Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/210“
м (→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
абсолютен | абсолютен | ||
| − | <i>Аритм.</i> Самото число без знак плюс (+) или минус (-). Абсолютна температура. <i>Физ.</i> Температурата, която се измерва с абсолютната нула. Абсолютно мнозинство. При гласуване — повече от половината гласове от броя на гласувалите. > Абсолютна нула. <i>Разг.</i> Пълно нищожество, човек без никакво значение или никакви познания или други качества. <i>Той е абсолютна нула и няма да ти помогне.</i> — От лат. absolutus | + | <i>Аритм.</i> Самото число без знак плюс (+) или минус (-). Абсолютна температура. <i>Физ.</i> Температурата, която се измерва с абсолютната нула. Абсолютно мнозинство. При гласуване — повече от половината гласове от броя на гласувалите. > Абсолютна нула. <i>Разг.</i> Пълно нищожество, човек без никакво значение или никакви познания или други качества. <i>Той е абсолютна нула и няма да ти помогне.</i> — От лат. absolutus ’съвършен, пълен, безусловен’ през рус. абсолютнми`. Друга (остар.) форма: абсолутен. |
| − | + | ---- | |
АБСОЛЮТИЗАЦИЯ <i>ж. Книж.</i> Представяне на нещо като безусловно, независещо от никакви условия; абсолютизиране. | АБСОЛЮТИЗАЦИЯ <i>ж. Книж.</i> Представяне на нещо като безусловно, независещо от никакви условия; абсолютизиране. | ||
| − | + | ---- | |
АБСОЛЮТИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Приемам или представям нещо като безусловно, като съвършено или най-значимо за нещо, основна същност на нещо, някого и под. <i>В изброените образи индивидуализацията не се явява според нас достатъчна, тъй като авторите на филмите са аб-солютизирали съществената страна на образите до такава степен, че се създава впечатление, като че ли пред нас са хора от един характер.</i> Т, 1954, кн.4, 46. <i>Кръстев абсолютизира неговите индивидуалис-тични увлечения, възвеличава ония негови произведения, в които той</i> [Пенчо Славейков] <i>е откъснат от народа.</i> Г. Цанев, СИБЛ, 62. <i>Много абсолютизираш неговия педагогически талант, и той допуска грешки,</i> абсолютизирам се <i>страд. Поетът се стреми към лиричната скица,.. — и толкоз. Емоциите се издигат в самоцел, абсо-лютизират се и свеждат стихотворението до колоритна, красива наброска, лишена от образна мисъл, от обобщение.</i> Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр.48, 2. <i>Марксизмът се абсолютизираше като единствено вярната философска теория.</i> | АБСОЛЮТИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Приемам или представям нещо като безусловно, като съвършено или най-значимо за нещо, основна същност на нещо, някого и под. <i>В изброените образи индивидуализацията не се явява според нас достатъчна, тъй като авторите на филмите са аб-солютизирали съществената страна на образите до такава степен, че се създава впечатление, като че ли пред нас са хора от един характер.</i> Т, 1954, кн.4, 46. <i>Кръстев абсолютизира неговите индивидуалис-тични увлечения, възвеличава ония негови произведения, в които той</i> [Пенчо Славейков] <i>е откъснат от народа.</i> Г. Цанев, СИБЛ, 62. <i>Много абсолютизираш неговия педагогически талант, и той допуска грешки,</i> абсолютизирам се <i>страд. Поетът се стреми към лиричната скица,.. — и толкоз. Емоциите се издигат в самоцел, абсо-лютизират се и свеждат стихотворението до колоритна, красива наброска, лишена от образна мисъл, от обобщение.</i> Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр.48, 2. <i>Марксизмът се абсолютизираше като единствено вярната философска теория.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АБ СО ЛЮТИЗИ`Р АНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> абсолютизирам <i>и от</i> абсолютизирам се. <i>Той</i> [Стаматов] <i>вижда само, че развалата се засилва все повече и повече. Нему се струва, че всички са обхванати от нея — той обобщава и говори за човека изобщо. Тук, в това абсолютизиране е изворът на неговия песимизъм.</i> Г. Цанев, СИБЛ, 256. | АБ СО ЛЮТИЗИ`Р АНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> абсолютизирам <i>и от</i> абсолютизирам се. <i>Той</i> [Стаматов] <i>вижда само, че развалата се засилва все повече и повече. Нему се струва, че всички са обхванати от нея — той обобщава и говори за човека изобщо. Тук, в това абсолютизиране е изворът на неговия песимизъм.</i> Г. Цанев, СИБЛ, 256. | ||
| − | + | ---- | |
АБСОЛЮТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Полит.</i> 1. Форма на държавно управление, при което суверенът (монарх) има неограничена и върховна власт. <i>Революционните решения на третото съсловие, с които се нанасял удар върху основите на аб-солютизма, предизвикали възмущение в кралския двор.</i> Ист. X кл, 15. 2. Неограничена еднолична върховна власт. <i>На запад това самопроизволно намисвание на светската власт в черковните работи взе твърде широки размери, породи папския абсолютизъм.</i> ПСп, 1876, кн.11 и 12, 70. <i>Тя</i> [войната], <i>бе заякчила ощи за дълги го</i> | АБСОЛЮТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Полит.</i> 1. Форма на държавно управление, при което суверенът (монарх) има неограничена и върховна власт. <i>Революционните решения на третото съсловие, с които се нанасял удар върху основите на аб-солютизма, предизвикали възмущение в кралския двор.</i> Ист. X кл, 15. 2. Неограничена еднолична върховна власт. <i>На запад това самопроизволно намисвание на светската власт в черковните работи взе твърде широки размери, породи папския абсолютизъм.</i> ПСп, 1876, кн.11 и 12, 70. <i>Тя</i> [войната], <i>бе заякчила ощи за дълги го</i> | ||
абсолюти`зъм | абсолюти`зъм | ||
Версия от 19:30, 27 ноември 2012
АБСОЛЮТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Взет сам за себе си, независимо от нищо друго; безусловен, безотносителен. Народната мъдрост и тя се е притекла на помощ на докторите, в много по-абсолютна и отсечена форма: „Ако има век, ще има и лек!“ казва тя за болния. Ив. Вазов, Съч. IX, 76-77.
