Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/74“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Д. Добревски, БКН, 99. | + | Д. Добревски, БКН, 99. <i>— Мино, през другата седмица ще се местим в голямата къща... Ние децата много обичахме тези премествания. Те бяха събитие, което ни вълнуваше</i>, <i>а освен това при вдигането на сандъците почти винаги си намирахме по някое петаче.</i> Г. Белев, ПЕМ, 40. <i>Методи Никое остана на гарата също тъй да чака вдигането на блокадата.</i> М. Грубешлиева, ПП, 269. <i>При вдигане на завесата — смях и глъчка от ловците; само царят мълчи.</i> Г. Райчев, ЕЦ, 69. <i>Вдигане на обсада. Вдигане на котва.</i> |
О Вдигане на тежести. <i>Спорт.</i> Спортна дисциплина, при която се вдигат с ръце и се задържат над главата тежести със специална форма. | О Вдигане на тежести. <i>Спорт.</i> Спортна дисциплина, при която се вдигат с ръце и се задържат над главата тежести със специална форма. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВДИГАЧ <i>м. Диал.</i> Вдигачка. | + | <b>ВДИГАЧ</b> <i>м. Диал.</i> Вдигачка. |
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. | — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВДИГАЧКА <i>ж. Диал.</i> Уред, лост за повдигане или сваляне на горен воденичен камък, за да се мели мливото по-ситно или по-едро. | + | <b>ВДИГАЧКА</b> <i>ж. Диал.</i> Уред, лост за повдигане или сваляне на горен воденичен камък, за да се мели мливото по-ситно или по-едро. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВДИГВАМ, -аш, несв.(остар.); вдигна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вдйгнат, се., <i>прех.</i> Вдигам. <i>Та като вижда образа на княгиня Райна, остава замаен и много вре-мя не вдигва очите си от нея.</i> Д. Войников, РК, 78. вдигвам се, вдигна се <i>страд.</i> ВДИГВАМ СЕ <i>несв.</i> (остар.); вдигна се се., <i>непрех.</i> Вдигам се. | + | <b>ВДИГВАМ</b>, -аш, несв.(остар.); вдигна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вдйгнат, се., <i>прех.</i> Вдигам. <i>Та като вижда образа на княгиня Райна, остава замаен и много вре-мя не вдигва очите си от нея.</i> Д. Войников, РК, 78. вдигвам се, вдигна се <i>страд.</i> ВДИГВАМ СЕ <i>несв.</i> (остар.); вдигна се се., <i>непрех.</i> Вдигам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДИГВАНЕ <i>ср. Остар. Отгл. същ</i>, <i>от</i> вдигвам <i>и от</i> вдигвам се; вдигане. | + | <b>ВДИГВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ</i>, <i>от</i> вдигвам <i>и от</i> вдигвам се; вдигане. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДИГНА. Вж. вдигам и вдигвам. | + | <b>ВДИГНА</b>. Вж. вдигам и вдигвам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДИГНАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вдигна като <i>прил.</i> Които е придвижен и задържан нагоре, по-високо от обикновеното положение, в което е бил. <i>Конят беше с вдигната глава и наострени уши.</i> // Който е изправен. <i>Носи шлифера си винаги с вдигната яка.</i> | + | <b>ВДИГНАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вдигна като <i>прил.</i> Които е придвижен и задържан нагоре, по-високо от обикновеното положение, в което е бил. <i>Конят беше с вдигната глава и наострени уши.</i> // Който е изправен. <i>Носи шлифера си винаги с вдигната яка.</i> |
