на която се е приписвала възможността да лекува болести.
2. Прен. Нещо неразбираемо, безмислено, глупаво; глупост, безмислица. Че родното ни школо е още в каменната ера на този [тестовия] тип проверка на знанията, ясно личи от ползваните тук-там досега тестове — шедьоври на абракадабрата, чиито умопомрачаващи формулировки карат и учителите да се съмняват в дипломите си. СТ, 1999, бр. 39, 2.
— Вер. от гр. ’божество’ + стевр. ’дума’ през лат. abracadabra.
АБРА`Ш неизм. прил. Диал. 1. За човек — който има белезникави или кафяви петна по кожата си или е с белезникави, светли вежди, мигли и коса; абрашест.
2. Обикн. за кон — който има петна по кожата си, обикн. бели; пъстър, бряз, абрашест.
— Тур. abraş. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язык*, 1895.
АБРА`ШЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Абраш. Абрашест кон. Абрашести биволи.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник .., 1951.
АБРЕВИАТУ`РА ж. 1. Съкращение на сложни названия, образувано от началните букви на съставящите ги думи или от началните им срички, напр.: РБ — Република България; САЩ — Съединени американски щати; БАН — Българска академия на науките; профсъюз — професионален съюз. Инициална абревиатура. Сричкова абревиатура.
2. Условно съкращение на думи в написан или отпечатан текст, напр.: и др. — и други; напр. — например; срв. — сравни.
3. Муз. Знак за съкращение или опростяване в нотно писмо при повторение на няколко отделни тона, такта или цели откъси.
4. Езикозн. Съкратен запис на най-често използваните думи в класическата канонична и богослужебна литература, напр.: ??? Бг҃ъ (Бог), ??? агг҃лъ (ангел) чрез специален знак „ ҃“ (т. нар. титла).
— Ит. abbreviatura.
АБРЕВИА`ЦИЯ ж. Езикозн. Образуване на абревиатури.
— От лат. ab ’от’ + brevis ’кратък’ през фр. abreviation.
А`БРИС м. Техн. 1. Скица, общо, контурно очертание на предмет.
2. Окомерна снимка на местност с нанесени само точки и линии, необходими за последващите геодезически работи.
3. Мрежа от контури, които ограничават отделните цветове на многоцветна рисунка за нанасяне върху литографски камък или цинкова плоча.
— Нем. Abriss ’скица, чертеж’.
А`БРИХТ м. Техн. Дървообработваща машина за рендосване на дъски. Обикновената машина за рендосване /абрихт/ се състои от тяло .., плот ,.., вал. М. Тодоров и др., ТМСС, 176. За получаване на много гладки повърхности… към банцигите се монтират малки абрихти. В. Цветков и др., МТД, 24.
— Съкр. от нем. Abrichtmaschine.
АБСЕ`НТ м. Силно алкохолно питие със зелен цвят, подправено с пелин и други ароматни треви. В живота си нивга не бях се надявал / на толкова мил комплимент: / покани ме дявола — старият Дявол — / в дома си на чашка абсент. Хр. Смирненски, Съч. II, 222. Сред нахални светлини, / из кръчмите, утеха всички дирят във абсента, / или в смехът ридающ на продажните жени. Д.* Бояджиев, С, 22.
— От гр. ἀψίνθιον ’пелин’ през фр. absinthe.
АБСЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от абсент.
АБСИ`ДА ж. Спец. Апсида. Зографът изреждаше какво има да нарисува.. В абсидата на олтара — .. „Тайната вечеря“. Вл. Свинтила, СЗЗ, 278.
— От гр. ἀψίς, -ῑδος ’кръг, свод’ през фр. abside.
АБСОЛВЕ`НТ м. Студент, който завършва образованието си във висше учебно заведение. Като всички абсолвенти на Селскостопанската академия Елисавета Маркова получи предварително назначение. Н. Каралиева, Н, 79.
— От лат. absolvens, -ntis ’който се освобождава’ през нем. Absolvent.
АБСОЛВЕ`НТКА ж. Студентка, която завършва образованието си във висше учебно заведение. — Бях абсолвентка в търговската академия. В. Геновска, ПЮФ, 51.
АБСОЛВЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до абсолвент. Абсолвентски курс.
АБСОЛВЕ`НТСВО, мн. няма, ср. Рядко. Времето, през което един студент е абсолвент.
АБСОЛВИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Рядко. Книж. Завършвам образованието си във висше учебно заведение.
— От лат. absolvo ’отвързвам, освобождавам’.
АБСОЛВИ`РАНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от абсолвирам.
АБСОЛЮ`Т м. 1. Филос. В идеалистическата философия — вечна, неизменна същност на нещата извън времето и пространството; абсолютна идея, световна воля, универсален дух, бог. Какво представя „абсолютният дух“ на Хегеля или „трансцеденталната воля“ на Шопенхауера, ако не абсолюти, взети a priori и турнати като изходна точка на системите им? Ас. Златаров, Избр. съч. III, 140.
2. Нещо, което е безусловно правилно. Абсолюти в изкуството не съществуват и не могат да съществуват. Ст. Грудев, АБ, 132.
— От лат. absolutus ’съвършен, безусловен’ през рус. абсолют. — Друга (остар.) форма: абсолу`т.
