Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/847“
Mister sou (беседа | приноси) м (aleksanda 6klas) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОНАЧА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се отнася до | + | <b>БОГОНАЧА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се отнася до богоначалие. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОНАЧА`ЛИЕ</b> <i>ср. Остар. Книж.</i> | + | <b>БОГОНАЧА`ЛИЕ</b> <i>ср. Остар. Книж.</i> Боговластие. |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОНЕВЕ`СТА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> | + | <b>БОГОНЕВЕ`СТА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> 1. Прозвище на Богородица (Ст. Младенов, БТР). |
| − | |||
| − | 1. Прозвище на Богородица (Ст. Младенов, БТР). | ||
2. Прозвище на монахиня. <i>Като влязох в тоя манастир, денем сякаш и мир имаше в душата ми, и спокойствие; не бях предишната, а нова, богоневеста сестра Ксения.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 162. | 2. Прозвище на монахиня. <i>Като влязох в тоя манастир, денем сякаш и мир имаше в душата ми, и спокойствие; не бях предишната, а нова, богоневеста сестра Ксения.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 162. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОНЕНА`ВИСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Омраза, ненавист към Бога; | + | <b>БОГОНЕНА`ВИСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Омраза, ненавист към Бога; богоненавистничество, богомразство. <i>Противоп.</i> боголюбие. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОНЕНА`ВИСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е омразен на Бога, които е ненавиждан от Бога; | + | <b>БОГОНЕНА`ВИСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е омразен на Бога, които е ненавиждан от Бога; богоомразен. <i>Противоп.</i> боголюбен, боголюбим. <i>Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си .. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи.</i> Ист. VII кл. 22. |
| − | 2. Който се отнася до богоненавист и до | + | 2. Който се отнася до богоненавист и до богоненавистник. <i>Богоненавистни мисли.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОНЕНА`ВИСТНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, At. <i>Книж.</i> Човек, който мрази Бога; | + | <b>БОГОНЕНА`ВИСТНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, At. <i>Книж.</i> Човек, който мрази Бога; богомразец. <i>Противоп.</i> боголюбец. |
---- | ---- | ||
<b>БОГОНЕНА`ВИСТНИЦА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена, която мрази Бога; богомразка. | <b>БОГОНЕНА`ВИСТНИЦА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена, която мрази Бога; богомразка. | ||
| Ред 25: | Ред 23: | ||
<b>БОГОНЕНА`ВИСТНИЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Богоненавист. <i>Противоп.</i> боголюбие. | <b>БОГОНЕНА`ВИСТНИЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Богоненавист. <i>Противоп.</i> боголюбие. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОНО`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който носи нещо божествено в себе си, който е изпълнен с дълбока вяра в Бога. <i>Първите святи подвижници, а особено по-славните от тях, | + | <b>БОГОНО`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който носи нещо божествено в себе си, който е изпълнен с дълбока вяра в Бога. <i>Първите святи подвижници, а особено по-славните от тях, черковата нарича „богоносни“ .., защото те далеч от мирскийт шум просветнали с чудесни дарове на благодатта и с големите подвизи на благочестието.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 257. <i>Богоносен отец.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОНО`СЕЦ</b>, <i>мн.</i> -сци, <i>м. Остар. Книж.</i> Прозвище на някои светии. <i>Свети Игнатий богоносец. Свети Христофор | + | <b>БОГОНО`СЕЦ</b>, <i>мн.</i> -сци, <i>м. Остар. Книж.</i> Прозвище на някои светии. <i>Свети Игнатий богоносец. Свети Христофор богоносец.</i> |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
<b>БОГОНРА`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> Който е съобразен с изискванията на религията, на черквата. | <b>БОГОНРА`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> Който е съобразен с изискванията на религията, на черквата. | ||
| Ред 35: | Ред 33: | ||
<b>БОГООБРА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който има образ, който прилича на Бог, на божество; богоподобен. | <b>БОГООБРА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който има образ, който прилича на Бог, на божество; богоподобен. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОГООМРА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който е омразен на Бога; богоненавистен. <i>Противоп.</i> боголюбен, боголюбим. <i>Той си подаваше щедро ръката за целуване и си мислеше: „Щом така ме посрещат, ще сразя богоомразния слуга на демона!“</i> Цв. Минков, МЗ, 123. | |
