абсолютизма и гнета на монархията. Ив. Вазов, Съч. XIII, 29-30.
◇ Просветен абсолютизъм. Истор. Вид неограничена монархия в Западна Европа през втората половина на XVIII в., при която монарсите се обявяват за привърженици на „просветените философи“ като се борят срещу феодално-дворцовите и църковните привилегии, покровителстват развитието на търговията и промишлеността, но запазват съсловния строй и не дават никакви права на народа.
— Фр. absolutisme. Друга (остар.) форма: абсолути`зъм.
АБСОЛЮТИ`СТ м. Полит. Привърженик на абсолютизма.
— Фр. absolutiste.
АБСОЛЮТИ`СТКА ж. Полит. Привърженичка на абсолютизма.
АБСОЛЮТИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, Полит. Прил. от абсолюти`ст.
АБСОЛЮ`ТНО нареч. Напълно, съвършено, безусловно, съвсем. Достъпът за холерните тук е абсолютно забранен, както раят за грешниците. Л.* Стоянов, X, 113. — Няма абсолютно никакво вакантно място. Ще правим дори и съкращения, големи съкращения! Д. Калфов, Избр. разк., 309. Най-тежък удар на събраните в полупразния салон абсолютно невинни граждани нанесе белетристът, .. С необикновено глух и безизразен глас той прочете някакъв безкраен разказ. Ч. Шинов, БС, 43. С истинска научна неподкупност той настояваше да бъде абсолютно уверен, че наистина няма нищо писано по въпроса. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 51. Значи, е абсолютно все едно как постъпваме в един или друг случай, как живея, как ще умра. Ще рече — всичко ми е позволено. Ем. Манов, БГ, 116. Сам човек, отделен абсолютно от подобните си, е немислим. ПСп, 1876, кн.* 11 и 12, 21. Абсолютно необходимо.
— Друга (остар.) форма: абсолу`тно.
АБСОЛЮ`ТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Независимост от каквито и да е условия; безусловност. По писателска дарба и по модерното направление, Ботев повече прилича на Каравелова, като го надминува по творчески дар в първото и по прекаленост и абсолютност във второто. Ив. Вазов, Съч. XIII, 57.
АБСОРБА`ТОР м. Техн. 1. Домакински апарат над готварска печка за всмукване на изпарения при готвене и за прочистване на въздуха от влага и миризма; абсорбер.
2. Физ. Вещество, което може да поглъща и задържа газове, пари и течности; адсорбер, адсорбент, адсорбител.
3. Техн. Част от хладилна машина, в която се поглъщат парите на хладилното вещество.
4. Техн. Абсорбатор.
АБСОРБЕ`НТ м. Техн. Вещество, което има свойство да абсорбира; поглъщател.
— От лат. absorbens, -ntis ’поглъщащ’.
АБСО`РБЕР м. Техн. Съоръжение, апарат — кула, електрически уред, част от хладилник и др. — за улавяне и задържане на изпаряващи се вещества и газове с целия си обем с цел да бъдат повторно използвани, след като се отделят от абсорбента. Поглъщането на хлороводорода от вода се извършва в поглъщателни кули — абсорбери. Хим. VIII кл, 33. // Битов електрически уред или част от такъв уред, която поглъща неприятните миризми, изпарения. Абсорбер над печка. Абсорбер на фритюрник.
— От нем. Absorber.
АБСОРБИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Физ. Хим. За вещества — поглъщам, всмуквам в целия си обем други вещества (газове или течности). Колоидните вещества имат способността да абсорбират, т.е. да поемат в себе си някои оцветяващи и миризливи вещества. В. Пеев, МК, 20. абсорбирам се страд.
— От лат. absorbeo ’изсмуквам, поглъщам’.
АБСОРБИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Физ. Хим. За вещества, газове или течности — поглъщам се, всмуквам се в други вещества.
— От лат. absorbeo ’изсмуквам, поглъщам’.
АБСОРБИ`РАНЕ ср. Физ. Хим. Отгл. същ. от абсорбирам и от абсорбирам се. Абсорбиране на газовете. Абсорбиране на храната. Абсорбиране на светлината.
АБСОРБЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Хим. Който се отнася до абсорбция. Абсорбционни спектри имаме тогава, когато светлината, която идва от светлинен източник, преминава през друг слой; последният поглъща известни ивици или линии в зависимост от това, дали той се намира в молекулно или атомно състояние. Астр. XI кл, 59. Абсорбционни хладилници.
АБСО`РБЦИЯ ж. Спец. Поглъщане на газове или течности от течности или по-рядко от твърди тела. Течностите притежават способността да поглъщат и разтварят газовете, които идват в допир с тях. Това явление е известно под името абсорбция. Ст. Станчев, X, 25. Минералите поглъщат светлината в различна степен. Това поглъщане (абсорбция) се измерва с показател за прозрачността. Г. Георгиев, МП, 124.
◇ Абсорбция на звука. Физ. Поглъщане и отслабване на звука при преминаването му през някое тяло, вещество.*
Абсорбция на светлината. Физ. Поглъщане и отслабване на светлината или част от нея при преминаването й през някакво вещество.
— От лат. absorptio.
АБСТИНЕ`НТ м. Книж. Човек, който практикува абстиненция (в 1 и 2 знач.)
— От лат. abstinens, -entis ’въздържащ се’ през нем. Abstinent.
