Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/292“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>брадо момче | + | <i>брадо момче — сега дългата му брада и пристриганите му пожълтели от тютюна мустаци прошарят наполовина бели власи.</i> П. Тодоров, И II, 26. <i>Наречени ся [капилярните явления] тъй</i>, <i>защото те най-лесно ся забележват в твърде тънки тръбици, диаметърът на които е малък колкото един косъм (влас).</i> И. Гюзелев, РФ, 93-94. // Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Космите по тялото на животно. <i>Вдигнало влас като кадифе.</i> Н. Геров, РБЯ I, 134. |
2. С <i>мн.</i> власи. Само <i>мн. Поет.</i> Коса на човек. <i>Когато чудната звезда изгря на небето и позлати белите власи на мъдреците, тревога нахлу в тъмната душа на Ирода.</i> | 2. С <i>мн.</i> власи. Само <i>мн. Поет.</i> Коса на човек. <i>Когато чудната звезда изгря на небето и позлати белите власи на мъдреците, тревога нахлу в тъмната душа на Ирода.</i> | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
3. С <i>мн.</i> власове. <i>Диал.</i> Продълговато сноп-че от добре обработена на дарак вълна, приготвена за къделя. <i>Председателят Киро Донин, син на Дона Влачарката, която източваше от изпраните руна най-хубави-те власове в селото, не се засягаше от злите езици.</i> Съвр., 1974, кн. 2, 273. <i>Тя беше вдигнала тоя пласт</i> [сено].. <i>Жените влачеха купчините и й ги подаваха и тя ги наслагваше като власове.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 15. | 3. С <i>мн.</i> власове. <i>Диал.</i> Продълговато сноп-че от добре обработена на дарак вълна, приготвена за къделя. <i>Председателят Киро Донин, син на Дона Влачарката, която източваше от изпраните руна най-хубави-те власове в селото, не се засягаше от злите езици.</i> Съвр., 1974, кн. 2, 273. <i>Тя беше вдигнала тоя пласт</i> [сено].. <i>Жените влачеха купчините и й ги подаваха и тя ги наслагваше като власове.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 15. | ||
| − | 4. Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Тънки влакна по повърхността на вълнена тъкан и др. <i>Убава-та пран | + | 4. Само <i>ед. Събир. Диал.</i> Тънки влакна по повърхността на вълнена тъкан и др. <i>Убава-та пран [прахан] требва да има влас.</i> БД I, |
187. <i>Одеялото е с влас и топли.</i> | 187. <i>Одеялото е с влас и топли.</i> | ||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
<b>6</b>. Само <i>ед. Диал.</i> Някои заболявания при овцете и др. преживни животни, причинени от паразитни нишковидни червеи. <i>ИмаМе едно шиле болно от влас.</i> | <b>6</b>. Само <i>ед. Диал.</i> Някои заболявания при овцете и др. преживни животни, причинени от паразитни нишковидни червеи. <i>ИмаМе едно шиле болно от влас.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАСАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> | + | <b>ВЛАСАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> |
1. Влакнест (във 2 знач.). <i>Гусларят беше стар, но държелив, с дълги бели къдри, които падаха на откритите му власати гърди.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. <i>Ламбата осветляваше едната половина на Стамен-ковото дебело, власато, флегматично лице.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, <b>88</b>. • Обр. <i>Влажни, власати облаци от един-два дена мълчаливо се гонеха по небето.</i> Ил. Волен, МДС, 166. | 1. Влакнест (във 2 знач.). <i>Гусларят беше стар, но държелив, с дълги бели къдри, които падаха на откритите му власати гърди.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. <i>Ламбата осветляваше едната половина на Стамен-ковото дебело, власато, флегматично лице.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, <b>88</b>. • Обр. <i>Влажни, власати облаци от един-два дена мълчаливо се гонеха по небето.</i> Ил. Волен, МДС, 166. | ||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
3. За вълнена тъкан и др. — който е с влас, с тънки влакна по повърхността; мъхест, власест, власист. <i>Власато халище.</i> | 3. За вълнена тъкан и др. — който е с влас, с тънки влакна по повърхността; мъхест, власест, власист. <i>Власато халище.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАСАТКА <i>ж. Вот.</i> Род многогодишни тревисти растения от семейство житни, които ймат цветове, събрани в рехава мет-лица с плоски или четинести листа и са едни от най-добрите фуражни растения. РезШса. <i>В ливадите започва да цъфти медночервената рехава власатка.</i> Ем. Станев, ЯГ, 81. <i>Едно от най-ценните ливадни растения е тимотейката,.. По пасищата и из ливадите се среща още полевицата, власатката и др.</i> Бтн VI кл, 136. | + | <b>ВЛАСАТКА</b> <i>ж. Вот.