АБСОЛЮ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Взет сам за себе си, независимо от нищо друго; безусловен, безотносителен. Народната мъдрост и тя се е притекла на помощ на докторите, в много по-абсолютна и отсечена форма: „Ако има век, ще има и лек!“ казва тя за болния. Ив. Вазов, Съч. IX, 76-77.
2. Който се проявява изцяло, в своята пълнота, цялост, в най-крайната си степен; пълен, съвършен. Той лежеше в абсолютна неподвижност, със затворени очи, обърнати някъде навътре в душата. Л. Стоянов, П, 394. — Да се помоли уважаемият наш другар господин Крушков да каже, счита ли се, че е навършил тридесет години, и на неговото изявление да се даде абсолютно доверие и да се основе решението на Народното събрание по правилността на избора му. Ив. Вазов, Съч. X, 79. Той би призовал спасителите си с облекчение и с абсолютна увереност, че те по-нататък ще поемат грижата за него. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 44. В чудна светлина си [Петканов] облял героите .. Дамян е абсолютното добро, който не би могъл да живее (поне в романа) без абсолютното зло — Кадански. Ал. Гетман и др., СБ, 50. Человек и в деятелността си се явява обществен. За нас немислима е человеческа деятелност в абсолютна негова [на човека] усамотеност. ПСп, 1876, кн.* 11 и 12, 22. Абсолютен мрак. Абсолютно спокойствие. Абсолютна безсмислица. Абсолютна тайна. Абсолютен рекорд. Абсолютен контраст. Абсолютна тишина.
3. Неограничен от нищо; пълен, безусловен. Идеше абсолютният господар на империята. Той беше върховен началник на черквата, на войската, върховен законодател. А. Гуляшки, ЗВ, 138. Абсолютна свобода. Абсолютна власт.
◇ Абсолютен слух. Муз. Способност непосредствено по слух да се определя точно, безпогрешно височината на музикален тон без сравнение с друг тон, чиято височина е предварително известна.
Абсолютен спирт. Хим. Безводен спирт.
Абсолютна височина. Геогр. Височината на дадена точка над морското равнище.
Абсолютна влажност. Метеор. Количеството водни пари във въздуха, измерено с грамове за кубически метър.
Абсолютна идея. Филос. Абсолют (в 1 знач.).
Абсолютна истина. Филос. Пълна и окончателна истина за даден обект, която е цел на процеса на познанието, и може да бъде достигната чрез ред относителни истини.
Абсолютна монархия. Истор. Форма на държавно управление, при което върховната власт е еднолична и неограничена; неограничена монархия, самодържавие.
Абсолютна нула. Физ. Най-ниската температура (-273.1° С), при която се прекратява топлинното движение на молекулите в телата.
Абсолютна стойност на едно реално число. Аритм. Самото число без знак плюс (+) или минус (-).
Абсолютна температура. Физ. Температурата, която се измерва с абсолютната нула.
Абсолютно мнозинство. При гласуване — повече от половината гласове от броя на гласувалите.
> Абсолютна нула. Разг. Пълно нищожество, човек без никакво значение или никакви познания или други качества. Той е абсолютна нула и няма да ти помогне.
— От лат. absolutus ’съвършен, пълен, безусловен’ през рус. абсолютный. Друга (остар.) форма: абсолу`тен.
АБСОЛЮТИЗА`ЦИЯ ж. Книж. Представяне на нещо като безусловно, независещо от никакви условия; абсолютизиране.
АБСОЛЮТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Приемам или представям нещо като безусловно, като съвършено или най-значимо за нещо, основна същност на нещо, някого и под. В изброените образи индивидуализацията не се явява според нас достатъчна, тъй като авторите на филмите са абсолютизирали съществената страна на образите до такава степен, че се създава впечатление, като че ли пред нас са хора от един характер. Т, 1954, кн.* 4, 46. Кръстев абсолютизира неговите индивидуалистични увлечения, възвеличава ония негови произведения, в които той [Пенчо Славейков] е откъснат от народа. Г. Цанев, СИБЛ, 62. Много абсолютизираш неговия педагогически талант, и той допуска грешки. абсолютизирам се страд. Поетът се стреми към лиричната скица, .. — и толкоз. Емоциите се издигат в самоцел, абсолютизират се и свеждат стихотворението до колоритна, красива наброска, лишена от образна мисъл, от обобщение. Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр.* 48, 2. Марксизмът се абсолютизираше като единствено вярната философска теория.
АБСОЛЮТИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от абсолютизирам и от абсолютизирам се. Той [Стаматов] вижда само, че развалата се засилва все повече и повече. Нему се струва, че всички са обхванати от нея — той обобщава и говори за човека изобщо. Тук, в това абсолютизиране е изворът на неговия песимизъм. Г. Цанев, СИБЛ, 256.
АБСОЛЮТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. 1. Форма на държавно управление, при което суверенът (монарх) има неограничена и върховна власт. Революционните решения на третото съсловие, с които се нанасял удар върху основите на абсолютизма, предизвикали възмущение в кралския двор. Ист. X кл, 15.
2. Неограничена еднолична върховна власт. На запад това самопроизволно намисвание на светската власт в черковните работи взе твърде широки размери, породи папския абсолютизъм. ПСп, 1876, кн.* 11 и 12, 70. Тя [войната], бе заякчила ощи за дълги години