О С вдигната глава. <i>Разг.</i> 1. Гордо, с достойнство. <i>Бъди храбра, дъще, и понасяй своя кръст с вдигната глава!</i> Зл. Чолакова, БК, 114. 2. Надменно, високомерно. <i>Той не благоволи да отговори и го отмина с вдигната глава.</i> | О С вдигната глава. <i>Разг.</i> 1. Гордо, с достойнство. <i>Бъди храбра, дъще, и понасяй своя кръст с вдигната глава!</i> Зл. Чолакова, БК, 114. 2. Надменно, високомерно. <i>Той не благоволи да отговори и го отмина с вдигната глава.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВДИШАМ. Вж. вдишвам. | + | <b>ВДИШАМ</b>. Вж. вдишвам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДИШВАМ, -аш, <i>несв.;</i> вдишам, -аш, <i>св., прех.</i> Поемам с дишане навътре в себе си въздух, кислород и под. <i>Противоп.</i> издишвам. <i>Разтварям гърди, дълбоко вдишвам свежия въздух на боровата гора зад мене.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 335. <i>Когато идех насам, аз и не усетих някаква разлика във въздуха, а сега ми се струваше, че никога гърдите ми не са вдишвали толкова мек въздух, наситен с такъв лек, приятен горски мирис.</i> Д. Немиров, КБМ 1П, 51. <i>Той пали, | + | <b>ВДИШВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вдишам, -аш, <i>св., прех.</i> Поемам с дишане навътре в себе си въздух, кислород и под. <i>Противоп.</i> издишвам. <i>Разтварям гърди, дълбоко вдишвам свежия въздух на боровата гора зад мене.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 335. <i>Когато идех насам, аз и не усетих някаква разлика във въздуха, а сега ми се струваше, че никога гърдите ми не са вдишвали толкова мек въздух, наситен с такъв лек, приятен горски мирис.</i> Д. Немиров, КБМ 1П, 51. <i>Той пали, [цигара] вдишва жадно лютивия дим и се поуспокоява.</i> Др. Асенов, СВ, 135. <i>Сега Малеев мислеше за днешната работа, вдишваше аромата на пролетния ден и се усмихваше.</i> Ст. Марков, ДБ, 60. <i>Вдишвам през носа.</i> • Обр. <i>Той с цялото си същество вдишваше ведрия покой на августовската нощ, отпъждайки от себе си всяка мисъл.</i> Е. Манов, БГ, 61. вдишвам се, вдишам се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВДЙШВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вдишвам <i>и от</i> вдишвам се. <i>Противоп</i>. издишване. <i>Нощта беше тъмна. Гъста мъгла пълзеше в долината, задавяше ни при всяко вдишване.</i> Кр.Григоров, ОЬГУ, 83. <i>Никой не отговори. Ленко дочу само дълбоко вдишване, мъчително и болезнено.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 291. <i>Гърбът и гърдите му все по-силно го боляха и болката идваше вече отвътре, където пробитите дробове хъркаха при всяко вдишване.</i> Ем. Станев, ВТВ, 74. <i>Разпръснаха се и започнаха гимнастиката. Едно след друго. Петър даваше все нови и нови упражнения: за вдишване и издишване, за крайниците, за раменния пояс и за кръста.</i> В. Райков, ПВ, 52. | + | <b>ВДЙШВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вдишвам <i>и от</i> вдишвам се. <i>Противоп</i>. издишване. <i>Нощта беше тъмна. Гъста мъгла пълзеше в долината, задавяше ни при всяко вдишване.</i> Кр.Григоров, ОЬГУ, 83. <i>Никой не отговори. Ленко дочу само дълбоко вдишване, мъчително и болезнено.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 291. <i>Гърбът и гърдите му все по-силно го боляха и болката идваше вече отвътре, където пробитите дробове хъркаха при всяко вдишване.</i> Ем. Станев, ВТВ, 74. <i>Разпръснаха се и започнаха гимнастиката. Едно след друго. Петър даваше все нови и нови упражнения: за вдишване и издишване, за крайниците, за раменния пояс и за кръста.</i> В. Райков, ПВ, 52. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДЛЪБ, вдлъбът, вдлъба, <i>мн.</i> вдлъбове, след <i>числ.</i> вдлъба, <i>м. Спец.</i> Издълбано място в дървена или метална повърхност; вдлъбнатина. <i>Дърветата с дължина 10-12 м се разбичват по дължина на по две еднакви половини и във всяка половина се издълба-ва вдлъб с диаметър 4-5 см.</i> Д. Велев, М П, 177-178. | + | <b>ВДЛЪБ</b>, вдлъбът, вдлъба, <i>мн.</i> вдлъбове, след <i>числ.</i> вдлъба, <i>м. Спец.</i> Издълбано място в дървена или метална повърхност; вдлъбнатина. <i>Дърветата с дължина 10-12 м се разбичват по дължина на по две еднакви половини и във всяка половина се издълба-ва вдлъб с диаметър 4-5 см.