</i> Род многогодишни тревисти растения от семейство житни, които ймат цветове, събрани в рехава мет-лица с плоски или четинести листа и са едни от най-добрите фуражни растения. РезШса. <i>В ливадите започва да цъфти медночервената рехава власатка.</i> Ем. Станев, ЯГ, 81. <i>Едно от най-ценните ливадни растения е тимотейката,.. По пасищата и из ливадите се среща още полевицата, власатката и др.</i> Бтн VI кл, 136. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАСЕНЙЦА <i>ж. Църк. Остар.</i> Груба дреха от козина, която отшелниците носят върху голо тяло. <i>Вървяхй между народа постници, заметнати с черни покривала | + | <b>ВЛАСЕНЙЦА</b> <i>ж. Църк. Остар.</i> Груба дреха от козина, която отшелниците носят върху голо тяло. <i>Вървяхй между народа постници, заметнати с черни покривала — облечени в тъмни власеници.</i> Н. Райнов, КЦ, 24. <i>Захарий предпочиташе вече власе-ницата, защото тя дращеше тялото му, измъчваше го и не позволяваше на мисълта му да се откъсва и да се рее другаде, в спомени или пък в други далечни неща.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 321. <i>Майка му и невестата му пък от жалба по него са облекле в черни власеници и живеле като калугерки...</i> Т. Влайков, Пр I, 175. |
О Навличам / навлека власеница<та>; навличам / навлека монашеска власеница. | О Навличам / навлека власеница<та>; навличам / навлека монашеска власеница. | ||
<i>Книж.</i> Ставам монах (монахиня); покалуге-рявам се. <i>И накрая смирено навлече монашеска власеница, обрече се на иночески живот.</i> П. Константинов, ПИГ, 20. | <i>Книж.</i> Ставам монах (монахиня); покалуге-рявам се. <i>И накрая смирено навлече монашеска власеница, обрече се на иночески живот.</i> П. Константинов, ПИГ, 20. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАСЕСТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За вълнена тъкан и др. — който е с тънки влакна по повърхността; мъхест, власист. | + | <b>ВЛАСЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За вълнена тъкан и др. — който е с тънки влакна по повърхността; мъхест, власист. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАСЕЦ, <i>мн.</i> -сцй, след <i>числ.</i> -сеца, <i>м</i>. <i>Диал. Умал. от</i> влас (в 1 знач.). | + | <b>ВЛАСЕЦ</b>, <i>мн.</i> -сцй, след <i>числ.</i> -сеца, <i>м</i>. <i>Диал. Умал. от</i> влас (в 1 знач.). |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАСЕЯ СЕ, -ееш се, <i>мин. св.</i> власях се, <i>прич. мин. св. деят.</i> власял се, -а се, -о се, <i>мн.</i> власели се, <i>несв., непрех.</i> Държа се и се чувствам като влах, макар че не съм такъв по произход; влася се, влаша се. | + | <b>ВЛАСЕЯ СЕ</b>, -ееш се, <i>мин. св.</i> власях се, <i>прич. мин. св. деят.</i> власял се, -а се, -о се, <i>мн.</i> власели се, <i>несв., непрех.</i> Държа се и се чувствам като влах, макар че не съм такъв по произход; влася се, влаша се. |
— От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: влашея се. | — От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: влашея се. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАСЙНА <i>ж. Събир. Диал.</i> Много косми, влакна заедно. | + | <b>ВЛАСЙНА</b> <i>ж. Събир. Диал.</i> Много косми, влакна заедно. <i>— Пропука нещо, арат-лик, светна се и току се издъни дуварът на Хаджиасановата плевня, та се отвори един прозорец, копраля широк. Погледнах през него и власината ми се наежи.</i> Н. Хайтов, ПП, 133. <i>Гледам стареца и разбирам колко страшно си приличат той и капата. Тая жълтеникава капа с прожулена власина, намирисваща на коте...</i> Н. Хайтов, ШГ, 70. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАСЙНКА <i>ж.</i> 1. Космовиден израстък върху растение, някои насекоми или върху покривна тъкан на животински или човешки орган. <i>Хранителните елементи постъпват в корените на растенията като водни разтвори и предимно през най-тънките разклонения на корените | + | <b>ВЛАСЙНКА</b> <i>ж.</i> 1. Космовиден израстък върху растение, някои насекоми или върху покривна тъкан на животински или човешки орган. <i>Хранителните елементи постъпват в корените на растенията като водни разтвори и предимно през най-тънките разклонения на корените — кореновите власинки.</i> П. Боянов, П, 132. <i>Листата и стъблото На пелина са гъсто покрити с власинки, от което изглеждат сиво-белезникави.</i> А. Бойчинов, ПХ, 9. <i>Гъсенич-ките бързо наедряваха, телата им обраст-</i> |
Версия от 18:58, 15 декември 2013
брадо момче — сега дългата му брада и пристриганите му пожълтели от тютюна мустаци прошарят наполовина бели власи. П. Тодоров, И II, 26. Наречени ся [капилярните явления] тъй, защото те най-лесно ся забележват в твърде тънки тръбици, диаметърът на които е малък колкото един косъм (влас). И. Гюзелев, РФ, 93-94. // Само ед. Събир. Диал. Космите по тялото на животно. Вдигнало влас като кадифе. Н. Геров, РБЯ I, 134.
