛИОНЕР <i>м. Книж.</i> Притежател на богатство, което възлиза на много милиони. | ||
| − | + | ---- | |
АРХИПАСТИ`Р <i>м. Остар. Църк.</i> 1. Почетно звание на духовно лице с висок сан в християнската църква (патриарх, епископ, митрополит). | АРХИПАСТИ`Р <i>м. Остар. Църк.</i> 1. Почетно звание на духовно лице с висок сан в християнската църква (патриарх, епископ, митрополит). | ||
2. Лице с такова звание. Сара <i>(Приближава патриарха): Светейши архипастирю, благослови ме.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 183. <i>Когато в Цариград българското население из-провождаше в гроба Търновският митрополит Иларион и когато нашите вестни-каре въздигаха до небеса заслугите на тоя архипастир, до нас достигна жалостивата вест, че на 27 майя в София са поминал и ловчанският епископ Дионисий.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 232. | 2. Лице с такова звание. Сара <i>(Приближава патриарха): Светейши архипастирю, благослови ме.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 183. <i>Когато в Цариград българското население из-провождаше в гроба Търновският митрополит Иларион и когато нашите вестни-каре въздигаха до небеса заслугите на тоя архипастир, до нас достигна жалостивата вест, че на 27 майя в София са поминал и ловчанският епископ Дионисий.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 232. | ||
| − | + | ---- | |
АРХИПАСТИ`РСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | АРХИПАСТИ`РСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | ||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
архимандрит | архимандрит | ||
| − | + | ---- | |
АРХИПЕЛАГ, <i>мн.</i> -зи, след <i>числ.</i> -га, <i>м.</i> Група от много острови, разположени на близко разстояние един от друг, разглеждани обикн. като едно цяло. <i>Индонезия е архипелаг с повече от 10 000 обитавани и нео-битавани острова.</i> В. Атанасова, ДБ, 5. <i>Филипините представляват един огромен архипелаг от големи и малки острови, островчета и рифове. Това островно съзвездие има 7 083 острова.</i> Хр. Тилев, Ф, 8. <i>Га-лапагос е архипелаг, който спада .. към семействата от острови. Той се намира навътре в Тихия океан.</i> Н. Боев, Г, 14. <i>Почти никой от най-богатите хора на България, .., не бе скитал от остров на остров из гръцкия архипелаг.</i> Д. Димов, Т, 197. <i>Вул-кански архипелаг. Коралов архипелаг.</i> | АРХИПЕЛАГ, <i>мн.</i> -зи, след <i>числ.</i> -га, <i>м.</i> Група от много острови, разположени на близко разстояние един от друг, разглеждани обикн. като едно цяло. <i>Индонезия е архипелаг с повече от 10 000 обитавани и нео-битавани острова.</i> В. Атанасова, ДБ, 5. <i>Филипините представляват един огромен архипелаг от големи и малки острови, островчета и рифове. Това островно съзвездие има 7 083 острова.</i> Хр. Тилев, Ф, 8. <i>Га-лапагос е архипелаг, който спада .. към семействата от острови. Той се намира навътре в Тихия океан.</i> Н. Боев, Г, 14. <i>Почти никой от най-богатите хора на България, .., не бе скитал от остров на остров из гръцкия архипелаг.</i> Д. Димов, Т, 197. <i>Вул-кански архипелаг. Коралов архипелаг.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АРХИПЕЛАГСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> архипелаг; архипелажки. <i>Архипелагски острови.</i> | АРХИПЕЛАГСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> архипелаг; архипелажки. <i>Архипелагски острови.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АРХИПЕЛАЖКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Архипелагски. | АРХИПЕЛАЖКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Архипелагски. | ||
| − | + | ---- | |
АРХИПОДЛЕЦ, <i>мн.</i> -и, <i>м. Рядко.</i> Свръхподлец, най-голям, преголям подлец. <i>Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет!</i> Ал. Константинов, Съч. I, 205. <i>Берое сви пестници и пристъпи към адвоката. — Архиподлец! Ей сега ще ти сваля маската!</i> К. Петканов, В, 111. | АРХИПОДЛЕЦ, <i>мн.</i> -и, <i>м. Рядко.</i> Свръхподлец, най-голям, преголям подлец. <i>Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет!</i> Ал. Константинов, Съч. I, 205. <i>Берое сви пестници и пристъпи към адвоката. — Архиподлец! Ей сега ще ти сваля маската!</i> К. Петканов, В, 111. | ||
