Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/29“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | тези, които нямат форма за м.р., формата, в която се употребяват, напр.: | + | тези, които нямат форма за м.р., формата, в която се употребяват, напр.: телна... |
| − | 2. След заглавната дума се отбелязват окончанията за ж. и ср. р. и формата за мн. ч., напр.: | + | 2. След заглавната дума се отбелязват окончанията за ж. и ср. р. и формата за мн. ч., напр.: здрав, -а, -о, <i>мн</i>. -и... След формата се дава грам. бел. <i>прил.:</i> висок, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил....</i> |
| − | 3. При променливо | + | 3. При променливо я в корена на прилагателното се изписва цялата форма за мн.ч., напр.: бял, -а, -о, <i>мн.</i> бели... |
| − | 4. При прилагателни, в които еровата гласна се явява само в м. p., окончанията за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч. се изписват с предходната съгласна, напр.: | + | 4. При прилагателни, в които еровата гласна се явява само в м. p., окончанията за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч. се изписват с предходната съгласна, напр.: бодър, -дра, -дро, <i>мн.</i> -дри... |
| − | 5. Ако при прилагателни на | + | 5. Ако при прилагателни на -ен гласната е във формите за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч. се изпуска, окончанията на тези форми се изписват с предходната съгласна, напр.: буден, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни...; съвременен, -нна, -нно, мн. -нни... |
| − | 6. При двусрични прилагателни с наставка | + | 6. При двусрични прилагателни с наставка -ен, когато гласната е се променя в й във формите за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч., се изписва цялото прилагателно или, ако е от повече срички, наставката се изписва заедно с предходната гласна, напр.: боен, бойна, бойно, <i>мн.</i> бойни...; достоен, -ойна, -ойно,мн. -ойни... |
| − | 7. Формите за обръщение на някои прилагателни от м. р. ед. ч., напр. | + | 7. Формите за обръщение на някои прилагателни от м. р. ед. ч., напр. добри, мили, ако са често употребявани, се отбелязват с бел. „в обръщение за м. р. ед. ч.“ след формата за мн. ч., напр.: добър, -бра, -бро, <i>мн</i>. -бри`, в обръщение за <i>м. р. ед. ч.</i> добри`. |
| − | 8. Прилагателните имена, образувани от причастия, имат бележка „като <i>прил</i | + | 8. Прилагателните имена, образувани от причастия, имат бележка „като <i>прил</i>.“. износен... <i>Прич. мин. страд</i>. от износя като <i>прил... Износен костюм.</i> |
| − | 9. Употребата на прилагателните във функция на съществителни имена се отбелязва в края на статията с бележка „Като <i>същ</i>.“, напр. | + | 9. Употребата на прилагателните във функция на съществителни имена се отбелязва в края на статията с бележка „Като <i>същ</i>.“, напр. болен... 1. ... 5. Като същ. болен (болният) <i>м.<sub>у</i></sub> болна<та> <i>ж.,</i> болно<то> <i>ср., мн.</i> бол-ни<те>. Обикн. членувано. Болен човек. Ако прилагателното се субстанти-вира само в един род, членувано или нечленувано, или само в мн.число, след граматическата бележка се изписва и съответната форма: болно, само нечленувано, <i>ср. Диал.</i> Болен човек. <i>Трудно се гледа болно</i>; български... Като <i>същ.</i> българския, а) Български език. б) ...; какин... Като <i>същ.</i> какини <i>мн.</i> Домът и семейството на кака. |
| − | 10. Неизменяемите по род прилагателни от чужд произход имат бележка „<i>ед</i>. <i>неизм.“.</i | + | 10. Неизменяемите по род прилагателни от чужд произход имат бележка „<i>ед</i>. <i>неизм.“.</i> късметлия, <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил....\</i> барабанли`я, <i>ед.неи-зм., мн.</i> -йи, <i>прил</i>...., а неизменяемите по род и число — бележка „<i>неизм. прил“.</i> анасонли`я <i>неизм. прил...</i> |
| − | + | Ш. Числителни имена. 1. Към числителните бройни имена се дава граматичната бележка <i>числ. бройно:</i> три ... <i>числ. бройно</i>, а към поредните — <i>числ. поредно:</i> втори... <i>числ. поредно.</i> | |
| + | |||
| + | 2. Съкратените и стегнати форми на бройните числителни от 11-20 и от 20-100 и на поредните числителни втори, трети се дават към заглавката на съответните пълни форми като двойка или тройка заглавни думи, напр. | ||
| − | |||
Версия от 08:51, 25 ноември 2012
тези, които нямат форма за м.р., формата, в която се употребяват, напр.: телна...
2. След заглавната дума се отбелязват окончанията за ж. и ср. р. и формата за мн. ч., напр.: здрав, -а, -о, мн. -и... След формата се дава грам. бел. прил.: висок, -а, -о, мн. -и, прил....
3. При променливо я в корена на прилагателното се изписва цялата форма за мн.ч., напр.: бял, -а, -о, мн. бели...
4. При прилагателни, в които еровата гласна се явява само в м. p., окончанията за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч. се изписват с предходната съгласна, напр.: бодър, -дра, -дро, мн. -дри...
5. Ако при прилагателни на -ен гласната е във формите за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч. се изпуска, окончанията на тези форми се изписват с предходната съгласна, напр.: буден, -дна, -дно, мн. -дни...; съвременен, -нна, -нно, мн. -нни...
6. При двусрични прилагателни с наставка -ен, когато гласната е се променя в й във формите за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч., се изписва цялото прилагателно или, ако е от повече срички, наставката се изписва заедно с предходната гласна, напр.: боен, бойна, бойно, мн. бойни...; достоен, -ойна, -ойно,мн. -ойни...
7. Формите за обръщение на някои прилагателни от м. р. ед. ч., напр. добри, мили, ако са често употребявани, се отбелязват с бел. „в обръщение за м. р. ед. ч.“ след формата за мн. ч., напр.: добър, -бра, -бро, мн. -бри`, в обръщение за м. р. ед. ч. добри`.
8. Прилагателните имена, образувани от причастия, имат бележка „като прил.“. износен... Прич. мин. страд. от износя като прил... Износен костюм.
9. Употребата на прилагателните във функция на съществителни имена се отбелязва в края на статията с бележка „Като същ.“, напр. болен... 1. ... 5. Като същ. болен (болният) м.у болна<та> ж., болно<то> ср., мн. бол-ни<те>. Обикн. членувано. Болен човек. Ако прилагателното се субстанти-вира само в един род, членувано или нечленувано, или само в мн.число, след граматическата бележка се изписва и съответната форма: болно, само нечленувано, ср. Диал. Болен човек. Трудно се гледа болно; български... Като същ. българския, а) Български език. б) ...; какин... Като същ. какини мн. Домът и семейството на кака.
10. Неизменяемите по род прилагателни от чужд произход имат бележка „ед. неизм.“. късметлия, ед. неизм., мн. -йи, прил....\ барабанли`я, ед.неи-зм., мн. -йи, прил...., а неизменяемите по род и число — бележка „неизм. прил“. анасонли`я неизм. прил...
Ш. Числителни имена. 1. Към числителните бройни имена се дава граматичната бележка числ. бройно: три ... числ. бройно, а към поредните — числ. поредно: втори... числ. поредно.
2. Съкратените и стегнати форми на бройните числителни от 11-20 и от 20-100 и на поредните числителни втори, трети се дават към заглавката на съответните пълни форми като двойка или тройка заглавни думи, напр.