</i> Д. Велев, М П, 177-178. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДЛЪБВАМ, -аш, <i>несв.;</i> вдлъбна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вдлъбнат, <i>св., прех.</i> Правя да се вдаде навътре, да хлътне някаква повърхност, правя вдлъбнатина на нещо; вдълбавам. вдлъбвам се, вдлъбна се <i>страд.</i> | + | <b>ВДЛЪБВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вдлъбна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вдлъбнат, <i>св., прех.</i> Правя да се вдаде навътре, да хлътне някаква повърхност, правя вдлъбнатина на нещо; вдълбавам. вдлъбвам се, вдлъбна се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВДЛЪБВАМ СЕ <i>несв.;</i> вдлъбна се <i>св., непрех.</i> Вдавам се навътре; вдълбавам се, хлътвам. <i>Образът кръвясва и става черве-носин, очите са вдлъбнат и почерняват наоколо.</i> Ив. Богоров, СЛ, 89. | + | <b>ВДЛЪБВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вдлъбна се <i>св., непрех.</i> Вдавам се навътре; вдълбавам се, хлътвам. <i>Образът кръвясва и става черве-носин, очите са вдлъбнат и почерняват наоколо.</i> Ив. Богоров, СЛ, 89. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДЛЪБНА. Вж. вдлъбвам. | + | <b>ВДЛЪБНА</b>. Вж. вдлъбвам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДЛЪБНАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вдлъбна като <i>прил.</i> Който е вдаден навътре; хлътнал. | + | <b>ВДЛЪБНАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вдлъбна като <i>прил.</i> Който е вдаден навътре; хлътнал. <i>— Значи такава е работата — позаглади Антон младото си небръснато лице, под чиито скули се обтягаха две вдлъбнати черти.</i> Кр. Григоров, |
Н, 158. <i>Той винаги издебваше случай да завърти разговора за войната и след като подробно обясняваше как е бил ранен, събличаше сакото си, разголваше рамото си и показваше на всички вдлъбнатото червено месо, откъдето беше минал куршумът.</i> Д. Кисьов, Щ, 387. <i>Вдлъбнатите й очи са загледани нейде към тъмното кьоше зад пещта.</i> Т. Влайков, Съч, И, 213. | Н, 158. <i>Той винаги издебваше случай да завърти разговора за войната и след като подробно обясняваше как е бил ранен, събличаше сакото си, разголваше рамото си и показваше на всички вдлъбнатото червено месо, откъдето беше минал куршумът.</i> Д. Кисьов, Щ, 387. <i>Вдлъбнатите й очи са загледани нейде към тъмното кьоше зад пещта.</i> Т. Влайков, Съч, И, 213. | ||
Версия от 15:47, 15 декември 2013
Д. Добревски, БКН, 99. — Мино, през другата седмица ще се местим в голямата къща... Ние децата много обичахме тези премествания. Те бяха събитие, което ни вълнуваше, а освен това при вдигането на сандъците почти винаги си намирахме по някое петаче. Г. Белев, ПЕМ, 40. Методи Никое остана на гарата също тъй да чака вдигането на блокадата. М. Грубешлиева, ПП, 269. При вдигане на завесата — смях и глъчка от ловците; само царят мълчи. Г. Райчев, ЕЦ, 69. Вдигане на обсада. Вдигане на котва.
О Вдигане на тежести. Спорт. Спортна дисциплина, при която се вдигат с ръце и се задържат над главата тежести със специална форма.
ВДИГАЧ м. Диал. Вдигачка.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВДИГАЧКА ж. Диал. Уред, лост за повдигане или сваляне на горен воденичен камък, за да се мели мливото по-ситно или по-едро.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВДИГВАМ, -аш, несв.(остар.); вдигна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдйгнат, се., прех. Вдигам. Та като вижда образа на княгиня Райна, остава замаен и много вре-мя не вдигва очите си от нея. Д. Войников, РК, 78. вдигвам се, вдигна се страд. ВДИГВАМ СЕ несв. (остар.); вдигна се се., непрех. Вдигам се.
ВДИГВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ, от вдигвам и от вдигвам се; вдигане.
ВДИГНА. Вж. вдигам и вдигвам.
ВДИГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдигна като прил. Които е придвижен и задържан нагоре, по-високо от обикновеното положение, в което е бил. Конят беше с вдигната глава и наострени уши. // Който е изправен. Носи шлифера си винаги с вдигната яка.
О С вдигната глава. Разг. 1. Гордо, с достойнство. Бъди храбра, дъще, и понасяй своя кръст с вдигната глава! Зл. Чолакова, БК, 114. 2. Надменно, високомерно. Той не благоволи да отговори и го отмина с вдигната глава.
ВДИШАМ. Вж. вдишвам.
ВДИШВАМ, -аш, несв.; вдишам, -аш, св., прех. Поемам с дишане навътре в себе си въздух, кислород и под. Противоп. издишвам. Разтварям гърди, дълбоко вдишвам свежия въздух на боровата гора зад мене. Д. Калфов, Избр. разк., 335. Когато идех насам, аз и не усетих някаква разлика във въздуха, а сега ми се струваше, че никога гърдите ми не са вдишвали толкова мек въздух, наситен с такъв лек, приятен горски мирис. Д. Немиров, КБМ 1П, 51. Той пали, [цигара] вдишва жадно лютивия дим и се поуспокоява. Др. Асенов, СВ, 135. Сега Малеев мислеше за днешната работа, вдишваше аромата на пролетния ден и се усмихваше. Ст. Марков, ДБ, 60. Вдишвам през носа. • Обр. Той с цялото си същество вдишваше ведрия покой на августовската нощ, отпъждайки от себе си всяка мисъл. Е. Манов, БГ, 61. вдишвам се, вдишам се страд.
ВДЙШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вдишвам и от вдишвам се. Противоп. издишване. Нощта беше тъмна. Гъста мъгла пълзеше в долината, задавяше ни при всяко вдишване. Кр.Григоров, ОЬГУ, 83. Никой не отговори. Ленко дочу само дълбоко вдишване, мъчително и болезнено. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 291. Гърбът и гърдите му все по-силно го боляха и болката идваше вече отвътре, където пробитите дробове хъркаха при всяко вдишване. Ем. Станев, ВТВ, 74. Разпръснаха се и започнаха гимнастиката. Едно след друго. Петър даваше все нови и нови упражнения: за вдишване и издишване, за крайниците, за раменния пояс и за кръста. В. Райков, ПВ, 52.
ВДЛЪБ, вдлъбът, вдлъба, мн. вдлъбове, след числ. вдлъба, м. Спец. Издълбано място в дървена или метална повърхност; вдлъбнатина. Дърветата с дължина 10-12 м се разбичват по дължина на по две еднакви половини и във всяка половина се издълба-ва вдлъб с диаметър 4-5 см. Д. Велев, М П, 177-178.
ВДЛЪБВАМ, -аш, несв.; вдлъбна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдлъбнат, св., прех. Правя да се вдаде навътре, да хлътне някаква повърхност, правя вдлъбнатина на нещо; вдълбавам. вдлъбвам се, вдлъбна се страд.
ВДЛЪБВАМ СЕ несв.; вдлъбна се св., непрех. Вдавам се навътре; вдълбавам се, хлътвам. Образът кръвясва и става черве-носин, очите са вдлъбнат и почерняват наоколо. Ив. Богоров, СЛ, 89.
ВДЛЪБНА. Вж. вдлъбвам.
ВДЛЪБНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдлъбна като прил. Който е вдаден навътре; хлътнал. — Значи такава е работата — позаглади Антон младото си небръснато лице, под чиито скули се обтягаха две вдлъбнати черти. Кр. Григоров,
Н, 158. Той винаги издебваше случай да завърти разговора за войната и след като подробно обясняваше как е бил ранен, събличаше сакото си, разголваше рамото си и показваше на всички вдлъбнатото червено месо, откъдето беше минал куршумът. Д. Кисьов, Щ, 387. Вдлъбнатите й очи са загледани нейде към тъмното кьоше зад пещта. Т. Влайков, Съч, И, 213.
О Вдлъбнато огледало.- Опт. Огледало, чиято отразяваща повърхност е вдадена на-