| − | |||
| − | <b>БОГООМРА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който е омразен на Бога; | ||
---- | ---- | ||
<b>БОГООТЕ`Ц</b>, <i>мн.</i> -тци, <i>м. Книж.</i> Прозвище на пророк Давид, родоначалник, от който е произлязъл Исус Христос. | <b>БОГООТЕ`Ц</b>, <i>мн.</i> -тци, <i>м. Книж.</i> Прозвище на пророк Давид, родоначалник, от който е произлязъл Исус Христос. | ||
| Ред 45: | Ред 41: | ||
<b>БОГООТСТЪ`ПНИЦА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена богоотстъпник. | <b>БОГООТСТЪ`ПНИЦА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена богоотстъпник. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГООТСТЪ`ПНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> | + | <b>БОГООТСТЪ`ПНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до богоотстъпник и до богоотстъпничество. |
| − | |||
| − | -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до богоотстъпник и до богоотстъпничество. | ||
---- | ---- | ||
<b>БОГООТСТЪ`ПНИЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Проява на богоотстъпник. | <b>БОГООТСТЪ`ПНИЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Проява на богоотстъпник. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОПОДО`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Книж.</i> Който е подобен, който прилича на бог, на божество; богообразен. <i>Тук, в часове като тоя час, са се разхождали усамотено мълчаливи богопоообни мъже и в техните души са се раждали всичките чудеса на тая земя — храмове, некрополи, статуи, вази.</i> К. Константинов, ПЗ, 216. <i>О, аз последен злочестник! Във тая Троя широка/отгледах рожби най-храбри, но не ми никой остана! / Ни Местор богоподобен, ни Троил, боец в колата, / нито пък | + | <b>БОГОПОДО`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Книж.</i> Който е подобен, който прилича на бог, на божество; богообразен. <i>Тук, в часове като тоя час, са се разхождали усамотено мълчаливи богопоообни мъже и в техните души са се раждали всичките чудеса на тая земя — храмове, некрополи, статуи, вази.</i> К. Константинов, ПЗ, 216. <i>О, аз последен злочестник! Във тая Троя широка/отгледах рожби най-храбри, но не ми никой остана! / Ни Местор богоподобен, ни Троил, боец в колата, / нито пък Хектор.</i> Ас. Разцветников, Избр, пр III, (превод), 62. <i>На двамата водачи са явило богоподобно видение и им известило, че единът водач и срещу поставената му войска са обречени на боговете на смъртта.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 294. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОПОДО`БИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Подобие на Бог, прилика с Бог. <i>Защото е християнската вяра тъй плодотворна, щото ония, които я изповядват, могат достигна с богоугоднийт си живот нравствено богоподобие и да изпълняват волята Божия.</i> | + | <b>БОГОПОДО`БИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Подобие на Бог, прилика с Бог. <i>Защото е християнската вяра тъй плодотворна, щото ония, които я изповядват, могат достигна с богоугоднийт си живот нравствено богоподобие и да изпълняват волята Божия.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 2. |
---- | ---- | ||
<b>БОГОПОЗНА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Познаване, почитане на Бога. <i>Измежду всички стари народи, потънали в идолопоклонство, само едните евреи опазили правото и истинното богопознание.</i> Й. Груев, КВИ, (превод), 8 | <b>БОГОПОЗНА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Познаване, почитане на Бога. <i>Измежду всички стари народи, потънали в идолопоклонство, само едните евреи опазили правото и истинното богопознание.</i> Й. Груев, КВИ, (превод), 8 | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОПОКЛОНЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Поклонение, преклонение пред Бога. <i>Като че сам Бог, создател всея твари, е вдъхнал у человеците чувството за | + | <b>БОГОПОКЛОНЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Поклонение, преклонение пред Бога. <i>Като че сам Бог, создател всея твари, е вдъхнал у человеците чувството за богопоклонение като знак на общо припознание на божественото му същество.</i> Г. Кръстевич, ИБ I, 34. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 07:50, 22 декември 2013
БОГОНАЧА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. лни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоначалие.
