и концентрира енергията на светлината, като я събира. Противоп. изпъкнало огледало. Единственият видим знак, оставен от първите посетители на Луната върху тъжната безжизнена повърхност, са няколко големи вдлъбнати огледала, които събират светлината на Земята. К, 1963, кн. 15, 4.
ВДЛЪБНАТИНА` ж. Вдадено навътре от някаква повърхност място. Противоп. издатина, издадина. Върху възглавницата бе останала прясна вдлъбнатина от нечия глава. И. Петров, ЛСГ, 64. Притаил се в някаква вдлъбнатина в скалата и се ослушал. М. Марчевски, ТС, 107. Конят потичваше, .., двуколката подрусваше в някоя вдлъбнатина и продължаваха. Кр. Григоров, Н, 83. Каква чудна хубост представлява видът на Витоша при разните осветления през деня, ..; окото съзира ясно всичките подробности, издадености, вдлъбнатини и игри на линиите и багрите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 5.
ВДЛЪБНАТИНКА` ж. Умал. от вдлъбнатина. Ръцете се впиваха във всяка грапавина .., краката търсеха и най-малката вдлъбнатинка. Ст. Дичев, ЗС I, 171. Сред гората се издига самотна скала .. Горе в малката вдлъбнатинка, където се е събрала шепа пръст, се поклаща еньовче с остри листенца, наредени на етажи по стъбълцето му. П. Бобев, ЗП, 52.
ВДЛЪ`БНАТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вдлъбнат.
ВДОВА` ж. Остар. Книж. Вдовица. Сред село вдова живяла / у колиба нова, / белолика, черноока / и с висока снага. Р. Жинзифов, НС, 144.
— Рус. вдова.
ВДОВЕ`Ц, мн. -вци`, м. Мъж, който не е встъпил в брак след смъртта на жена си. В село на Пелинко изведоха песен. Това не му попречи да се ожени. Само че жена му наскоро умря и сега той бе вдовец. Елин Пелин, Съч. I, 22. Чувала беше още за него, че е без жена, но вдовец ли е, жена ли е оставил, пък е забягнал по широката земя — това тя не знаеше и никого не бе питала. Ц. Церковски, Съч. III, 12. Филип се досети, че от година-две Кольо беше останал вдовец с много деца на главата си. Й. Йовков, ЖС, 68. Расна ми Денка, порасна, / отвред й гвдежници дойдоха, / от девет села ергени, / а от десето вдовците. Нар. пес., СбВСт, 53.
◇ Сламен вдовец. Разг. Шег. Мъж, чиято съпруга не е при него, заминала е временно някъде.
— Други (диал.) форми.: дове`ц, удове`ц.
ВДОВЕ`Я, -е`еш, мин. св. -я`х, несв., непрех. Вдовувам. След като вдовях нещо шест месеца, прежелях вече мъжа си. А. Дювернуа, СБЯ I, 202.
ВДОВИ`ЦА ж. Жена, която не е встъпила в брак след смъртта на мъжа си. Отиде си и той. Остана още една вдовица и още една черна забрадка се замярка от село към гробищата. Й. Йовков, ЖС, 127. Тя беше останала отрано вдовица, дядо ми умрял от някаква стомашна болест. К. Калчев, ПИЖ, 24. Запей как брат брата продава, / как гинат сили и младост,/ как плаче сирота вдовица / и как теглят без дом дечица! Хр. Ботев, Съч. 1929, 9. На вдовицата жена и полите й са душмани. Погов. Бедна вдовица. Клета вдовица. Самотна вдовица.
◇ Сламена вдовица. Разг. Шег. Жена, чийто съпруг не е при нея, заминал е временно някъде.
— Други (диал.) форми: дови`ца, удови`ца.
ВДОВИ`ЧИН, -а, -о, мн. -и, прил, Остар. Който е на вдовица. Едва ся била захванала вдовичината къща. Олеле Марко, нашата къща гори! — извика някой си из навалицата. КН, 1873, 76. Вдовичин син.
— Други (диал.) форми: дови`чин, удови`чин.
ВДОВИ`ЧКА ж. Умал. от вдовица; млада вдовица. Намерил си там човекът една млада вдовичка и добре се е наредил… Д. Калфов, Избр. разк., 265.
— Други (диал.) форми: дови`чка, удови`чка.
ВДОВИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вдовица и до вдовец. Сега, в своя тежък вдовишки живот, тя живееше само за него, за своя Динчо. Г. Караславов, ОХ IV, 282-283. Макар да беше едва на преклонна възраст — той си я спомняше все стара, с побелели коси на слепите очи, под черната вдовишка кърпа. Д. Талев, ПК, 102. Нощес късно, като си дошъл и почукал на майчини порти, сирота Ана не го познала, ами рекла: — Иди, аго, при чорбаджиите, тук е вдовишка, сиромашка къща. Р. Стоянов, М, 10. Истина, много .. претегли, дорде отгледа на вдовишки ръце тая челяд. Т. Влайков, Съч. I, 209. Цялата Елинденя се готвеше да я празнува, защото Манол щеше да вдигне не вдовишка сватба, а сякаш се женеше за пръв път. А. Дончев, ВР, 194. Вдовишка пенсия.
— Други (диал.) форми: дови`шки, удови`шки.
ВДО`ВСТВО, мн. няма, ср. Състояние на вдовец или на вдовица. Вдовството беше един тежък удар върху тогавашния човек, макар че за мнозина днес то е истинско спасение. Ив. Хаджийски, БДНН I, 113. Майка ми .., докато отглеждаше мен и трите ми сестри, остаря, а после вдовството се превърна в единствената й гордост. Г. Величков, НУ, 109. През първото време на вдовството му той [баща ми] ме държал дома. Сестра ми ме разнасяла из махалата, на подайване хранела ме, бавила и залъгвала ме наедно с баща ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 27.
