Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/273“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВКОТЛЯСВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вкотлясвам <i>и от</i> вкотлясвам се; вкотля-ване. | + | <b>ВКОТЛЯСВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вкотлясвам <i>и от</i> вкотлясвам се; вкотля-ване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВКОТЛЯ СЕ. Вж. вкотлявам се. | + | <b>ВКОТЛЯ СЕ</b>. Вж. вкотлявам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКОЧАНЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вкочаня като <i>прил.</i> Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, вдървен, скован, вкочанял, вкочанясал. <i>Мъжете с мъка се изправиха на вкочанени нозе, не се и отупаха.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 175. <i>Измръзнали и настръхнали от студа, войниците тропаха с подкованите си ботуши по вкочанената земя.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 34. | + | <b>ВКОЧАНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вкочаня като <i>прил.</i> Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, вдървен, скован, вкочанял, вкочанясал. <i>Мъжете с мъка се изправиха на вкочанени нозе, не се и отупаха.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 175. <i>Измръзнали и настръхнали от студа, войниците тропаха с подкованите си ботуши по вкочанената земя.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 34. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКОЧАНЕЯ. Вж. вкочанявам<sup>1</sup>. | + | <b>ВКОЧАНЕЯ</b>. Вж. вкочанявам<sup>1</sup>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКОЧАНЯ. Вж. вкочанявам<sup>2</sup>. | + | <b>ВКОЧАНЯ</b>. Вж. вкочанявам<sup>2</sup>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКОЧАНЯВАМ<sup>1</sup>, -аш, <i>несв.;</i> вкочанея, -ееш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> вкочанял, -а, -о, <i>мн.</i> вкочанели, <i>св., непрех.</i> Вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанясвам се. <i>Макс и Стефан съзнаха веднага, че ръцете на момчето трябва да бяха вкочанели от студ.</i> Д. Димов, Т, 174. <i>Всичко живо беше се спотаило в земятр, помъртвяла и в кочаняла сама от студ.</i> И. Йовков, Разк. I, 190. | + | <b>ВКОЧАНЯВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.;</i> вкочанея, -ееш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> вкочанял, -а, -о, <i>мн.</i> вкочанели, <i>св., непрех.</i> Вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанясвам се. <i>Макс и Стефан съзнаха веднага, че ръцете на момчето трябва да бяха вкочанели от студ.</i> Д. Димов, Т, 174. <i>Всичко живо беше се спотаило в земятр, помъртвяла и в кочаняла сама от студ.</i> И. Йовков, Разк. I, 190. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКОЧАНЯВАМ<sup>2</sup>, -аш, <i>несв.;</i> вкочаня, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех.</i> Правя нещо (обикн. част от човешкото тяло) да стане твърдо като кочан, да загуби подвижността и чувствителността си; сковавам, вцепенявам, вдървявам, вкочанясвам. <i>Студът се усилваше и вкочаняваше членовете му.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 168. <i>Там | + | <b>ВКОЧАНЯВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.;</i> вкочаня, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех.</i> Правя нещо (обикн. част от човешкото тяло) да стане твърдо като кочан, да загуби подвижността и чувствителността си; сковавам, вцепенявам, вдървявам, вкочанясвам. <i>Студът се усилваше и вкочаняваше членовете му.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 168. <i>Там [в гърдите] се обади болката и мина в лявото рамо, вко-чани ръката му до лакътя...</i> Н. Антонов, ВОМ, 150. <i>Яростният вятър препускал от върха, вкочанявал ръцете, заглушавал стрелбата.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 20. <i>Дошла зимата. Посипала гората със скреж</i>, <i>смразила реките, вкочанила земята.</i> Елин Пелин, ПР, 210. <i>От север се спуснаха зли ветрове, пометоха равнината и вкочаниха клоните на самотните крайпътни дървета.</i> С. Се-верняк, ОНК, <b>8</b>. вкочанявам се, вкочаня се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВКОЧАНЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> вкочаня се <i>св., непрех.</i> Обикн. за част от човешкото тяло | + | <b>ВКОЧАНЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вкочаня се <i>св., непрех.</i> Обикн. за част от човешкото тяло |