2. Който се проявява изцяло, в своята пълнота, цялост, в най-крайната си степен; пълен, съвършен. Той лежеше в абсолютна неподвижност, със затворени очи, обърнати някъде навътре в душата. Л. Стоянов, П, 394. — Да се помоли уважаемият наш другар господин Крушков да каже, счита ли се, че е навършил тридесет години, и на неговото изявление да се даде абсолютно доверие и да се основе решението на Народното събрание по правилността на избора му. Ив. Вазов, Съч. X, 79. Той би призовал спасителите си с облекчение и с абсолютна увереност, че те по-нататък ще поемат грижата за него. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 44. В чудна светлина си [Петканов] облял героите.. Дамян е абсолютното добро, който не би могъл да живее (поне в романа) без абсолютното зло — Кадански. Ал. Гетман и др., СБ, 50. Человек и в деятелността си се явява обществен. За нас немислима е человеческа деятелност в абсолютна негова [на човека] усамотеност. ПСп, 1876, кн.11 и 12, 22. Абсолютен мрак. Абсолютно спокойствие. Абсолютна безсмислица. Абсолютна тайна. Абсолютен рекорд. Абсолютен контраст. Абсолютна тишина.
3. Неограничен от нищо; пълен, безусловен. Идеше абсолютният господар на империята. Той беше върховен началник на черквата, на войската, върховен законодател. А. Гуляшки, ЗВ, 138. Абсолютна свобода. Абсолютна власт.
О Абсолютен слух. Муз. Способност непосредствено по слух да се определя точно, безпогрешно височината на музикален тон без сравнение с друг тон, чиято височина е предварително известна. Абсолютен спирт. Хим. Безводен спирт. Абсолютна височина. Геогр. Височината на дадена точка над морското равнище. Абсолютна влажност. Метеор. Количеството водни пари във въздуха, измерено с грамове за кубически метър. Абсолютна идея. Филос. Абсолют (в 1 знач.). Абсолютна истина. Филос. Пълна и окончателна истина за даден обект, която е цел на процеса на познанието, и може да бъде достигната чрез ред относителни истини. Абсолютна монархия. Истор. Форма на държавно управление, при което върховната власт е еднолична и неограничена; неограничена монархия, самодържавие. Абсолютна нула. Физ. Най-ниската температура (-273.1° С), при която се прекратява топлинното движение на молекулите в телата. Абсолютна стойност на едно реално число.
абсолютен
Аритм. Самото число без знак плюс (+) или минус (-). Абсолютна температура. Физ. Температурата, която се измерва с абсолютната нула. Абсолютно мнозинство. При гласуване — повече от половината гласове от броя на гласувалите. > Абсолютна нула. Разг. Пълно нищожество, човек без никакво значение или никакви познания или други качества. Той е абсолютна нула и няма да ти помогне. — От лат. absolutus ’съвършен, пълен, безусловен’ през рус. абсолютнми`. Друга (остар.) форма: абсолутен.
АБСОЛЮТИЗАЦИЯ ж. Книж. Представяне на нещо като безусловно, независещо от никакви условия; абсолютизиране.
АБСОЛЮТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Приемам или представям нещо като безусловно, като съвършено или най-значимо за нещо, основна същност на нещо, някого и под. В изброените образи индивидуализацията не се явява според нас достатъчна, тъй като авторите на филмите са аб-солютизирали съществената страна на образите до такава степен, че се създава впечатление, като че ли пред нас са хора от един характер. Т, 1954, кн.4, 46. Кръстев абсолютизира неговите индивидуалис-тични увлечения, възвеличава ония негови произведения, в които той [Пенчо Славейков] е откъснат от народа. Г. Цанев, СИБЛ, 62. Много абсолютизираш неговия педагогически талант, и той допуска грешки, абсолютизирам се страд. Поетът се стреми към лиричната скица,.. — и толкоз. Емоциите се издигат в самоцел, абсо-лютизират се и свеждат стихотворението до колоритна, красива наброска, лишена от образна мисъл, от обобщение. Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр.48, 2. Марксизмът се абсолютизираше като единствено вярната философска теория.
АБ СО ЛЮТИЗИ`Р АНЕ ср. Отгл. същ. от абсолютизирам и от абсолютизирам се. Той [Стаматов] вижда само, че развалата се засилва все повече и повече. Нему се струва, че всички са обхванати от нея — той обобщава и говори за човека изобщо. Тук, в това абсолютизиране е изворът на неговия песимизъм. Г. Цанев, СИБЛ, 256.
АБСОЛЮТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. 1. Форма на държавно управление, при което суверенът (монарх) има неограничена и върховна власт. Революционните решения на третото съсловие, с които се нанасял удар върху основите на аб-солютизма, предизвикали възмущение в кралския двор. Ист. X кл, 15. 2. Неограничена еднолична върховна власт. На запад това самопроизволно намисвание на светската власт в черковните работи взе твърде широки размери, породи папския абсолютизъм. ПСп, 1876, кн.11 и 12, 70. Тя [войната], бе заякчила ощи за дълги го
абсолюти`зъм