| − | + | ---- | |
АРХИРЕАКЦИОНЕН, -нна, нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Книж.</i> Свръхреакционен. <i>Архи-реакционна клика. Архиреакционен вестник.</i> | АРХИРЕАКЦИОНЕН, -нна, нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Книж.</i> Свръхреакционен. <i>Архи-реакционна клика. Архиреакционен вестник.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АРХИСТРАТЕГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Боен.</i> Лице, което заема основно място в ръководството и насоката на развитие на нещо, главен стратег на нещо. <i>Радко Димитриев, архист-ратег на революцията, даваше команди от своя хотел.</i> С. Радев, ССБ И, 420. | АРХИСТРАТЕГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Боен.</i> Лице, което заема основно място в ръководството и насоката на развитие на нещо, главен стратег на нещо. <i>Радко Димитриев, архист-ратег на революцията, даваше команди от своя хотел.</i> С. Радев, ССБ И, 420. | ||
| − | + | ---- | |
АРХИТЕКТ <i>м.</i> Специалист по архитектура. <i>Св.Петър е най-величественият паметник, издигнат от Възраждането, .. , великата църква оставя незаличимо впечатление в ония, които са имали щастието да я видят, .. Построяването се е продължило сто и двадесет години .. То е било .. ръководено последователно от тринадесет архитекти.</i> К. Величков, ПССъч. III, 70-73. <i>В Прага ние видяхме и първия паметник на съветския воин във Варшава — колективно дело на съветски и полски скулптори и архитекти.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 74. <i>Двами-на архитекти: Антемиус от Трал и Изи-дор от Милет, ръководеха строежа</i> [на “.вета София“.. А. Каралийчев, С, 43. | АРХИТЕКТ <i>м.</i> Специалист по архитектура. <i>Св.Петър е най-величественият паметник, издигнат от Възраждането, .. , великата църква оставя незаличимо впечатление в ония, които са имали щастието да я видят, .. Построяването се е продължило сто и двадесет години .. То е било .. ръководено последователно от тринадесет архитекти.</i> К. Величков, ПССъч. III, 70-73. <i>В Прага ние видяхме и първия паметник на съветския воин във Варшава — колективно дело на съветски и полски скулптори и архитекти.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 74. <i>Двами-на архитекти: Антемиус от Трал и Изи-дор от Милет, ръководеха строежа</i> [на “.вета София“.. А. Каралийчев, С, 43. | ||
| − | — От гр. apxiTEKiGiv | + | — От гр. apxiTEKiGiv ’главен строител’ през лат. architectus и нем. Architekt. |
| − | + | ---- | |
АРХИТЕКТЕН,- -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко.</i> Който е свързан с архитект; архитектски. <i>Архитектно решение.</i> | АРХИТЕКТЕН,- -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко.</i> Който е свързан с архитект; архитектски. <i>Архитектно решение.</i> | ||
архитектен | архитектен | ||
Версия от 23:34, 27 ноември 2012
да ми поправи очилата. Ив. Вазов, ПЕМ, 58.
АРХИМАНДРИ`Т лс. Църк. 1. В православната църква — сан на монах по положение между йеромонах и епископ (обикн. игумен на мъжки манастир, ректор на духовна семинария и др.). През 1859 г. пловдиският владика дошъл в Карлово, за да ръкоположи йеромонаха хаджи Василий в архимандрит. Н. Ферманджиев, РХ, 97. 2. Монах с такъв сан. За да укрепи положението си пред Чоки, той,.., се яви при него по тържествен начин, придружен от сонм епископи, архимандрити и дякони, и му за-свидетелствува своята преданост. Ив. Вазов, Съч. XIV, 145. Тогава по повелението на императорът Батаци и цариградският патриарх Германа се събраха и митрополитите, епископите, архиереите, архимандритите и игумените от цяла Гръцка империя. Р. Каролев, УБЧИ, 44.
— От гр. apxi|iav5pvcT|<;.
АРХИМАНДРИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от архимандрит. Подир изричната заповед архимандритова, свещеникът не смея повече да се бави в София. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 64.
АРХИМАНДРИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и.
Прил. от архимандрит. Архимандритски чин. Архимандритска длъжност.
АРХИМАНДРИ`ТСТВО, мн. няма, ср.
1. Служба, дейност на архимандрит.
2. Сан на архимандрит.
АРХИМЕДОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Архимед (бележит древногръцки учен — физик и математик). Геният на Архимед се е проявил блестящо и при създаването на най-различни съоръжения и машини. По време на едно свое посещение в Александрия той създал безконечния винт, който носи неговото име — Архимедов винт. Матем., 1967, кн. 2, 5. Архимедов закон.
АРХИМИЛИОНЕР м. Книж. Притежател на богатство, което възлиза на много милиони.
АРХИПАСТИ`Р м. Остар. Църк. 1. Почетно звание на духовно лице с висок сан в християнската църква (патриарх, епископ, митрополит).
2. Лице с такова звание. Сара (Приближава патриарха): Светейши архипастирю, благослови ме. Ив. Вазов, Съч. XX, 183. Когато в Цариград българското население из-провождаше в гроба Търновският митрополит Иларион и когато нашите вестни-каре въздигаха до небеса заслугите на тоя архипастир, до нас достигна жалостивата вест, че на 27 майя в София са поминал и ловчанският епископ Дионисий. Хр. Ботев, Съч., 1929, 232.
АРХИПАСТИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и,
Остар. Църк. Прил. от архипастир. Те не са трудяха за просвещението на паството си с евангелското слово, а обръщаха високото си архипастирско служение в чорба-джилък. Р. Каролев, УБЧИ, 152.
430
архимандрит
АРХИПЕЛАГ, мн. -зи, след числ. -га, м. Група от много острови, разположени на близко разстояние един от друг, разглеждани обикн. като едно цяло. Индонезия е архипелаг с повече от 10 000 обитавани и нео-битавани острова. В. Атанасова, ДБ, 5. Филипините представляват един огромен архипелаг от големи и малки острови, островчета и рифове. Това островно съзвездие има 7 083 острова. Хр. Тилев, Ф, 8. Га-лапагос е архипелаг, който спада .. към семействата от острови. Той се намира навътре в Тихия океан. Н. Боев, Г, 14. Почти никой от най-богатите хора на България, .., не бе скитал от остров на остров из гръцкия архипелаг. Д. Димов, Т, 197. Вул-кански архипелаг. Коралов архипелаг.
АРХИПЕЛАГСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архипелаг; архипелажки. Архипелагски острови.
АРХИПЕЛАЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Архипелагски.
АРХИПОДЛЕЦ, мн. -и, м. Рядко. Свръхподлец, най-голям, преголям подлец. Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет! Ал. Константинов, Съч. I, 205. Берое сви пестници и пристъпи към адвоката. — Архиподлец! Ей сега ще ти сваля маската! К. Петканов, В, 111.
АРХИРЕАКЦИОНЕН, -нна, нно, мн. -нни, прил. Книж. Свръхреакционен. Архи-реакционна клика. Архиреакционен вестник.
АРХИСТРАТЕГ, мн. -зи, м. Боен. Лице, което заема основно място в ръководството и насоката на развитие на нещо, главен стратег на нещо. Радко Димитриев, архист-ратег на революцията, даваше команди от своя хотел. С. Радев, ССБ И, 420.
АРХИТЕКТ м. Специалист по архитектура. Св.Петър е най-величественият паметник, издигнат от Възраждането, .. , великата църква оставя незаличимо впечатление в ония, които са имали щастието да я видят, .. Построяването се е продължило сто и двадесет години .. То е било .. ръководено последователно от тринадесет архитекти. К. Величков, ПССъч. III, 70-73. В Прага ние видяхме и първия паметник на съветския воин във Варшава — колективно дело на съветски и полски скулптори и архитекти. Н. Фурнаджиев, МП, 74. Двами-на архитекти: Антемиус от Трал и Изи-дор от Милет, ръководеха строежа [на “.вета София“.. А. Каралийчев, С, 43.
— От гр. apxiTEKiGiv ’главен строител’ през лат. architectus и нем. Architekt.
АРХИТЕКТЕН,- -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който е свързан с архитект; архитектски. Архитектно решение.
архитектен