— ставам твърд като кочан, загубвам подвижността и чувствителността си обикн. от студ; сковавам се, вцепенявам се, вдървявам се, вкочанявам<sup>1</sup>, вкочанясвам, вкочанясвам се. <i>Потръпна от хладината, която изведнъж обгърна цялото й тяло, усети как пръстите й започнаха да се вкочаняват.</i> В. Геновска, СГ, 164. <i>Ръцете му се бяха вкоча-нили и той често ги духаше, за да ги по-стопли.</i> Ст. Марков, ДБ, 22. <i>Беше притиснат от тежки буци лед.. Пръстите му премръзнаха, коленете му се вкочаниха.</i> Ла-мар, ПР, 37-38. <i>Задуха такъв леден вятър, че измокрените ни дрехи изведнъж затра-каха като дъски.. Добре че разстоянието не беше голямо, иначе наистина щяхме да се вкочаним.</i> К. Константинов, Избр. разк., 54. | — ставам твърд като кочан, загубвам подвижността и чувствителността си обикн. от студ; сковавам се, вцепенявам се, вдървявам се, вкочанявам<sup>1</sup>, вкочанясвам, вкочанясвам се. <i>Потръпна от хладината, която изведнъж обгърна цялото й тяло, усети как пръстите й започнаха да се вкочаняват.</i> В. Геновска, СГ, 164. <i>Ръцете му се бяха вкоча-нили и той често ги духаше, за да ги по-стопли.</i> Ст. Марков, ДБ, 22. <i>Беше притиснат от тежки буци лед.. Пръстите му премръзнаха, коленете му се вкочаниха.</i> Ла-мар, ПР, 37-38. <i>Задуха такъв леден вятър, че измокрените ни дрехи изведнъж затра-каха като дъски.. Добре че разстоянието не беше голямо, иначе наистина щяхме да се вкочаним.</i> К. Константинов, Избр. разк., 54. | ||
— Друга (диал.) форма: вкоченявам. | — Друга (диал.) форма: вкоченявам. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВКОЧАНЯВАНЕ</b>1 <i>ср. Отгл. същ. от</i> вкочанявам<sup>1</sup>; вкочанясване. | |
— Друга (диал.) форма: вкоченяване. | — Друга (диал.) форма: вкоченяване. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВКОЧАНЯВАНЕ<b><sup>2</b></sup> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вкочанявам<b><sup>2</b></sup> <i>и от</i> вкочанявам се. | + | <b>ВКОЧАНЯВАНЕ</b><b><sup>2</b></sup> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вкочанявам<b><sup>2</b></sup> <i>и от</i> вкочанявам се. |
— Друга (диал.) форма: вкоченяване. | — Друга (диал.) форма: вкоченяване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОЧАНЯЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> вкочанели. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> вкочанея като <i>прил.</i> Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, скован, вдървен, вкочанен, вкочанясал. <i>Той направи усилие да свие вко-чанялата си ръка в юмрук, но не можа и само я повдигна във въздуха.</i> Д. Димов, Т, 175. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОЧАНЯСАЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> вкочанясам като <i>прил.</i> Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, скован, вкочанен, вдървен, вкочанял. <i>Павел газеше наведен,.. Студената вода причиняваше на посинелите му и вкоча-нясали крака силни болки.</i> Д. Димов, Т, 420. <i>Воловете изстинаха и сами се насочиха към селото, като повлякоха и ралото. Тя [Велика] го настигна</i>, с <i>вкочанясали пръсти окачи ралицата на хомота.</i> К. Петканов, МЗК, 113. <i>Самичка срещу вятъра се втурна / една фиданка тънка сред снега. / Къде ще иде в тая зима бурна / да сгрее вкочаня-сала снага?</i> Бл. Димитрова, Л, 191. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОЧАНЯСАМ</b>. Вж. вкочанясвам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОЧАНЯСВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вкочанясам, -аш, се. 1. <i>Прех.</i> Вкочанявам<sup>2</sup>. <i>Мразо-вит вятър духаше нощя от балкана и вкочанясваше бранителите във влажните им окопи.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121. <i>Леденият дъх на бурята вкочанясваше членовете и замразяваше кръвта в жилите.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 202. | ||
