Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/23“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 3. Съкратени или стегнати форми, дадени на второ място при двойка заглавни думи: | + | 3. Съкратени или стегнати форми, дадени на второ място при двойка заглавни думи: зарад. Вж. заради; осемдесе. Вж. осемдесет; секи. Вж. всеки. |
| − | 4. Местоименни форми за ж., ср. р. и мн. число, различаващи се от формите за м. p.: | + | 4. Местоименни форми за ж., ср. р. и мн. число, различаващи се от формите за м. p.: такава. Вж. такъв; онези. Вж. онзи. |
| − | 5. Падежни форми при местоименията, различни от формата за именителен падеж: | + | 5. Падежни форми при местоименията, различни от формата за именителен падеж: него. Вж. той, както и съкратени падежни форми: мен... Вж. аз. |
| − | + | V. Омоними | |
В Речника на българския език са представени следните видове омоними: | В Речника на българския език са представени следните видове омоними: | ||
| − | 1. От различен етимологичен произход: А. Непроизвод-ни омоними, получени от случайно звуково съвпадение: а) на думи, които първоначално не са били еднакви по звуков състав — | + | 1. От различен етимологичен произход: А. Непроизвод-ни омоними, получени от случайно звуково съвпадение: а) на думи, които първоначално не са били еднакви по звуков състав — вия<sup>1</sup> и вия<sup>2</sup>; б) на диалектни думи с думи от книжовния език — вадя<sup>1</sup>, 'изкарвам' и вадя<sup>2</sup> 'напоявам' (диал.); в) на заимствани чужди думи с домашни или с други чужди думи: бас<sup>1</sup> (ит.) 'нисък мъжки глас' и бас<sup>2</sup> (тур.) 'облог'; спор<sup>1</sup> 'изобилие, родитба' и спор<sup>2</sup> (рус.) 'дискусия'. Б. Производни омоними: а) образувани от свързването на различни думи с едни и същи афикси (представки, наставки или първи съставни части): дотичам<sup>1</sup> <i>несв</i>. (от тека) и дотичам<sup>2 </sup>се. (от тичам); второкласен<sup>1</sup> (от класа) и второкласен<sup>2</sup>, (от клас); б) образувани от свързването на непроизводни омоними с едни и същи афикси: спорен<sup>1</sup> и спорен<sup>2</sup> (от спор<sup>1</sup> и спор<sup>2</sup>). |
| − | 2. От общ произход. Омоними, възникнали чрез диференциация на значенията в резултат на прекъсване на семантичната връзка между тях, напр.: | + | 2. От общ произход. Омоними, възникнали чрез диференциация на значенията в резултат на прекъсване на семантичната връзка между тях, напр.: бавя<sup>1</sup> 'забавям' и бавя<sup>2</sup> 'гледам, занимавам (дете)'; шарка<sup>1</sup> 'багра' и шарка<sup>2</sup> 'вид болест'; крушка<sup>1</sup> 'умал. от круша' и крушка<sup>2</sup> 'осветително тяло '; да<sup>1</sup> <i>частица</i> и да<sup>2</sup> <i>съюз.</i> |
| − | 3. Омонимите, дадени като отделни заглавни думи, графически са разграничени с арабска цифра, поставена горе след думата омоним — | + | 3. Омонимите, дадени като отделни заглавни думи, графически са разграничени с арабска цифра, поставена горе след думата омоним — град<sup>1</sup>, град<sup>2</sup>. При частичните омоними, както и при граматичените омоними обикновено не се поставя цифра, тъй като те са разграничени чрез граматичните си характеристики и форми, отбелязани след заглавната дума омоним, напр.: бит, битът, бита, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> и бит, -а, -о, лея.-и, прил.; братски, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> и братски. <i>Нареч. от прил.</i> братски. |
| − | + | VI. Редица думи, предимно непреходни деятелни глаголи с частици <i>се, си, ме</i> и местоимения от ср.р. с обобщаващо значение, се разработват като подзаглавни думи, напр. блъскам се, боли ме, връщам се, всички (при всеки) и др. | |
| − | + | СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ | |
1. В началото на речниковата статия се поставя заглавната дума в абзац и с ударение (тежко); <i>къща, вървя, бавно, първи.</i> Едносричните думи, | 1. В началото на речниковата статия се поставя заглавната дума в абзац и с ударение (тежко); <i>къща, вървя, бавно, първи.</i> Едносричните думи, | ||
| + | |||
Версия от 11:49, 25 ноември 2012
3. Съкратени или стегнати форми, дадени на второ място при двойка заглавни думи: зарад. Вж. заради; осемдесе. Вж. осемдесет; секи. Вж. всеки.
4. Местоименни форми за ж., ср. р. и мн. число, различаващи се от формите за м. p.: такава. Вж. такъв; онези. Вж. онзи.
5. Падежни форми при местоименията, различни от формата за именителен падеж: него. Вж. той, както и съкратени падежни форми: мен... Вж. аз.
V. Омоними
В Речника на българския език са представени следните видове омоними:
1. От различен етимологичен произход: А. Непроизвод-ни омоними, получени от случайно звуково съвпадение: а) на думи, които първоначално не са били еднакви по звуков състав — вия1 и вия2; б) на диалектни думи с думи от книжовния език — вадя1, 'изкарвам' и вадя2 'напоявам' (диал.); в) на заимствани чужди думи с домашни или с други чужди думи: бас1 (ит.) 'нисък мъжки глас' и бас2 (тур.) 'облог'; спор1 'изобилие, родитба' и спор2 (рус.) 'дискусия'. Б. Производни омоними: а) образувани от свързването на различни думи с едни и същи афикси (представки, наставки или първи съставни части): дотичам1 несв. (от тека) и дотичам2 се. (от тичам); второкласен1 (от класа) и второкласен2, (от клас); б) образувани от свързването на непроизводни омоними с едни и същи афикси: спорен1 и спорен2 (от спор1 и спор2).
2. От общ произход. Омоними, възникнали чрез диференциация на значенията в резултат на прекъсване на семантичната връзка между тях, напр.: бавя1 'забавям' и бавя2 'гледам, занимавам (дете)'; шарка1 'багра' и шарка2 'вид болест'; крушка1 'умал. от круша' и крушка2 'осветително тяло '; да1 частица и да2 съюз.
3. Омонимите, дадени като отделни заглавни думи, графически са разграничени с арабска цифра, поставена горе след думата омоним — град1, град2. При частичните омоними, както и при граматичените омоними обикновено не се поставя цифра, тъй като те са разграничени чрез граматичните си характеристики и форми, отбелязани след заглавната дума омоним, напр.: бит, битът, бита, мн. няма, м. и бит, -а, -о, лея.-и, прил.; братски, -а, -о, мн. -и, прил. и братски. Нареч. от прил. братски.
VI. Редица думи, предимно непреходни деятелни глаголи с частици се, си, ме и местоимения от ср.р. с обобщаващо значение, се разработват като подзаглавни думи, напр. блъскам се, боли ме, връщам се, всички (при всеки) и др.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ
1. В началото на речниковата статия се поставя заглавната дума в абзац и с ударение (тежко); къща, вървя, бавно, първи. Едносричните думи,