БОГОНАЧА`ЛИЕ ср. Остар. Книж. Боговластие.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОНЕВЕ`СТА ж. Остар. Книж. 1. Прозвище на Богородица (Ст. Младенов, БТР).
2. Прозвище на монахиня. Като влязох в тоя манастир, денем сякаш и мир имаше в душата ми, и спокойствие; не бях предишната, а нова, богоневеста сестра Ксения. Ст. Загорчинов, ДП, 162.
БОГОНЕНА`ВИСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Омраза, ненавист към Бога; богоненавистничество, богомразство. Противоп. боголюбие.
БОГОНЕНА`ВИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е омразен на Бога, които е ненавиждан от Бога; богоомразен. Противоп. боголюбен, боголюбим. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си .. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи. Ист. VII кл. 22.
2. Който се отнася до богоненавист и до богоненавистник. Богоненавистни мисли.
БОГОНЕНА`ВИСТНИК, мн. -ци, At. Книж. Човек, който мрази Бога; богомразец. Противоп. боголюбец.
БОГОНЕНА`ВИСТНИЦА ж. Книж. Жена, която мрази Бога; богомразка.
БОГОНЕНА`ВИСТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Богоненавист. Противоп. боголюбие.
БОГОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Който носи нещо божествено в себе си, който е изпълнен с дълбока вяра в Бога. Първите святи подвижници, а особено по-славните от тях, черковата нарича „богоносни“ .., защото те далеч от мирскийт шум просветнали с чудесни дарове на благодатта и с големите подвизи на благочестието. З. Петров и др., ЧБ (превод), 257. Богоносен отец.
БОГОНО`СЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Книж. Прозвище на някои светии. Свети Игнатий богоносец. Свети Христофор богоносец.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОНРА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е съобразен с изискванията на религията, на черквата.
БОГООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който има образ, който прилича на Бог, на божество; богоподобен.
БОГООМРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който е омразен на Бога; богоненавистен. Противоп. боголюбен, боголюбим. Той си подаваше щедро ръката за целуване и си мислеше: „Щом така ме посрещат, ще сразя богоомразния слуга на демона!“ Цв. Минков, МЗ, 123.
БОГООТЕ`Ц, мн. -тци, м. Книж. Прозвище на пророк Давид, родоначалник, от който е произлязъл Исус Христос.
БОГООТСТЪ`ПНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се е отказал от Бога и от религията, човек, който повече не вярва в Бога. От своята страна и болградската младеж проклина патриархът като еретик и като богоотстъпник. Св, 1872, бр. 33, 257.
БОГООТСТЪ`ПНИЦА ж. Книж. Жена богоотстъпник.
БОГООТСТЪ`ПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до богоотстъпник и до богоотстъпничество.
БОГООТСТЪ`ПНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Проява на богоотстъпник.
БОГОПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който е подобен, който прилича на бог, на божество; богообразен. Тук, в часове като тоя час, са се разхождали усамотено мълчаливи богопоообни мъже и в техните души са се раждали всичките чудеса на тая земя — храмове, некрополи, статуи, вази. К. Константинов, ПЗ, 216. О, аз последен злочестник! Във тая Троя широка/отгледах рожби най-храбри, но не ми никой остана! / Ни Местор богоподобен, ни Троил, боец в колата, / нито пък Хектор. Ас. Разцветников, Избр, пр III, (превод), 62. На двамата водачи са явило богоподобно видение и им известило, че единът водач и срещу поставената му войска са обречени на боговете на смъртта. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 294.
БОГОПОДО`БИЕ, мн. няма, ср. Книж. Подобие на Бог, прилика с Бог. Защото е християнската вяра тъй плодотворна, щото ония, които я изповядват, могат достигна с богоугоднийт си живот нравствено богоподобие и да изпълняват волята Божия. З. Петров и др., ЧБ (превод), 2.
БОГОПОЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Познаване, почитане на Бога. Измежду всички стари народи, потънали в идолопоклонство, само едните евреи опазили правото и истинното богопознание. Й. Груев, КВИ, (превод), 8
БОГОПОКЛОНЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Поклонение, преклонение пред Бога. Като че сам Бог, создател всея твари, е вдъхнал у человеците чувството за богопоклонение като знак на общо припознание на божественото му същество. Г. Кръстевич, ИБ I, 34.