| − | + | 2. <i>Непрех.</i> Вкочанявам се, вкочанясвам се, вкочанявам<sup>1</sup>. <i>— Мерси, мерси... аз ще пия един коняк: вкочанясах.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Непрех.</i> Вкочанявам се, вкочанясвам се, вкочанявам<sup>1</sup>. | ||
186. <i>Вкочаняса от студ</i>, <i>но само стискаше сабята, готов да се прободе с нея, ако бъде открит.</i> Д. Марчевски, ДВ, 196. <i>Опита се да приседне, но кръстът му бе вкочанясал, та раменете му отново прилепнаха о камъка.</i> О. Василев, 33, 96. | 186. <i>Вкочаняса от студ</i>, <i>но само стискаше сабята, готов да се прободе с нея, ако бъде открит.</i> Д. Марчевски, ДВ, 196. <i>Опита се да приседне, но кръстът му бе вкочанясал, та раменете му отново прилепнаха о камъка.</i> О. Василев, 33, 96. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВКОЧАНЯСВАМ СЕ <i>несв.;</i> вкочанясам се | + | <b>ВКОЧАНЯСВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вкочанясам се |
<i>св., непрех.</i> Вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанявам<sup>1</sup>. <i>Той стоя неподвижно на снега десетина минути и почувствува как бавно замръзва, как изпотеното от пълзенето тяло почва да се вкочанясва.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 100. <i>Край вагоните минаваха железни-</i> | <i>св., непрех.</i> Вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанявам<sup>1</sup>. <i>Той стоя неподвижно на снега десетина минути и почувствува как бавно замръзва, как изпотеното от пълзенето тяло почва да се вкочанясва.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 100. <i>Край вагоните минаваха железни-</i> | ||
Версия от 18:57, 15 декември 2013
добре калайдисан съд, ставам отровен, окислявам се; вкотлявам се.
2. За меден съд — ставам негоден за готвене и престояване на ядене, защото го окислявам; вкотлявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВКОТЛЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вкотлясвам и от вкотлясвам се; вкотля-ване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВКОТЛЯ СЕ. Вж. вкотлявам се.
ВКОЧАНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкочаня като прил. Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, вдървен, скован, вкочанял, вкочанясал. Мъжете с мъка се изправиха на вкочанени нозе, не се и отупаха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 175. Измръзнали и настръхнали от студа, войниците тропаха с подкованите си ботуши по вкочанената земя. П. Вежинов, ЗЧР, 34.
ВКОЧАНЕЯ. Вж. вкочанявам1.
ВКОЧАНЯ. Вж. вкочанявам2.
ВКОЧАНЯВАМ1, -аш, несв.; вкочанея, -ееш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вкочанял, -а, -о, мн. вкочанели, св., непрех. Вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанясвам се. Макс и Стефан съзнаха веднага, че ръцете на момчето трябва да бяха вкочанели от студ. Д. Димов, Т, 174. Всичко живо беше се спотаило в земятр, помъртвяла и в кочаняла сама от студ. И. Йовков, Разк. I, 190.
ВКОЧАНЯВАМ2, -аш, несв.; вкочаня, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Правя нещо (обикн. част от човешкото тяло) да стане твърдо като кочан, да загуби подвижността и чувствителността си; сковавам, вцепенявам, вдървявам, вкочанясвам. Студът се усилваше и вкочаняваше членовете му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 168. Там [в гърдите] се обади болката и мина в лявото рамо, вко-чани ръката му до лакътя... Н. Антонов, ВОМ, 150. Яростният вятър препускал от върха, вкочанявал ръцете, заглушавал стрелбата. Ст. Станчев, ПЯС, 20. Дошла зимата. Посипала гората със скреж, смразила реките, вкочанила земята. Елин Пелин, ПР, 210. От север се спуснаха зли ветрове, пометоха равнината и вкочаниха клоните на самотните крайпътни дървета. С. Се-верняк, ОНК, 8. вкочанявам се, вкочаня се страд.
