Д. Добревски, БКН, 99. — Мино, през другата седмица ще се местим в голямата къща… Ние децата много обичахме тези премествания. Те бяха събитие, което ни вълнуваше, а освен това при вдигането на сандъците почти винаги си намирахме по някое петаче. Г. Белев, ПЕМ, 40. Методи Ников остана на гарата също тъй да чака вдигането на блокадата. М. Грубешлиева, ПП, 269. При вдигане на завесата — смях и глъчка от ловците; само царят мълчи. Г. Райчев, ЕЦ, 69. Вдигане на обсада. Вдигане на котва.
◇ Вдигане на тежести. Спорт. Спортна дисциплина, при която се вдигат с ръце и се задържат над главата тежести със специална форма.
ВДИГА`Ч м. Диал. Вдигачка.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВДИГА`ЧКА ж. Диал. Уред, лост за повдигане или сваляне на горен воденичен камък, за да се мели мливото по-ситно или по-едро.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВДИ`ГВАМ, -аш, несв.(остар.); вди`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вди`гнат, св., прех. Вдигам. Та като вижда образа на княгиня Райна, остава замаен и много время не вдигва очите си от нея. Д. Войников, РК, 78. вдигвам се, вдигна се страд.
ВДИ`ГВАМ СЕ несв. (остар.); вди`гна се св., непрех. Вдигам се.
ВДИ`ГВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ, от вдигвам и от вдигвам се; вдигане.
ВДИ`ГНА. Вж. вдигам и вдигвам.
ВДИ`ГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдигна като прил. Който е придвижен и задържан нагоре, по-високо от обикновеното положение, в което е бил. Конят беше с вдигната глава и наострени уши. // Който е изправен. Носи шлифера си винаги с вдигната яка.
◇ С вдигната глава. Разг. 1. Гордо, с достойнство. Бъди храбра, дъще, и понасяй своя кръст с вдигната глава! Зл. Чолакова, БК, 114. 2. Надменно, високомерно. Той не благоволи да отговори и го отмина с вдигната глава.
ВДИ`ШАМ. Вж. вдишвам.
ВДИ`ШВАМ, -аш, несв.; вди`шам, -аш, св., прех. Поемам с дишане навътре в себе си въздух, кислород и под. Противоп. издишвам. Разтварям гърди, дълбоко вдишвам свежия въздух на боровата гора зад мене. Д. Калфов, Избр. разк., 335. Когато идех насам, аз и не усетих някаква разлика във въздуха, а сега ми се струваше, че никога гърдите ми не са вдишвали толкова мек въздух, наситен с такъв лек, приятен горски мирис. Д. Немиров, КБМ III, 51. Той пали, [цигара] вдишва жадно лютивия дим и се поуспокоява. Др. Асенов, СВ, 135. Сега Малеев мислеше за днешната работа, вдишваше аромата на пролетния ден и се усмихваше. Ст. Марков, ДБ, 60. Вдишвам през носа. • Обр. Той с цялото си същество вдишваше ведрия покой на августовската нощ, отпъждайки от себе си всяка мисъл. Е. Манов, БГ, 61. вдишвам се, вдишам се страд.
ВДИ`ШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вдишвам и от вдишвам се. Противоп. издишване. Нощта беше тъмна. Гъста мъгла пълзеше в долината, задавяше ни при всяко вдишване. Кр. Григоров, ОНУ, 83. Никой не отговори. Ленко дочу само дълбоко вдишване, мъчително и болезнено. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 291. Гърбът и гърдите му все по-силно го боляха и болката идваше вече отвътре, където пробитите дробове хъркаха при всяко вдишване. Ем. Станев, ВТВ, 74. Разпръснаха се и започнаха гимнастиката. Едно след друго. Петър даваше все нови и нови упражнения: за вдишване и издишване, за крайниците, за раменния пояс и за кръста. В. Райков, ПВ, 52.
ВДЛЪБ, вдлъ`бът, вдлъ`ба, мн. вдлъ`бове, след числ. вдлъ`ба, м. Спец. Издълбано място в дървена или метална повърхност; вдлъбнатина. Дърветата с дължина 10-12 м се разбичват по дължина на по две еднакви половини и във всяка половина се издълбава вдлъб с диаметър 4-5 см. Д. Велев, М II, 177-178.
ВДЛЪ`БВАМ, -аш, несв.; вдлъ`бна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдлъбнат, св., прех. Правя да се вдаде навътре, да хлътне някаква повърхност, правя вдлъбнатина на нещо; вдълбавам. вдлъбвам се, вдлъбна се страд.
ВДЛЪ`БВАМ СЕ несв.; вдлъ`бна се св., непрех. Вдавам се навътре; вдълбавам се, хлътвам. Образът кръвясва и става червеносин, очите са вдлъбнат и почерняват наоколо. Ив. Богоров, СЛ, 89.
ВДЛЪ`БНА. Вж. вдлъбвам.
ВДЛЪ`БНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдлъбна като прил. Който е вдаден навътре; хлътнал. — Значи такава е работата — позаглади Антон младото си небръснато лице, под чиито скули се обтягаха две вдлъбнати черти. Кр. Григоров, Н, 158. Той винаги издебваше случай да завърти разговора за войната и след като подробно обясняваше как е бил ранен, събличаше сакото си, разголваше рамото си и показваше на всички вдлъбнатото червено месо, откъдето беше минал куршумът. Д. Кисьов, Щ, 387. Вдлъбнатите й очи са загледани нейде към тъмното кьоше зад пещта. Т. Влайков, Съч, II, 213.
◇ Вдлъбнато огледало. Опт. Огледало, чиято отразяваща повърхност е вдадена навътре