2. С мн. власи. Само мн. Поет. Коса на човек. Когато чудната звезда изгря на небето и позлати белите власи на мъдреците, тревога нахлу в тъмната душа на Ирода.
А. Каралийчев, В, 103. Зад бледината на лицето и прошарените власисе крие няв-гашна хубост. Ст. Даскалов, СД, 233. Вед-наж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. Кога той яви се, сички / на крака станаха / и пред белите му власи / с почит замълчаха. Ив. Вазов, Съч. IV, 31.
3. С мн. власове. Диал. Продълговато сноп-че от добре обработена на дарак вълна, приготвена за къделя. Председателят Киро Донин, син на Дона Влачарката, която източваше от изпраните руна най-хубави-те власове в селото, не се засягаше от злите езици. Съвр., 1974, кн. 2, 273. Тя беше вдигнала тоя пласт [сено].. Жените влачеха купчините и й ги подаваха и тя ги наслагваше като власове. Ст. Даскалов, ЕС, 15.
4. Само ед. Събир. Диал. Тънки влакна по повърхността на вълнена тъкан и др. Убава-та пран [прахан] требва да има влас. БД I,
187. Одеялото е с влас и топли.
5. Само ед. Събир. Диал. Реси на растение (Н. Геров, РБЯ).
6. Само ед. Диал. Някои заболявания при овцете и др. преживни животни, причинени от паразитни нишковидни червеи. ИмаМе едно шиле болно от влас.
ВЛАСАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Влакнест (във 2 знач.). Гусларят беше стар, но държелив, с дълги бели къдри, които падаха на откритите му власати гърди. Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. Ламбата осветляваше едната половина на Стамен-ковото дебело, власато, флегматично лице. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 88. • Обр. Влажни, власати облаци от един-два дена мълчаливо се гонеха по небето. Ил. Волен, МДС, 166.
2. За вълна — който е с дълги, прави и твърди влакна. Власато руно. (Н. Геров, РБЯ).
3. За вълнена тъкан и др. — който е с влас, с тънки влакна по повърхността; мъхест, власест, власист. Власато халище.
ВЛАСАТКА ж. Вот. Род многогодишни тревисти растения от семейство житни, които ймат цветове, събрани в рехава мет-лица с плоски или четинести листа и са едни от най-добрите фуражни растения. РезШса. В ливадите започва да цъфти медночервената рехава власатка. Ем. Станев, ЯГ, 81. Едно от най-ценните ливадни растения е тимотейката,.. По пасищата и из ливадите се среща още полевицата, власатката и др. Бтн VI кл, 136.
ВЛАСЕНЙЦА ж. Църк. Остар. Груба дреха от козина, която отшелниците носят върху голо тяло. Вървяхй между народа постници, заметнати с черни покривала — облечени в тъмни власеници. Н. Райнов, КЦ, 24. Захарий предпочиташе вече власе-ницата, защото тя дращеше тялото му, измъчваше го и не позволяваше на мисълта му да се откъсва и да се рее другаде, в спомени или пък в други далечни неща. Вл. Свинтила, СЗЗ, 321. Майка му и невестата му пък от жалба по него са облекле в черни власеници и живеле като калугерки... Т. Влайков, Пр I, 175.
О Навличам / навлека власеница<та>; навличам / навлека монашеска власеница.
Книж. Ставам монах (монахиня); покалуге-рявам се. И накрая смирено навлече монашеска власеница, обрече се на иночески живот. П. Константинов, ПИГ, 20.
ВЛАСЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За вълнена тъкан и др. — който е с тънки влакна по повърхността; мъхест, власист.
ВЛАСЕЦ, мн. -сцй, след числ. -сеца, м. Диал. Умал. от влас (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛАСЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. власях се, прич. мин. св. деят. власял се, -а се, -о се, мн. власели се, несв., непрех. Държа се и се чувствам като влах, макар че не съм такъв по произход; влася се, влаша се.
— От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: влашея се.
ВЛАСЙНА ж. Събир. Диал. Много косми, влакна заедно. — Пропука нещо, арат-лик, светна се и току се издъни дуварът на Хаджиасановата плевня, та се отвори един прозорец, копраля широк. Погледнах през него и власината ми се наежи. Н. Хайтов, ПП, 133. Гледам стареца и разбирам колко страшно си приличат той и капата. Тая жълтеникава капа с прожулена власина, намирисваща на коте... Н. Хайтов, ШГ, 70.
ВЛАСЙНКА ж. 1. Космовиден израстък върху растение, някои насекоми или върху покривна тъкан на животински или човешки орган. Хранителните елементи постъпват в корените на растенията като водни разтвори и предимно през най-тънките разклонения на корените — кореновите власинки. П. Боянов, П, 132. Листата и стъблото На пелина са гъсто покрити с власинки, от което изглеждат сиво-белезникави. А. Бойчинов, ПХ, 9. Гъсенич-ките бързо наедряваха, телата им обраст-