ВКОЧАНЯВАМ СЕ несв.; вкочаня се св., непрех. Обикн. за част от човешкото тяло
— ставам твърд като кочан, загубвам подвижността и чувствителността си обикн. от студ; сковавам се, вцепенявам се, вдървявам се, вкочанявам1, вкочанясвам, вкочанясвам се. Потръпна от хладината, която изведнъж обгърна цялото й тяло, усети как пръстите й започнаха да се вкочаняват. В. Геновска, СГ, 164. Ръцете му се бяха вкоча-нили и той често ги духаше, за да ги по-стопли. Ст. Марков, ДБ, 22. Беше притиснат от тежки буци лед.. Пръстите му премръзнаха, коленете му се вкочаниха. Ла-мар, ПР, 37-38. Задуха такъв леден вятър, че измокрените ни дрехи изведнъж затра-каха като дъски.. Добре че разстоянието не беше голямо, иначе наистина щяхме да се вкочаним. К. Константинов, Избр. разк., 54.
— Друга (диал.) форма: вкоченявам.
ВКОЧАНЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от вкочанявам1; вкочанясване.
— Друга (диал.) форма: вкоченяване.
ВКОЧАНЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от вкочанявам2 и от вкочанявам се.
— Друга (диал.) форма: вкоченяване.
ВКОЧАНЯЛ, -а, -о, мн. вкочанели. Прич. мин. св. деят. от вкочанея като прил. Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, скован, вдървен, вкочанен, вкочанясал. Той направи усилие да свие вко-чанялата си ръка в юмрук, но не можа и само я повдигна във въздуха. Д. Димов, Т, 175.
ВКОЧАНЯСАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от вкочанясам като прил. Който е твърд като кочан, обикн. от студ; вцепенен, скован, вкочанен, вдървен, вкочанял. Павел газеше наведен,.. Студената вода причиняваше на посинелите му и вкоча-нясали крака силни болки. Д. Димов, Т, 420. Воловете изстинаха и сами се насочиха към селото, като повлякоха и ралото. Тя [Велика] го настигна, с вкочанясали пръсти окачи ралицата на хомота. К. Петканов, МЗК, 113. Самичка срещу вятъра се втурна / една фиданка тънка сред снега. / Къде ще иде в тая зима бурна / да сгрее вкочаня-сала снага? Бл. Димитрова, Л, 191.
ВКОЧАНЯСАМ. Вж. вкочанясвам.
ВКОЧАНЯСВАМ, -аш, несв.; вкочанясам, -аш, се. 1. Прех. Вкочанявам2. Мразо-вит вятър духаше нощя от балкана и вкочанясваше бранителите във влажните им окопи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121. Леденият дъх на бурята вкочанясваше членовете и замразяваше кръвта в жилите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 202.
2. Непрех. Вкочанявам се, вкочанясвам се, вкочанявам1. — Мерси, мерси... аз ще пия един коняк: вкочанясах. Ив. Вазов, Съч. XI,
186. Вкочаняса от студ, но само стискаше сабята, готов да се прободе с нея, ако бъде открит. Д. Марчевски, ДВ, 196. Опита се да приседне, но кръстът му бе вкочанясал, та раменете му отново прилепнаха о камъка. О. Василев, 33, 96.
ВКОЧАНЯСВАМ СЕ несв.; вкочанясам се
св., непрех. Вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанявам1. Той стоя неподвижно на снега десетина минути и почувствува как бавно замръзва, как изпотеното от пълзенето тяло почва да се вкочанясва. П. Вежинов, ЗЧР, 100. Край вагоните минаваха железни-
